№ 55289
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110102574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. А. и А. К. И.. С исковата
молба двамата ищци предявяват субективно съединени отрицателни установителни
искове по чл. 439 ГПК, с които отричат съществуването на задълженията по издадения
изпълнителен лист в размер на общо 9 233 лева и 94 стотинки.
Първоначално съдът даде указания на ищците да представят документ за
внесена държавна такса в размер на 365 лева и 36 стотинки (всъщност 4 % от общата
сума се равняват на 369 лева и 36 стотинки, тоест таксата е изчислена неправилно),
както и да уточнят кой от тях каква част от сумата претендира, че не дължи. В срока за
изпълнение на указанията двамата ищци поискаха да бъдат освободени от държавната
такса, а освен това уточниха, че са били осъдени да заплатят сумата 9 233 лева и 94
стотинки солидарно.
Съдът намери, че са налице предпоставките за освобождаването на ищеца А. К.
И. от задължението за внасяне на държавни такси, но остави без уважение същото
искане на ищцата М. А. А.. В едноседмичен срок от връчването на преписа от това
определение ищцата М. А. А. е направила писмено изявление, с което изразява
мнение, че следва да заплати половината от държавната такса в размер на 365 лева и 36
стотинки, както и че „ако следва да заплатя пълния размер от 365.36 лева, то това
съставлява една трета идеална част от моята заплата, което е значително“. Съдът
указа на ищцата да уточни дали с това писмено изявление подава частна жалба срещу
определението, с което е било оставено без уважение искането й да бъде освободена от
държавна такса. Така с ново писмено изявление тя заяви, че е „подала частна жалба
срещу определението на съда, с което неправилно е бил определен размера на
дължимата от мен държавна такса“ и че счита, че щом като другият ищец е
освободен от заплащането на държавна такса, то тя дължи половината от определената
такса, а не цялата.
При това положение съдът намери, че не е налице частна жалба срещу
определението, с което искането на М. А. А. по чл. 83, ал. 2 ГПК беше оставено без
уважение – с това определение не е бил определян размера на държавната такса.
Писменото изявление на ищцата визира разпореждането, с които са й били дадени
първоначални указания за внасянето на държавна такса, което обаче не подлежи на
самостоятелно обжалване. От последвалото уточнение на исковата молба и
твърдението на ищците, че всеки от тях дължи солидарно с другия паричните
1
задължения в общ размер 9 233 лева и 94 стотинки следва, че не е налице субективно
съединяване на искове, при което всеки да претендира, че не дължи половината от тази
сума. Всъщност е налице субективно съединяване на искове, при което всеки един от
тях претендира, че не дължи цялата сума в размер на 9 233 лева и 94 стотинки. В такъв
смисъл е и формулираното от тях първоначално искане. Следователно съгласно чл. 72,
ал. 2 ГПК всеки от тях би следвало да внесе държавна такса, правилно изчислена в
размер на по 369 лева и 36 стотинки, като единият ищец е бил освободен от
задължението за внасянето й. Понеже съдът отново остави без движение исковата
молба и отново даде надлежни указания на ищцата М. А. А., които тя отказа да
изпълни, то исковата молба трябва да бъде частично върната, а производството по
делото – частично прекратено. Ищцата М. А. А. ще има възможност да обжалва
разпореждането за връщането на исковата молба, при което въззивният съд ще прецени
правилността на съображенията на първостепенния съд, включително относно
определения размер на държавната такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта, в която се иска да се признае за установено
по отношение на М. А. А. с ЕГН **********, че не дължи на ответното дружество
„ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ********** сумата 9 233 лева и 94 стотинки по изпълнителен
лист, издаден на 11. 11. 2011 г. по гр. дело № 42466 по описа на 119-и състав на
Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № по описа на Софийския районен
съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., спрямо ищцата М. А. А..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на М. А. А..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2