№ 597
гр. Варна, 25.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500489 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК,
образувано по жалба „Ксара Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуален представител адв.Христова против решение № 1069/11.08.2022г.,
постановено по в.гр.д. № 967/2022г. на ОС - Варна, с което е оставена без
уважение жалбата му срещу извършено по изп.д. № ********* 00791 на ЧСИ,
рег. № 711 разпределение от 10.01.2022г., на основание чл.495 ГПК, на
сумата от 17 000 лева вр. проведено принудително изпълнение върху
собствен на жалбоподателя недвижим имот, находящ се в с.Аспарухово,
община Дългопол, съставляващ имот с идентификатор 00789.62.9 по КК на
селото.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на направените от съда изводи с аргументи по
съществото на спора, идентични с наведените в жалбата по чл.463 ГПК.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното
решение и оспореното разпределение, а извършената публична продан да
бъде обявена за нестанала.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор само от взискателя
„С.Г.Груп“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Взискателят по чл.458 ГПК – Държавата чрез ТД на НАП, както и
длъжниците по изпълнителното дело не са депозирали отговори.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С постановеното по в.гр.д. № 967/2022г. решение ОС – Варна се е
1
произнесъл по подадена от настоящия жалбоподател жалба против извършено
по изп.д. № 20147110400791 на ЧСИ, рег. № 711, разпределение от
10.01.2022г. на сумата от 17 000 лева, представляваща продажната цена от
реализирана публична продан на недвижим имот, находящ се в с.Аспарухово,
община Дългопол, съставляващ имот с идентификатор 00789.62.9 по КК на
селото. Оплакванията досежно законосъобразността на оспореното
разпределение са, че процесният имот е възложен на „С.Г.Груп“ ЕАД,
участвал в проданта като взискател, без внасяне на депозит, приет за такъв от
ЧСИ без да е имал качеството на „конституиран взискател“. В тази връзка се
твърди, че към датата на реализирането на публичната продан извършеното
прехвърляне на вземането от взискателя „Юробанк България“ АД към
„С.Г.Груп“ ЕАД не му е било съобщено, поради което и на основание чл.99,
ал.4 ГПК към този момент прехвърлянето не е породило действие по
отношение на длъжника и третите лица. Такова уведомяване до
жалбоподателя е било извършено едва на 21.12.2021г. със съобщение на ЧСИ.
Счита, че този порок на публичната продан води до ненадлежно извършено
наддаване и опорочава обжалваното разпределение, поради което е отправил
искането си до съда за неговата отмяна, за обявяване на публичната продан за
нестанала, ведно с връщане на всички платени суми и отмяна на евентуално
издадено постановление за възлагане.
При извършената служебна справка с материалите по изпълнителното
дело, приложено към настоящия момент към в.ч.гр.д. № 443/2022г. по описа
на АпС – Варна, съдът констатира, че принудителното изпълнение е
образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 6553/2014г. на РС – Варна против „Ен Джи Ел
Рисайклинг“ ЕООД, „Метал-Мар Инженеринг“ ЕООД и „Ен Джи Ел
Инвестмънт“ ЕООД за солидарното заплащане на подробно посочени в
изпълнителния титул суми, дължими по договор за банков кредит. Това
вземане е било обезпечено с първа по ред ипотека върху собствени на „Ксара
Трейдинг“ ЕООД недвижими имоти, вписана в СВ с вх. № 5254/29.12.2010г.,
акт № 46, том I, подновена 2020г. и с оглед на което по искане на взискателя
изпълнението е насочено към осребряване на ипотекираните имоти, един от
които е и ПИ 00789.62.9 по КК на с.Аспарухово. Публичната продан на този
имот е реализирана в периода 28.09.2021г. – 28.10.2021г. като с протокол от
29.10.2021г. за купувач е обявен „С.Г.Груп“ ЕАД за сумата от 17 000 лева.
Видно от изп.д. /том IХ и том Х/ е, че „С.Г.Груп“ ЕАД е конституирано
като взискател в качеството му на частен правоприемник на първоначалния,
съгласно Постановление на ЧСИ от 26.10.2021г., издадено на основание
чл.429, ал.1 ГПК. Конституирането е постановено по подадена молба от
14.10.2021г. и представен с нея договор за цесия от 30.06.2021г. Изрично в
молбата е било обективирано и искане по см. на чл.18 ЗЧСИ за връчване на
представени с нея уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците, ведно с
доказателства за упълномощаване от цедента /“Юробанк България“ АД/ към
цесионера /“С.Г.Груп“ ЕАД/ за съобщаване на цесията. Тези уведомления са
редовно връчени на 20-21.12.2021г. както на длъжниците по изпълнителния
лист, така и на лицата, дали свое имущество за обезпечение на вземането
/настоящия жалбоподател - ипотекарния длъжник и „Феникс Реком Инвест“
АД – залогодател/.
2
Именно поради постановеното конституиране на цесионера „С.Г.Груп“
ЕАД като взискател, който е участвал в проданта и е обявен за купувач на
процесния недвижим имот, и на основание чл.495 ГПК ЧСИ е изготвил
обжалваното разпределение, като в ред първи е включил сумата от 410.12
лева, представляваща дължима такса по т.26 от ТТЗЧСИ съобразно събраното
вземане, а сумата от 16 589.88 лева е отнесена в полза на взискателя
„С.Г.Груп“ ЕАД, ползващ се с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.
При така установеното, настоящият състав намира изложените в
жалбата на „Ксара Трейдинг“ ЕООД оплаквания срещу процесното
разпределение, доразвити и в жалбата срещу обжалваното решение на
окръжния съд за изцяло неоснователни.
Няма спор в съдебната практика, че договорът за цесия поражда своето
действие от момента на неговото сключване или от изрично уговорения от
страните друг начален момент. Именно тогава настъпва и прехвърлителното
действие спрямо вземането. Изискването на чл.99, ал.3 вр. ал.4 ЗЗД е
относимо към противопоставимостта на този договор на длъжника и третите
лица по повод извършено/претендирано от него плащане. Поради това и
цесионерът има качеството на правоприемник на вземането от момента, в
който договорът между него и праводателят му е породил своето действие.
Придобиването качеството на кредитор /титуляр на вземането/ не е
обусловено от съобщаването на цесията на длъжника от страна на
първоначалния кредитор. Именно от момента на придобиване на вземането и
на основание чл.429, ал.1 ГПК цесионерът може да се ползва от издадения в
полза на праводателя му изпълнителен лист като няма пречка цесионерът да
бъде упълномощен от цедента да съобщи цесията, съответно
упълномощеният цесионер да възложи връчване на уведомлението на
съдебния изпълнител /чл.18 ЗЧСИ/, каквато хипотеза е осъществена в
настоящия случай. Този извод не се променя от мотивите, изложени в т.4г от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, тъй
като същите са относими към преценката не за настъпилото правоприемство,
а към това дали са налице предпоставките за подлежащо на изпълнение в
полза на заявителя по чл.417 ГПК задължение. Наред с това, следва да се
отбележи, че извършеното прехвърляне следва да се съобщи на длъжника-
страна по материалното правоотношение с цедента, но не и на третите за това
правоотношение лица, дали своя вещ като обезпечение за чужд дълг.
Признаването на процесуалното качество на длъжници в изпълнението на
тази категория лица е с оглед правото им на защита срещу
незаконосъобразност на принудително изпълнение, което са длъжни да
търпят спрямо имота си, но това не ги прави страна в материалното
правоотношение по вземането, предмет на изпълнителното дело /в т.см.
изрично мотиви по т.2 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и
по арг. от чл.151 ЗЗД относими биха били само възражения на жалбоподателя
вр. съобщаването на цесията на длъжниците по изпълнителния лист, но не и
спрямо него. Възражения в тази насока не са направени в жалбата по чл.463
ГПК. Но независимо от това и предвид установеното по-горе от фактическа
страна за връчени към 21.12.2021г. уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД до
длъжниците по вземането следва, че към датата на изготвяне и предявяване на
процесното разпределение договорът за цесия вече им е бил
3
противопоставим.
Ирелевантно за законосъобразността на разпределението е дали към
датата на реализиране на публичната продан уведомяването на длъжника за
цесията съставлява изискуемо за нейното надлежно провеждане
обстоятелство предвид участието на цесионера в наддаването. Подобно
възражение може да бъде разгледано само по повод на обжалване на
постановлението за възлагане. Както е посочил и окръжният съд относимите
към законосъобразността на разпределението възражения са тези относно
кръга на лицата /взискатели/, между които е разпределена сумата,
определените размери на вземанията им, в т.ч. и за разноските, и спазването
на императивната разпоредба на чл.136 ЗЗД относно поредността на
удоволетворяване на вземанията. Евентуално допуснати нарушения при
осъществяване на изпълнителния способ /проданта/ не могат да бъдат
релевирани в производството по обжалване на извършеното разпределение.
Затова и при постановена отмяна на разпределението не може да има за
последица отмяна и на реализирания способ, в каквато насока се съдържа
искане в петитума.
В настоящия случай, предвид изложеното по-горе вр. действието на
договора за цесия и надлежното му съобщаване по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД към
датата на разпределението, не се установява разпределение на суми в полза на
лица, които не са взискатели по изпълнението. Оплаквания относно
определения размер на таксата по т.26 ТТЗЧСИ, както и за нарушения на
чл.136 ЗЗД не са направени. Не се констатират такива и от съда, доколкото по
делото няма данни за присъединени взискатели със вземания, ползващи се с
привилегия преди ипотекарния кредитор.
Ето защо жалбата срещу извършеното разпределение е неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Варна е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Разноски за настоящото производство от взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД не
са претендирани.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1069/11.08.2022г., постановено по в.гр.д.
№ 967/2022г. на ОС – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5