Решение по дело №162/2025 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от   ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ /АПИ/ Национално ТОЛ управление гр. София, чрез процесуален представител ***, против Решение №2/01.03.2025г., постановено по АНД  № 287/2024г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменен ЕФ № ********** за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на В.Т.Ц. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179, ал. 3, във вр. с чл.187а, ал.,1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.

            В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ.

В с.з. касаторът,  редовно призован, не се представлява, но представя писмено становище, чрез *** което поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът, В.Т.Ц., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К.К. ***. процесуалния представител излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а оспореното решение като обосновано, правилно и законосъобразно да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. 

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение №2/01.03.2025г., постановено по АНД  № 287/2024г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е  отменен ЕФ № ********** на АПИ Национално ТОЛ управление – София, за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на В.Т.Ц. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., за това, че на 17.09.2020 г., в 18:03 часа в Община Враца по път 13, км.45+686  в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено нарушение на ППС - товарен автомобил марка "Ситроен"  модел “Джъмпер“, с рег. № *** с обща техническа допустима максимална маса 3250, брой оси 2, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

За да отмени оспорения ЕФ, въззивният съд е приел в решението си, че мястото за извършване на нарушението следва да е точно конкретизирано, тъй като преценката на местоположението на извършване на нарушението е свързано и с преценка на дължимостта на заплатена винетна такса за съответния пътен участък.  Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Така що се касае до направените изводи за наличието на съществени пороци на проведеното административно-наказателно производство по отношение излагането на дължими обективни съставомерни признаци на механизма на установеното административно нарушение съгласно правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни и съответни на установената съдебна практика, където ясно е посочено какво следва да се съдържа от обективна и субективна страна при описание на дадено съставомерно деяние, а това са конкретните съотносими към деянието факти и обстоятелства, които позволяват да се изгради съставомерен извод за конкретното нарушение. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено касае посочването на всички негови фактически съставомерни белези. Непосочването на някой съществени негови признака е равностойно на непосочване на конкретното деяние.

Ето защо безспорен и съобразен със събраните доказателства е направеният от него мотивиран извод, че така даденото в ЕФ описание на административно нарушение не дава възможност за преценка на съставомерното поведение на водача- дали е задължен да плати винетна такса или тол такса за изминато разстояние, с което е невъзможно да се осъществи и съдебен контрол върху действителната воля на наказващият орган и касае съществено засягане на правото на защита на нарушителя. В тази връзка първоинстанционният съд е обосновал съществените характеристики на обстоятелствата по неговото описание, преценил е, че липсват съществени и необходими признаци в неговото описание и е направил законосъобразен извод за липса на възможна преценка, която изисква изследване на всички

обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. Законосъобразно е изградил извод, че липсата на съставомерни признаци на нарушението в даденото описание от наказващият орган опорочава проведения административно наказателния процес и води до незаконосъобразност на атакувания административен акт. Неговите изводи са съобразени и с постоянната съдебна практика.

В този смисъл на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да излага допълнителни такива.

По отношение на направените възражения от касатора, че ЕФ съответства като форма на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, то следва да се отбележи, че описанието на нарушението, което е посочено в тази норма, не изключва задължението на наказващият орган да посочи съставомерното деяние чрез описание на всички фактически необходими съотносими обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние на извършеното административно нарушение. Ето защо направените от него възражения за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни и необосновани с оглед събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното, настоящият състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

Отделно от това, следва да се отбележи, че към момента на постановяване на решението е настъпила абсолютната давност за преследване на административните нарушения.

Съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, следва да намери приложение и при наказателно преследване за административни нарушения. В противен случай би се стигнало по- неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се преодолява по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. субсидиарното приложение на НК, касае  института на абсолютната давност, а не на обикновената такава.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието, в конкретния случай на 17.09.2020 г., когато е установено нарушението, поради което след постановяване на първоинстанционното решение и преди постановяване на настоящото решение същият срок е изтекъл на 17.03.2025г. При това положение е погасена и възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касацията с процесния ЕФ, което е и още едно основание за отмяна на издадения от касатора ЕФ.

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00 лева, съобразно представените в тази насока доказателства – договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218  от АПК    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/01.03.2025г., постановено по АНД  № 287/2024г. по описа на  Районен съд – Бяла Слатина.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ /АПИ/ Национално ТОЛ управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Ц. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.