Решение по дело №560/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, чрез юрисконсулт М. Ш. срещу Решение № 120/27.01.2025 г., постановено по НАХД № 20245330204782/2024 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив. С обжалваното първоинстанционно решение е отменено Наказателно постановление № 13-2400344 от 02.08.2024 г., издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекия по труда“ [населено място] с което на ,,ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД с ЕИК: ***е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

В касационната жалба се навеждат аргументи за неправилност на решението на съда, постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви защо в случая следва да се приеме наличие на трудово правоотношение, за което няма сключен трудов договор. С оглед на това се претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспореното НП. В писмено становище преди съдебното заседание се иска отмяна на решението на РС Пловдив и потвърждаване на процесното НП, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В подаден отговор на исковата молба, ответникът ,,ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание се представлява от адв.Я., която излага аргументи за потвърждаване на решението, алтернативно за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, ХХIII състав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – основателна, но по различни съображения. Съображенията за това са следните:

В хода на въззивното производство, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка :

Дружеството жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 10.04.2024 г. не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. Е. А. с [ЕГН].

По време на проверката С. А. подписал декларацията на осн. чл. 402 от КТ, попълнена от Ф. А. - гл. инспектор при ДИТ Пазарджик, което преди полагане на подпис от лицето е изчетена, в която декларира елементи на трудово правоотношение, а именно, че работи при жалбоподателя от ,,1 ден‘‘ като ,,общ работник“, с работно време ,,от 9:00‘‘. почивки в работния ден ,,1 ч.‘‘, трудово възнаграждение ,,50 лв. на ден‘‘, и в т. 11 получени: копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор ,,нямам‘‘.

Нарушението било извършено на 10.04.2024 г. в [населено място], когато лицето С. А. бил заварен да работи в обекта на контрол - жилищна сграда в новообразуван УПИ XXI-501.1040, жилищно застрояване, кв. 35 по ПУП - ПРЗ, жилищен парк ,,Марица-север‘‘ по пл. на Пловдив, като извършва дейности по изкопни работи с лопата, облечен с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението било констатирано на 09.05.2024 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], [улица], когато лицето С. А. не представило сключен трудов договор в писмена форма към 10.04.2024 г. Представен бил граждански договор в писмена форма към 01.04.2024 г. При извършена справка по ЕГН на лицето С. А. в информационната система на било установено, че между него и „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД е имало сключен трудов договор, който бил прекратен на 25.09.2023 г.

По този начин било извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1800 лева.

Тази фактическа обстановка съдът е възприел за изложена в АУАН и НП, като е преценил, че тя изцяло отговаря на случилото се в действителността. Съдът се е солидаризирал с установената от проверяващите фактическа обстановка описана в АУАН и НП, без изводът за

че лицето С. А. е следвало да има сключен трудов договор, доколкото това е правен извод. Посочил е какви обстоятелства са установени в хода на съдебното следствие от гласните доказателствени средства, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства, изложил е аргументи за основателност на наведените във въззивната жалба аргументи и с оглед на това е отменил оспореното НП. Изложени са аргументи за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи за липса на компетентност.

Контролираното решение е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза на производството.

Настоящият касационен състав констатира, че в съдебното заседание на 09.10.2024 г. въззивният съд не се е произнесъл относно направените доказателствени искания във връзка с установяване на компетентността на актосъставителя.

Същевременно при преглед на административната преписка се констатира, че със Заповед № З-0373 от 04.04.2024 г. е възложено на поименно посочени служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик в срок от 08.04.2024 г. до 08.05.2024 г. да извършват проверки пои спазването на трудовото законодателство и други закони, включително да съставят и връчват индивидуални административни актове, АУАН, постановления по чл.405а от КТ и др. в обекти на контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл.5, ал.1 вр. чл.21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“. Заповедта е подписана от Д. И. З. И. директор на ИА ГИТ. По делото е налична и втора Заповед № З – 0469 от 07.05.2024 г. с идентично съдържание по отношение на правомощията които се възлагат, като е посочен период от 08.05.2024 г. до 10.05.2024 г. Същата е подписана от Е. А. – Изпълнителен директор на ИА ГИТ.

Съгласно чл.21, ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ териториална компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед.

В конкретния случай по делото разгледано от Районен съд гр.Пловдив няма никакви доказателства, че издалият Заповед № З-0373 от 04.04.2024 г. Д. И. е бил определен да замества изпълнителния директор на ИА ГИТ на датата, когато е възложил изменение на териториалната компетентност на контролните органи от ДИТ Пазарджик за територията на ДИТ Пловдив. Соченото обстоятелство е съществено, доколкото проверката по случая на място е извършена на 10.04.2024 г., като именно на тази дата е връчена призовка с искане за предоставяне на документи на служител на „Електролукс Табаков и синове“ ООД – Ц. Й.. При липсата на доказателства за компетентността на лицето възложило териториалната компетентност на служителите на ДИТ Пазарджик, не може да се приеме за безспорно доказано обстоятелството, че към датата на проверката същите са били териториално компетентни да осъществят такава.

Тяхната компетентност е била надлежно оспорена в жалбата, но съдът е пренебрегнал неоснователно доказателствените искания в тази насока като не се е произнесъл по тях. Това се явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат изискани доказателства, че Д. И. е бил компетентен да издаде Заповед № З-0373 от 04.04.2024 г.

При недоказаността на компетентността, настоящата съдебна инстанция счита че не следва да се произнася по същество относно това дали констатираните факти осъществяват състава на административното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ или не.

С оглед на изложените по-горе изводи и мотиви, Административният съд намира, че делото следва да се върне на Районен съд - Пловдив за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В случая с оглед изхода на делото по разноските на основание чл.226, ал.3 от АПК ще следва да се произнесе съставът на Районен съд гр.Пловдив, който ще разгледа делото повторно.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 120/27.01.2015 г., постановено по НАХД № 20245330204782/2024 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.