№ 161
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110203185 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на Г. П. Д., с ЕГН ********** против НП № 10-
7418 от 17.11.2010г. на Зам.директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 355,
ал.2 от КСО на Д. е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 250лв.
В жалбата си въззивникът не оспорва извършването на нарушението за които е
наказан с НП, но счита, че НП е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в недостатъчно описване на извършеното нарушение, респ.
понастоящем е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по смисъла на чл.
80, ал.1, т.5 и чл. 81, ал. 3 НК.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не допълва мотивите си за отмяна на
издаденото НП.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата
по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, като
претендира присъждане на сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2010г. в ТД на НАП – Варна св. Д. С. –инспектор по приходите при
извършване на проверка в информационния масив на НАП установила, че
жалбоподателката Г. П. Т., бидейки самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал.2, вр.
чл. 6, ал.7, вр. чл. 4, ал.3, т.1-4 КСО не е изпълнила задължението си да подаде в ТД на МАП
_ Варна в срок до 30.04.2010г. декларация по чл. 2, ал.2 от отм. Наредба № Н-8/29.12.2005г.
на министъра на финансите за дължимите от нея осигурителни вноски за 2009г., като
1
декларацията била подадена едва на 19.10.2010г.
За посоченото обстоятелство на въззивницата бил съставен АУАН от 19.10.2010г., в
който е посочено, че същата е нарушила посочените разпоредби.
Актът бил надлежно предявен и връчен лично на въззивницата на 19.10.2010г., като
същата не вписала в него никакви възражения.
На 17.11.2010г., въз основа на акта, Зам. директорът на ТД на НАП Варна издал НП
№ № 10-7418 от 17.11.2010г., като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта.
По преписката отсъстват данни за връчване на така издаденото НП на въззивницата,
поради което и съдът прие жалбата за подадена в изискуемите срокове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.
Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по
отношение на въззивната страна е проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като по съществото си не
страда от фактически непълноти въпреки голословното твърдение за противното, направено
с въззивната жалба.
При все това обаче, в случая са налице обстоятелства, изключващи наказателното
преследване по отношение на извършителя във връзка с установеното нарушение, предвид
2
изтеклия давностен срок към момента на разглеждане на делото.
По отношение на давностните срокове разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към нормите на чл. 79 и сл. от НК.
Разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК от своя страна сочи абсолютния давностен срок,
след изтичането на който наказателното преследване се явява недопустимо, който съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80,ал.1 т.5 от НК в настоящия случай се равнява на
четири години и шест месеца.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства, посоченият срок е изтекъл
от датата на извършване на деянието – 01.05.2010г. (първият ден след изтичане на срока до
30.04.2010г.) до настоящия момент, с оглед на което наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството и предвид липсата на искане от страна на
жалбоподателката съдът не следва да й присъжда разноски, а такива не се следват на АНО.
Воден от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 10-7418 от 17.11.2010г. на Зам.директора на ТД на НАП - Варна, с което
на основание чл. 355, ал.2 от КСО на Г. П. Д. е било наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 250лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3