О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
04.06.2020г., гр..Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хайгухи
Бодикян
ЧЛЕНОВЕ: Пенка Костова
Росица
Чиркалева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Р.Чиркалева ЧКАНД дело № 219 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Делото е образувано по частна касационна жалба
подадена от адв. З.Г. против определение № 22 от 31.01.2020г. по а.н.д. №
511/2019г. на Районен съд Димитровград за оставяне без разглеждане, като
недопустима молба вх. № 985/29.01.2020г. подадена от адв. Г. по същото дело.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
определение. На първо място, независимо от посоченото в процесното определение,
се предендира същото да подлежи на обжалване пред по- горестояща съдебна
инстанция, предвид, че със същото се преграждало възможността на молителя да
иска изменение на постановеното от районен съд решение в частта за разноски. На
следващо място се излагат твърдения, че доколкото подадената молба имала
характер на такава за изменение на съдебното решение в частта за разноски по
реда на чл. 248 от ГПК, същата се явява допустима, а компетентен да я разгледа
е именно съда постановил решението, чието изменеие в частта за разноски се
иска. Сочи се нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, съобразно която в съдебните
производства по ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
По изложените
в жалбата съображения, се иска отмяна на
определението и връщане на делото
за разглеждане на молбата по реда на чл. 248 от ГПК от компетентният съд.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
С разпореждане
от 16.03.2020г. на адв. Г. е било указано в 7 дн. срок от съобщението да
конкретизира дали подадената частна касационна жалба е от името на „Дейзи нова“
ЕООД.
С молба вх. номер 2439/21.05.2020г. по делото са
постъпили доказателства за упълномощаване на адв. З.Г. да подаде частна
касационна жалба против Определение от 31.01.2020г. по а.н.д. № 511/2019г. на
Районен съд Димитровград, в подкрепа на направеното със същата изявление че
жалбата следва да се счита подадена чрез адв. Г. от името на „Дейзи Нова“ ЕООД.
След като се запозна с
изложените в жалбата твърдения и представените към същата и с допълнителна
молба писмени доказателства и провери законосъобразността на обжалваното
определение настоящият съдебен състав прие, че частната жалба е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Производството по НАХД 511/2019г. по описа на Районен
съд Димитровград е по оспорване на издадено срещу „Дейзи нова“ наказателно
постановление, като с Решение № 1/06.01.2020г. по същото дело, Районен съд
Димитровград е отменил оспореното НП 12/17.09.2019г. на Кмет на Обшина
Димитровград и е осъдил Община Димитровград да заплати на „Дейзи Нова“ ООД
разноски по делото в рамер на 300 лева, а не в пълния претендиран размер от 500
лв. С молба вх. № 985/29.01.2020г. по описа на РС Димитровград, адв. Г., като
пълномощник на „Дейзи Нова“ ООД е поискала изменение на решението в частта за
разноски.
С определение № 22 от 31.01.2020г. по а.н.д. №
511/2019г., Районен съд Димитровград е оставил без разглеждане молба вх. №
985/29.01.2020г. подадена от адв. Г.. Съдът е приел, че доколкото с молбата се
иска изменение на постановеното от съда решение в частта му за разноски, същата
се явява недопустима. Този извод следвал от обстоятелството, че процесното
решение е постановено в производство по оспорване на Наказателно постановление,
което се разглежда пред районен съд по реда на НПК и доколкото НПК не познавал институтът
на изменение на съдебното решение в частта за разноски, то молбата предявена от
адв. Г. в този смисъл се явявала недопустима.
Настоящата инстанция
не споделя изводите на районният съд.
Следва да се отбележи, че макар в действителност
съдопроизводствените действия в производството по оспорване на наказателни
постановления пред първа инстанция да се развива по правилата на НПК, следва да
се съблюдават и специалните норми на Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно новата разпоредба на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, приета с ДВ бр. 94/2019г. „В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“ За всички
неуредени в АПК случай, съгласно чл. 144 от АПК приложение намират разпоредбите
на ГПК. В този случай, следва да се заключи, че при присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, следва да се съблюдават правилата заложени в АПК, а ако
такива липсват тези от ГПК. Последното
води на извод за допустимост на молба по реда на чл. 248 от ГПК, депозирана от
страните в производството по ЗАНН. Компетентен да се произнесе по молбата по
реда на чл. 248 от ГПК е съдът постановил решението, чието изменение в частта
за разноски се иска.
Ето защо, постановеното от Районен съд Димитровград, Определение
№ 22 от 31.01.2020г. по а.н.д. № 511/2019г., Районен съд Димитровград, следва
да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне по депозираната от адв. Г.
молба на същия съд.
Водим от горното
и на основание чл.
235, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 22 от 31.01.2020г. по а.н.д. №
511/2019г. на Районен съд Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Димитровград
за разглеждане на
подадената от адв. Г. молба вх. № 985/29.01.2020г. по описа на РС Димитровград по същество.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове:1.
2.