№ 1095
гр. Варна, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110200795 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ж. А., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Д. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 25 – 8703 – 000039 от 04.02.2025 г.,
издадено от Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на
МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя А., на основание разпоредбата на чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
това, че на 10.01.2025 г. в 22:39 часа в с. Гроздьово, общ. Долни чифлик, обл.
Варна, на бул. „Георги Д.“ № 33 в посока ул. „Ленин“, управлява лек
автомобил „БМВ“ с рег. № В 5765 ВВ, негова собственост, като използва пътя
отворен за обществено ползване за други цели, извършва резки маневри, като
върти МПС в полукръгове и преднамерено го извежда извън контрол чрез
презавИ.е, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми (дрифт) –
нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата.
Жалбоподателят А. Ж. А. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своята
1
позиция. На първо място подчертава, че административно – наказващият
орган не е изпълнил своето задължение да провери АУАН, с оглед неговата
законосъобразност, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото в него липсва
съществен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а именно мотиви. Според
жалбоподателя А. нарушението не е доказано, нито от обективна, нито от
субективна страна. Оспорва наличието на умисъл при извършване на
деянието. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят А. Ж. А.
моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присждане на
разноски.
В проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
795 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А. Ж. А.
не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален
представител адв. А. Д. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление,
поставяйки акцент в своята пледоария, че вписаните като свидетели на
нарушението в АУАН полицейски служители де факто не са свидетели на
самото нарушение и е следвало АУАН да бъде съставен, едва след
установяване на очевидеца, подал сигнал за нарушението. Адв. Д. отправя
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна Началник сектор „Специализирани полицейски
сили“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща процесуален
представител в проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание по
НАХД № 795 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, който да изрази
позицията й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на
02.05.2025 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на
въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Вечерта на 10.01.2025 г. жалбоподателят А. Ж. А. управлявал собствения
си лек автомобил „БМВ“ с рег. № В 5765 ВВ по уличната мрежа на с.
Гроздьово, като на площада в селото демонстративно извършвал резки
маневри, като въртял автомобила в полукръгове и преднамерено го извеждал
2
извън контрол чрез презавИ.е, довеждайки до загуба на сцеплението на
задните му гуми (дрифт).
Свидетел на незаконосъобразното поведение на жалбоподателя А. станала
гражданката И.А., която депозирала сигнал на тел. 112, че с лек автомобил
„БМВ“ с рег. № В 5765 ВВ се извършва дрифт в с. Гроздьово, който сигнал
бил препратен към органите на ОД на МВР гр. Варна.
Малко по – късно същата вечер на 10.01.2025 г. св. И. Д. П. и св. А. К. А. –
служители към сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна установили
управлявания от жалбоподателя А. автомобил „БМВ“ с рег. № В 5765 ВВ да се
движи по бул. „Георги Д.“ в с. Гроздьово в посока към ул. „Ленин“ и го спрели
за извършване на проверка.
Жалбоподателят А. признал пред полицейските служители, че
действително малко по – рано същата вечер е извършвал дрифтове на
територията на с. Гроздьово, като св. И. Д. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2
от Закона за движение по пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.02.2025 г. Началник
сектор „СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на
чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, наложил на
жалбоподателя А. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение
по пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
В случая всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
3
установяват авторството и съставомерността на извършеното от
жалбоподателя А. нарушение на датата 10.01.2025 г.
В този смисъл са показанията на двамата свидетели – полицейските
служители И. Д. П. и А. К. А., които потвърдиха пред съда, че жалбоподателят
А. е признал пред тях, че в действителност е извършвал дрифт в с. Гроздьово
малко по – рано същата вечер на 10.01.2025 г. със собствения си автомобил
БМВ“ с рег. № В 5765 ВВ – като това обстоятелство се извежда и от сигнала,
подаден от гражданката А.а до телефон 112 – звуков файл, който беше
надлежно възпроизведен в съдебното заседание на 16.07.2025 г., приобщен
към доказателствената съвкупност и който по един категоричен начин
установява, че с автомобил с рег. № В 5765 ВВ е извършван дрифт на площада
в с. Гроздьово.
Посочените доказателства са еднопосочни и последователни, поради
което и съдът е категоричен в своята позиция, че вечерта на 10.01.2025 г.
жалбоподателят А. е извършвал дрифт в с. Гроздьово, поради което и следва
да понесе отговорност за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата.
На практика възраженията на защитата в лицето на адв. Д. са по – скоро
от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по –
надолу в своето решение.
Съдът не може да сподели възражението, че нарушението е недоказано –
напротив, приобщения сигнал до телефон 112 установява авторството и
съставомерността на нарушението, което очевидно от думите на гражданката
А.а не се случва за пръв път на територията на с. Гроздьово – в случая обаче
по – важното е, че самият жалбоподател си е признал, че е извършвал
дрифтове пред полицейските служители, а съдът няма причина да се съмнява
в техните показания, доколкото са последователни и взаимнодопълващи се.
Принципно адв. Д. е прав, че са допуснати нарушения на процесуалните
правила в хода на административно – наказателното производство, но според
съда те не могат да бъдат окачествени като съществени нарушения, които да
са ограничили правата на жалбоподателя.
Действително от съдържанието на АУАН и наказателното постановление
се извежда извод, че нарушението е извършено на бул. „Георги Д.“ в с.
Гроздьово в 22:39 часа на 10.01.2024 г., а де факто нарушението е извършено
4
на площада в с. Гроздьово в 21:10 часа, съгласно регистрирания в телефон 112
звуков сигнал.
На практика в 22:39 часа на 10.01.2024 г. на бул. „Георги Д.“ в с.
Гроздьово жалбоподателят е бил спрян за проверка от служителите на сектор
„СПС“ към ОД на МВР гр. Варна, но разминаването в часа на извършване на
нарушението е минимално, в крайна сметка разстоянието между площада на с.
Гроздьово и мястото на извършване на проверката също е минимално, поради
което и съдът не вижда по какъв начин са били нарушени правата на
жалбоподателя.
Още повече, че в ЗАНН и в НК липсва изрично изискване, нарушението
да се вписва с точен час – напротив достатъчно е да се отбележи датата и
населеното място на извършване, поради което и според съда липсват
основания за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Свидетелите П. и А. очевидно са се доверили на жалбоподателя, който е
признал пред тях, че е извършвал дрифт в с. Гроздьово и не са преценили за
нужно да събират повече доказателства – в крайна сметка доколко е
професионално подобно поведение, съдът не би желал да коментира, но в
случая служителите не са допуснали грешка, в действителност
жалбоподателят е извършвал дрифтове на площада в с. Гроздьово, поради
което и според съда следва да бъде ангажирана административно –
наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движение по пътищата.
Наложените административни наказания са строго фиксирани като вид и
размер в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по
пътищата, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с тях
в процеса по индивидуализацията им, поради което и пред съда не е поставен
въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 25 – 8703 – 000039 от 04.02.2025 г., издадено от Началник
сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР гр. Варна, следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР
гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева, която сума
5
представлява юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 8703 – 000039 от
04.02.2025 г., издадено от Началник сектор „Специализирани полицейски
сили“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на А. Ж. А., с ЕГН: **********, с
адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА А. Ж. А., с ЕГН: **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НAХД
№ 795 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6