Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 641/19.12.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 585 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на Г.Б.Г. ***, против Заповед
№ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй
като съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на
доходите и имущественото състояние на лицето и същото не отговаря на условията
за получаване на исканата социална помощ, тъй като не живее на посочения от
него настоящ адрес *** и на условията на чл.2, ал.3 от ЗСП, потвърдена с
Решение №12-РД06-0065/11.11.2019год. на Директора на РДСП гр.Монтана. В жалбата
се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Твърде се, че живее на посочения настоящ адрес ***, за което е представил
надлежно удостоверение, като ползва жилище под наем и се отоплява с печка от
наемодателя си. Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание
лично, поддържа жалбата си, като моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения административен акт.
Ответникът Директор дирекция ”Социално подпомагане”
– Монтана, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения
юрисконсулт Б*** Б*** , които оспорва жалбата, като по съществото на делото
излага доводи за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, спазване
на процесуалните правила, съответствието и с материалния закон. Моли за
потвърждаване на издадената заповед като правилна и законосъобразна.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
От представената и приобщена като доказателство по
делото административна преписка по издаване на оспорения акт се установява, че
със заявление - декларация вх. №ЗСП/ДМ/4906 от 29.10.2018 г. до Дирекция
„Социално подпомагане” - Монтана жалбоподателят Г.Б.Г. *** е поискал отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари. Декларирал е, че е
разведен, безработен, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, клинично
здрав. Посочил е, че не съжителства с други лица, няма доходи през предходните
шест месеца и обитава жилище под наем, собственост на лицето на чийто адрес е
регистриран. Приложил е копие от Решението на РС гр.Монтана по гр.дело
№1265/1996год., от което е видно, че същият е разведен и удостоверение за настоящ
адрес. Собственоръчно подписал декларация за съгласие за разкриване на данъчна,
осигурителна информация и лични данни, както и декларация съгласие за
разкриване на служебна тайна.
Проведена е социална анкета от социални работници и
е изготвен социален доклад от 19.11.2018г., в който е посочено, че на
09.11.2018год. с цел извършване на социална анкета е посетен декларирания
настоящ адрес ***, където същият не е открит и му е оставено съобщение, но
което същия се явил в ДСП, като заявил, „че строи къща в местност „П*** “, а
когато не е на строежа пребивава при сина си на постоянния адрес. На
15.11.2018год. постоянния адрес на жалбоподателя бил отново посетен от
социалните работници, като същия не бил установен на него и отново му било
оставено съобщение. На следващия ден Г. заявил, че през деня се намира на
постоянния си адрес. Отразено било от социалните работници, че не може да се
прецени необходимостта за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като няма
достъп да жилището на Г.. Издадена била от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Монтана заповед №ЗСП/Д-М/4906/19.11.2018год., на основание
чл.13, ал.2 от ЗСП, с която е отказано на Г.Б.Г. целева помощ за отопление с
твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2018/2019год., поради невъзможност
от извършване на социална анкета по чл.4, ал.3 от Наредба №РД 07-5 от
16.05.2008год. Тази заповед е обжалвана пред Директора на РДСП гр.Монтана и с
Решение №12-РД06-0066/17.12.2018год. издадено от Директора на РДСП гр.Монтана същата
е отменена.
Проведена е нова социална анкета от социални
работници и е изготвен социален доклад от 20.12.2018г., в който е посочено, че
съставът на семейството отговаря на декларираното в заявлението – декларация, Г.
е безработно лице, живее сам, като в доходи е отразено, че няма такива, но живее
под наем, няма друго жилище източник на доходи, няма извършени прехвърляния и
продажби на недвижими имоти, не е регистриран като ЕТ, не е собственик на
капитал на търговско дружество, няма сключени договори. В констатирани
обстоятелства е отразено, че на 18.12.2018год. са сформирани два екипа от
социални работници, които едновременно са посетили постоянния и настоящ адрес
на Г., където същия не бил открит. След проведен разговор по телефона Г. се
отзовал, като заявил, че е бил при дъщеря си. Пред социалните работници
посочил, че от м. септември 2018год. е наел стая под наем на настоящия си адрес
с уговорка да заплаща месечен наем от 65,00лева. При огледа на стаята в която Г.
заявил, че живее социалните работници констатирали, че има матрак разположен
върху дървени палета, една маса, два стола, шкаф, телевизор и хладилник, които
не работят. Не е установен уред за отопление, нито на твърдо гориво, нито на
електричество. Като по данни на Г. хазяина не му разрешава уред на твърдо
гориво, а ще ползва електричество или печка разположена в друга стая. При
огледа е установено, че в стаята няма дрехи, лични вещи и принадлежности на Г..
При разговора е посочил, че личния тоалет извършва вечер на постоянния си
адрес, на които живее сина му и бившата му съпруга, след което се прибира в
квартирата да пренощува. Храна приготвя на газов котлон в коридора или взема от
дъщеря си. Посочено е че стаята е студена и видимо необитаема, като няма следи,
че някой живее в нея. В разговора с Г. същия е посочил, че от месец декември е
наел друга квартира в гр.Монтана на ул.”Г. Д*** ”№* , срещу месечен наем от
60.00лева, тъй като там може да се отоплява на твърдо гориво. Посочено е, че на
постоянния адрес на Г., същия не е бил установено, като при разговор със
съседка, същата е съобщила, че Г. живее на постоянния си адрес, като често се
прибира с такси или с велосипед. В социалния доклад е направено предложение да
се откаже отпускането на целева помощ за отопление, тъй като Г. не отговаря на
условията на чл.2 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл.12, ал.2,т.7 от ЗСП –
социална помощ се отпуска след преценка на други констатирани обстоятелства. Издадена
е заповед №ЗСП/Д-М/4906/20.12.2018год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Монтана, с която е отказано на Г.Б.Г. отпускането на целева
помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019год., която
след обжалване пред горестоящият административен орган Директора на РДСП –
Монтана е потвърдена с Решение №12-РД06-0001/21.02.2019год. Заповедта след
потвърждаването и от Директора на РДСП е обжалвана по съдебен ред, като пред АС
– Монтана е било образувано Адм. дело №120/2019год по описа на АС – Монтана, по
което е постановено Решение №181/11.04.2019год., по което оспорената заповед
№ЗСП/Д-М/4906/20.12.2018год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана е отменена и делото като преписка е върнато на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана, за извършване на нова преценка на правото за
отпускане на целева помощ за отопление, съобразно мотивите на решението.
От ответника са извършени проверки и са изискани
данни от ТД на НАП, кмета на община Монтана, „ВиК“ ООД - гр.Монтана и “Чез Електро
България“ АД, като е установено, че Г. има регистриран договор за покупко –
продажба на ел. енергия на постоянния си адрес с конкретен партиден номер, по
които се заплаща консумираната ел. енергия. От справка на „ВиК“ ООД Монтана на
негово име има разкрита партида за вода на адрес с.Г*** Г*** , ул.“3*** -та“№* ,
към които имот е спряно водоподаването. В повторно издадената заповед на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана №
ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019г. потвърдена след обжалване с Решение№12-РД06-0016/19.07.2019год.
издадено от Директора на РДСП – Монтана отново е отказано на Г.Б.Г. отпускането
на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019год.
Заповедта след потвърждаването и от Директора на РДСП е обжалвана по съдебен
ред, като пред АС – Монтана е било образувано Адм. дело №376/2019год по описа
на АС – Монтана, по което е постановено Решение №474/07.10.2019год., по което
оспорената заповед № ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана е отменена и делото като преписка е върнато на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана, за извършване на нова
преценка на правото за отпускане на целева помощ за отопление, съобразно
мотивите на решението.
От ответника са извършени проверки и са изискани
данни от Община Монтана, от които се установява, че жалбоподателя е имал
настоящ адрес от 10.02.2017г. до 23.10.2018год. в гр.Монтана на ул.“В*** А*** “№*
и от 23.10.2018г. до 18.03.2019г. в гр.Монтана на ул.“Г*** Д*** “№* . Изготвен
е социален доклад в които е отразено, че Г. не отговаря на условията на чл.2 от
Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление във връзка с чл.27, ал.1-5 от ППЗСП – при извършената
социална анкета в жилището на Г. е установено, че в стаята, посочена от него за
обитаване, няма лични вещи – дрехи и принадлежности, липсват уреди за отопление
както на твърдо гориво, така и на електроенергия. Въз основа на този доклад е
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед
№ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй
като съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на
доходите и имущественото състояние на лицето и същото не отговаря на условията
за получаване на исканата социална помощ, тъй като не живее на посочения от
него настоящ адрес *** и на условията на чл.2, ал.3 от ЗСП, потвърдена с
Решение №12-РД06-0065/11.11.2019год. на Директора на РДСП гр.Монтана.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетели са разпитани социалните работници в Дирекция „СП“ Монтана – Г*** К***
Й*** и К*** С*** К*** , от разпита на които се потвърждават възприетите от тях
факти свързани с обитаваното под наем жилище от страна на жалбоподателя, както
и всички факти изложени в приложените по делото социални доклади и анкети.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира като дадени под страх от
наказателна отговорност, липса на заинтересованост, като последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
В качеството на свидетели са разпитани и поисканите
от жалбоподателя Ц*** Г*** М*** , която е съседка на жилището което обитава
жалбоподателя под наем и С.Г.С. който е предоставил стая от жилището си на
жалбоподателя за ползване или негов наемодател. От показанията на двамата се
установява, че са виждали жалбоподателя да идва в наетата квартира, но С. му
отказал да се отоплява на дърва, тъй като не му работел комина. Според С.
жалбоподателя е излизал сутрин и се е прибирал вечер около 18.00 - 19.00 часа,
като според него се е отоплявал на ток, за ползването на стаята е получил наем
от 60.00лева дадени му от приятел на жалбоподателя. Показанията на тези
свидетели съдът кредитира отчасти доколкото кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
Съгласно съдържащата се в преписката обратна
разписка решението на горестоящия административен орган е съобщено на
жалбоподателя на 13.11.2019 г., като същият го е оспорил, чрез административния
орган с жалба заведена с вх.№12-94Г-00-1057 от 25.11.2019г.
Поради което жалбата е допустима за разглеждане,
тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от легитимирано лице по
смисъла на чл. 147, ал.1 АПК и съдържа необходимата форма и реквизити. Съдът
приема, че в изпълнение нормата на чл. 13, ал.5 от ЗСП, процесната заповед е
обжалвана по административен ред пред директора на РД "СП" - Монтана,
който съответно с решение №12-РД06-0065/11.11.2019год. я е потвърдил.
При служебна проверка за законосъобразност на
процесната заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146, т.1-5 от АПК съдът констатира следното:
Оспорената Заповед №ЗСП/Д-М/4906/20.12.2018год. е
издадена от компетентен административен орган в случая Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана на когото изрично по силата на чл. 13, ал.2 от ЗСП е предоставено правото да отпуска, респективно да отказва отпускането на
помощи. Това право е доразвито и залегнало и в разпоредбата на чл. 4, ал.4 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година на Министъра на труда и социалната
политика за отпускане на целева помощ за отопление.
Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма.
Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с
означение на фактическите и правните основания за издаването й.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорените административни актове обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната
част на актовете) и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за издаването им норма и респективно дали се следват разпоредените
правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на
административния орган е да установи наличието на посочените фактически
основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената
заповед. Тези указания съдът е дал с определението си за насрочване на делото.
На основание чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът
за предоставяне на социални помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите
помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат по настоящ
адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. Условията и редът за
отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния
сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда
и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито средномесечен доход
за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията
по чл. 10 и 11 от ППЗСП; според ал. 3 на чл. 2 от наредбата основа за
определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният
минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет,
а в ал. 4 е посочен начинът на определяне на диференцираният минимален доход за
отопление по различни критерии.
Редът за отпускане на социалните помощи е
регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26 - 28 от ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 от
ППЗСП е уредено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на
социален доклад съгласно приложение № 2. В чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. е регламентирано, че в срок до 20 дни от подаване на молбата
социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27
от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева
помощ.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се
отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета. Легално определение за понятието "социална анкета" е
дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП. Според това определение
"социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за
упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници
в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в
дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на
информация. От тази законова регламентация се установява, че социалната анкета
е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за
предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е
само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за
преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането
на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на
лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според
правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за
отпускането й (в случая това са разпоредбите на чл.2 от Наредба №РД-07-5 от
16.05.2008год. и чл.10 и чл.11 от ППЗСП, както и да проучи необходимата в тази
връзка документация.
Именно при провеждане на социалната анкета и
изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари, съответният
социален работник от ДСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 от ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации
и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне
на поисканата целева помощ за отопление. От съдържанието на приложение № 2 към
чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че
за установяване на релевантните факти и обстоятелства е необходимо събиране на
информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 от ЗСП, което са сторили и
социалните работници в настоящето производство, установявайки, че жалбоподателя
е пререгистриран при подаване на заявлението за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019год. обхващаш периода
от 01 ноември до 31 март, съгласно определението дадено за „отоплителен сезон“
в параграф 2 от ДР на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008год. Въз основа на
социалната анкета и на осн.чл. 13, ал. 3 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП,
директорът на дирекция "Социално подпомагане" Монтана, е издал оспорената
заповед №ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019год. след предходно отменени две заповеди за
отказ от отпускането на целева помощ за отопление за сезон 2018/2019г., с която
е отказал целева помощ за отопление на молителя, настоящ жалбоподател с мотиви,
че, заявителя /жалбоподателя/ не отговоря на условията тъй като съгласно чл.13,
ал.2 от ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на доходите и
имущественото състояние на лицето и същото не отговаря на условията за
получаване на исканата социална помощ, тъй като не живее на посочения от него
настоящ адрес ***, поради факта, че показаната от него стая за обитаване не е
пригодена, няма лични негови дрехи и принадлежности, липсват уреди за отопление
както на твърдо гориво, така и на електроенергия, като самия той при социалната
анкета не отрича, че през деня пребивава при своите деца. Факта, че през деня
жалбоподателя не живее на настоящия си адрес се потвърждава и от показанията на
св.С.. Посочено е, че не отговаря на условията на чл.2, ал.3 от ЗСП, предвид
факта че има средства да заплаща наем и че на негово име има открита партида за
заплащане на ел. енергия на постоянния му адрес.
Изложените мотиви на ответника досежно отказа от
отпускане на целева помощ за отопление, макар залегнали в общите разпоредби на
ЗСП и ППЗСП, обосновават извода, че жалбоподателя неправилно е отразил в
заявлението си, че живее на посочения от него настоящ адрес, тъй като видно от
показанията на разпитаните свидетели Й*** и К*** същия по същество живее на
постоянния си адрес. В същото време в заявлението – декларация е посочил, че
няма доходи и е безработен, докато пред социалните работници е заявил, че
заплаща наем и строи къща.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материално - правни норми. Още повече, че според ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е
спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен
принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган, поради което не е
необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед.
Още повече, че ответникът е спазил и разпоредбата на чл. 27, ал.6 от ППЗСП при
изготвянето на социалната анкета се вземат предвид не само декларираните от
лицето обстоятелства, а и всички други констатирани обстоятелства от социален,
семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка
и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и
преценка на необходимостта от ползване на социални услуги.
Доколкото целта на закона е подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности и социалните помощи са средства в пари и/или в натура,
които допълват или заместват собствените им доходи до основните жизнени
потребности следва да се приеме, че жалбоподателя разполага с периодични
ежемесечни доходи посредством, който може да задоволи основните си жизнени
потребности. С оглед на това заповедта, с която е отказано отпускането на
целева помощ за отопление съответства и на целта на закона. Изложеното по
същество на делото, че доходите на жалбоподателя са недостатъчни е ирелевантно
за предмета на делото.
С оглед на изложеното жалбата против Заповед
№ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана с която й е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2018/2019год., следва да се отхвърли като
неоснователна, а атакуваната заповед да се остави в сила, като правилна и
законосъобразна.
Предвид изхода на делото и липсата на претенция за
разноски от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Б.Г. ***, против Заповед
№ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019год. потвърдена с Решение
№12-РД06-0065/11.11.2019год. на Директора на РДСП гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
по аргумент от чл.13, ал.6, изр. последно от ЗСП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: