Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря А. Д. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 862 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С решение № 1493 от 31.07.2019 г по гр. дело № 2618/2019
г по описа на Пл РС състав на същия съд е чл.
239, ал.3 от ГПК е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2 офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С., за постановяване
на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Д.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д.
Д. и Н. Т. С. сумата от 5513,60 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски паричен кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който
е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за
цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019 по описа на
РС-Плевен.
ОТХВЪРЛИЛ Е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева, представлаваща договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. по
Договор за потребителски паричен кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който
е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за
цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 782,72 лева,
представлаваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 01.02.2019г.
по Договор за потребителски паричен кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който
е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за
цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева,
представлаваща договорна лихва за
периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. по Договор за потребителски паричен
кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за
събиране на вземания ЕАД с договор за цесия и допълнително споразумение от
27.07.2017г., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 873,34 лева, представлаваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 25.04.2019г. по Договор за
потребителски паричен кредит CARU-144***** от
17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор)
и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на
Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия и допълнително
споразумение от 27.07.2017г., като
неоснователен и недоказан.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от Агенция за събиране на вземания ЕАД като се
правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че РС не
се е произнесъл по искането за постановяване на неприсъствено решение с
определение, както е предвидено в чл. 239 ал.3 от ГПК. Възразява се, че съдът
не е спазил поредността на процедурата,
а ако това беше налице то процесуалните възможности на ищеца биха били
различни. Възразява се и срещу изводите на РС по същество на спора като се
счита, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като е налице погасителен план с рекзивитите по т.11, а хипотезата на
т.12 изобщо не е налице. Претендира се обезсилване на атакуваното решение и
алтернативно отмяна на същото в атакуваната му част , връщане за ново
разглеждане от друг състав или
постановяване на друго, с което да се
уважат исковете.
Въззиваемата страна,редовно
призована, не се явява да вземе становище по спора и не изпраща писмено
становище. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието
на допуснато съществено процесуално нарушение на Пл РС при произнасянето по чл.
239 ал.3 от ГПК, както и вида и размера на задълженията на въззиваемата страна
по процесния кредит
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд - Плевен е изложил пространни мотиви по същество на
спора. Изложил е и кратки мотиви по отношение на направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение.РС е приел, че процесуални представител на
ответника е направил своевременно /с исковата молба/ искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че ответника не подаде писмен отговор, не
се яви в първото по делото съдебно
заседание и същевременно не направи искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие. Въпреки, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.238 ГПК, съдът е счел че не са налице в комулативност по
отношение всички предявени с исковата молба искове предпоставките на чл.239 ГПК, ал.1, т.2 ГПК- искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Поради изложеното и
на основание чл.239, ал.3 ГПК, РС е счел, че следва да бъде отхвърлено искането
за постановяване на неприсъствено решение и да бъде продължено разглеждането на
делото.
Приел е, че са предявени специални установителни искове, имащи за
предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на
претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за
цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по
правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и
размерът на претендираните суми..
Не се е спорило между страните, че
вземането по сключения договор за потребителски кредит № CARU-144***** от 17.01.2017 г. от ответницата Д.Н., е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА клон България на Агенция за събиране на вземания ЕАД по силата на процесния
договор за цесия.
По делото е представено уведомление за
прехвърляне на вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено.
Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с получаването му в
едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на ответницата. Закона не
указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е, според РС, то да е налице в момента, в който съда е
сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като
фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от
пълномощник.В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по
чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама по
себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В
настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към
нея уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по
чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи
да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на
вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу нередовното си
уведомяване за извършената цесия, само в случай, че твърди изпълнение на
задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не са били противопоставени.
Видно е било от Договор за потребителски паричен
кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г.,
ведно с погасителен план и Условия по договора, БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, като кредитор, е предоставил на Д.Б.Н., като кредитополучател, паричен
кредит за потребителски цели в размер от 6000,00 лв. От договора са установява,
както и от приложения Сертификат CARU-144*****, че Д.Н. е сключила и договор за
застраховка, като се е задължила да заплаща месечната премия по застраховката в
размер на 0,375 % от финансираната сума месечно, умножена по продължителността
на кредита в месеци еднократно-или 1350 лв. при отпуснатия кредит в размер на
6000 лв. Страните по договора за кредит са уговорили дължимата
еднократна застрахователна премия да бъде предоставена също като кредит в общ
размер на 1350 лв., с която сума общия размер на кредита става 7350 лв.
Уговорена е такса ангажимент в размер на 120 лв., годишен лихвен процент 14,20
%, годишен процент на разходите 16,23%. Уговорено е общия размер на
задължението в размер на 9726,00 лв. да бъде върнат на 60 месечни вноски по
162,10 лв. съгласно погасителния план-част от договора, в който погасителен
план са посочени само датите на вноските и оставащата след тях главница по
кредита. Не е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните вноски
и как в сумата от 162,10 лв. се разпределя сумата за главница и лихва. Падежът
на последната погасителна вноска съгласно погасителния план е на дата
05.01.2022г. Съгласно т.5 от Договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането (за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени
по преценка на Кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. В договора е посочено,
че с полагането на подписа си върху настоящия Договор, лицето посочено като
Кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „параметри и
условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка, ***е със ЗПК и екземпляр от
договора за кредит.
РС е приел, че съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От цитираното
съдържание на договора , според РС, следва изводът, че в същото фигурира
информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната
правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по
своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни
размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се
формира сумата от 162,10 лв., съставляваща размер на месечна погасителна
вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Не е посочено в стойността на всяка една месечна вноска
какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи.
С оглед изложеното
съдът е приел, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е
налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК.
Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно Договор за
потребителски паричен кредит CARU-144***** от
17.01.2017 г. ищецът е предоставил на ответника паричен кредит в размер
на 6000,00лв., която сума е била предоставена лично на ответника.
Предоставянето на тази сума(според чл.2 от договора) съставлява изпълнение на
задължението на кредитора-ищец да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски. Въз основа на
договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски - всяка по 162.10лв., които вноски включващи главницата, застрахователна
премия, надбавка, представляваща покриваща разходите на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема, както
определена добавка съставляваща печалба на заемодателя. Видно е, че е
уговорено заплащане на възнаградителна лихва в размер на 14,20%. В посочените
60 погасителни вноски е включен целия размер на уговорената възнаградителна
лихва за целия период на договора- от 17.01.2017г. до 05.01.2022г. Ишеца
претендира заплащане на целия размер на уговорената в договора за кредит лихва
върху предоставения кредит, за целия период на договора, включително за времето
след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и за бъдеще време
до 05.01.2022г. Съдът е приел
претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва по договора за кредит, след обявяване на предсрочната му
изискуемост за неоснователна. По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за
уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от
естеството на задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът
може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока –
чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза
е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно
погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на
приложение на общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на
заемателя. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от
възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото
на срока, според общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост
на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.
Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков
кредит по чл.432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския кредит дава
разрешение за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за
обявяването му за предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за
потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, но по същество позоваването
на това потестативно право от кредитора представлява нов правопроменящ
юридически факт.
Възнаградителната лихва,
според РС, се различава от обезщетителната по своите функции, размер и
приложение. Така, докато мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД служи като заместител
на неизпълненото от длъжника и в този смисъл възниква като вземане при едно
„ненормално” развитие на правоотношението, то възнаградителната лихва, служи за „възнаграждение”, тоест за насрещна
престация срещу получените средства и се дължи при обичайно развитие на
правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните лихви се дължат като
следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата
главница. Веднъж бидейки предсрочно изискан обаче, полученият кредит по
отношение на неговата главница се превръща в едно цялостно вземане на
кредитора, което вече не се дължи разсрочено.Ето защо не би могло да се приеме,
че след позоваване от кредитора на предсрочна изискуемост по кредита, следва
той да получи и възнаграждението за предоставените средства до края на
договора. Възнаградителната лихва по своя стопански характер следва да бъде
компенсация за невъзможността на кредитора да ползва предоставените на
кредитополучателя парични средства в хипотеза, в която той би могъл да ги ползва,
но не го прави, тъй като те са на разположение на кредитополучателя. В случая
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създава задължение и условия за
незабавно връщане на заетите средства, а оттам – и тяхната употреба от
заемодателя в момент по-ранен от очаквания при сключването на договора.
Възнаграждение се дължи за ползване от кредитополучателя на предоставените
средства, а при позоваване на предсрочна изискуемост на кредита, се дължи
връщане на целия размер на кредита веднага след настъпване на предсрочната
изискуемост, поради което отпада основанието за заплащане на възнаграждение за
предоставените парични средства след настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита. Самото обявяване на предсрочната изискуемост е нов юридически факт,
който страните не са предвиждали или желали при сключването на договора, и
неговото съществуване е оставено изцяло на преценката на кредитора. Ако желае,
той би могъл да получи онова, което му се дължи при очакваното развитие на
правоотношението, в случай че не се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, въпреки наличието на предпоставките за това. При настъпило
основание за предсрочна изискуемост, но неупражнено от кредитодателя право, той
ще получи впоследствие както съответната вноска, така и възнаградителната лихва
заедно с мораторна лихва за забава. Разликата в обема на дължимото в двете
хипотези се налага от факта, че в хипотезата на неупражнено право за обявяване
на предсрочната изискуемост падежите на всички останали задължения за вноски
остават непроменени и не се дължат към момента, към който длъжникът ще плати
освен вноска и възнаградителна лихва също така и обезщетение за неизпълнението
(при това само за периода от неизпълнението до заплащането). В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. В действителност настъпването на
предсрочната изискуемост представлява упражняване на право, при което
отношенията не могат да се уреждат както в хипотеза на законосъобразно
развитие. Изцяло по волята на кредитора е поставен изборът дали да упражни това
потестативно право или не. При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна
лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно
обогатяване, както правилно се посочва и в задължителната практика на ВКС по
реда на чл. 274, т. 3 ГПК. Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на
кредита,поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в
цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране
на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. В конкретния случай кредитора освен възнаградителната лихва
по договора за кредит за периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. в общ размер
от 1861,90 лв. претендира и лихва за забава върху главницата в размер на 782,72 лв. за периода от 06.11.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019г., а по предявения в
условията на евентуалност иск в размер на 873,34 лв. от 06.11.2017г. до
подаване на исковата молба 25.04.2019г. от което е видно, че е налице
кумулиране на възнаградителна и мораторна лихва за периода от 06.11.2017г. до
01.02.2019г./25.04.2019г., което би довело и до неоснователно обогатяване на
кредитора- ищец по делото.
С оглед
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът,
според РС, следва да върне само чистата
стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.
Според РС предявените искове за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1861,90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 05.01.2022г. и сумата
от 782,72 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г.
до 01.02.2019 г., за които е издадена Заповед № 316/04.02.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр. д. № 559/2019 г. по описа на Районен съд –
Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени
в предявените си размери.
При извода на съда за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД за пълния си предявен размер от 5513,60 лв. съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск с правно основание чл.79,
вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 5 513.60 лв.
По исковете с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с
цена на иска 1 861.90 лв. – договорна
лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава, предявени в условията на
евентуалност съдът дължи произнасяне поради отхвърляне на исковете с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1 861.90 лв. – договорна лихва и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава, съдът дължи произнасяне.
Съдът е приел предявените евентуални искове с
правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,
с цена на иска 1 861.90 лв. –
договорна лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава за неоснователни в целите си
предявени размери и като такива следва да бъдат охвърлени по изложените по-горе
съображения, които не се налага да бъдат преповтаряни. Процесния договор за
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК.
Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Решението на РС е недопустимо в обжалваната
част
Видно от атакуваното решение РС се е
произнесъл по искането за постановяване на неприсъствено решение едва с
решението по делото . Съгласно чл. 239 ал.3 от ГПК когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и
продължава разглеждането на делото. Трайна е съдебната практика по отношение на
недопустимостта на постановено решение по общия ред при наличието на искане за
постановяване на неприсъствено решение и
липса на произнасяне по чл. 239 ал.3 от ГПК . В този смисъл е посоченото във въззивната жалба реш. № 157 от 29.11.2010
г по т.д № 262/2010 г, първо т.о на ВКС на РБ.
По настоящето дело е налице
произнасяне по чл. 239 ал.3 от ГПК, но не в хода на производството, а едва с
решението по делото. Въззивният съд счита, че е налице съществено процесуално нарушение доколкото
разпоредбата на ГПК предвижда начина на произнасяне – с определение и
продължаване на разглеждането на делото по общия ред, което означава, че могат
да се упражняват всички процесуални
права в съответствие с разпоредбите на ГПК. Смисълът от постановяването на
предходно определение, с което се отхвърля искането за постановяване на
неприсъствено решение е да не се поставя страната в положение на процесуална
изненада и при приключване на делото тя
да не знае произнасянето на съда по този въпрос. В този смисъл въззивният съд приема, че не е
допустимо произнасянето на съда по чл.239 ал.3 от ГПК едва с решението по
делото и постановяването веднага след това на решение по общия ред. Въззивната
инстанция няма правомощия да проверява по същество мотивите на първата
инстанция при евентуален отказ от
постановяване на неприсъствено решение, нещо повече - въззивната инстанция не само, че не може да проверява
правилността на заключението по чл. 239, ал. 3 ГПК на първоинстанционния съд,
но постановяване на неприсъствено решение от втората инстанция се явява
несъвместимо с характера на нейните правомощия / реш.705 от 17.01.2009 г по гр.дело № 1388/2009г
на ВКС на РБ /.
Предвид гореизложеното и при това
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила атакуваното решение
следва да се обезсили в обжалваната част съгласно чл. 269 от ГПК и делото да се върне на РС – Плевен за ново
разглеждане от друг състав на същия съд
При този изход на делото следва да се
осъди въззиваемата страна да заплати на
въззивника деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв
юрк. Възнаграждение и 62,24 лв държавна такса или общо в размер на 412,24 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 1493 от 31.07.2019 г по гр. дело № 2618/2019
г по описа на Плевенски РС В ЧАСТТА, В
КОЯТО ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД Е ОТХВЪРЛИЛ, както следва:
-
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева, представлаваща договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. по
Договор за потребителски паричен кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който
е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за
цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан
- предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 782,72 лева,
представлаваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 01.02.2019г.
по Договор за потребителски паричен кредит CARU-144***** от 17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който
е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за
цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан
-
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева, представлаваща
договорна лихва за периода от
05.10.2017г. до 05.01.2022г. по Договор за потребителски паричен кредит CARU-144*****
от 17.01.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането
по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за събиране на вземания ЕАД с
договор за цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., като неоснователен и недоказан
- предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. против Д.Б.Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** иск с правно чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 873,34 лева, представлаваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 25.04.2019г. по Договор за
потребителски паричен кредит CARU-144***** от
17.01.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (кредитор)
и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на
Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия и допълнително
споразумение от 27.07.2017г., като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Д.Б.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр.София 1335, бул. „Д-р П. Д.” №25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и
Н. Т. С. деловодни разноски в размер на 412, 24 лв за въззивната инстанция
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН
за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на мотивите на
настоящето решение
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :