В ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 903 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.М. *** е предявила против Е.Ц. *** иск по чл.74 ЗЗД , вр. с чл.149, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД, като претендира ответницата да й заплати исковата сума от 18 492.70 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане, както и разноските сторени по делото.

С исковата молба до съда М.М. твърди, че със свой недвижим имот /чрез договорна ипотека/ е обезпечила парично задължение на ответницата Е.Ц. ***. Банката била предоставила на Е.Ц. ипотечен кредит в размер на 15 000.00 лева, погасим на месечни анюитетни вноски в срок от десет години и краен срок на изплащане 15.09.2018 година.

Твърди се, че за последно ответницата извършила плащане по кредита на 25.02.2010 година и считано от месец март на същата година до окончателното изплащане на кредита ищцата заплатила на банката – кредитор общо сумата 18 492.70 лева по сключения между „ОББ“АД-София и Е.Ц. договор за ипотечен кредит, обезпечен с имот на ищцата.

Твърди се, че ищцата е изпълнила едно чуждо задължение, а именно това на ответницата, поради което встъпва в правата на кредитора против длъжника Е. А. Ц., като претендира заплащане от последната на исковата сума.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК Е.Ц., чрез пълномощниците си по делото е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск. Твърди, че действителното фактическо положение не кореспондира с изложеното в исковата молба. Твърди, че през 2008г. била помолена от ищцата и племенника й Е. С. да изтегли от свое име, но в тяхна полза банков кредит в размер на 15 000.00 лева. Това се налагало, тъй като кредитните досиета на тези две лица към същия момент не отговаряли на изискванията на банката за гарантиране на наличните месечни доходи, а в същото време Емануил и М. спешно трябвало да погасяват някакви свои задължения.

Е.Ц. не се оспорва, че на 05.09.2008г. е сключила с „ОББ“АД-София договор за ипотечен кредит в размер на 15 000.00 лева. Твърди, че предоставената й по кредита сума занесла в дома на ищцата, предала парите на М.М. и Е., които още на момента започнали да си разпределят и поделят парите според свои задължения към трети лица. Уговорката между ищцата , ответницата и племенника на последната била да предоставят на Е.Ц. ежемесечно дължимите се суми за погасяване на кредита съгласно погасителния план, но не изпълнили тази уговорка. Поради това ответницата твърди, че до 2010 година е внасяла дължимите се вноски, но след това заявила на ищцата и на Е., че спира да плаща и те да се оправят. Отговорът им в последствие бил, че са си уредили въпроса и си внасяли редовно парите по кредита.

С отговора по чл.131 ГПК се претендират сторените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на ответната страна и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че по силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит /целеви - за ремонт и реконструкция на недвижим имот/ от 04.09.2008г. /Договора/, сключен между „ОББ“АД-София в качеството на кредитор и Е.А.Ц. в качеството на кредитополучател, на последната банката е предоставила кредит в размер на 15 000.00 лева съгласно чл.1 от Договора.

Не е спорно, че за обезпечаване на кредита в полза на банката-кредитор е била учредена договорна ипотека върху собствен на ищцата М.М. недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № .., находящ се в гр. Е. П., общ. Е. П., Софийска област, ул. „Х. М.", жилищен блок № 5, вход …, етаж .. , в квартал ….. по регулационния план на града, със застроена площ от 39.83 кв.м. , състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи: стълбище, И. С. З., апартамент № …- държавен, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № .. при граници и съседи: от две страни коридор, мазе №7 – държавн о към апартамент №7 - държавен, заедно е 4.927 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № …, том …I, рег. № 6695, дело № 875/05.09.2008 година на нотариус Л.Х. с район на действие РС Елин Пелин и от Акт № 156, том IX,д.1959, вх. Рег. № 2309/04.08.2008г. на СВ-.Е.П. /чл.11 от Договора/ .

Договорът за предоставяне на ипотечен кредит е бил сключен за срок 120 месеца, с краен срок на издължаване 15.09.2018г., при 120 месечни анюитетни вноски в размер на 231.68 лева /п.V.12(1), п.V.13 от Договора/.

От допуснатата по делото и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните, Съдебно-счетоводна експертиза от 08.05.2019г. изготвена от в.л. Р.С. е видно , че сумата от 15 000.00 лева по процесния Договор е била преведена на 09.09.2008 година по банкова сметка ***-ответника Е. А.Ц. и последната се е разпоредила с постъпилата по сметката парична сума /вж. п.II.3 от Договора/, като не са налице по делото доказателства за целевото използване на предоставената на кредитополучателя сума по Договора. Пак от приетата по делото ССчЕ е видно, че по процесния Договор за предоставяне на ипотечен кредит ищцата М.М. *** парични средства в общ размер на 18 492.70 лева. Постъпването на процесните месечни анюитетни вноски по дати, вносител и размер на сумата / за всеки отделен случая/ е онагледено в нарочна таблица към експертизата.

При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявения иск е процесуално допустим, но разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

От приетата по делото ССчЕ от 08.05.2019г. изготвена от в.л. Р.С., в частност от предоставения табличен вид на извършваните за периода на Договора плащания на дължимите се месечни анюитетни вноски е видно, че в потвърждение на изложените в исковата молба до съда твърдения действително ответницата е извършвала със забавяне плащания на дължими се по кредита месечни вноски и последното й плащане по кредита е направено на 25.02.2010 година. След тази дата плащанията по Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 04.09.2008г. са извършвани от ищцата М.М..

За да обоснове исковата си претенция ищецът трябва да докаже две кумулативно дадени предпоставки, а имено: че е извършил плащане на просрочени от кредитополучателя вноски по кредита и че е имал интерес от извършване на плащанията. По отношение на първата предпоставка от приетата по делото ССчЕ е видно, че ответницата е просрочила плащането по дължимата се / към 15- то число на месеца/ анюитетна месечна вноска и следваща датата 25.02.2010 година. Този извод също се потвърждава и от отговора на ответницата с исковата молба , с който декларативно излага съгласието си, че „до 2010 година внасяла дължимите вноски, но след това заявила на ищцата и на Е., че спира да плаща и те да се оправят“. В тази връзка настоящият състав приема, че е налице и втората предпоставка, тъй като вземането на кредитора спрямо кредитополучателя по договора от 04.09.2008г. е било обезпечено с имот на трето лице, което в случая е била ищцата по настоящото поризводство. Следователно, за да предотврати заплахата от осребряване чрез публична продан на ипотекирания имот / собственост на ищцата, последната страна по учредената договорна ипотека/, М.М. е изпълнила, като трето лице-ипотекарен длъжник, едно повтарящо се задължение на кредитополучателя спрямо кредитора по процесния Договор произтичащо от съгласието на кредитора за разсрочване на задължението и последната погасителна вноска по Договора ищцата е заплатила на 15.09.2018 година/вж. заключението на в.л. по приетата по делото ССчЕ от 08.05.2019г./. Следователно ищцата се е суброгирала в правата на удолетворения по Договора кредитор съгласно чл.74 ЗЗД.

От събраните доказателства е видно, че плащанията по процесния Договор ищцата е поела от месец март на 2010 година до датата на изплащане на последната погасителна вноска - 15.09.2018 година /вж. ССчЕ/. В тази връзка тук следва да се разгледа направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Относно погасяването на процесните задължения настоящият състав намира, че е приложима общата 5-годишна давност. Това е така, тъй като договореното издължаване на кредита чрез месечни погасителни вноски представлява съгласие за разсрочване на изпълнението на задължението за връщане на кредита чрез частични плащания и с това договора не се превръща в такъв за периодични платежи. В този смисъл е и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК. Следователно при настоящата хипотеза не е приложима разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. Но приложимата в случая 5- годишна давност, на която в случая се позовава чрез възражението си ответната срана следва да се преценява назад във времето, считано от момента на сезиране на съда с настоящото искова молба. В случая това е датата 17.10.2018 година / вж. Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК, с което се приема, че 5-годишната давност при анюитетните вноски следва да се брои назад от момента на сезирането на съда с исковата молба/.

При така изложениет съображения съдът намира, че по отношение погасителните месечни вноски извършени от ищцата в периода от 25.03.2010 г. до 17.10.2013 г., петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл, поради което в тази част за сумата от 13 581.70 лева до пълния претендиран с исковата молба размер от 18 492.70 лева ,следва да се отхвърли.

Тъй като исковата молба е депозирана в РС Елин Пелин на 17.10.2018г., то давностният срок за платените от ищцата месечни анюитетни вноски за периода от 17.10.2013г. до датата на депозиране на исково молба не е изтекъл , до колкото същият за всяка платена вноска тече от датата на плащането й, / в този смисъл вж. ППВС № 1/28.V.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., т. 7 /. Следователно, предвид заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ от 08.05.2019г. предявения иск се явява частично основателен и доказан , респ. за сумата от 4 911.00 лева, в какъвто размер следва да се уважи исковата претенция заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и претенцията на ищцата за разноски следва Е.Ц. да бъде осъдена да заплати на ищцата сторени разходи по делото в общ размер на 159.60 / сто петдесет и девет лева и 60 стотинки/лева, в т.ч. за явяване в поредни открити съдебни заседания и депозит за изготвяне на ССчЕ. По отношение на останалите суми отразени в Списък на разноските, като направени от ищцата по производството не са ангажирани надлежни доказателства / в противоречие с изискванията установени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК/ за извършени такива разходи, в т.ч. за платени държавни такси / до колкото М. е била освободена от внасянето на такива /, възнаграждение за един адвокат и заверки .

Следва на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника Е.Ц. да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса по производството в размер на 196.44 / сто деветдесет и шест лева и 44 стотинки/ лева, поради което следвада се остави без уважение искането й за присъждането им.

Предвид отхвърлената част от исковата претенция М.М. следва да бъде осъдена да заплати на Е.Ц. претендирани от последната разноски, които е сторила в настоящото производство съгласно Договор за правна защита и съдействие № 804189/ 12.11.2018г., а именно в размер на 748.00 / седемстотин четиридесет и осем / лева, предвид отхвърлената част от иска/.

По изложените съображения ,съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Е.А.Ц. *** , с ЕГН **********, да заплати на М.П.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 4 911.00 /четири лихяди деветстотин и единадесет / лева заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане, която сума представляваща плащане по чужд дълг - сключен между Е.А.Ц., с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател и „ОББ“АД-София , с ЕИК …… качеството на кредитор Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.09.2008г., плащанията по която сума извършени в периода 17.10.2013г. до 17.10.22018 год..

ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявения от М.П.М. ***, с ЕГН **********, против Е.А.Ц. ***, с ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 13 581.70/ тринадесет хиляди петстотин осемдесет и един лева и 70 стотинки/ лева, представляваща разликата до пълния предявен размер от 18 492.70 лева - плащане по чужд дълг по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.09.2008г. сключен между Е.А.Ц., с ЕГН ********** *** , с ЕИК ……, плащанията по която сума са били извършени в периода 25.03.2010г. до 17.10.2013 год..

ОСЪЖДА Е.А.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати на М.П.М. ***, с ЕГН ********** , разноски по делото в общ размер на 159.60 / сто петдесет и девет лева и 60 стотинки/лева, като оставя без уважение искането за присъждане на пълния размер посочен в Списък на разноски.

ОСЪЖДА М.П.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на Е.А.Ц. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 748.00 / седемстотин четиридесет и осем / лева.

ОСЪЖДА Е.А.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати по в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса по производството в размер на 196.44 / сто деветдесет и шест лева и 44 стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	705269
Дата:	19 август 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия:	Борислав Любомиров Чернев

Дело:	20181820100903
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	17 октомври 2018 г.

Решение по дело №903/2018 на Районен съд - Елин Пелин

Съдържание на акта Свали акта

В ИМЕТО НА НАРОДА