Решение по дело №9978/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5091
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20193110109978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 ……….. / 21.11.2019г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 25.10.2019г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9978  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца П.В.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на  сума в размер на 3444.54лв./три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, начислена по партида с клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура  на 14.06.2019г.,  за недоставена и непотребена електроенергия на адрес: гр.Варна, ул.„ *** "№32.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: 

Ищецът сочи, че е потребител на ел .енергия в недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.„***"№32. Ползваната ел.енергия на този адрес е заплащал на по негова партида с клиентски номер ********** за абонатен номер **********, на името на ищеца. Потребителят посещавал касите на ответното дружество, за да заплати сметката за ел. енергия. Там служителите го уведомили, че освен сметка за месеца, е била издадена на дата 14.06.2019г. фактура на стойност 3444.54лв., която също трябвало да бъде заплатена в срок до 24.06.2019г. Във връзка със издадената фактура , потребителят посетил ЦОК-Варна, където служителите на ответника го уведомили, че сумата 3444.54лв. е начислена служебно допълнително количество енергия. Според служителите тази фактура не е била от редовен отчет на електромер, а представлявала корекция на сметка. Според служителите в ЦОК, дружеството е изчислило и коригирало сметката на клиента за ел.енергия, на основание КП, който е бил съставен от служителите на „Електроразпределение-Север"АД.

Потребителят сочи, че не е присъствал на проверката на процесното СТИ, не знае в какво се е състояла тя. Счита, че не дължи сумата по корекцията, поради което    депозира    жалби    за    недължимост    на    сумата    до дружеството ответник.

Оспорват се от ищецът, както констатациите в КП, така и счита, че ответникът прилага при злоупотреба с право закона. Сочи, че нито в Закона за енергетиката, нито в договора за продажба на ел.енергия, е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Закона за енергетиката (след последната редакция през 2013 г.) излага, че само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи случаите и на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които от своя страна посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия.

Сочи, че начинът и методиката, по които е била начислена сумата по посочената партида, са неправилни и незаконни. Дори да се приеме за действителна процедурата и за обвързваща ищеца,  се настоява, че тази процедура в случая не е спазена стриктно. Всички, начислени по партидата периодични месечни сметки се настоява, че са били изцяло изплатени в съответните срокове, а процесната фактура не представлява „периодична месечна сметка за ел.енергия". Още повече, че доставчикът на ел. енергия не е представил на потребителя конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес, ел. енергията се е измервала от законно монтирано, пломбирано и сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване -електромер, който да отчита процесната партида.

Размерът на паричната сума по корекцията, се сочи, че е бил произволно определен, при това от лице без пълномощия за това. Също произволно е била и „начислена" сумата,  т.е. без каквото и да е правно основание, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия като търговска стока по договор при ОУ.

За ищецът, не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи от него процесната сума, а и той не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Твърди се от ищецът, че на процесният адрес не е била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Касае се за липса на измерено количество ел.енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (тоест за липса на „доставка на ел.енергия" по см. на ЗЕ).

С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

Ответната страна „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.

Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищцата, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищцата за потребена електрическа енергия  по  фактура № **********/14.06.2019г.

Процесната сума, представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 19572 кВТч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Сочи се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия.

Ищецът и ответното дружество, са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи" АД.

Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,  качествено  и  времево  отношение,  а именно  да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в находящ се в гр.Варна, ул. "***" №32, ап.7, клиентски №********** и абонатен № **********.

На 20.03.2018г., се сочи, че е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Енерго- Про Мрежи" АД/, в присъствието на двама свидетели, които подписват съставения протокол. По
време на проверката присъствал и абоната-ищец, но отказал да подпише протокола. Дружеството сочи, че няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.

„Електроразпределение Север" АД, е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.

За извършената проверка, се сочи, че е съставен Констативен протокол №1202116/20.03.2018г. Процесният електромер е демонтиран, поради съмнения за неправомерно вмешателство, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №508860.

Извършената проверка на електромер с фабр. №1114021566103269, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №540/10.04.2019г. Съгласно констатациите в протокола: „Над оптичния интерфейс от вътрешната страна на капака на електромера следи от обгаряне стигащи до платката. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 019572.003 kWh, която не е визуализирана на дисплея."

Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

На 18.04.2019г., „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 19572 кВТч.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

На 14.06.2019г. „Е.П." АД издава фактура № **********/14.06.2019г., с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3444.54 лева.

С издаване на процесната фактура не се цели ангажиране на отговорност на абоната, а единствено заплащане на стойността на потребената от него ел.енергия, при това по цени, които са занижени в сравнение с действителната стойност, която абонатът би платил в случай, че енергията беше отчетена по дневна и нощна тарифа, а именно количеството ел.енергия в регистър 1.8.3. е остойностено по цени за технологични разходи.

С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. №52310_КП1202116_1/13.06.2019) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. №52310_КП1202116_2/14.06.2019) уведомява абоната за извършената проверка, съставен констативен протокол и издадена фактура.

Въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец. но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. вр. чл. 79, ал. 1. вр. чл. 200, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.

Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на отрицателния установителен иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 По делото не се спори, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект,  находящ се в гр.Варна, ул. "***" №32, ап.7, клиентски №********** и абонатен № **********.

От представения по делото Констативен протокол № 1202116 от 20.03.2018г., се установява, че на посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна, ул. "***" №32, ап.7, клиентски №********** и абонатен № **********., от страна на служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество, при отразен отказ на абоната да подпише протокола. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване540/10.04.2019г. на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология , електромерът е представен в плик , пломбиран с пломба, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол    1202116 от 20.03.2018г.  Посочени са показанията на тарифите, като е отразено, е в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 019572.003kWh.  При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 18.04.2019г. относно Констативен протокол  1900949 от 15.05.2018г.  ,   е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 19572kWh  за периода от 21.03.2017г. до 20.03.2018г.  Посочено е , че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на СТИ , при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е фактура   № **********  от 14.06.2019г., с получател ищеца, за начисляване на сумата от 3444,54лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление  в  гр.Варна, ул. "***" №32, ап.7, клиентски №********** и абонатен № **********, за периода от 21.03.2017г. до 20.03.2018г.   

Съгласно заключението на вещото лице Н.В. по проведената съдебно-техническа експертиза,  неоспорено от страните, процесният електромер тип МЕ 162 - „ISKRA" е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3, е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Начислени са 19 572 Kwh ел. енергия за процесния период от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г. по фактура № 0281 5787 41 от 14.06.2019 г. При действащите към момента цени на електроенергията утвърдена от ДКЕВР - 0,17599 лв. за 1 Kwh - по технологични разходи, (средно за периода) се получава обща сума за плащане 3 444,54 лв. с начислен ДДС. Налице са били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал. 1 от ГПК1 в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.

В процесния случай, съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.

Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия  да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д. №2385/2016г., по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия,  са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.

Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на  правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,  нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.

Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на корекционната процедура.

Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. За битови клиенти:        

А) При наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване;

Б) При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

В настоящия случай, видно и от съставения констативен протокол за техническа проверка,  не е установена нито една от предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.  Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата.

В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено електромерът да измерва с грешка извън допустимата.

При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ.

Същевременно не се установява и че посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода  на проверката. 

Като аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два дни преди проверката/, в тази връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което  и  не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия в размер на 19572квтч е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и  потребено от абоната именно през процесния период.

Не са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология не е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва доказателство, от което да се установи  как  точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника  данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в  Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез включване и на  друга  тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър  1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е  представило доказателства по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна. Следователно  не е изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.

В този смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.

Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.

По разноските:

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.37 от делото, за които са представени доказателства за заплащането им.

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е основателно, предвид установените в чл. 7, ал. 2 т. 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения критерии. В случая искът е оценяем, съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за оценяеми искове с определен интерес в размер от 1000лв. до 5000лв./каквато е настоящата хипотеза/ минималното възнаграждение за една инстанция е 471,12лева, поради което и съдът намира, че претендираното, като заплатено адвокатско възнаграждение от 850лв. следва да се редуцира до минимума, поради прекомерност.              

С оглед на изложеното, съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски в общ размер на сумата от 608,90лв., от които 137,78лв. - държавна такса за образуване на производството и 471,12лв. - изплатено адвокатско възнаграждение,  като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът П.В.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от  3444.54лв./три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/,    представляваща начислена ел.енергия за периода от  от 21.03.2017г. до 20.03.2018г. ,  за обект на потребление,  находящ се на адрес:   гр.Варна, ул. "***" №32, ап.7, клиентски №********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №**********  от 14.06.2019г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на   П.В.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата в общ размер от 608,90лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: 137,78лв. - държавна такса за образуване на производството и 471,12лв. - адвокатско възнаграждение. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: