№ 814
гр. ..., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М. Гражданско дело
№ 20211110148530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу З. Б. Б., с която са предявени по реда на чл. 415 вр.
с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата в
размер на 1076,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., с аб. №
..., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 103,15 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., сумата в размер на 30,68 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва върху тази сума в размер на 5,68 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 13.04.2021 г.,за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 25417/2021 г.
по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия бил длъжен да заплаща дължимата се цена в определен в
същите срок, който бил изтекъл.
С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения й в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. С възражението, подадено срещу заповедта за изпълнение,
длъжникът развива съображения за недължимост на вземанията, мотивирани с твърденията, че
имотът е бил отдаден под наем.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
1
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 25417/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на 05.05.2021 г.
ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника
за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от
31.05.2021 г. След постъпило от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в
срока за това са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата,
поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като
писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е
изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите
към т. 1 от Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От представения по делото като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ... дело № ... г. на Нотариус с рег. № ... на НК, вписан в СВ – гр. ... с Акт № ... том
2
..., дело № ... от ... г. /л. 19 от делото/, се установява, че Т. М. Г. е прехвърлил възмездно
собствеността на ответницата З. Б. Б. върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. ..., район
“...”, ж.к. “...”, блок ..., вход ..., етаж ... представляващ Апартамент .... Същата е подала заявление-
декларация за откриване на партида за същия на нейно име, като е посочила изрично, че дяловото
разпределение на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия мвжду
отделните имот се извършва от ... (на л. 18 от делото).
С оглед на наведеното от ответницата възражение по чл. 414 ГПК в заповедното
произовдство, че през процесния период топлоснабдения имот е бил отдаден под наем на трети
лица, които са ползували претендираното от ищеца количество топлинна енергия, съдът, след като
обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема, че същото е останало недоказано,
поради което се явява и неоснователно.
От изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че З. Б. Б. е била
потребител на топлинна енергия на процесния имот през посочения в исковата молба период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се
е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС, се извършва от ищеца ...,
който е извършвал отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода в СЕС
след края на всеки отоплителен период и на база на тези отчети е изготвено дяловото
разпределение за топлинна енергия за всеки отчетен период. От допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота са се намирали три
отоплителни тела - два радиатора и една лира в банята, с мотирани на тях топлинни
разпределители, които са електронни, с радиоотчет, а в жилището е узаконен един водомер за
топла вода. Експертизата не е установила дължима суми за отопление на имота, тъй като такива не
били начислени на абоната и за трите отоплителни периода, а отчетените дистанционно (с
радиоотчет) 3 броя топлоразпределители са с нулеви показания, т.е. в апартамента няма
използване на топлоенергия за отопляването му. Вещото лице твърди, че през исковия период
сумите за битово горещо водоснабдяване са формирани на база на един потребител, съобразно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г., Изм. И Доп. Д.В., бр. 94/29.10.2013 г., Изм. И
Доп. Д.В., бр, 42/09.06.2015 г., според който при липса на узаконен водомер в имота или достъп за
отчет се начисляват по 0,14 куб. М. на един потребител за едно денонощие. Установява се от
заключението, че начислените суми за топлинна енергия за абонатен № ..., които се фактурират
ежемесечно от ищеца са по прогнозен дял от предишния период. Този прогносен дял се изчислява
от ФДР на база потребление на ТЕ от абоната през предходния отчетен период, като начислените
суми са съгласно действащите към периода норамативни документи.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Общият топломер подлежи на задължителен
метрологичен контрол на първоначална и периодични проверки за сметка на техните собственици,
в съответствие със Заповед № А - 73 от 03.04.2003 г. на ДАМТН и на основание чл. 43, ал. 4 от
Закон за измерванията. Според Заповед № А - 333/29.05.2014 г. и А - 616/11.09.2018 г. на ДАМТН,
периодичността на последващите проверки на СИ, които подлежат на метрологичен контрол е две
години. Експертът е констатирал, че общият топломер не е подлежал на проверка през м.06.2020 г.,
т.е. има закъснение от 24 - месечния нормативно определен срок с една година и 8 месеца, като
това е нарушение на нормативната уредба, дължащо се на липса на сключен договор между ищеца
и фирма за извършване на метрологизни проверки на уредите за търговско измерване в АС през
2020 г. При проверката през м.02.2022 г. уредът е с констатация “Съответства”, което дава
основание на вещото лице по допуснатата и кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза,
3
да заключи, че през процесния период средството за измерване е било годно.
С оглед на изложеното съдът приема, че до имота е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се
установи, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които
намират окончателна стойност в общи фактури, издадени за всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за отопление, която включва топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода, както и топлинна
енергия за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/. При определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално
доставеното количество енергия, след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди
за измерване. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна
енергия през исковия период, според която размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия, възлиза на 1076,40 лв., която сума е равна на претендираната от ищеца.
Съгласно приложимите общи условия на ... от 2016г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се дължат. Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на
доставената топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В
този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ... към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен
в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на ... се погасяват, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е
срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на определен срок. Подаването на заявлението спира течението на давността, от
който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която
давностният срок е прекъснат. Заявлението е подадено на 05.05.2021 г., така че вземанията извън
погасителната давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след 05.05.2018 г. /чл. 114, ал.1
ЗЗД/, респ. погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2017 г. – 01.04.2018 г. вкл., в
размер на 150,88 лв. видно от изслушаните по делото ССчЕ.
Ето защо съдът намира, че искът с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва
да се уважи за сумата 925,52 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2021 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до погасяването, представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., като искът подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 1076,40 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 01.04.2018 г., като погасен по давност.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната от ищеца
услуга за дялово разпределение в общ размер от 30,68 лв., доколкото заключението на СТЕ
установи, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
Наредба за топлоснабдяване, разпоредбите на която уреждат, че годишните такси се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Кредитираната от съда ССчЕ
експертиза установи, че за периода от м.04.2018 г. до м. 04.2020 г., като се съобрази периода, за
който е изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания, дължимата сума
за такса за дялово разпределение е в размер на 30,68 лв., която е равна на претендираната от
4
ищеца.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия от 2016 г.
към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 2, купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия по общата фактура в срок от 45 дни след изтичане
на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 46-тия ден след изтичане на
съответния период и от този ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно
чл.33, ал.5 от Общите условия от 2016 г. при забава в плащането на задължението по общата
фактура потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ето защо ответникът
дължи обезщетение за забава върху месечните задължения съгласно издадените общи фактури за
периода 15.09.2018 г. – 13.04.2021 г.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор, мораторната лихва
възлиза на сумата от 242,17 лв. В случая се претендира мораторна лихва в по-малък размер –
103,15 лв., поради което акцесорният иск е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща процесния период, поради което
акцесорната претенция в тази й част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от предявените искове.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за платена държавна такса,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото произовдство, 25 лв. за държавна такса по
заповедното производство, 350 лв. за депозит за СТЕ, 350 лв. за депозит за ССчЕ и 300 лв. за
депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции,
или в полза на топлофикационното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 65,34 лв.
за заповедното производство и 980,15 лв. за исковото производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу З. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес: ..., с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 925,52 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, находящ се в ..., аб.
№ ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 103,15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г.,
както и главница в размер на 30,68 лв. за извършено дялово разпределение за периода от
м.04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 925,52 лв. до пълния претендиран
размер от 1076,40 лв. и за периода от 01.05.2017 г. – 01.04.2018 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иск за обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за сумата в размер на
5,68 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 13.04.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„... ...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 65,34 лв. – за разноски в
заповедното производството и сумата от 980,15 лв. – за разноски в исковото производство пред
5
настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на ..., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6