№ 14224
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110145830 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “Т,6, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул,Б, представлявано от Александър Александров,
срещу наследниците на АРСЕНА А,А и Ж. Б. Т. – Б. И. Т. и Ж. И. Т..
В исковата молба се твърди, че АРСЕНА А,А и Ж. Б. Т. били клиенти на
“То,АД, в качеството им на ползватели на недвижим имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Г, 4, апартамент в югозападната половина, и са потребявали топлинна
енергия за абонатен № 94945, като не са заплатили начислените суми за
процесния период.
Моли съда да осъди ответниците Б. И. Т. и Ж. И. Т. – в качеството им на
наследници на починалите след процесния период ползватели, да заплатят
при условията на разделна отговорност на „То,Д посочените суми, при
следните квоти:
1. Б. И. Т. – 1/2, а именно: 2133,82 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
218,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 18.03.2021 г., както и сумата в размер на 37,42 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 6,29 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /16.08.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите;
2. Ж. И. Т. – 1/2, а именно: 2133,82 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
1
218,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 18.03.2021 г., както и сумата в размер на 37,42 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 6,29 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /16.08.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба, ответниците оспорват исковете по
основание и размер, и молят да бъдат отхвърлени. Оспорват: качеството си на
потребители на ТЕ, количеството топлинна енергия, което се твърди, че е
доставяно, наличието на измервателни уреди в процесния имот,
разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната
сума. Правят възражения за изтекла погасителна давност на част от
претендираното вземане. Твърдят, че ищецът не е доказал изпадането на
ответниците в забава относно плащането на процесните главници, като
излагат сведения за своевременно извършвани плащания на задълженията.
Претендират разноски.
„ТЕ,ОД като помагач на страната на ищеца, представя становище че не
извършва дялово разпределение в процесния период по отношение на имота.
Съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:
1. Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.150, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в
размер на претендираната сума. Ответниците следва да докажат възраженията
си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. Ответниците следва да докажат
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
2
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
2. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване.
3. От представения по делото нотариален акт от 05.11.1997 г. (л. 85)
Арсена А,а и Ж. Б. Т. притежават пожизнено право на ползване върху
процесния апартамент, намиращ се на ет. 4 от блок 123, намиращ се на ул.
„Шипченски проход“, № 18 – сега „Алфред Нобел“ № 6, ж.к. „Гео Милев“, гр.
София, същото се потвърждава и от нотариален акт от 19.12.2002 г. (л. 32)
според който Арсена А,а и Ж. Б. Т. притежават пожизнено право на ползване
върху ½ ид.ч. от апартамента.
От представените по делото доказателства се установява, че Арсена А,а
е починала на 18.07.2021 г., а Ж. Б. Т. е починал на 15.12.2021 г., като са
оставили наследници Б. И. Т. и Ж. И. Т., всеки наследява по ½ ид.ч.
4. В качеството на титуляр на правото на ползване, наследодателите на
ответниците са били страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот.
5. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
6. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, за процесния период, като се вземат
предвид и изравнителните сметки, се равнява на сумата от 4244,13 лв.
Съдът намира иска за доказан за сумата от 4244,13 лв.
7. Ответниците са заявили възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е
основателно.
3
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 16.08.2023 г. като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
16.08.2023 г., и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г.
(2 месеца и 7 дни) давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., са погасени по давност.
Последното вземане за 04.2020 г., с оглед периода в който давност не е текла, е
станало изискуемо на 06.07.2020 г. (04.07 е събота), като е погасено по давност
на 07.07.2023 г. – дата предхождаща подаването на исковата молба.
8. Погасена по давност и претенцията за цената на услугата дялово
разпределение.
Вземанията за възнаграждение за дялово разпределение представляват
периодични плащания и се погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен
срок /съгласно Тълкувателно решение N 3/18.05.2012 г. по т. д. N 3/11 г. на
ОСГТК на ВКС/ - така решение № 517/14.03.2022 г. по гр. д. №11439/2021 г. на
СГС.
Последното задължение за месец април 2020 г. е възникнало на
30.04.2020 г. и е станало изискуемо на 01.06.2020 г. и е погасено по давност на
02.06.2023 г. – дата предхождаща входирането на исковата молба. Ето защо,
всички вземания са погасени по давност.
9. Неоснователността на главните искове води до неоснователност на
акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД.
10. По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците. Същите
са представили доказателства за платено адв. Възнаграждение в размер на 500
лв., чиито размер е съобразен с цената на иска, както и участието на
процесуалния им представител и не се явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „То,Д, Е,6, срещу Б. И. Т., ЕГН
********** и Ж. И. Т., ЕГН ********** – в качеството им на наследници на
Арсена А,а починала на 18.07.2021 г., и Ж. Б. Т. починал на 15.12.2021 г., с
правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД., за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца суми както следва:
1. Б. И. Т. – 2133,82 лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за за недвижим
имот, намиращ се в гр. София, общ. Сердика, ул. „,3, с абонатен № 184131;
218,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 18.03.2021 г., както и сумата в размер на 37,42 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 6,29 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /16.08.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите;
2. Ж. И. Т. –2133,82 лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за недвижим
имот, намиращ се в гр. София, общ. Сердика, ул. „,3, с абонатен № 184131;
218,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 18.03.2021 г., както и сумата в размер на 37,42 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 6,29 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /16.08.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „То,Д, Е,6, да заплати на Б. И. Т., ЕГН ********** и Ж. И. Т.,
ЕГН ********** – разноски по делото в общ размер на 500 лв.
Решението е постановено при участието на „ТЕ,ОД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5