О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№469
гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 667/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 135 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
е образувано по жалба, препратена от АССГ на настоящия съд, подадена от Г.В.В.,
ЕГН **********, срещу мълчалив отказ за предоставяне на информация от директора
на ГДИН.
Според
представената по делото Справка на л. 14 от делото жалбоподателят има постоянен
и настоящ адрес ***. Посочената справка обаче е с невярно съдържание и не
отразява действителното актуално положение и статут на лицето.
От
жалбата е видно, а и на съда е служебно известно, че понастоящем жалбоподателят
Г.В.В. изтърпява наказание доживотен
затвор без замяна в затвора в гр. Ловеч. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК,
делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. В случая това е Административен съд – Ловеч, тъй
като лицето изтърпява наказанието си в затвора в гр. Ловеч (в този смисъл напр.
Определение № 11316 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2020 г., III о.).
Поради тази причина Г.В. принудително живее там, доколкото е с трайно
установено пребиваване там. Безспорно е, че получава кореспонденцията си на
същото място, което само по себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да
се определи затвора в Ловеч като негов адрес. Изборът на „постоянен адрес“ по
чл. 93 от Закона за гражданската регистрация може да бъде направен единствено
от лице, което може свободно да определя своето местопребиваване, но в
конкретния случай подобен избор е обективно законово ограничен (доколкото
съдържанието на наказанието доживотен затвор е именно ограничаване на
възможността лицето да се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода). Характерът на наложеното наказание
изключва временния характер на престоя на ищеца в затвора - т. е. същият се е
установил да живее постоянно (или поне достатъчно трайно) в гр. Ловеч,
независимо дали в регистъра на населението формално има вписан различен
постоянен адрес. Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че изрично
уредените в специалния закон ЗИНЗС съдебни производства са подсъдни на
административния/окръжния съд по местоизпълнение на наказанието (единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за
избор със съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста
от закона, каквото не е настоящото).
Следователно
компетентен да се произнесе по подадената жалба, включително по редовността и
допустимостта й, е Административен съд – гр. Ловеч.
Поради
това и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът намира, че производството по
делото следва да се прекрати и жалбата да се изпрати по подсъдност на
Административен съд – гр. Ловеч.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 667/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА по компетентност на Административен
съд – гр. Ловеч жалба на Г.В.В. срещу мълчалив отказ за предоставяне на
информация от директора на ГДИН.
Определението
НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати за сведение на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: