РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и
ал.3 предл. първо от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Л. И., ЕГН **********, против определение №
40 от 11.01.2022г., постановено по ЧНД № 5477/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас.
С обжалваното определение съдът на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК
определил на осъдения И. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ по общо 11
влезли в сила съдебни акта, които е групирал в две групи. Привел е в изпълнение общото
наказание по първата група, наложено на И. по НОХД № 866/2017 г., по описа на PC -
Царево и по НОХД № 1210/2019 г. по описа на PC – Бургас в размер на осем месеца като го
е приспаднал поради изтърпяването му. На основание чл. 24 от НК е увеличил общото
наказание от 11 месеца по втората група, включваща осъжданията на И. по НОХД №
826/2020 г. по описа на ОС - Бургас, по НОХД № 4199/2020 г. по описа на PC - Бургас, по
НОХД № 240/2021 г. по описа на PC - Бургас, НОХД № 1379/2020 г. по описа на ОС -
Бургас, НОХД № 841/2021 г. по описа на ОС - Бургас, НОХД № 3017/2021 г. по описа на PC
- Бургас, НОХД № 1224/2021 г. по описа на PC - Бургас и по НОХД № 4652/2021 г. по описа
на PC – Бургас, с 4 месеца до общ размер от една година и три месеца. На основание чл.59 и
чл. 25 ал.2 от НК съдът е приспаднал от общото увеличено наказание по втората група
времето, през което И. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК и времето, през което е
търпял наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията, включени в съвкупността.
1
Присъединил е на основание чл. 23, ал. 3 НК към определеното увеличено общо най - тежко
наказание „лишаване от свобода“ по втората група наказанието ГЛОБА в размер на 1000
лева, наложено по НОХД № 826/2020 г. по описа на ОС - Бургас и по НОХД № 841/2021г.
по описа на БОС
Недоволен от определението останал осъдения И., който го оспорил в срок по реда на
въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас, само в частта относно увеличението на
общото му наказание на основание чл.24 от НК.
В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор излага доводи за правилно
приложение на института по чл. 24 от НК в случая, предлага атакуваното определение да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения И.
поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща
приложението на чл. 24 от НК.
Осъденият И. участва лично в производството, в последната си дума моли за отмяна
на увеличението на определеното му от районния съд общо наказание.
Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в
предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в
установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен
за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и
съдържание доказателства, от които се установява следното:
Б. Л. И., ЕГН:**********, е осъждан 13 пъти като предвид изминалия период от време
осъжданията по НОХД № 807/2004г. на БРС, НОХД 3336/2005г. на БРС и НОХД 286/08г. на
БРС не попадат в група с другите осъждания и са изтърпени, поради което и е безпредметно
да се описват. Последните 10 осъждания на И. са както следва:
1.С влязло в сила на 25.09.2017 г. споразумение по НОХД № 866/2017 г. по описа на PC
- Царево на ос. л. И. за осъществено на 28.08.2017 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
2.С влязло в сила на 24.04.2019 г. споразумение по НОХД № 1210/2019 г. по описа на PC
Бургас на ос. л. И. за осъществено в периода от 03.05.2017 г. до 29.05.2017 г. престъпление
по чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
/осем/ месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години.
3.С влязло в сила на 08.10.2020 г. споразумение по НОХД № 826/2020 г. по описа на ОС
- Бургас на ос. л. И. за извършени от него на 19.02.2019 г. престъпления по чл. 195 от НК и
по чл. 249, ал. 1 от НК е наложено едно общо наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК,
2
а именно 11 /единадесет/ месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на
осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева.
С определение по ЧНД № 1086/2020г. по описа на БОС на осн. чл. 68 от НК е приведено
в изпълнение наказанието по НОХД № 866/2017 г. по описа на PC - Царево 8 /осем/ месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, влязлото в сила на 02.11.2020
г. Със същото определение на осн. чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 16- 18.09.2020 г., както
и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 18.09.2020
г. до 13.10.2020 г.
4.С влязла в сила на 09.12.2020 г. присъда по НОХД № 4199/2020 г. по описа на PC -
Бургас на ос. л. И. за извършено от него на 29.06. - 30.06.2019 г. престъпление по чл. 195 от
НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
5.С влязло в сила на 09.02.2021 г. споразумение по НОХД № 240/2021 г. по описа на PC
- Бургас на ос.л. И. за извършено от него на 09.03.2020 г. престъпление по чл. 195 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване.
6.С влязло в сила на 16.02.2021 г. споразумение по НОХД № 1379/2020 г. по описа на
ОС - Бургас на ос.л. И. за извършено от него на 05.08 - 16.08.2017 г. престъпление по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11
/единадесет/ месеца при първоначален „общ“ режим.
7.С влязло в сила на 20.09.2021 г. споразумение по НОХД № 841/2021 г. по описа на ОС
- Бургас на ос.л. И. за извършено от него на 23.12. - 24.12.2018 г. престъпление по чл. 248а,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11
/единадесет/ месеца при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 1000 лева. С
определение по същото дело е извършена кумулация на осъжданията на осъденото лице
като е определеното общо най-тежко наказание от 11 месеца лишаване от свобода измежду
осъжданията по 826/2020г. БОС, 4199/2020г. БРС, 240/2021г. БРС, 1379/2020г. БОС и
841/2021г. на БОС, което общо най-тежко наказание е увеличено по реда на чл. 24 НК на 1
година и 2 месеца лишаване от свобода.
8.С влязло в сила на 24.09.2021 г. споразумение по НОХД № 3017/2021 г. по описа на PC
- Бургас на ос. л. И. за извършено от него на 21.08.2020 г. престъпление по чл. 195 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца при първоначален
„общ“ режим.
9.С влязла в сила на 12.10.2021 г. присъда по НОХД № 1224/2021 г. по описа на PC
Бургас на ос. л. И. за извършено от него на 19.08. - 21.08.2020 г. престъпление по чл. 195 от
НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца при
първоначален „общ“ режим.
3
10.С влязло в сила на 22.10.2021 г. споразумение по НОХД № 4652/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас на ос. л. И. за извършено от него в периода 08.11.2018 г. - 13.11.2018 г.
престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 /единадесет/ месеца при
първоначален „общ” режим.
При така установените факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на
районния съд, че гореизброените осъждания имат за предмет престъпления, извършени от
осъдения И. в условията на чл.23, ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да
е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са наказани с отделни
присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, което налага наказанията да
бъдат групирани в две различни групи, така както е сторил и първоинстанционният съд.
Съобразен от РС е най-благоприятния вариант за групиране. Приспаднати са всички
изтърпени до момента наказания лишаване от свобода и задържания на осъдения И..
Правилно РС е присъединил на основание чл. 23, ал. 3 НК към определеното увеличено
общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ по втората група наказанието глоба в
размер на 1000 лева.
Напълно се споделят и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали
решението за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК по втората група
общо наказание. Към момента спрямо осъдения са постановени и влезли в сила общо 13
осъдителни присъди и определения за различни тежки умишлени престъпления. Събраните
по делото доказателства мотивират еднозначен извод, че осъденият И. е личност с
утвърдени престъпни нагласи. Отчетена е неговата разнообразна престъпна дейност, като в
този контекст осъденият правилно е бил възприет от РС като личност с висока обществена
опасност. Следва да се напомни, че една от целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от
НК е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления. В случая тази цел с положителност може да
бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото му наказание по
втората група осъждания. Значителният брой на осъжданията от тази втора група /осем на
брой/, обстоятелството, че присъдите имат за предмет престъпни посегателства, при които са
засегнати много различни обществени отношения, както и фактът, че деянията са извършени
в един доста кратък период от време /2018- 2020г./, мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че действително целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с наложеното
най-тежко наказание в размер само на 11 месеца. В конкретния случай, с оглед
коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и
доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на
първата инстанция да увеличи определеното на осъдения И. по втората група общо най-
тежко наказание в рамките на допустимия от закона максимум с четири месеца до общ
размер от една година и три месеца.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по
4
реда на чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото
изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40 от 11.01.2022г., постановено по ЧНД № 5477/
2021г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5