№ 5745
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100508644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4191/04.05.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 5711/02.06.2022г. по гр.д. № 64293 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 173-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В. Б. А., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1511,91лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г.; сумата от 44,81лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от 181,97лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г., сумата от 8,84лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение
на енергията за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г.
на Софийски районен съд, като В. Б. А., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от
1
84,95лв. по заповедното и съдебни разноски от 275,53лв по исковото дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
108240/30.05.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В. Б. А.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочила е, че неправилно било приложен института на
тригодишната погасителна давност. Началният момент на тази погасителна
давност започвал да тече от момента на изискуемост на месечното
задължение, а не от края на срока за плащане на изравнителната сметка,
срокът на тази погасителна давност бил 3 години и за същото своевременно
направила възражение. Обобщената фактура от юли 2019г. обхващала
период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., като тези за май 2018г. били погасени
по давност. Не дължала на ищеца суми за дялово разпределение, не било
доказано това вземане по основание и по размер, условията за плащането му.
Не била изпаднала в забава на плащането на сумите, не било доказано че
фактурите са публикувани на сайта на ищеца. С допълнителна молба е
посочила, че не било установено да е потребител. Процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в
срока за отговор не е изразил становище, с молба от 27.10.2023г. е оспорил
жалбата и претенцията за разноски. Посочил е, че решението е правилно.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК
******* не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
85596/11.11.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Б.
А., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В. Б. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
*******, ап. 23 дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата
от 1511,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
06.07.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 44,81лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от 181,97лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
2
периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г., сумата от 8,84лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение
на енергията за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна
енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период,
дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането
им, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът В. Б. А., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание,
като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за
забава на плащането, но оспорва основанието им, както и размера им в
погасителна давност, отделно оспорва основанието на исковете за дялово
разпределение на енергията и за лихви . По давност били погасени
задълженията възникнали преди юни 2018г. Не било доказано да е носител на
вещно право на ползване върху имота. Не бил поръчал услугата и не дължал
плащането й, Закона за защита на потребителя бил специален и дерогирал
приложението на Закона за енергетиката. Не било доказано да е уговорено
между страните условия и ред за заплащане на цената на дяловото
разпределение. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците.
Посочил е, че задълженията били погасени по давност. Претендирал е
разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК
******* е подкрепило исковете, посочило е че дяловото разпределение било
направено по правилата на действащите нормативни актове.
По делото е приложено заповедно дело № 39695/2021г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23461/06.07.2021г. е
издадена заповед, с която е разпоредено В. Б. А., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ж.к. *******, ап. 23 да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „******* заплащане сумата от 1511,91лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София,
ж.к. ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 44,81лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата
от 181,97лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г.,
сумата от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 31.07.2018г.
до 21.06.2021г , както и съдебни разноски от 84,95лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 06.09.2021г., на 23.09.2021г. длъжникът е
3
подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в
облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по
давност, на 18.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
11.11.2021г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 91/27.12.1996г.
съставен от нотариус Е.Д., съгласно който Б.А. А., ЕГН ********** е дарила
на дъщеря си В. Б. А. собствения си апартамент № 23 в гр. София, ж.к.
*******, вх. Б като си е запазила пожизнено правото на ползването върху
имота.
Представен е нотариален акт № 35/19.11.2001г. съставен от нотариус Л.Л.,
рег. № 044 на Нот.К., съгласно който В. А. е учредила договорна ипотека
върху собствения й апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за
обезпечаване на задължения на Ю.Г. и В.Г. към Българо-американска
кредитна банка”АД по договор за кредит от 16.11.2011г.
Приета е декларация от 03.04.2001г. на Б.А. А. с която се е отказала от
запазеното й вещно право на ползване върху апартамент № 23 в гр. София,
ж.к. *******.
Приета е молба-декларация от 05.07.2002г. на В. А. до Топлофикация
София”ЕАД, с която е поискала да се открие партида на нейно име за
апартамент № 23 в гр. София, ж.к. *******, вх. Б, като е посочила, че
семейството й е от 1 член.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 19.08.2002г., договор от
11.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *******
вх А,Б, В е избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото
разпределение на енергията в сградата при възнаграждение от по 4,20лв. на
уред В списъка на живущите за абонатен № 69938, ап. 23 е посочена В. А.,
като е положен подпис за нея срещу заявени три радиатора в имота, на които
да се монтират уреди за измерване на потребление и вентили.
Прието е извлечение от сметки на ищеца, фактури, сочещи задължение за
имота в размер на процесните суми, като начисленията на цена на дялово
разпределение са в размер от 1,91лв. до 1,99лв. месечно. За месец май 2018г.
по фактури начисленията са за 28,63лв. за топлинна енергия, фактурата от
31.07.2020г. е по изравнителна сметка от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., за
периода от 01.05.208г. до 30.04.2019г. фактура е издадена на 31.07.2019г.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР
на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените
фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява
след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията
на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите
4
по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и
дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за
забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по
изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се
отнасят.
С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за количество и
стойност на доставена топлинна енергия и размер на свързаните с тях
плащания.
Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които
уредите в имота са отчитани реално през процесния период за което
потребител е положил подпис, като е установено че в имота има два
радиатора с уреди, един радиатор е демонтиран, има отоплително тяло в
банята, което е без уред и начисления са на мощност на същия, потреблението
на енергията за битово горещо водоснабдяване се определя по показанията на
водомер.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за
дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава на
плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и
той е осъден да му заплати процесните суми, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил
установителните искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
5
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
6
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
ответникът по исковете е бил потребител на топлинна енергия в апартамент
№ 23 в гр. София, ж.к. ******* . Приетите по делото нотариален акт,
декларация за отказ от вещно право на ползване, нотариален акт за договорна
ипотека установяват, че ответникът е придобила собствеността върху имота
през 1996г. по договор за дарение, вещното право на ползване е било запазено
от праводателя, но в последствие на 03.04.2001г. вещният ползвател се е
отказал от това право, ответникът се е легитимирала като собственик на
имота , необременен от тежести при сключване в последствие на договорна
ипотека, не се твърди и не се установява в последствие да е загубила тези
права. Отделно се установява и че след осъществяването на тези факти през
2002г. ответникът по исковете е поискал от ищеца да открие партида за
имота на нейно име, което е достатъчно самостоятелно основание да се
приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия в имота.
По делото не се спори за количеството потребена топлинна енергия в
имота, ответникът изрично е признал, че стойността на доставената в имота
енергия е посочената от ищеца. При така установеното съдът приема, че за
процесния период в имота е доставена топлинна енергия в размер на общо
1511,91лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
Правилно районният съд е приел, че нито едно от месечните задължения
не е било погасено по давност. В случая приложимите разпоредби са на
общите условия от 2016гг., а не на тези от 2014г., на които се позовава
въззивникът. Задълженията се погасяват с 3-годишната погасителна давност,
като тя започва да тече от момента, в който същите са били изискуеми. Тази
изискуемост в случая съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2016г. настъпва с
изтичане на 45 дни от периода, за който се отнася месечното задължение.
Така за първия месец от процесния период – май 2018г., изискуемостта на
задължението е настъпила на 15.07.2018г. и от този момент е започнал да тече
погасителния давностен срок. Заявлението е подадено на 06.07.2021г. тоест
преди да изтекат 3 години и доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
7
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е в размер на 44,81лв.. Начислените от ищеца суми са в
диапазон от 1,91лв. до 1,99лв. месечно. Тази сума при съобразяване на
естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че
съответства на извършена работа.При така възприето съдът приема че
решението на СРС в обжалваната част за цената на дяловото разпределение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска за обезщетението за забава :
За процесния период са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР през
2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя покана
от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ.
С тях е направено ясно разграничение между месечните вземания, които са
прогнозни и тези, които са определени на месечен реален отчет. За първите
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр.
1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка.
За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4,
пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят.
Тези ОУ не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху
суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по делото фактура и
извлечения, установяват, че за имота начисленията са ежемесечно по
прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в която
е края на отчетния период. Краят на отчетния период по изравнителните
8
сметки и обобщени фактури е април месец на съответната година. Така
срокът за плащане на задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни
след края на април , тоест на 15.06. от съответната година. Към този момент
обаче по делото е установено, че нито една от обобщените фактури за
процесните отчетни периоди не е била издадена , не е установено и
изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите
и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за възражения срещу тях
и такива да не са подадени. При така възприето съдът приема, че доколкото
не е установено възможното изпълнение на задължението в уговорения в чл.
33, ал. 4 от ОУ срок – до 45 дни след периода за който се отнася
изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава
ответника за плащането на задълженията. Точното изпълнение на длъжника е
било възможно само при съдействие от страна на кредитора – измерване на
потреблението и разпределяне на енергията, посочването на дължимата сума
за реално потребената сума в издадена за същото фактура след стабилизирана
изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по
нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на
задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът
е изгубил привилегията по общите условия за уговорения падеж за плащане
на задълженията по изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да
изпадане потребителя в забава на плащането на главницата за топлинна
енергия той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил
забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки.,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се
установява по делото, поради което обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия не е дължимо.
Следва да се посочи, че с общите условия не е уговорено конкретно
падеж на плащането на задължението плащане на цена за дялово
разпределение, не е установено ищецът да е отправил покана до ответника за
плащането на цената на същото, поради което и не е установено ответникът
да е изпаднал в забава на тези плащания.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, в която
е уважил иска за обезщетение за забава както върху главницата за топлинна
енергия, така и за главницата за дялово разпределение е неправилно и следва
да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което иска за
сумата от 181,97лв. и за сумата от 8,84лв. следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е представляван от адвокат
безплатно и че е освободен от задължението за внасяне на държавна такса по
делото пред СГС на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е поставил в тежест на ответника отговорността за разноски от 9,28лв.
9
по заповедно дело и 30,09лв. по исково дело следва да се отмени.
На адв. Н. представлявал ответника безплатно на основание на чл. 38, ал.1
от ЗАдв. за производство пред СРС следва да се присъди възнаграждение в
размер на 43,68лв. съобразно отхвърлената част от исковете при
съобразяване на предявеното искане за възнаграждение за адвокат, както и че
същото не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
За производство пред СГС на адв. Н. представлявала въззивника
безплатно следва да се присъди възнаграждение от 54,60лв., определени
съобразно действащите към последното о.с.з. разпоредби на Наредба №
1/2004г. и уважената част от жалбата, размер на предявената претенция за
възнаграждение.
За производство пред СГС въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 6,37лв
На въззиваемия за производство пред СГС не се следват разноски за
възнаграждение за възнаграждение за юрисконсулт. По делото не е подаден
отговор на жалбата, подадената малко преди о.с.з. молба е бланкетна и не
обосновава извод, му се дължат разноски за възнаграждение за юрисконсулт,
такъв не се е явил в публичното заседание пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4191/04.05.2022г. поправено по реда на чл. 247
от ГПК с Решение № 5711/02.06.2022г. по гр.д. № 64293 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 173-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В. Б. А., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане на
сумата от 181,97лв. представляващи обезщетение за забава енергия за
периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г. на плащането на главницата от
1511,91лв за топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. Бъкстон”
бл. 4; сумата от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
31.07.2018г. до 21.06.2021г на плащането на главницата от 44,81лв. за дялово
разпределение на енергията в имота, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г. на
Софийски районен съд, като В. Б. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 9,28лв.
по заповедното и съдебни разноски от 30,09лв по исковото дело и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск, предявен с искова молба вх.№
85596/11.11.2021г. . на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.
Б. А., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено
10
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В. Б. А., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от
181,97лв. представляващи обезщетение за забава енрегия за периода от
15.09.2019г. до 21.06.2021г. на плащането на главницата от 1511,91лв за
топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. Бъкстон” бл. 4; сумата
от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.07.2018г.
до 21.06.2021г на плащането на главницата от 44,81лв. за дялово
разпределение на енергията в имота, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г. на
Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4191/04.05.2022г. поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 5711/02.06.2022г. по гр.д. № 64293 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 173-ти състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* да заплати на
адвокат И. А. Н. от САК с адрес: гр. Ботевград, ул. *******, ******* на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от общо 98,28лв., представляващи възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника по исковете - В. Б. А., в
производствата пред СРС и пред СГС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание на чл 77 вр. с чл. 78, ал. 3 и
ал. 6 от ГПК сумата от 6,37лв. представляващи държавна такса за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11