№ 72
гр. Враца , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. К. Р. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО,
отговаря на законовите изисквания, поради което прави искане молбата му да
бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св.К.М..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор режимна дейност А.
М., който изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а
НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
1
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
К. Р. М. е осъден с одобрено споразумение от 27.02.2019год. по НОХД
№ 43/2020год. на РС-Лом, за престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 и 7 НК на 8
месеца лишаване от свобода, при първоначален "Общ" режим. С определение
по същото дело на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение
определеното му по НОХД 412/18год., НОХД № 294/18год. и НОХД №
15/20год. и трите на РС-Лом общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване
от свобода, което е изтърпял в периода от 05.03.20год. до 16.02.2021год.
Преди това л.св. М. е осъждан на по-леки наказания - без ефективни
наказания лишаване от свобода.
Л.св. М. е започнал да търпи наложеното му наказание от 8 месеца
лишаване от свобода на 16.02.2021год., като до момента е изтърпял
фактически 4 месеца и 29 дни, от работа 2 месеца и 2 дни, или общо
изтърпяно 7 месеца и 1 ден. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на
29 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив е със средни стойности от 67 точки. Рискът от вреди за
обществото е нисък. Рискът от извършване на бягство е среден, тъй като л.св.
М. работи на външен обект и е склонен към импулсивни и необмислени
действия при възникване на отключващи фактори. В първоначално
изготвения план на присъдата, са заложени следните цели и задачи:
формиране на самокритичност; възлагане на конкретни трудови задачи;
2
осъзнаване на последствията от престъпните действия и формиране на трайни
трудови навици чрез включване в трудов процес.
При направената ревизия на оценката на риска от рецидив е отчетено
повишаване на числовите стойности от 67 на 73 точки, като рискът остава в
средни граници. Повишението се наблюдава в дефицитните зони: "Умение за
мислене" и "Отношение към правонарушението". Осъдения не осъзнава
последствията от предишните си действия и няма критично отношение към
извършеното престъпление, не проявява разкаяние. Налице са
самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на
престъплението.
В условията на ЗО през изтеклия период от изтърпяване на
наказанието, рискът от рецидив запазва средните си стойности, но
вероятността от извършване на ново престъпление се увеличава с 6 пункта в
регистрираните проблемни зони.
В профила на нуждите рискови фактори са отчетени и в зоната "Начин
на живот и обкръжение", тъй като не се наблюдава желание за спазване на
вътрешните правила и реда в общежитието. Л.св. М. се причислява към
системните нарушители на ЗИНЗС. Наказван е през януари 2021год. за
притежаване на неразрешени вещи. Дори и в МЛС осъдения не демонстрира
добро поведение.
Рискът от вреди за служителите от НОС и останалите лишени от
свобода се е повишил от нисък на среден. Причина за това са системните
нарушения на реда и дисциплината в ЗО. Тези действия на л.св. М. говорят за
много ниска мотивация за промяна и преосмисляне на криминалното си
поведение.
Рискът от вреди за обществото е нисък, с оглед характера и
спецификата на извършените престъпления.
Л.св. М. е назначен на работа на външен обект като общ работник.
Справя се добре с възложените трудови задачи, за което е награден през м.
юни 2021год. за съвестно и отговорно изпълнение на поставените трудови
задачи. Тази положителна тенденция в поведението на л.св. М. е епизодична,
3
като се имат предвид двете наложени дисциплинарни наказания.
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот след освобождаване. Въпреки ниския
риск от вреди за обществото, л.св. М. е носител на реални рискове и проявява
склонност към самоутвърждаване в обществото с дивиатните си прояви. Не са
налице убедителни и неопровержими доказателства за неговото реално
поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него
трябва да продължи в посока повишаване степента на отговорност за
поведението си и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до
намаляване вероятността от извършване на ново престъпление.
Към настоящия момент шансовете за реинтеграция в обществото са
минимални с оглед проявената престъпна упоритост и системното
нарушаване на реда и дисциплината в условията на контрол.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. К.М. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Рискът от рецидив е среден, но повишен в стойностно
отношение към горната граница. Рискът от вреди за служителите на
администрацията и за останалите лишени от свобода също е повишен от
нисък на среден. Всичко това дава основание на съда да приеме, че следва да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 29 дни.
На основание чл. 441 НПК нова молба за УПО от л.св. М. е допустима
след изтичане на 6 месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.2 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. К. Р. М., роден на *** в гр.
Лом, с постоянен адрес с. ***, български гражданин, с начално образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД №
43/2020год. на РС-Лом наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, с
остатък 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5