№ 56
гр. Ловеч, 29.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20244300200026 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от И. А. Я., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Началникът на Затвора Ловеч се представлява от ИРД Г.Д., който счита,
че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от
свобода и поддържа становището на Началника на затвора, Я. да не бъде
условно предсрочно освободен, сочи аргументи в тази връзка.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор П. излага, че
не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на молителя,
като дава становище, че съдът не следва да уважава молбата.
В съдебно заседание служебно назначеният адвокат, С.Д.-ЛАК заявява,
че поддържа молбата на Я., като предлага същата да бъде уважена и лишения
от свобода бъде условно предсрочно освободен.
Лишеният от свобода заявява, че поддържа молбата си и моли същата
да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента И. А. Я. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено
с Присъда № ***** г. на РС-Г. в размер на 1 година лишаване от свобода, от
което наказание към днешна дата е фактически изтърпял: 6-шест месеца и
29-двадесет и девет дни, от работа 1-един месец и 28-двадесет и осем дни,
ВСИЧКО 8-осем месеца и 27-двадесет дни и има ОСТАТЪК към 29.01.2024
г.-3-три месеца и 3-три дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че
1
молбата на И. А. Я. е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание
лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното наказание лишаване от свобода.
Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Я.
обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от
НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не
е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е
видно, че Я. е в затвора от 03.07.2023 г. за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в размер на 1/една/ година. Видно е, че първоначалният риск от
рецидив е в средните стойности – 58 точки. Като проблемни се очертават
сферите на отношение към правонарушението, настоящото правонарушение и
умения за мислене. Липсва дългосрочно целеполагане, няма зряла стратегия
за справяне с проблемите. Рискът от вреди за обществото също е в средните
граници. Последваща оценка на риска от рецидив не е правена, тъй като е
актуална първоначалната, изготвена през м. юли. Рискът от вреди остава без
промяна.
Не се наблюдава осезателна промяна в поведението и нагласите му.
Социално-възпитателната работа с лишения от свобода е насочена към
промяна в нагласите и изграждане на трайна мотивация за недопускане на
нови нарушения. Все още не е осъзнал сериозността на това, което е
извършил, както и вредите, които е причинил.
За времето си на престой, л. св. не е включван в специализирани
програми, тъй като ежедневно работи на външен обект, където се справя
безпроблемно със задълженията си, за което е получил и благодарствено
писмо от работодателя си. С него е водена индивидуална работа, с цел
корекция на поведенчески дефицити.
Не е наказван, но и няма значими положителни прояви в
затворническата група, за което не е и награждаван. В затвора е за втори път,
предходно осъждане за аналогични деяния, но въпреки това не си е взел
поука. Мотивацията за промяна е неустойчива, а нагласите се сочат в посока
2
девиантно поведение.
Предвид изложеното, становището на Началника на Затвора – Ловеч е,
че молбата на И. А. Я. за условно предсрочно освобождаване не следва да
бъде уважена.
Анализът на посочените доказателства, цялостното поведение на
лишения от свобода сочат на извод, че не са налице предпоставките визирани
в чл. 70, ал.1 от НК. Действително осъденият е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание, но не е налице втората
предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване. Не са
налице трайни положителни промени в неговото поведение. Съгласно
установената съдебна практика ПВС № 7/75, изменено с ПВС 8/87,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината. От значение са
изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на
личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес. В тази връзка настоящият състав
съобразява и неблагоприятната прогноза за бъдещата ресоциализация на
лишения от свобода. Налице са обстоятелства, сочещи на необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения с цел
снижаване на риска, както и не са налице доказателства за трайна промяна в
поведението на осъдения, които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил, не са постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК с
изтърпяната част на наложеното наказание.
Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното
въздействие в Затвора Ловеч по отношение на Я., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода И. А. Я. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка 3-три месеца и 3-три дни от
наложеното му наказание с Присъда № **** г. по НОХД № **** год. по
описа на РС-Г. в размер на 1-една година лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. Я. - роден на **** г. в
гр. Г., обл. Г., с постоянен и настоящ адрес: гр. Г., ул. ****, български
гражданин, със средно-специално образование, неженен, в момента изтърпява
3
наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3-три месеца
и 3-три дни от наложеното му наказание с Присъда № **** г. по НОХД №
**** год. по описа на РС-Г. в размер на 1-една година лишаване от свобода от
свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода И. А. Я.,
на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4