Р Е
Ш Е Н
И Е № 260484
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
21.09.2020г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 23.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5952 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД заявява, че Между А.М.М. и „Теленор България" ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД/ са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № *** от ***и Приложение към договора. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***. Съгласно приложението към договора на клиента е предоставен и мобилен телефонен номер ***; Допьлнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***и Договор за лизинг от *** Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***, влязло в сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството се твърди, че е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно общата цена на лизинговата вещ била 82,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от *** Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 114,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; Договор за мобилни услуги JVs *** от ***. Съгласно договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат ***; Договор за мобилни услуги № *** от ***Съгласно договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат ***
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А.М. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагали следните условия: за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***, изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от ***; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***и Приложение към договора, изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от ***; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***.; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №*** от ***; за мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от ***; за мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от ***
Ответникът не изпълнявал свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2016 г. - м. февруари 2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Ответникът А.М. М. и към настоящия момент не била изпълнила задълженията си по фактурите за месечни такси, ползвани услуги и лизингови вноски. Поради изпадането й в забава договорите за мобилни услуги, сключени между нея и „Теленор България" ЕАД, са едностранно предсрочно прекратени от дружеството по вина на потребителя.
След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и А. М. по нейна вина поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена фактура № ****., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесните номера ***, ***, ***, *** в общ размер на 1985,34 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства ***, *** в общ размер на 128,70 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника А.М.М. дължи следните суми за които е била издадена заповед № 949 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва:
136,83 лева – представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г. ;
537,44- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***и допълнително споразумение от *** за мобилен номер ***;
113,30 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.;
537,44 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***, приложение към договора и допълнителното споразумение от *** за мобилен номер ***,
54,94 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.;
425,66 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***. за мобилен номер ***,
56,57 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставениуслуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.
484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***. за мобилен номер ***;
10.77 лева /десет лева и седемдесет и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали лизингови вноски;
53.85 лева /петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и двете по договор за лизинг от *** за устройство ***;
14.97 лева /четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали лизингови вноски;
74.85 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и двете по договор за лизинг от *** за устройство ***;
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 31.12.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 50.03 лева /петдесет лева и три стотинки/- държавна такса и 381.06 лева /триста и осемдесет и един лева и шест стотинки/- адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А.М. Я. е подала писмен отговор, с вх. № 53279/15.08.2019г.
В отговора на исковата молба, се завява, че подадената искова молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал.2 от ГПК. Оспорват се по основание и размер всички предявени искове и пълния размер на претендираните от ищеца вземания.Твърди се, че претендираната неустойка се явява недоказана, неоснователна и недължима. Възразява, че претендираната неустойка е нищожна. Възразява се срещу присъждането на претендираното като заплатено възнаграждение за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и в настоящето исково производство.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото поотделно и в съвкупност доказателства, за да се произнесе взе предвид следното.
С издадена заповед № 949 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответникът да заплати в полза на ищеца процесните по-горе посочени суми за които се иска да бъде установено, че се дължат. Дължимостта на сумите е оспорена с подаването на възражение вх. № 9945/11.02.2019г. от длъжника, като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК са предявени настоящите искове поради което същите се явяват допустими.
Разгледани по същество исковете се явяват доказани по основание и размер поради следните съображения.
Първо, от приложените по делото преписи от Договор за мобилни услуги № *** от ***, договор за лизинг от ***, договор за лизинг от *** и договор за мобилни услуги № ***/***. и договор за мобилни услуги № *** от ***безспорно се установява съществуването на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника с предмет предоставянето на далекосъобщителни услуги чрез процесните телефонни номера ***, ***, *** и ***, както и ползването на две мобилни устройства – *** и ***. Не се споделят доводите на ответника затова, че липсата на подписи върху всяка страница от така описаните по-горе договори влия върху валидността на писмения документ, а от там и сделката, която този документ удостоверява, тъй като няма изискване към доставчика на мобилни услуги за подписване на всяка страница от договора – арг. от чл. 228 ЗЕС. Отхвърлят се и възраженията за липса на представителна власт на лица, които са сключили от името и за сметката на ищеца процесните договори, тъй като съгласно чл. 301 ТЗ контрагентите от правоотношението не могат да черпят изгодни за себе си правни последици от нередовно представителство на търговеца, освен в случаите в които последния не е оспорил действието веднага след научаването му – в случая няма такова оспорване от страна на ищеца, още повече че последния е престирал изпълнение по всеки от договорите. Отхвърля се и възражението на ответника затова, че същият не се е запознал с Общите условия на оператора – арг. от т.11 от сключените договори в които изрично е упоменато, че потребителят е наясно с Общите условия при които се сключват както договорите за мобилни услуги, така и договорите за лизинг. Освен това съгласно чл. 232, ал.5 ЗЕС ищецът е информирал потребителя относно клаузите на ОУ приложими към процесните договори.
Второ, по всички договори е налице пълно изпълнение от страна на ищеца – за ползваните мобилни номера ищецът е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа, който до м. септември 2016г. е заплащал потреблението си, а относно лизиговите апарати са налични категорични писмени доказателства затова, че вещите предмет на договорите за лизинг са предоставени на ответника;
Трето, законосъобразно и правомерно ищецът е начислявал всички суми по сключените договори за което свидетелства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Б.Д., която дава отговор на всички оспорени от ответника обстоятелства досежно осчетоводяването на процесните задължения. В тази връзка преустановяване достъпът на абоната до мрежата е в резултат на неизпълнение на паричните му задължения, т.е преустановяване достъпа е упражнено от ищеца възражение за неизпълнен двустранен договор, което е правомерно и от което ответника не може да черпи права. Следва да се посочи и че преустановяване достъпа до мрежата не е изцяло, а само по отношение на изходящите от ответника повиквания. Ответникът дължи цената на месечния абонамент защото му е осигурен достъп до далекосъобщителната мрежа за съответния период;
Четвърто, неоснователно е възражението за недействителност на клаузите за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг. Изискуемостта на вземанията на щеца по всяка от изброените в исковата молба фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването й – на 30.10.2016г., на 30.11.2016г., на 30.12.2016г. и 02.03.2017г. като тези дати са изрично посочени. Съгласно чл. 19 от ОУ на ищеца операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор в случай че потребителя не е платил дължимите суми след изтичане срока за плащането им. Ищецът е упражнил това си право и е начислил съответните суми правомерно. Клаузите за неустойка не противоречат на добрите нрави, не са неравноправни и не водят до неоснователно за ищеца обогатяване. Налице е индивидуално договорена клауза.
По делото е била допусната СТЕ, която да извърши проверка на броя на използваните от ответника далекосъобщителни услуги през отчетния период 15.09.2016г. до 14.12.2016г. времето и обема на тези услуги и начина на определяне на тяхната парична стойност. За вещо лице ищецът е поискал специалист „Телекомуникации“ като настоящата инстанция три пъти е отлагала делото поради невъзможност да назначи специалист с такава квалификация като на основание чл. 158 ГПК съдът намира, че събирането на допуснатата експертиза представлява особена трудност като по делото няма данни които да направят вероятен извода затова, че ищецът неправилно е определил и остойностил предоставените на ответника мобилни услуги, респ. следва да се посочи, че ищецът е мобилен оператор, чиято дейност е регулирана на пазара на далекосъобщителни услуги и няма основание за съмнение затова, че е изпълнявал задълженията си по договора за мобилни услуги правомерно. В тази връзка следва да се възстанови на ищеца сумата от 200 лева, която е внесена по сметка на съда за тази експертиза.
Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 249.97 лева за държавна такса, 486.12 лева – адвокатски хонорар, 270 лева съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 431,09 лева разноски за заповедното производство или общо 1 437,18 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.М. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез ***сумите за които е била издадена заповед № 949 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва:
136,83 лева – представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г. ;
537,44- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***и допълнително споразумение от *** за мобилен номер ***;
113,30 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.;
537,44 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***, приложение към договора и допълнителното споразумение от *** за мобилен номер ***,
54,94 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.;
425,66 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***. за мобилен номер ***,
56,57 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставениуслуги за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г.
484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги № *** от ***. за мобилен номер ***
10.77 лева /десет лева и седемдесет и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали лизингови вноски;
53.85 лева /петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и двете по договор за лизинг от *** за устройство ***;
14.97 лева /четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали лизингови вноски;
74.85 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски и двете по договор за лизинг от *** за устройство ***;
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 31.12.2018 г. до окончателното й погасяване;
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез ***сумата от 1 437,18 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Сумата от 200 лева внесена с платежно нареждане за съдебно-техническа експертиза на л. 142 от делото да се възстанови на „Теленор България“ ЕАД
Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.