Р Е Ш
Е Н И
Е № 20
гр.
Пловдив, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІI
търговски състав, в публично заседание на осми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева в. г. д. N 187/2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№35622 от 30.12.2013г. от К.Т.К. ЕГН ********** *** чрез
пълномощника му адв. Д.К. - Р. против решение №1999 от 09.12.2013г.,
постановено по гр. д. N 187/2013г. по описа на Окръжен съд – П., с което е осъден
К.Т.К. ЕГН ********** *** да отстъпи собствеността и предаде владението на В.П.П.
ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** върху
следния недвижим имот: апартамент №**, находящ се на * етаж в жилищна сграда –
блок №*, вх.*, построена в гр. П., комплекс „Г.“, с административен адрес: ****,
с площ на апартамента 106.21 кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария и
готварна, при граници и съседи: ап.** на С., отдолу – ап.** на Т. и ап.** – на
С., ведно с избено помещение №** с площ
13.30 кв.м., при граници и съседи: мазе №**на Б., коридор и мазе №** на К.,
ведно с таванско помещение ** с декларирана площ 7.40 кв.м., при граници и
съседи: таван №* на К., коридор, таван №* на Г., както и 1.24 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, който недвижим имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед №**-**-**/**.**.****г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота: **** като самостоятелният обект се намира в сграда
№*, разположена в поземлен имот с ИД *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по
документ 106.21 кв.м., с прилежащи части: изба №** – 13.30 кв.м., таван №* –
7.40 кв.м. и 1.24 % от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**,
под обекта: *****.***.***.*.**, над обекта: няма и с което е осъден К.Т.К. ЕГН **********
*** да заплати на В.П.П. ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: *** сумата 1590.95 лева – разноски по производството. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да отхвърли изцяло
предявения иск - по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемите
страни В.П.П. ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: *** – чрез упълномощения си представител адв. А. изразяват становище, че
считат жалбата за неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна
квалификация чл. 108 от ЗС.
Предявен от В.П.П.
ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** против
К.Т.К. ЕГН ********** ***. Като придобивно основание ищците сочат две сделки
- договор за дарение, сключен с нотариален акт ******. на нотариус С З, с
който ответникът К.К. и неговата съпруга С К са дарили на първия ищец В.П. 1/3
идеална част от следния имот: апартамент №**, находящ се на * етаж в блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“, ****, ведно
с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж и договор за
покупко – продажба, сключен с нотариален акт ******. на нотариус С З, с който ищците
са придобили в режим на СИО по време на брака 2/3 идеални части от имот - апартамент №**, находящ се на * етаж в блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“, ****, ведно
с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Твърдят, че след
смъртта на С К ответникът К.Т.К. живее в имота и отказва да им предаде
собствеността и владението, за което е бил поканен. Претендират осъждането му да им отстъпи собствеността и предаде владението
върху описания недвижим имот.
Ответникът К.Т.К. ЕГН ********** *** оспорва иска. Същият не е депозирал отговор на
исковата молба, но в съдебно заседание неговият пълномощник адв. Д.К. – Р. е
изразила становище за неоснователност на претенцията.
Видно от представения нотариален акт ******. на нотариус С З,
ответникът К.К. и неговата съпруга С К в качеството си на прехвърлители са
дарили на първия ищец В.П.П. 1/3 идеална част от следния имот: апартамент №**, находящ се на *
етаж в блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“,
****, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж. При сключване на тази сделка К.К. е присъствал лично. От приложеното копие от нотариално дело №****/****г. на нотариус С З /ктр.**-** от делото на ОС/ се установява, че с пълномощно рег. №*****/**.**.****г. С К е
упълномощила съпруга си К.К. да я представлява при нотариалното изповядване на
сделката като дари полагащата и се идеална част от процесния имот и да подпише
нотариалният акт за дарението. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа
на упълномощителката и с нотариална заверка, удостоверяваща съдържанието на
този акт.
С
договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт ******. на нотариус С З,
К.К. и С К са прехвърлили на В.П., изрично упълномощен да договаря сам със себе
си, 2/3 идеални части от имот - апартамент №**, находящ се на * етаж в блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“,
****, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж. Упълномощаването за сключването на тази сделка е извършено с пълномощно
рег. №****/**.**.****г. относно заверка на подписа и с рег. №****/**.**.****г.
относно заверка на съдържанието. С пълномощното К.К. лично и като пълномощник
на съпругата си е упълномощил В.П. да продаде включително и сам на себе си 2/3
от имота, за който е декларирано, че упълномощителят е получил продажната цена.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак В.П. и Ю.П. са сключили граждански брак на **.**.****г. и са били в такъв към датата на сделката през
2008г. Съгласно чл.19 ал.1 от СК /отм. 01.10.2009г./ вещите и правата върху
вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това, на чие име са придобити. Ето защо придобитите 2/3 идеални части чрез договора
за покупко-продажба са в режим на съпружеска имуществена общност.
Основният довод за
незаконосъобразност на атакуваната решение, изложен във въззивната жалба, е че
съдът не се е съобразил при неговото постановяване с наличието на преюдициален
спор относно действителността на сделките. Пред въззивния съд производството по
делото е спряно до приключване на спора по гр.д. №1219/2014г. по описа на
Окръжен съд – П.. С Решение №34 от 23.02.2017г., постановено по гр.д
№659/2016г. на Апелативен съд – П. е потвърдено Решение №941 от 27.05.2015г., постановено по гр.д. №1219/2014г. по описа
на Окръжен съд – П., в частта с която са отхвърлени предявените от К.Т.К. и Т К
К. в качеството им на наследници на С Г Н и лично от К.Т.К. против В.П.П.
искове за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие от страна на
прехвърлителите на договор за дарение, сключен с нотариален акт ******. на
нотариус С З, с който прехвърлителите К.К. и С К са дарили на В.П. 1/3 идеална
част от следния имот: апартамент №*, находящ се на *
етаж в блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“,
****, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Със
същото решение е обезсилено посоченото Решение №941 от 27.05.2015г.,
постановено по гр.д. №1219/2014г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с
която е отхвърлен предявеният от К.Т.К. против В.П.П. иск за прогласяване за
нищожен, поради липса на съгласие от страна на К.К. на договор за покупко –
продажба, сключен с нотариален акт ******. на нотариус С З в частта, в която К.К.,
представляван от В.П. е продал на В.П. своята 1/3 идеална част от имот -апартамент №**, находящ се на *
етаж в блок №-*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“,
****, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж и е върнато делото за ново разглеждане в посочената част
от друг състав на първоинстанционния съд и предприемане на необходимите действия за конституиране на
всички задължителни участници в производството.
С
решение №322/12.03.2018г. по гр.д. №1082/2017г. на ОС – П. предявеният от К.Т.К. против
В.П.П. иск за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие от страна на К.К.
на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт ******. на нотариус С
З в частта, в която К.К., представляван от В.П. е продал на В.П. своята 1/3
идеална част от имот -апартамент №**, находящ се на * етаж в
блок №*, вх. * в гр. П., комплекс „Г.“,
****, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №* и 1.24 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж, е отхвърлен като неоснователен. Това решение е
влязло в сила на 26.09.2018г.
Следователно между страните
е налице влязло в сила решение, задължително за тях относно действителността на
сделките по наведените основания за тяхната нищожност. По настоящото дело други
възражения за нищожност не са направени, а по наведените такива е налице
произнасяне, с което претенциите са отхвърлени.
С оглед на това фактическите
състави на дарението на 1/3 идеална част на В.П. и впоследствие – продажбата на
2/3 идеални части от имота, придобити в режим на СИО, са доказани.
От
показанията на свидетеля Д. С. Д. се установява, че през периода 2009г. –
2013г. няколко пъти е придружавал ищеца В.П. до имота, в който последният се е
опитвал да влезе, но при всички опити К.К. не го е допускал, твърдейки че той
притежава собствеността върху апартамента. При четирите посещения на свидетеля
в имота винаги само К.К. е отварял вратата и е отказвал достъп на ищеца.
Свидетелят го посочва в залата при разпита му в съдебно заседание на
07.11.2013г.
Цитираните показания следва
да бъдат ценени като безпристрастни. Свидетелят има преки впечатления от това,
че при всички посещения на адреса винаги ответникът се е намирал в имота и
всеки път е отказвал достъп на ищеца. Те се подкрепят и от писменото
доказателство – получена от ответника на 11.08.2009г. нотариална покана за
преустановяване ползването на имота. Следва да се приеме, че именно К.К. владее
и ползва целия имот. Следва ответникът К.К. да бъде осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението върху него на ищците, тъй като владее същия без правно основание.
До
същия извод като е приложил правилно материалния закон е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят К.Т.К. ЕГН ********** *** да бъде
осъден да заплати на въззиваемия В.П.П. ЕГН ********** *** сумата 800 лева -
разноски сторени пред въззивния съд.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1999 от 09.12.2013г., постановено по гр. д. N 187/2013г. по описа на Окръжен
съд – П., с което е осъден К.Т.К. ЕГН ********** *** да отстъпи собствеността и
предаде владението на В.П.П. ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес: *** върху следния недвижим имот: апартамент №**, находящ се
на * етаж в жилищна сграда – блок №*, вх.*, построена в гр. П., комплекс „Г.“,
с административен адрес: ****, с площ на апартамента 106.21 кв.м., състоящ се
от три стаи, трапезария и готварна, при граници и съседи: ап.** на С., отдолу –
ап.** на Т. и ап.** – на С., ведно с
избено помещение №** с площ 13.30 кв.м., при граници и съседи: мазе №** на Б.,
коридор и мазе №** на К., ведно с таванско помещение №* с декларирана площ 7.40
кв.м., при граници и съседи: таван №* на К., коридор, таван №* на Г., както и
1.24 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед №**-**-**/**.**.****г. на ИД на АГКК,
с адрес на имота: **** като самостоятелният обект се намира в сграда №*,
разположена в поземлен имот с ИД *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – *, с площ по
документ 106.21 кв.м., с прилежащи части: изба №** – 13.30 кв.м., таван №* –
7.40 кв.м. и 1.24 % от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**,
под обекта: *****.***.***.*.**, над обекта: няма и с което е осъден К.Т.К. ЕГН **********
*** да заплати на В.П.П. ЕГН ********** и Ю.Д.П. ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: *** сумата 1590.95 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА К.Т.К.
ЕГН ********** *** да заплати на въззиваемия В.П.П. ЕГН ********** *** сумата
800 лева - разноски сторени пред въззивния съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: