Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен,
01,11,2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
районен съд, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №1922 по описа на съда за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез адв.В.Г. от САК, против Л.С.С.,
ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения по месторабота - ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 132,76 лева главница, представляваща
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение на
договор, по договор между ответника и ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №4180/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Сочи се, че между
ответника и *** е сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата
18,04,2013 г., с индивидуален клиентски номер 13005214001, въз основа на който
е издадена фактура №11670759/22,09,2014 г. за отчетен период 22,08,2014 г. –
21,09,2014 г., с краен срок за плащане 10,10,2014 г. и обща сума 132,76 лева.
Сочи се, че на 29,05,2015 г. е сключен договор за цесия между *** и ***, по
силата на който дружеството-цесионер е придобило вземането по посочената
фактура. Твърди се още, че на 20,02,2017 г. *** е прехвърлило всички свои
вземания по горепосочения договор за цесия от 29,05,2015 г. на ищеца. Сочи се,
че съгласно практиката на ВКС сама по себе си ИМ не може да се счете за
уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено самото
уведомление, макар и невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията
все пак е извършено. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 132,76 лева главница,
представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за
неизпълнение по договор между ответника и ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и
направените деловодни разноски, както разноските от заповедното производство. В
писмено становище, депозирано преди с.з., процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен
отговор. В с.з. същата се явява лично, и заявява, че ще заплати сумата, когато
има възможност.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
ответника и ***, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ***, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 05,10,07,2017
г.
От приложеното ч.гр.д. №4180/2017 г. на ПлРС се
установява, че същото е образувано на 05,05,2017 г. – първоначално пред СРС, въз
основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 132,76 лева,
представляваща главница и сумата от 34,44 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11,10,2014 г. – 01,05,2017
г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04,05,2017
г.
до изплащане на вземането, както и сумата 205,00 лева разноски по делото. В
заповедта е отразено, че сумите произтичат от незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга от 18,04,2013 г., сключен между ***, и
длъжника и договор
за цесия от 20,02,2017 г.
Делото
е попълнено с писмени доказателства /заявление-договор
№910308649818042013-27550250/18,04,2013 г., месечна сметка №********** за
период на отчитане 22,03,2014 г. – 21,04,2014 г. ведно с извлечение, месечна
сметка №********** за период на отчитане 22,04,2014 г. – 21,05,2014 г. ведно с
извлечение, месечна сметка №********** за период на отчитане 22,05,2014 г. –
21,06,2014 г. ведно с извлечение, месечна сметка №********** за период на
отчитане 22,06,2014 г. – 21,07,2014 г. ведно с извлечение, месечна сметка №**********
за период на отчитане 22,07,2014 г. – 21,08,2014 г. ведно с извлечение, месечна
сметка №********** за период на отчитане 22,08,2014 г. – 21,09,2014 г. ведно с
извлечение/ досежно наличие на облигационни отношения между страните във
връзка със сключен между ответника и *** договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги.
Безспорно
по делото е, че на 29,05,2015 г. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който цедентът ***е продал на цесионера ***вземанията,
индивидуализирани в приложение №1 към договора, сред които е и вземането срещу
ответника. Тук следва да се отбележи, че извлечение от цитираното приложение №1
е приложено по делото още с депозиране на исковата молба. На 20,02,2017 г. е
сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който цедентът
***е продал на цесионера и ищец в настоящото производство ***вземанията,
индивидуализирани в приложение №1 към договора /извлечение от което е приложено
от ищеца още с ИМ/, сред които е и вземането срещу ответника. Предвид характера
на заповедното производство може да се приеме, че уведомлението за извършената
цесия е било връчено на длъжника с исковата молба и останалите приложения към
нея. Със сключването на договора за цесия, вземането преминава от цедента /неговия
носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на
съгласието, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие
спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, но неуведомяването
на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване
би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, тоест изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването. В случая цесионерът е действал като пълномощник на цедента -
налице е изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне - чрез пълномощно, и е изпратил уведомителните писма до длъжника
/макар и без данни за това да са получени от адресата/. Съгласно практиката на
ВКС обаче, с получаване на ИМ, към която е приложено самото уведомление, се
приема, че съобщаване на цесията е извършено редовно, а в настоящия случай е
точно така, тъй като на ответника редовно
е връчен препис от ИМ ведно с приложенията към нея на 07,08,2018 г. В този
смисъл изходящите от цедента уведомления, приложени към исковата молба на
цесионера, и достигнали до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, прeдл.първо
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има значение да стабилизира
правата в лицето на цесионера и да не може да бъде изпълнено валидно другиму. В
случая ответникът не твърди да е извършил плащане на прехвърлената с цесията
сума, поради което ищецът се явява носител на процесното вземане.
Доколкото
ответникът заявява, че ще прати претендираната сума при първа възможност, то
съдът приема, че на практика признава вземането, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен по отношение на
претендираната главница.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
в размер на 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение
в размер на 180,00 лева, от които ответникът му дължи сумата от 161,95
лева съразмерно с частта от вземането, която се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че Л.С.С.,
ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения по месторабота - ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
от 132,76 лева главница, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение на договор, по договор
между ответника и ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане, която сума представлява част от вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4180/2017 г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Л.С.С.,
ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения по месторабота - ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сторените разноски в
исковото производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Л.С.С.,
ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения по месторабота - ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сторените разноски в заповедното
производство /за ДТ и адвокатско възнаграждение/ в общ
размер
на 161,95 лева съразмерно с частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: