Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1364
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба, подадена от Л.М.Д. ***, с която се
иска установяване правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.
Вакарел, махала Поповци по отношение Е.Д.З. ЕГН ********** ***, В.Д.З. ЕГН **********
***, Д.В.З. ЕГН ********** *** /в качеството им на наследници на В.Д.З. ***/, Й.Б.Г.
ЕГН ********** ***, Л. Ш. М. ЕГН ********** ***, Е.М.Д. ЕГН ********** ***, В.В.С.
ЕГН ********** ***, Е.М.С. ЕГН ********** ***, Д.М.С. ЕГН ********** ***, И. Г.С.
ЕГН ********** *** и К.К.С. ЕГН ********** *** /в качеството им на
наследници на Д.З.С.,***/.
Ищецът
твърди, че е собственик на дворно място с площ от 1191 кв. м, образуващо парцел
II-150 в кв. 18 по плана на с. Вакарел, махала Поповци, от които са урегулирани
765 кв. м, ведно с построената в дворното място къща. Установил, че част от
дворното място, която попада извън регулацията на селото. попада в имот №
037003, по КВС, целият с площ от 3749 кв. м, който с решение № 0043/04.04.1995
г. е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Кирил и Д.З.С..
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците В.З. и Д.З. представят писмен отговор, в който
оспорват иска. На първо място твърдят, че същия е недопустим, тъй като ищецът
няма интерес от търсената защита, тъй като ответниците не оспорват правото му
на собственост. Твърди се, че ищецът е следвало да инициира административно
производство по поправка на явна фактическа грешка на влезлия в сила план за
земеразделяне, въз основа на който е възстановен земеделския имот на
ответниците.
Останалите
ответници също представят писмен отговор, в който твърдят, че не оспорват
правото на собственост на ищеца, но неговият имот е с площ от 662 кв. м.
Твърдят че възстановения им имот представлява нива от 3,749 дка и попада в
землището на с. Пауново.
Останалите
ответници също представят писмен отговор, в който твърдят, че не оспорват
правото на собственост на ищеца, но неговият имот е с площ от 662 кв. м.
Твърдят че възстановения им имот представлява нива от 3,749 дка и попада в
землището на с. Пауново
С определение от 17.05.2019 г. исковата молба е
оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради липса
на правен интерес от търсената защита.
С определение № 771
от 15.08.2019 г. по ч.гр.дело № 565/2019 г. на СОС определението на РС-Ихтиман
е частично отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Въззивният съд е приел, че производството по делото е прекратено
правилно срещу В.Д.З. и Д.В.З., но срещу останалите ответници –Е.Д.З., Й.Б.Г.Л.
Ша.М.Е.М.Д., В.В.С., Е.М.С., Д.М.С., И. Г. С. и К.К.С. у ищеца съществува
правен интерес от водене на производството
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29,
том II, дело
№ 428/1969 г. се установява, че С. К. М.
и З. К. С. са продали на М. Це.Д. следният свой недвижим имот, представляващ
дворно място с къща, цялото от 1191 кв. м, образуващо парцел II-150 в кв. 18 по плана
на с. Вакарел, махала Поповци, урегулиран от 765 кв. м д неуредени регулационни
сметки при съседи: улица, В. П. Т. и
наследници на П. С... Видно от
нотариален акт за собственост на недмвижим имот по давност, том I, дело № 420/1969 г. на
РС-Ихтиман продавачите С. М. и З. С. са
били признати за собственици на имота по
наследство и самостоятелно давностно владение.
Впоследствие, видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 59, том I, дело № 113/1985 г. на РС-Ихтиман, М. Це. Д. *** е дарил на сина си Л.М.Д.
*** същия недвижим имот: дворно място с
къща, цялото от 1191 кв. м, образуващо парцел II-150 в кв. 18 по плана на с. Вакарел, махала
Поповци, урегулиран от 765 кв. м д неуредени регулационни сметки при съседи: улица, В.. П. Т. и наследници на П. С..
Съгласно представената скица на имота № 617/28.09.2015 г., издадена от
Дирекция „ТС“ към община Ихтиман имот УПИ II-150 в кв. 18 по плана на с. Поповци е с площ от
765 кв. м.
По делото е представено строително разрешение № 21 от 13.07.1973 г.,
издадено та М. Ц. Д. за изграждане на ограда въхку 120 метра в собственото му
място в кв. 18, парцел II-150.
Съобразно представеното Решение № 0043/04.04.1995 г. на ПК-Ихтиман, което е
придружено със скица, на наследниците на
Кирил и Д.З.С. е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на земеделски имоти, находящи се
в землището на с. Пауново, общ. Ихтиман, измежду които и изоставена нива
с площ от 3,749 дка, десета категория в местността „Границата“, съставляваща
имот № 037003 по картата на землището, при граници: имот № 037005 изоставена
нива на насл. на С. Н. ., имот № 037002 изоставена нива на насл. на Д. П. К., №
000007 населено масто на община Ихтиман, имот № 037004 изоставена нива на
община Ихтиман, имот № 037006 изоставена нива на насл. на П. С. А. и имот № 037014
нива на насл. на И. Ив..
Съгласно приложеното удостоверение за наследници изх. №
РИЛ18-УГ01-2486/17.05.2018 г. Д.З.С. е починал на 01.12.1978 г., като е оставил
за свои наследници по закон Е.Д.З., В.Д.З. и Д.В.З..
От своя страна К. З.С., също е починал – на 03.08.1980 г., като видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 174/29.01.2018 г. е оставил за
свои наследници по закон Й.Б.Г.Л. Ш. М.Е.М.Д., В.В.С., Е.М.С.,
Д.М.С., И. Г. С. и К.К.С.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че имот
планоснимачен № 150, образуващ парцел № II-150 в кв. 18 по плана на махала Поповци, кметство
Пауново е в регулацията на махалата от 1935 г. /в регулацията попадат 662 кв.
м, а 529 кв. м са извън регулацията на селото/, като общата му площ е от 1191
кв. м. Освен това около 190 кв. м от имота са останали под улица с осови точки
54-54а, които са отчуждени по силата на действащия улично-регулационен план. .
Според вещото лице частта от имот с пл. № 150 останала извън регулацията на
махала Поповци с площ от 529 кв. м е идентична с част от имот № 037003 по
Картата на възстановената собственост на землището на с. Пауново. След
извършения оглед на място вещото лице е установило, че тази част от имота е
оградена с телена мрежа и метални и бетонни колове, като няма ограда към УПИ II-150 в кв. 18 по плана
на с. Поповци. В частта на имота, попадащ извън регулацията има изграден
кладенец и стари овощни дръвчета.
В съдебно заседание вещото лице твърди, че съгласно плана на населеното
място от 1969 г. 662 кв. м от имота са в регулация, а 529 кв. м – извън
регулация, като планът от 1969 г. преурежда дворищната регулация от 1935 г.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се
установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето,
което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск,
разглежданият цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод
на вещта, обект на оспорваното право.
За
да е допустим искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е нужно ищецът да обоснове правния си
интерес от търсената защита Правният интерес се обуславя от оспорването на
правото на собственост на ищеца, но наличието или липсата му следва да се
преценява за всеки конкретен случай, съобразно твърдяното в исковата молба
фактическо положение, с оглед на което се предявява установителния иск за
собственост.
Ищецът
твърди, че е носител на правото на собственост въз основа на дарение и, а при
условието на евентуалност – въз основа на придобвилнат давност, започнала да
тече от 1985 г., когато е имотът е бил дарен, към която евентуално следва да се
присъедини и владението на праводателя му, установено към момента на
закупуването на имота през 1969 г.. Твърди се, че имотът неправилно е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Кирил З.С. и Д.З.С.. Именно
обстоятелството, че реституционният административен орган е издал решение, с което
е възстановена собствеността върху имота в полза на ответниците и който е
идентичен с част от имота, за който ищецът претендира да е собственик, обуславят
правния му интерес от търсената защита
По
същество съдът приема, че искът е основателен.
При установителния иск за собственост, ищецът следва
да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда
твърдяното право на собственост върху процесната вещ. Основанието на иска за
собственост обхваща фактите, от които ищцецът твърди, че произтича правото му и
само с оглед на така заявеното основание съдът е длъжен да разгледа иска.
Известно е, че не всички
земеделски имоти, находящи се извън регулационния план на населеното място,
имат земеделски характер. В някои случаи тези имоти /застроени с жилищни или
стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места/, остават извън
регулационния план. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В случая ищецът за придобиване правото си на
собственост се позовава на дарение, а в условията на евентуалност – на изтекла
в негова полза придобивна давност върху имота по смисъла на чл. 79 ЗС.
По делото се събраха достатъчно убедителни
доказателства за това, че праводателят на ищеца е бил собственик на имот с площ
от 1191 кв. м образуващ парцел II-150 в кв. 18 по плана на с. Вакарел, махала
Поповци от 1969 г., който е бил предмет на дарението – този имот е идентичен с
имота, закупен него през 1969 г., а
продавачите му са били признати са собственици на същия този имот по наследство
и давностно владение.
Освен това бе установено, че ищецът е владял постоянно,
непрекъснато, явно и необезпокоявано спорната част от имота /529 кв.м/, която е
извън регулация на с. Поповци. Фактическият състав на владението по чл. 68, ал. 1
ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана върху имота фактическа власт /corpus/, така и
субективния елемент - вещта да се държи като своя /animus domini/.
В случая от събраните по делото писмени доказателства
се установи, че праводателят на ищеца е закупил имот с целият имот с площ от 1191
кв. м, от които регулираната част е била 765 кв м. Имотът е бил заграден, като
за изграждането на оградата е дадено разрешение през 1973 г.Впоследствие същият
този имот е бил дарен на ищеца, което означава, че както той, така и
праводателят му е упражнявал фактическата власт над имота още през 1969 г.
От заключението на вещото лице бе установено, че
имотът е идентичен с част от възстановения в полза на ответниците имот № 037003
по Картата на възстановената собственост на землището на с. Пауново и е заграден
със стара ограда с метални и бетонни колове и телена мрежа, като в него са
засадени овощни дръвчета, което означава, че имотът не е представлявал нива и е
владян като свой от страна на ищеца.
В този смисъл съдът приема, че ищецът
доказа, че е собственик на спорната част от 529 кв. м, която е възстановена по
реда на ЗЦСПЗЗ на ответниците. Тази част от имота не е внасяна в ТКЗС, не е одържавявана, не е
отнемана фактически, запазила е статута си на частна собственост и е владяна в
реални граници, поради което и съдът приема, че не е подлежала на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ето защо според
настоящият състав така предявеният установителен иск за собственост е
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
По разноските.
Ищецът претендира
разноски, които в съответствие чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени. В случая
обаче, след като исковете срещу двама от ответниците са оставени без
разглеждане като недопустими, претенцията за разноски следва да бъде съобразена
с частта от исковете , които са били
уважени. Ищецът претендира разноски в размер на 1726,52 лева, които включват
заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В
случая исковете са уважени само по отношение на девет от първоначалните единадесет
ответници, поради което и размерът на разноските следва да бъде редуциран до
1412,60 лева.
Воден
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.З. ЕГН ********** ***, Й.Б.Г. ЕГН ********** ***, Л. Ш.М. ЕГН **********
***, Е.М.Д. ЕГН ********** ***, В.В.С. ЕГН ********** ***, Е.М.С. ЕГН **********
***, Д.М.С. ЕГН ********** ***, И. Г. С. ЕГН ********** *** и К.К.С. ЕГН **********
***, че Л.М.Д. ***, е собственик на имот с площ от 529 кв. м, представляващ
част от дворно място с площ от 1191 кв. м, образуващо парцел II-150 в кв. 18 по
плана на с. Вакарел, махала Поповци попадащ извън регулацията на населеното
място, идентичен с част от имот № 037003 по Картата на възстановената
собственост на землището на с. Пауново.
ОСЪЖДА Е.Д.З. ЕГН ********** ***, Й.Б.Г. ЕГН ********** ***, Л. Ш. М. ЕГН ********** ***, Е.М.Д. ЕГН ********** ***, В.В.С. ЕГН ********** ***, Е.М.С. ЕГН ********** ***, Д.М.С. ЕГН ********** ***, И. ГРИКОРОВА С. ЕГН ********** *** и К.К.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.М.Д. ***, сумата от 1412,60 /хиляда четиристотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки/ разноски в прозиводството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)