Решение по ЧНД №8034/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 867
Дата: 12 декември 2025 г. (в сила от 12 декември 2025 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20251100208034
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20251100208034 по описа за 2025 година
въз основа на закона и събраните по делото доказателства:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр. чл.16 ал.7 т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/
Решение № 07.4024212.1 от 27.01.2025 година, издадено от несъдебен орган
на Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.02.2025 година, за
налагане на финансова санкция на П. Г. Й. - роден на **** година, българин,
български гражданин, с адрес: гр.София, ул. ****, с което за нарушение на
правилата за движение по пътищата му е наложена глоба в общ размер на
188.50 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от
368.67 лева, като на основание чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИРКОРНФС
ПРИСПАДА от тази сума, равностойността на изпълнената част от
задължението - изпълнено изцяло чрез заплащане на сумата в пълен размер.

ДА СЕ УВЕДОМИ за решението компетентния орган на издаващата
държава, както и Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок от днес.
1
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧД № 8034/2025 година по описа на СГС, НО, 21-ви с-в.
Производството е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Образувано е по повод изпратено от Федерална Република Германия
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на Решение № 07.4024212.1 от 27.01.2025 година на несъдебен
орган на Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.02.2025 година,
за налагане на финансова санкция на П.Г.Й. - роден на **** година, българин,
български гражданин, с адрес: гр.София, ул. ****, с което за нарушение на
правилата за движение по пътищата му е наложена глоба в общ размер на
188.50 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от
368.67 лева.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище за
наличие на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да
бъде призната наложената финансова санкция от 188.50 евро на засегнатото
лице с решението на чуждестранния несъдебен орган, като с оглед пълното
плащане на сумата, последното да не бъде изпълнявано.
Засегнатото лице П.Г.Й. се явява лично в съдебно заседание и заявява,
че наложената санкция е платена от негов роднина в пълен размер, поради
което моли решението на германските власти да не бъде изпълнявано.
Назначеният му служебен защитник взема становище за признаване на
решението, без присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите поделото и
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Засегнатото лице П.Г.Й. е роден на **** година, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.София, ул. **** и ЕГН:
**********.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № 07.4024212.1 от
27.01.2025 година на несъдебен орган на Федерална Република Германия,
влязло в сила на 15.02.2025 година на П.Г.Й. действително е наложена
финансова санкция – глоба, в размер на 188.50 евро за нарушение на
правилата за движение по пътищата в издаващата държава, а именно: че на
28.09.2024 година в 18:13 часа на Хайлигенрот, магистрала A3, км 88.07, близо
до Лидл, посока на движение Кьолн, Германия e управлявал автомобил с рег.
№ OG-LP 1313 с 121 км/ч при ограничение от 100 км/ч или с измерено
превишаване на скоростта от 21 км/ч, след изваждане на допустимата
погрешност на измерването. Финансовата санкция представлява глоба в
размер на 160 евро, както и административни разходи за издаването на същата
в размер на 28.50 евро, като общия размер на дължимата сума е 188.50 евро.
В удостоверението изрично е посочено, че засегнатото лице е било
1
запознато с решението, както и с възможността да обжалва същото пред съд.
Съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен
орган в Република България да признае и постанови изпълнение на
цитираното по горе решение е Софийски градски съд, поради
обстоятелството, че засегнатото физическо лице П.Г.Й. има постоянно
местоживеене в същия съдебен район. Налице са и формалните предпоставки,
предвидени в чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е преведено
надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към
закона. Коментираното решение е влязло в сила на 15.02.2025 година и като
такова представлява влязъл в сила в държава членка на ЕС акт за задължение
за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушаване правилата
за движение по пътищата на издаващата държава. Анализирайки
нарушението, извършено от засегнатото лице, съдът констатира, че то покрива
юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС - поведение,
което нарушава правила за движение по пътищата и за него не се изисква
двойна наказуемост. Касае се за наложена финансова санкция по смисъла на
изричните предписания на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване
на решението за наложена финансова санкция.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на
наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата
държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.5, а санкцията, която се
претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл.35
т.6 от закона.
С оглед на гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението
на чуждата държава, с което е наложена посочената в него финансова санкция,
като последната на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС се
преизчисли в български левове, съобразно курса на БНБ за деня на
постановяване на решението и се равнява на сумата от 368.67 лева. В
противовес на казаното от защитника, съдът намира, че засегнатото лице
следва да поеме в цялост своята отговорност, което означава, че решението
следва да бъде признато както по отношение на наложената глоба, така също
и в частта за реализираните разноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3
ал.1 т.3 от специалния закон, съобразно която решението за налагане на
финансови санкции обхваща едновременно с глобата и разходите по
административните процедури, довели до постановяването на акта. В
конкретния случай и след като се е стигнало до издаването на процесното
решение, на плащане подлежат и реализираните разноски.
В същото време и на основание чл.33 вр. чл.17 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
2
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ съдът намира, че от
наложената финансова санкция в общ размер на 188.50 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 368.67 лева следва да
се приспадне равностойността на изпълнената част от задължението, поради
нейното пълно плащане по сметка на съответния държавен орган на
издаващата държава. В тази насока са приложените по делото писмени
доказателства за осъществен банков превод до чуждата държава.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него
съдържание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3