№ 15828
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110105268 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.с.“ ЕАД, искова
молба и уточнителни такИ. /л. 79 и л. 85/, насочени против Й. Л. Р., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва: 6
475.56лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., до обект с абонатен № 279483, представляващ ап. 25, находящ се в гр.
София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 1035.00лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 06.10.2021г., 53.83лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 12.34лв. –
мораторна лихва за периода 30.12.2018г. – 06.10.2021г.
Ищецът „Т.с.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила
10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т.с.“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа
се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител, с който на първо място е формулирано възражения, че
1
вземанията на ищеца са погасени по давност. На следващо място се излагат подробни
съображения за неоснователно на предявените искове. Оспорва се наличието на
облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия, като се сочи, че
ответникът не е собственик. Оспорва се ищецът да е доставил топлинна енергия в
количеството, посочено в исковата молба, като се оспорва и размера на претендираните
вземания. Прави се искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 25,
находящ се в /адрес/.
Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период ответникът Й. Р. е
2
имала качеството потребител на топлинна енергия, доколкото, видно от представеното
на л. 13 по делото копие на Молба – декларация същата е формулирала искане пред
ищцовото дружество за открИ.не на партида именно за процесното жилище ап. 25,
находящ се в /адрес/, като в молбата се е легитимирала като собственик на жилището.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че процесната сграда е с девет входа,
топлозахранва се от две абонатни станции с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Видно от заключението от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, като
експертът е посочил, че в апартамента е имало 5 броя отоплителни тела и лира в банята
с монтирани ИРРО. От заключението става ясно, че за процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, той като радиаторите в стълбището са
демонтирани през 2000г., като се установява, че в жилището е имало два водомера.
Експертът дава заключение, че за периода 19/20г. сумата за ТЕ за БГВ е занижена с
826.97лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.с.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Договор № 4893/02.01.2003г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Т.с.“ ЕОО , е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 18/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
3
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
02.02.2022г., респективно погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди
02.02.2019г., като в случая погасени по давност са вземанията за периода от
01.05.2018г. до м.11.2018г. вкл. За останалата част от исковия период 01.12.2018г. –
30.04.2020г., видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
4 669.74лв., за която сума претенцията се явява основателна, като над тази сума до
максимално предявения размер от 6 475.56лв. или за разликата от 1805.82лв.,
претенцията е неоснователна.
От заключението е видно, че дължимата се сума за дялово разпределение за
периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г. е 50.22лв., за която част искът се явява
основателен, като над тази сума до максимално предявения размер от 53.83лв. или за
разликата от 3.61лв., претенцията е неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, доколкото видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за
периода 15.09.2019г. – 06.10.2021г., изчислена върху уважената част за доставена
топлинна енергия /4669.74лв./ е в размер на 670.69лв., за която част акцесорната
претенция се явява основателна, като над тази сума до максимално предявения размер
от 1035.00лв. или за разликата от 364.31лв., искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 7576.73лв., уважената част е в размер на 5 390.65лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 2186.08лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 2267.19лв., от които
700.00лв. – депозит вещи лица, 1058.17лв. – възнаграждение за особен представител на
ответника, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 409.02лв. – внесена
държавна такса.
4
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 1613.04лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Л. Р., ЕГН **********, да заплати на „Т.с.“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 4
669.74лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2018г. –
30.04.2020г., до обект с абонатен № 279483, представляващ ап. 25, находящ се в
/адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 02.02.2022г.
до окончателно изплащане на сумата, 670.69лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 06.10.2021г. и 50.22лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 1805.82лв. за периода 01.05.2018г.
– м.11.2018г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта,
за сумата от 364.31лв., иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 3.61лв. за
м. 11.2018г. и иска за сумата от 12.34лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 30.12.2018г. – 06.10.2021г., една част като погасени по
давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. Л. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.с.“ ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 1613.04лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5