Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
при секретаря В.Русева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 240 по
описа за 2021 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Административното дело е образувано въз основа на
жалба рег.№ ДА-01- 2140/26.07.2021г. по описа на ШАдмС,
с правно основание чл.154 от АПК, във връзка с чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ,
депозирана от С.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** срещу Решение № 19 по Протокол № 21 от 26.05.2021г. на Общински
съвет- гр.Върбица, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27
ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ е прието предложение на
Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№ 44 от 28.04.2021г. и е дадено съгласие да бъдат
предоставени на Общинска служба "Земеделие"- гр.Върбица за
постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на
наследниците на С.С.С.земеделски земи от общинския
поземлен фонд/ОПФ/.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт
е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в несъответствие с указанията на съда, дадени при предходно
разрешаване на спор между страните във връзка с обезщетение на наследниците по адм.д.№ 362/2018г. на АдмС Шумен
и при несъобразяване с материалния закон- ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗОС. В тази връзка се сочи, че въпреки, че били
налице предпоставките на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имоти, четири от същите,
посочени в предложението на Общинска служба "Земеделие" гр.Върбица и
в т.4,5,6 и 7 от оспореното решение били със статут публична общинска собственост,
а имотът в т.1 е ливада- предмет на подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ, поради което, като е дал съгласие същите да бъдат предоставени на
Общинската служба за възстановяване на наследниците, административният орган е
постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Въз основа на изложените
аргументи е отправено искане за отмяна на атакуваното решение. В открито
съдебно заседание и в представени писмени бележки от 27.01.2022г., жалбоподателят
С.Й., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна– Общински съвет– гр.Върбица,
чрез процесуалния си представител адв.Г., надлежно
упълномощен, оспорва жалбата, като твърди, че същата е недопустима като
просрочена и ОбС- гр.Върбица бил обвързан от
предложението на ОС“Земеделие“ и няма оперативна самостоятелност да определя други
имоти, освен посочените в предложението. Сочи се също, че решението е
съобразено с материалния закон. Подробни аргументи излага в Становища от
09.11.2021г. и 23.02.2022г., като моли за прекратяване на делото, поради просрочие и липса на правен интерес на оспорването и при
евентуалност за отхвърляне на същото, като неоснователно. Претендира и
присъждане на деловодни разноски, като представя списък на разноски.
Заинтересованите страни Ю.Н.Д., И.Б.Р., Р.Б.Р., П.С.Ц.,
Ю.С.П., Б.Й.Й.- наследници по заместване на Б.С.С.- брат на общия наследодател Б.С.С.;
Й.Т.И., Н.И.Т. и Й.Т.П.- наследници по заместване на М.С.Й./М.С.Й.,
съгласно изискано от съда Удостоверение за идентичност на имената
изх.№3859/22.12.2021г. от Община Горна Оряховица, на стр.105 по делото/- сестра
на общия наследодател Б.С.С.- редовно призовани, не се явяват и
не изпращат представител, респективно не вземат становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
Заинтересованата страна Ц.И.И., също наследник по заместване на М.С.Й., представляван
от адв.П.П.от АК Варна в
молба от 26.01.2022г. моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и
изразява становище по основателност на жалбата, предвид разпоредбата на чл.25
ал.1 изр.второ от ЗСПЗЗ, във връзка с чл.7 ал.2 от ЗОбС,
съгласно която, публична общинска собственост не може да бъде ползвана за
обезщетяване.
Заинтересованата страна К.С.Ц.- наследник по
заместване на Б.С.С., редовно призован, се явява
лично, като застъпва становище за основателност на жалбата.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение
за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от Кметство с.Арбанаси, община В.Т.,
обл.Шумен и Удостоверение
за наследници изх.№ 4078/16.11.2015г., издадено от Община Шумен, оспорващият С.Й.Й. се легитимира като наследник по закон на общия
наследодател С.С.С., починал на 06.11.1977г.
С
решение от 01.12.2000г. по гр.д.№ 315/2000г. по описа на Районен съд-гр.Велики
Преслав, влязло в законна сила на 10.02.2001г., на основание чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ съдът е приел за установено по отношение на ПК град Върбица, област
Шумен, правото на възстановяване собствеността на наследниците на С.С.С., б.ж. на с.Кьолмен, община Върбица, обл.Шумен, върху: нива от 1.00 дка в местността Кодукяне, нива от 5.9 дка в местността Кодукяне,
нива от 7.5 дка в местността Кодукяне, нива от 3.1
дка в местността Кодукяне, нива от 12.6 дка в
местността Хаджи Колжу, нива от 15.1 дка в местността
Хаджи Колжу, нива от 2.3 дка в местността Комлук, нива от 3.2 дка в местността Комлук,
нива от 2.1 дка в местността Комлук, нива от 11.8 дка
в местността Комлук, нива от 1.4 дка в местността Комлук, нива от 5.3 дка в местността Мутафларъ
Йолу, нива от 4.1 дка в местността Ески Балян, нива от 5.9 дка в
местността Ада Чапръ, нива от 2.6 дка в местността Коруяне, нива от 5.1 дка в местността Хаджи кьой, нива от 1.5 дка в местността Чифликчапръ,
нива от 10.0 дка в местността Гюлеменъ, нива от 4.0
дка в местността Тополито и нива от 6.0 дка в
местността Надевуста, всичките в землището на
с.Кьолмен, община Върбица, област Шумен.
Със
Заявление вх.№ 31/04.04.2016г., приложено на стр.256
по делото, С.Й. *** сезирал Началника на Общинска служба „Земеделие“-
гр.Върбица с искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С., по силата на съдебното решение по гр.д.№ 315/2000г.
по описа на ВПРС, в землището на с.Кьолмен, община Върбица, в земеделска земя.
Към заявлението приложил съдебния акт, Нотариален Акт № 150 том 3, н.д.789 от 1929г.,
както и Удостоверения за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от
Кметство с.Арбанаси, община В.Т., обл.Шумен и изх.№
4078/16.11.2015г., издадено от Община Шумен, удостоверяващи, че заявителят е
наследник по закон на С.С.С..
С
предложение изх.№ 89/24.03.2017г. по описа на ОСЗ-гр.Върбица, вх.№ 04-04-13 от 22.03.2017г.
по описа на Община Върбица, Началникът на Общинска служба „Земеделие“,
гр.Върбица предложил на Общински съвет– гр.Върбица, на основание чл.10б, ал.2,
т.1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2, т.1, 2, 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, да бъде постановено
решение, по силата на което наследниците на С.С.С.да
бъдат обезщетени с четири имота, представляващи земеделска земя от ОПФ в
землището на с.Конево, в изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа
на ВПРС. С писмо изх.№ 04-04-19/05.04.2017г. Кметът на Община Върбица уведомил
Началника на ОСЗ, гр.Върбица, че във връзка с отправеното предложение следва да
бъдат представени допълнително документи. С писмо изх.№ 106/07.04.2017г., вх.№
04-04-20/07.04.2017г. по описа на Община Върбица, вх.№ 33/07.04.2017г. по описа
на ОбС-гр.Върбица, Началникът на ОСЗ, гр.Върбица изпратил на Председателя
на ОбС-гр.Върбица част от изисканите документи. С
докладна записка вх.№ 61/22.06.2017г. по описа на ОбС-гр.Върбица
Кметът на Община Върбица внесъл в Общински съвет- гр.Върбица предложението за
обезщетяване на наследниците на С.С.С.със земи от
Общинския поземлен фонд, като предложил ОбС-гр.Върбица
да постанови решение, с което да отхвърли Предложение вх.рег.№
04-04-13/22.03.2017г. на Началника на ОСЗ- гр.Върбица. С решение № 4 по
Протокол № 7/26.06.2017г., на основание чл.21, ал.1 т.8 и т.23 от ЗМСМА
Общински съвет- гр.Върбица, отхвърлил Предложение вх.№ 04-04-13/22.03.2017г. на
Началника на Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица, като
неоснователно. По предприето от жалбоподателят С.Й. оспорване било постановено
Решение № 85 от 16.05.2019г. по адм.д.№ 362/2018г. по описа на ШАдмС,
приложено по настоящото дело, потвърдено с Решение на ВАС №14243/17.11.2020г.
по адм.д.№ 8549/2019г., с което съдът отменил
решението на ОбС и върнал преписката за ново
произнасяне на административния орган със задължителни указания по приложението
на закона.
На
15.02.2021г. жалбоподателят внесъл повторно Заявление с вх.№19/2021г. за
обезщетяване на наследниците/стр.137 по делото/. На 08.03.2021г., с вх.№ 29 по
описа на ОбС и на 01.04.2021г. с вх.№ 36 по описа на ОбС били депозирани Предложения от Началник на ОС
„Земеделие“-гр.Върбица с предложение за обезщетяване с осем земеделски имота,
като с Решения на ОбС същите били оставени без
движение с указания към вносителя и
произнасянето по тях било отлагано за следващи сесии. На 28.04.2021г. Началник на ОС „Земеделие“-гр.Върбица внесъл четвърто
предложение за обезщетяване, на основание §27
ал.2 т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, с вх.№ 44 по
описа на ОбС/стр.175/ със земи от ОПФ, както следва:
В землище с.Колмен: 1. имот № 41054.9.26- 2,600 дка,
местност „Върбишки път“, НТП-ливада; 2. имот № 41054.10.2-
9,374 дка, местност „Корията“, НТП- изоставена нива; В землище с.Конево: 3. имот
№ 38306.24.98-26,177дка, местност „Яма алтъ“, НТП-
нива; В землище с.Ловец: 4. имот № 43949.19.174- 22,364 дка, местност „Чаталкая“, НТП- пасище; В землище гр.Върбица: 5. имот №
12766.32.42- 18,421 дка, местност „Аджа кория“, НТП-
пасище; 6. имот № 12766.35.63- 15,537 дка, местност „Кара орман“,
НТП- пасище; 7. имот № 12766.35.65-
10,584 дка, местност „Кара орман“, НТП- пасище; 8.
имот № 12766.61.121- 6,799 дка, местност „Голямо ливаде“,
НТП- изоставена нива. С мотивирана Докладна записка вх. № 83 от 26.05.2021г. М.М.Б.- Кмет на Община Върбица, на осн.чл.21
ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, §27 ал.2 т.2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, предложил на ОбС
да приеме така отправеното предложение, като даде съгласие да бъдат
предоставени на ОС „Земеделие“ за възстановяване правото на собственост на
наследниците посочените в предложението имоти. Видно от приложената на стр.179
по делото Докладна записка, по отношение на последния предложен имот е
допусната промяна, като същия се посочва като част от поземлен имот №
12766.61.121 с площ 5,443 дка от източната част на имота, целия с обща площ от
6,799 дка, местност „Голямо ливаде“, НТП- изоставена
нива, като аргументи за изменението в обстоятелствената част на записката
липсват. С Решение № 19 по Протокол № 21 от 26.05.2021г. на Общински съвет-
гр.Върбица, на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27 ал.2 т.2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ било прието предложение на Началник на
ОСЗ“Върбица“ вх.№44 от 28.04.2021г. и дадено съгласие да бъдат предоставени на
Общинска служба"Земеделие"- гр.Върбица за постановяване на решение за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.С.С.следните
земеделски земи от общинския поземлен фонд: В землище с.Кьолмен: 1. имот № 41054.9.26- 2,600 дка,
местност „Върбишки път“, НТП-ливада; 2. имот № 41054.10.2- 9,374 дка,
местност „Корията“, НТП- изоставена нива; В землище с.Конево: 3. имот № 38306.24.98-26,177дка,
местност „Яма алтъ“, НТП- нива; В землище с.Ловец: 4. имот № 43949.19.174- 22,364 дка,
местност „Чаталкая“, НТП- пасище; В землище
гр.Върбица: 5. имот № 12766.32.42-
18,421 дка, местност „Аджа кория“, НТП- пасище; 6. имот № 12766.35.63- 15,537 дка,
местност „Кара орман“, НТП- пасище; 7. имот № 12766.35.65- 10,584 дка,
местност „Кара орман“, НТП- пасище; 8. част
от поземлен имот № 12766.61.121 с площ 5,443 дка от източната част на имота,
целия с обща площ от 6,799 дка, местност „Голямо ливаде“,
НТП- изоставена нива.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорваното решение, както и съставени Актове за общинска собственост по
отношение на три от имотите/стр.116 и сл./- 1. Акт № 1505 за частна общинска
собственост от 03.08.2016г. за имот № 061121 с площ 6,799 дка, местност „Голямо
ливаде“, НТП- изоставена нива /посочен под №8 по-горе
в решението/, 2. Акт за частна общинска собственост № 1060 от 23.06.2016г. за
имот № 010002 с площ 9,374 дка, местност „Корията“, НТП- изоставена нива / посочен
под № 2 по-горе в решението/ и 3. Акт за частна общинска собственост № 1080 от
28.06.2016г. за имот № 000098 с площ 26,177дка, местност „Яма алтъ“, НТП- нива / посочен
под № 3 по-горе в решението/. По указание на съда от ОСЗ- гр.Върбица за
установяване на статута на имотите са представени партидите и скиците на поземлените
имоти. Видно от Скица № 15-131137-09.02.2022г. на ПИ с идентификатор №
41054.9.26, ливада в с.Кьолмен, местност „Върбишки
път“ и извадка от партида в Регистър на земеделските земи по отношение на имот посочен
под № 1 по-горе в решението е бил съставен Акт за публична общинска собственост
№ 41 по описа на СВ гр.В.Преслав том.6 рег. № 1982 дело 1018 от 04.07.2016г.,
издаден от Община Върбица, като след изискването му с определение от
21.02.2022г., се установи, че в същия е фигурира друг ПИ с различна площ и
вероятно се касае за техническа грешка.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорването е
процесуално допустимо. Атакуваното
решение подлежи на съдебно обжалване, понеже решението на общинския съвет по чл.45ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси на
страните в административното производство. Същото е акт по чл.21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, с който акт се извършва разпореждане с общинско имущество и притежава
характеристиките на индивидуален административен акт. Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на решението. Съгласно
чл.147, ал.1 от АПК, във вр.с чл.45, ал.12 от ЗМСМА,
право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за
които той поражда задължения. С оглед съдържанието на оспореното решение на ОбС-гр.Върбица, постановено по заявление на оспорващия,
явяващ се и адресат на акта в качеството на наследник по закон на С.С.С., съдът намира,
че за него е налице пряк, личен и непосредствен интерес от съдебното му
оспорване. Жалбата е подадена в закоустановения срок
и направените от ответника твърдения за нейното просрочие
са недоказани. Съгласно чл.45ж, ал.2, изр.второ от ППЗСПЗЗ, решението на ОбС се връчва по реда на АПК
на заявителя. Видно от доказателствата- писмо и разписка, приложени на стр.187
от делото, решението на ОбС-гр.Върбица е било връчено
на надлежно упълномощен представител на С.Й.- адв.П.Недев
на 10.07.2021г. Жалбата е депозирана чрез административния орган с вх.№ 104 на
22.07.2021г., следователно е подадена в законовия срок. С оглед на установеното,
съдът намира искането на ответната страна за прекратяване на съдебното
производство поради липса на правен интерес и просрочие
на жалбата за неоснователно.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно,
поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27, ал.2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая,
решението е прието с поименно гласуване, съгласно чл.27, ал.5 от ЗМСМА, с участието на 13 от общо 17
общински съветници с мандат 2019-2023г.(чл.4, ал.1 от
Правилника за организацията и дейността
на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация и представен списък на общинските съветници),
при наличие на необходимия кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА и на изискуемото
съгласно чл.27, ал.4, във вр.с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство. С оглед на това съдът приема, че решението е
постановено от компетентен административен орган, като по отношение на
компетентността и реда за приемане на акта, липсва спор между страните.
Решението обаче е постановено в нарушение на изискванията за форма, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с материалния закон, поради което представлява
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
чл.10б ал.1п от ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. Според ал.2, когато лицата по ал.1 са поискали
обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е със земи от общинския поземлен
фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на
общинската служба по земеделие- когато земите, върху които собствеността не
може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал.1, са застроени с
обекти, които са общинска собственост.
Съгласно
§27 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.62/2010г.), неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се
приключват по досегашния ред, като Общинските съвети предоставят земи от
общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие при
наличие на едно от следните условия: т.1. установяване на границите на
земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници; т.2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост
и т.3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена.
Съгласно
чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано
искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Въз основа на искането, кметът на общината внася преписката в
общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на
искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си
по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Атакуваното
решение на ОбС- гр.Върбица е издадено в писмена
форма, като мотивите за обективираното в него
властническо волеизявление се съдържат в докладната записка на Кмета на Община
Върбица, въз основа на която е прието оспореното решение и в мотиви, изложени към
диспозитива в протокола. В цитираните документи обаче
е обосновано единствено, че в случая са налице доказателства за наличие на
предпоставките, визирани в чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ за обезщетяване с
равностойни земи от общинския поземлен фонд, без да е посочено дали
наследствените имоти, посочени в съдебно решение, установяващо правото на
възстановяване на собствеността, намиращи се в землището на с.Кьолмен представляват
земеделски земи, застроени с обекти- общинска собственост и са проведени
мероприятия, представляващи обекти- общинска собственост, в който случай
обезщетението е със земи от общинския поземлен фонд. От заявлението на С.Й.,
адресирано до Началника на ОСЗ-гр.Върбица, става ясно, че същият е отправил
искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С.по
съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, намиращи се в землището
на с.Кьолмен/стр.256/. Въз основа на същото началникът на ОЗС е сезирал ОбС с предложение за обезщетяване на наследниците на С.С.С.с изрично посочени земеделски земи от общинския
поземлен фонд, като се е позовал на разпоредбите на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ
и § 27, ал.2 т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, без да изложи мотиви по същество на
конкретния казус. Единствено се сочи, че предложените имоти не са застроени и с
провеждани мероприятия, като по отношение на същите не били и съставени актове
за общинска собственост, като последното противоречи на установената от съда
фактическа обстановка.
Административният
орган е повторил дословно посочените мотиви в своето решение/стр.183/ и не е
изложил аргументи защо счита, че са налице предпоставките на §27, ал.2 т.2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, съответно
защо липсват тези по т.3, които явно
не са приети. Т.е.същият изобщо не е подложил на обсъждане въпроса относно
приложимостта на цитирания § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай,
въпреки, че вносителят на предложението изрично се е позовал на две точки от него,
като едновременно с това е обосновал
искането си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на възстановяване
на собственост. Липсва всякаква обосновка защо при наличието на 32 имота,
собственост на Община Върбица в землището на с.Кьолмен, видно от изискан в хода
на кореспонденцията между компетентните административни органи, регистър на
земеделски земи към 08.03.2021г./стр.149/, наследниците са обезщетени с имоти в
землищата на други населени места.
В
решението на настоящия съд, постановено по адм.д.№
362/2018г. във връзка с отказ по същото заявление на наследника, е посочено, че
административният орган е обвързан с искането, с което е сезиран, и след като в
предложението изрично се иска обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в
изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, административният
орган е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай. Указанията на съда не са били изпълнени и при
новото разглеждане на заявлението, както и дадените такива във връзка със
задължението на административния орган да събира релевантните за преценката му
доказателства и при липса на искане от заинтересованите лица, съгласно чл.9, ал.1 и ал.2, чл.35 и чл.36,
ал.1 от АПК. Поради което, съдът приема,
че атакуваното решение отново не е надлежно мотивирано, което препятства
възможността за съдебен контрол на същото, поради липса на изложени аргументи
относно волята на неговия издател.
Описаните нарушения на
административно-производствените правила са съществени, тъй като
несъблюдаването им е довело до неизясняване на обстоятелствата, които органът е
счел за установени и които са от значение за съществуването на приетото от него
субективно право на обезщетение, респективно, тяхното допускане е повлияло
върху постановеното властническо волеизявление, което би могло да бъде с друго
съдържание.
На
следващо място, с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
атакуваното решение е издадено и в нарушение на материалния закон.
С взетото решение ОбС– гр.Върбица предоставя земи– общинска собственост на
ОСЗ– гр.Върбица за обезщетяване на правоимащи лица по
земеделска реституция, като по същество се извършва прехвърляне на
собствеността на трети лица. От горе цитираните разпоредби следва извода, че на общинския съвет е
предоставено правомощие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд за
целите на ЗСПЗЗ, като спрямо общата компетентност за разпореждане с общинско
имущество по чл.28, ал.1, т.8 от ЗМСМА, това е специална компетентност,
приложима само за целите на земеделската реституция. Постановеното на основание
чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, във вр.с § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ решение
представлява индивидуален административен акт, при издаването на който
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като
при кумулативното наличие на визираните в цитираните правни норми предпоставки-
мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения,
съществуване на едно от условията на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заявените
имоти да са земи от ОПФ, е длъжен да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху
тях по реда на чл.45ж, ал.3, респ.ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдебната практика
последователно приема, че в производството по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
преценката на общинския съвет следва да се ограничи до това налице ли са
условията за предоставяне на правоимащите лица на
имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва от
разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по
земеделие представя "мотивирано искане" до кмета на общината, т.е.
именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на
лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в
правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27,
ал.2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи
своята преценка досежно обстоятелствата по § 27, ал.2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имотите, описани в предложението на
ОСЗ-гр.Върбица, изготвено от последната в качеството й на решаващ орган по
възстановяването на собствеността върху земеделските земи и установявайки, че
същите са налице да постанови решение, в съответствие с предложението. В
настоящия казус е допуснато изменение не само в правното основание, от което е
отпаднала т.3 на § 27, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, но и по отношение
на последния посочен в предложението имот, който не се предоставя в неговата
цялост, а като „част от поземлен имот № 12766.61.121 с площ 5,443 дка от източната част на имота, целия с обща
площ от 6,799 дка“. Формулиран по този начин, в диспозитива
на акта липсва всякаква индивидуализация на недвижимия имот по местоположение и
граници и същият не представлява отделен обект на правото на собственост. Не е
конкретизирано дали разпореждането е с реална или с идеална част от имота и
същото явно е в противоречие с императивната разпоредба на чл.7 ал.1от ЗСПЗЗ,
във връзка с чл.72 от ЗН. Съгласно чл.19а ал.6 от ЗСПЗЗ, приложим когато при
определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки
от 3 дка за ниви, обезщетяването се извършва чрез предоставянето на имот в
съсобственост с идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението,
което не е спазено. Доколкото, съгласно чл.45ж ал.3 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ в 14-дневен
срок от влизане в сила на решението на ОбС
постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със
скица на имота, в което се вписва решението на ОбС,
формулирано по начина на процесното решение, същото
не представлява годен титул на собственост и това би представлявало пречка при
реализиране на субективното потестативно право на
делба на имота между наследниците. Следователно оспореното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на законовата цел,
регламентираната в § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процедура, да бъдат обезщетени
лицата, чиито права върху земеделски земи са възстановени по надлежния ред.
Тази възможност е препятствана, въпреки наличието на законовите предпоставки за
обезщетяване на наследниците на С.С.С..
За пълнота,
съдът намира за необходимо да посочи, че основният аргумент в жалбата, че е
налице законова пречка за обезщетяване със земеделски земи с трайно ползване- „пасища“,
предвид статута им на публична общинска собственост по силата на закона, е неоснователен. С изменение с ДВ,
бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016г., разпоредбата на §
27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, е допълнена, като изрично е посочено че
общинските съвети предоставят земи от ОПФ, включително пасища и мери по чл.19.
Следователно, нормата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е специална и
следва да се тълкува като изключение от ограничението на чл.7 ал.4 от Закон за
общинската собственост, във връзка с чл.25, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и по
отношение на нея не може да се извършва разпореждане.
Това изключение е обосновано от факта, че за разлика от другите земеделски
земи, които са публична общинска собственост, имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ
представляват така наречения "остатъчен фонд"- земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. Като такава,
нейното основно предназначение е за възстановяване правата на собствениците,
поради което и е предвиден специалният ред по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
за предоставяне на тази земя за възстановяване правото на собственост. В този
смисъл е трайната практика на ВАС- Решение № 12724 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4006/2016 г., IV о. и др. Видно от изисканите от
съда скици и партиди, четирите имота, посочени в решението с начин на трайно
ползване „пасища“ са били включени в регистрите по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ с
конкретно вписани Заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ по чл.45в ал.7 от
ППЗСПЗЗ, одобряващи протоколното решение на комисията. Посочен е и вид на
собственост- общинска частна. Следователно, по отношение на същите е нямало
законова пречка да бъде постановено разпореждане на ОбС
с правото на собственост.
Въпреки
това, предвид гореизложените съображения, атакуваното решение на ОбС-гр.Върбица е издадено при допуснато съществено
нарушение на изискванията за форма и на административно-производствените
правила, както и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради
което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административната
преписка по неговото постановяване- върната на административния орган за ново
произнасяне по искането на Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица,
съобразно дадените указания.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В настоящия казус няма искане за разноски и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.2, във вр. с чл.173, ал.2
от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 19
по Протокол № 21 от 26.05.2021г. на Общински съвет- гр.Върбица, с което на
основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и
чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№ 44
от 28.04.2021г. и е дадено съгласие да бъдат предоставени на Общинска
служба"Земеделие"- гр.Върбица за постановяване на решение за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.С.С.земеделски
земи от общинския поземлен фонд.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет- гр.Върбица за ново произнасяне по предложение
вх.№ 44 от 28.04.2021г. на Общинска служба "Земеделие"- гр.Върбица
при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона, съдържащи се в мотивите на решението.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с
чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: