РЕШЕНИЕ
№ 14269
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу А. К. Ч. и С. П. Х., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна
отговорност, следните суми: 3280,60 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, ведно
със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 397,75 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 10.05.2023 г., 45,40 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
19.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 9,19 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27357/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, при
следните квоти:
А. К. Ч. – 1/2 част, а именно: сумата от 2460,50 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 298,31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от 34,05 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.05.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 6,89 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2024 г.;
1
С. П. Х. – 1/6 част, а именно: сумата от 820,17 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 99,44 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от 11,35 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.05.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 2,50 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2024 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битои клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. К. Ч.,
чрез назначения особен представител адв. Й., с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и
топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ.
дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника
в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли
предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.
П. Х..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
2
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № ***, том ***, дело *** г., се
установява, че А. К. Ч. и П. К. В. са признати за собственици по наследство на процесния
недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното. С оглед изложеното, съдът намира, че ответницата А. К. Ч. е собственик на 1/2
ид. ч. от процесния недвижим имот. При предявен от кредитора срещу един от
съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с
ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря
за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.
Предвид изложеното ответницата А. К. Ч. в качеството си на собственик на ½ ид.ч.
от топлоснабдения имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период топлинна енергия в имота, съобразно участието си в
съсобствеността – по отношение на ½ част.
В същото време, ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез които
3
пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинни услуги между него и ответницата С. П. Х..
Ангажираните от ищеца писмени доказателства – Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство № ***, том ***, дело *** г., и искова молба
от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В., срещу А. К. Ч., с която е предявен иск за делба, не
установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата С. П. Х.,
с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането
на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно
право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение
с ищеца от страна на потребителя.
Действително, видно от съдържанието на исковата молба, са налице данни за
роднинска връзка между П. К.. В. /баща/ и ответницата С. П. Х. /дъщеря/, но само въз
основа на изложените твърдения, не може да се приеме, че ответницата С. П. Х. в качеството
й на наследник на П. К. В. е процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Липсват твърдения в исковата молба, както и в хода на цялото производство от страна на
„***, че ответницата С. П. Х. е собственик на съответната ид. ч. от топлоснабдения имот въз
основа на наследствено правоприемство от П. К. В.. При липсата на подобни твърдения,
осъждането на ответницата по делото с позоваването на тези обстоятелства излиза извън
рамките на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК и търсената съдебна защита, което е
недопустимо.
От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства и не са направени
доказателствени искания за установяване на твърденията му, че ответницата С. П. Х. има
качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период. Следователно предявените
по отношение на нея искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и за цена на
услуга за дялово разпределение, както и акцесорните вземания за обезщетение за забава
върху главниците в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същата количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три топлоразпределители
и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня, както и 2
бр.водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.*** е извършвано дялово разпределение
от четирите броя ИРРО, като през първия отоплителен сезон отчетът е на база „служебен“,
поради неосигурен достъп“, а през втория – на база реален отчет. За периода от м.*** г.
потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ –
брой потребители – 2 лица с нормативно определен разход в размер на 140 л топла вода на
денонощие на брой потребител. През втория отоплителен сезон / м.*** г./ - на база реален
отчет на показанията на 2 бр. водомери за топла вода. Количеството топлинна енергия за
сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от
експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 200 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
4
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, съгласно експертизата стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от м.*** възлиза на 4951,75 лв., представляваща
сбора между прогнозно начислените суми по фактури (4752,11 лв.) и сумите за доплащане
от абоната по изравнителните сметки (199,64 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно-техническата експертиза. Същите
са изготвени не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение
от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото
лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни
документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на ответника
на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 4951,75 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР., като ответницата съобразно
квотата си в съсобствеността (1/2 ид.ч.) дължи сумата от 2475,87 лв.
По отношение на релевираното от ответницата А. К. Ч, възражение за погасителна
давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
5
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 19.05.2020 г. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена за топлинна енергия за периода от м. ***, като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.
2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Най-ранното
месечно задължение, включено в исковия период – това за м. май 2020 г. е станало
изискуемо на 15.07.2020 г. Следователно процесните вземания не са обхванати от института
на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява
неоснователно.
Ето защо, ответницата А. К. Ч.се явява задължен за сумата от 2475,87 лв., т.е. за
повече от претендирания от ищеца размер, като с оглед принципа на диспозитивното
начално в гражданския процес, предявеният срещу нея главен иск за цена на топлинна
енергия за периода от м.*** в размер на 2460,51 лв. се явява основателен и следва да се
уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м.*** не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 34,05
лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „*** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г.,
6
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 2460,50 лв. възлиза на сумата от 424,76 лв. Ищецът претендира сума в
по-малък размер, като с оглед принципа на диспозитивното начало предявеният срещу А. К.
Ч. иск по чл. 86, ал. 1 ГПК, представляващ мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г. се явява основателен в пълния
предявен размер от 298,31 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция срещу ответника А. К. Ч. за сумата от 6,89 лв., начислена за периода
от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 81
лв., от които 56 лв. – заплатена държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 960 лв., от които 60 лв.
– заплатена държавна такса, 400 лв. –депозит за особен представител, 400 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК
ответницата А. К. Ч. следва да бъде осъден да заплати в полза на „*** сумата от 80,80 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 957,64 лв. – разноски в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата А. К. Ч. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Последната не е
сторила разноски, доколкото е представлявана от особен представител, назначен от съда по
реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има С. П. Х., с оглед изцяло
отхвърлените претенции по отношение на нея, но до приключване на устните състезания,
същата не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу А. К.
Ч.,ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. К. Ч. дължи
на „*** сумата от 2460,50 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 298,31
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., и сумата от 34,05 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27357/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ искът за лихвата за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6,89 лв. за
периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, срещу С. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.
***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. П. Х.
дължи на „*** сумата от 820,17 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 99,44
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от 11,35 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от
2,50 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27357/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА А. К. Ч.,ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,80 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 27357/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
957,64 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8