Р
Е Ш Е Н И Е
№ 962 22.07.2022
година
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри
състав, в открито съдебно заседание на 29.06.2022 г. в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 799 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Г.С.Г., ЕГН **********, с
посочен адрес ***, против ЗППАМ № 22-0769-000438/13.04.2022 г., издадена от В.С.– полицейски инспектор към ОД МВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция“,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен
административен акт и не е мотивирана. Не били посочени фактическите и правни
основания за издаването. По този начин било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не разбрал срещу какво трябва да се защитава. Не
отрича, че е управлявал автомобила, но никога не бил спиран на ул. „Булаир“ до
х-л „Луксор“, гр. Бургас. Полицейските служители превишили правата си, тъй като
в момента на спиране на автомобила от движение, на Г. не бил предоставен
документ, а едва след 10 дни била издадена процесната заповед, която му била
връчена на 04.05.2022 г. Излага съображения,
според които допуснатото предварително изпълнение съществено нарушава правата и
законните му интереси. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен
представител – адв. А. ***, поддържа жалбата и направените искания.
Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР-Бургас,
сектор ПП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява
становище по жалбата. Представя административната преписка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2022 г., около 1:20 ч. в гр. Бургас, ул. „Булаир“,
до х-л „Луксор“ в посока към бул. „Иван Вазов“ била извършена полицейска
проверка, при която се установило, че Г.С.Г. в качеството на водач, управлява
л.а. „КИА Соренто“ с рег.№ ****, собственост на С. И., след употреба на
алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с Ф№ ARNJ-0009, който отчел 0,68 промила в издишания въздух.
Бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско
изследване, който бил връчен на водача в 1:45 ч. на 03.04.2022 г. ведно със 7
бр. стикери А043448. С талона било указано Г. *** до 45 мин. от връчването за
извършване на изследване.
Според Протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество № 136/03.04.2022 г. (бланкетен №
0012034), Г. се явил в лечебното заведение на същата дата в 2:07 ч., където му била взета кръв за изследване.
Била извършена химическа експертиза, за която бил
съставен Протокол № 121/12.04.2022 г. В заключението е описано, че чрез газхроматографски
метод се доказало съдържание на етилов алкохол в кръвта на лицето в количество
0,63 промила.
С оглед резултата от проведеното изследване била
издадена процесната заповед, с която на Г.С.Г. била наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Г. лично
на 04.05.2022 г.
Жалбата е подадена в срок, на 05.05.2022 г., чрез
административния орган от лице адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Относно компетентността на органа, формата на акта и
целта на закона:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ
от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора
на ОД МВР-Бургас (вписана в ЗППАМ) са оправомощени длъжностни лица от ОД МВР за
издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.8 от тази заповед на полицейските инспектори
в сектор „Пътна полиция“ изрично са възложени правомощия по издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Предвид изложеното, съдът приема, че
процесната заповед е издадена в изискуемата форма от компетентен орган
съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Същата е съобразена с посочената в чл.171 цел на приложимия закон – за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Относно административнопроизводствените правила:
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, според което в заповедта
липсвали фактически и правни основания за издаване. Деянието е описано ясно и
разбираемо. Надлежно е посочено, че водачът управлявал автомобила след употреба
на алкохол, като количеството е установено с техническо средство, потвърдено с
извършена химическа експертиза на кръв, взета от същия. Предвид посоченото и на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК,
съдът приема, че заповедта съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за издаването. Не е нарушено правото на защита на Г.. Същият
организирал и провел защитата си именно срещу вменените му факти по извършеното
нарушение.
Относно приложението на материалния закон:
Според разпоредбата на чл.171,
т.1, б.“б“, предл. първо, вр. предл. последно от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който: 1. управлява моторно превозно
средство с 2. концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, 3.
установена с (…) друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като 4. при наличие на
изследване от кръвна проба … по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Наличното описание на процесното ППС дава основание на
съда да приеме, че в случая се касае за МПС, а именно л.а. „КИА Соренто“ с
рег.№ ****. В процесния случай, определящата стойност на концентрацията на
алкохол е тази, установена с химическото изследване на кръв, взета от водача –
0,63 промила, което е над 0,5 на хиляда.
Неоснователно е възражението, че
водачът никога не бил спиран за проверка на посоченото в АУАН място. Същото е
надлежно описано в АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за
този факт съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
до оборване на тези констатации. Следва да се изясни, че въпреки двукратно
указаната доказателствена тежест по делото (с разпореждане № 1943/23.05.2022 г.
и в съдебно заседание от 29.06.2022 г.), жалбоподателят не ангажира
доказателства, на които основава това възражение.
Неоснователно е възражението, според
което с допуснатото предварително изпълнение на заповедта съществено били нарушени
правата и законните интереси на жалбоподателя. Предварителното изпълнение е
допуснато с изрична законова норма – чл.172,
ал.6 от ЗДвП, съгласно която подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което
означава, че същата произвежда правно действие от датата на издаването, а не от
момента на влизане в сила. Предвид установените факти – управление на МПС след
употреба на алкохол, с оглед надделяващия обществен интерес, с налагане на
процесната ПАМ се осигурява безопасността на движението по пътищата и се
преустановява извършваното нарушение. Не може да се приеме тезата, че така се
нарушават права и законни интереси на жалбоподателя.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че процесната
ЗППАМ е законосъобразен ИАА, издаден в установената писмена форма, от
компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон. Същата съответства и на
целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Разноски по делото не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Г., ЕГН ********** ***, против ЗППАМ №
22-0769-000438/13.04.2022 г., издадена от В.С.– полицейски инспектор към ОД
МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не
подлежи на обжалване.
Съдия: