Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 19. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на девети юли през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3079
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.Х.С. от гр. П., в която се
твърди, че през периода от 23. 09. 1980 год. до 10. 10. 1992 год. ищцата е работила в *** гр. П.. Твърди се, че когато ищцата е постъпила на работа на
23. 09. 1980 год. е била назначена като аптекарка в *** гр. П., до бившето
кино „***“. Твърди се, че там ищцата
е работила до 01. 10. 1982 год., след което е била преназначена на
работа в ***на ***, в който склад е работила до 10. 10. 1992 год. Твърди
се, че след промените през
1989 год. в *** гр. П. същото е претърпяло
редица промени в сливания с
други фирми и в момента не съществува правоприемник на същото, тъй като
е прекратено на 18. 09. 2012 год. Твърди
се, че когато ищцата е потърсила за получаване УП, за да
установи стажа си в това предприятие, се е
установило, че поради различните
сливания и раздели на същото, то същото
предприятие не съществува и е прекратено.
Твърди се, че всички документи, лични досиета и ведомости е следвало да
бъдат предадени на правоприемниците през този период, които са били различни правоприемници и последният правоприемник, който е следвало да приеме документите на
закритото предприятие в П., е бил „***“ АД гр. ***- клон
П. /„***“ АД гр. П./, на което предприятие документите е следвало да бъдат предадени н.Т.н.Н. гр. ***. Твърди се, че
след всички опити на ищцата до всички инстанции откъде същата може
да си получи УП- 2 за стажа, както до Т.н.Н. ***, така и до Т.н.Н. ***, ищцата е получила
отговори, че за периода, когато същата
е работила в *** от 1980 година до 1992 година няма налични документи,
като липсват и личните досиета и ведомостите, тъй като е имало
пожар в сградата на *** гр. П. на 05. 03. 2004 год. в
складово помещение, където са се съхранявали документи и най-вероятно са изгорели документите на архивата на *** гр. П.. Твърди
се, че освен това при тези реорганизации са се сменили различни собственици и никой от тях не се е интересувал от документите и личните досиета на работещите до тогава служители и най- вероятно същите са били оставени в неохраняеми складове, при които после
случайно или умишлено е възникнал
пожар и е унищожил всички документи. Твърди се, че това е причината, поради която ищцата е в невъзможност да установи трудовия
си стаж с някакви писмени документи. Твърди се, че и трудовата книжка на ищцата е останала при личното досие на същата, тъй като такива
са били правилата тогава в ***, а именно трудовите
книжки са се държали в личните трудови досиета и са били връщани при поискване и напускане от служителя. Твърди
се, че когато ищцата е
направила опит да си получи трудовата книжка се е
оказало, че няма такава
архива или че е изгоряла при възникналия
пожар или е била изхвърлена от новите
собственици, които са закупили сградата на ***. Твърди се, че самото предприятие
не си е съхранявало архивата
и не я е предавало на своя правоприемник, поради което ищцата
не може да установи трудовия
си стаж с каквито и да е писмени
документи. В заключение ищцата А.Х.С.
моли съда да постанови решение, с което бъде установено по отношение на
ответника, че през периода от 23. 09. 1980 год. до 10. 10. 1992 год. ищцата е
работила в *** гр. П., което впоследствие е било преобразувано в „***“ АД гр. П.
и във „***“ АД гр. ***. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище, че искът е недопустим, като алтернативно навежда доводи за неговата
неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
удостоверение № 947000- 256/ 11.
03. 2019 год. на директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ гр. П. при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, че на 05. 03. 2004 год.
в 18. 40 часа в РСПБЗН
гр. П. е постъпил сигнал за възникнал пожар в отпадъци и документи в
празно складово помещение, на адрес: гр. П., ***, собственост на „***“ АД гр. ***.
Видно от приложеното удостоверение № 5510- 11- 1/ 08. 02. 2019 год., издадено от Т.н.Н. гр. ***,
че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „***“ АД гр. ***-
клон П. /“***“ АД гр. П./ са приети в Т.н.Н. гр. *** с приемопредавателен
протокол № 5519- 11- 1/ 03. 01. 2017 год. за периода 01. 01. 1996 год.- 30. 09.
2003 год.
Предвид горните писмени доказателства следва да се
приеме, че за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, доколкото от
една страна са изпълнени изискванията на чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР, а от друга
страна са налице данни, че при възникнал пожар в складово помещение на
работодателя са унищожени документи, които са относими към установяването на
трудовия и осигурителен стаж на ищцата.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.Р.
и С.К., от показанията на които се потвърждава факта, че през периода 1980
година- 1992 година ищцата А.Х.С. е работила в *** гр. П., което впоследствие е
било преобразувано в други търговски дружества. Свидетелите посочват, че
първоначално ищцата е работила в *** в П., а впоследствие в склада на аптечното
предприятие. В показанията на свидетелите се съдържат сведения, че архивът на
аптечното предприятие е изгорял, което е създало затруднения на служителите му
при пенсиониране. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, които са работили при
същия работодател, имат преки и непосредствени впечатления от релевантните
за предмета на делото факти и не са заинтересовани от изхода на делото. От тези гласни доказателства
се установи по
безспорен и категоричен начин положения от ищцата трудов /осигурителен/ стаж през процесния
период.
Поради това
следва да бъде постановено
решение, с което бъде признато за установено по отношение на Териториално
поделение на НОИ гр. П., че през
периода от 23.
09. 1980 год. до 10.
10. 1992 год. ищцата А.Х.С. е работила в *** гр. П., преобразувано впоследствие в „***“
АД гр. П. и във „***“ АД гр. ***, което време се признава
за трудов стаж.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и при съобразяване на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 2 от
06. 06. 2016 год., ОСГК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
По тези съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
*** гр. П., че
през периода от 23. 09. 1980 год. до 10. 10. 1992
год. ищцата А.Х.С. от гр. П., ЕГН **********, е работила в *** гр. П., преобразувано
впоследствие в „***“ АД гр. П. и във „***“ АД гр. ***, което време се признава
за трудов стаж.
ОСЪЖДА ***гр. П., с адрес: гр. П., ***, представлявано от директора ***, да заплати на А.Х.С. от гр. П., ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: