РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Хасково, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201155 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Н. С. от с. Ч., общ. Димитровград, обл.
Хасково срещу Наказателно постановление № 000088 на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“, град Хасково, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, и чл. 23, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева за нарушение по чл. 11, ал. 7 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника и чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката
по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при
установяване и санкциониране на административните нарушения. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
1
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. В. К.заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество
развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност. Моли
наказателното постановление, обжалвано с нея да бъде отменено, а в полза на
жалбоподателя – присъдени направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Директорът на Областна
дирекция „Земеделие“, град Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по
атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 10.08.2021 г. в ОС „Земеделие“, град Хасково било подадено от С. Н.
С. от с. Ч., общ. Димитровград, обл. Хасково Заявление за регистрация,
промени в регистрацията и прекратяване на регистрацията, вх. № ЗГТ-01-739
за регистрация на колесен трактор, марка “****“, модел ***, с номер на
рама: **** и двигател номер: ***** категория ** с приложен към заявлението
Договор за покупко – продажба на селскостопанска техника и инвентар,
сключен на 27.11.2020 г. в с. К. между „****“ ЕООД, с. К. и С. Н. С. за сумата
в размер на 5200 лева, съгласно Фактура № ********** от 27.11.2020 г.,
неразделна част от договора, също приложена към заявлението.
С оглед тези констатации, и след като достигнали до извод за
извършено нарушение по чл. 11, ал. 7 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за
условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горска техника, срещу жалбоподателя, бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. № 000088.
Актът бил изпълнен съдържание от колеги на лицето, вписано като
2
актосъставител в него – свид. Т. П. Г., заемащ към онзи момент длъжността
„главен инспектор“, който го подписал, а след предявяването му, актът бил
подписан и от лицето, срещу което бил съставен – С. Н. С., без в съответната
графа за обяснения и възражения срещу съставения акт да бъдат вписани
такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването,
каквото действие не отразено в приложената разписка да е осъществено. В
ръкописното съдържание на бланката на акта били нанесени поправки
относно датата на акта, датата на съставяне и датата на предявяване.
При издаване на наказателното постановление – на същата дата, на
която бил съставен актът за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната административна санкция, като
отново били нанесени поправки при ръкописното изписване на част от
съдържанието – дата на издаване на НП и дата на съставяне на АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля С. Н. С.
относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка, а така също и тези, касаещи процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение като логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви. За констатациите във връзка с извършваната
проверка, както и за последната група факти – тези, свързани с процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът
дава вяра на изложеното и от свид. Р. Р. Д., на длъжност „главен
юрисконсулт“.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, собствениците регистрират
самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и
стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани
в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от
3
придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“
по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната,
съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните
търговци. По силата на чл. 19, ал. 1 от Закона за за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, собственик, който не е регистрирал
придобитата техника съгласно чл. 11, ал. 1 или не е изпълнил задълженията
си по чл. 11, ал. 7, както и лице, което в нарушение на чл. 11, ал. 11 работи с
нерегистрирана техника, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв. Когато
нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба в размер 300 лв, а според
чл. 23, ал. 1 от ЗРКЗГТ , актовете за установяване на нарушенията се съставят
от длъжностните лица по чл. 15а, ал. 1 от същия закон. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание. Най – напред, допуснати са нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно
нарушение, станало в отсъствие на лицето, посочено в него като нарушител,
поради което на същия не е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по акта. Нещо повече, липсват
доказателства екземпляр от акта да е бил връчен на жалбоподателя, което
действие има самостоятелно правно значение, наред с предявяването и има
обуславящо значение за обезпечаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отгвороност лице именно в аспекта да подаде
възражения срещу така съставения АУАН. Изявлението на актосъставителя
пък, че процесният АУАН не е бил на практика съставен от него, а му бил
„предявен“ за подпис от колеги дори няма да бъде подлагано на
самостоятелен правен анализ от съда, поради безспорното накърняване на
процедурата по възможно най – съществения начин, с оглед функциите на
акта за установяване на административно нарушение. Изложеното обосновава
само по себе си извод за допуснато нарушение на процесуалните правила,
очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, което следва да се квалифицира
като съществено такова, според безпротиворечивото виждане в
преобладаващата практика на съдилищата. Критерият за това дали едно
4
процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено е
основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, а отговорът на този въпрос в
конкретната хипотеза несъмнено е положителен.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално не отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 4 от цитираната
разпоредба – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, доколкото по отношение на датата на извършване на
нарушението, изхождайки от обективните признаци на нарушението,
съобразно въведено в законовата норма деяние описание, липсват каквито и
да е твърдения. Процесното нарушение се извършва чрез бездействие,
доколкото в предоставения в закона срок не е предприето разписаното правно
дължимо действие за регистрация на земеделската техника, то е формално по
своя характер и се счита за извършено в деня, следващ датата, на която най –
късно е можело това действие да бъде изпълнено в съответствие със
законовите изисквания. Именно с цел обезпечаване правото на защита, както
и възможността за съдебен контрол, следва твърдения в тази насока да бъдат
изрично включени и същите не могат да се извличат по тълкувателен или
логически път, а в случая такива изрични твърдения относно датата на
извършване на деянието не се отправени. По този начин
административнонаказателното обвинение изначално е било лишено от годна
основа на отправените твърдения досежно един от основните признаци на
деянието – а именно датата на извършване на административното нарушение,
което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано, най – малкото за
бъдат обезпечени и изводите на съда по същество. Това процесуално
нарушение е съществено по своя характер обаче, защото с него всъщност е
накърнено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да научи всички факти от
състава на вмененото му нарушение. Отделно, в първоначално въведения
запис относно датата на акта, датата на съставяне и предявяване на акта, е
нанесена поправка, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с
отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се
прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова
отразяване, което е отделен съществен порок в дейността на актосъставителя.
5
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. В процеса на
ангажиране на административнонаказателната отговорност обаче,
допуснатото процесуално нарушение при съставяне на акта, свързано с
липсата на надлежно описание на деянието, прието, че е от категорията на
съществените, е изцяло възпроизведено, налагащо отмяна на санкционния
акт, без да се обсъждат доводи по същество.
За пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че санкционният
акт, страда и друг порок, тъй като в процеса на ангажиране на отговорността,
след извършване на поправка на датата на издаване на наказателното
постановление не по установения ред, е придаден вид, че санкционният акт е
издаден в деня на повдигане на административно наказателното обвинение
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, без
екземпляр от него да бъде връчен, съответно без предоставяне на възможност
жалбоподателят да направи възражения в законовия срок. Отделно, но
особено съществено е налагането на жалбоподателя, в качеството му на
физическо лице не на предвиденото в специалната наказваща норма
административно наказание „глоба“, попадащо в системата на
административните наказания по ЗАНН, а на административна санкция –
имуществена санкция по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, приложима в предвидените
случаи при реализиране на обективната и безвиновна отговорност на
едноличните търговци и юридически лица за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Последното се явява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт
на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество, което
поради естеството на някои от допуснатите процесуални нарушения е и
невъзможно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени от страната
по делото, като не е отправено искане на другата страна за намаляването му,
поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за
съответствието с фактическата и правна сложност на делото.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000088 на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“, град Х., с което на С. Н. С. от с. Ч., обл.
Хасково, на основание чл. 53 от ЗАНН, и чл. 23, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 от
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лева за нарушение по чл. 11, ал. 7 от
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и чл. 7, ал.
1 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на
техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска
техника.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково да заплати на С.
Н. С., ЕГН: ********** с адрес: с. Ч., общ. Димитровград, обл. Хасково
сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7