№ 10975
гр. Варна, 13.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110101922 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.
Й. К. срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С Определение № 8012/13.06.2025 г. на
основание чл. 213 от ГПК, към настоящото дело са съединени за общо
разглеждане и гр.д. № 1923/2025 г. и гр.д. № 1924/2025 г. по описа на ВРС. В
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на всички искови молби от
ответника.
В отговора си по исковата молба по гр.д. №1922/2025 г. ответникът е
направил възражение за местна неподсъдност на спора. Съдът намира, че
възражението е неоснователно. Доколкото в производството по чл. 439 ГПК,
ищецът се позовава на новонастъпили факти (настъпила давност), които са
относими към вземането на взискателя, респективно задължението на
длъжника, което произтича от облигационна връзка, в която ищецът -
длъжник има качеството "потребител", то приложение за определяне на
подсъдността намира разпоредбата на чл. 113 ГПК. В тази връзка съдът
съобрази, че относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани
по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за
банков кредит, е налице константна съдебна практика. Така с Определение №
18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на II т. о. на ВКС е прието,
че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение
за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно
приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането
на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е
предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в
исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в Определение № 39
от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., IV г. о., Определение № 50413 от
05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., I т. о., Определение № 306 от 11.07.2022
г. по ч. т. д. № 1362/2022 г., I т. о. и др.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, Варненският районен
1
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна неподсъдност на
делото, направено от ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.11.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчат
и преписи от отговорите на исковите молби.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за ДОКЛАД:
Производството по настоящото съединено дело е образувано по
предявени от С. Й. К., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
ЕИК *********, отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника суми по три изпълнителни
листа, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
Предмет на производството са следните обективно съединени искове с
правно основание чл. 439 от ГПК:
1. Да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
18 730,94 лева, от които 14 355,49 лв. главница по Договор за кредит от
09.03.2007 г., 3414,65 лв. лихва за просрочие за периода 28.07.2010 г. -
27.04.2011 г., ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. и 960,80 лв.
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 04.05.2011 г. по ч.г.д.
№ 372/2011 г. на РС-Дулово.
2. Да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1524,60 лева, от които 1106,00 лв. главница по Договор за кредит от
14.09.2007 г., 290,67 лв. лихва за просрочие за периода 28.06.2010 г. -
17.05.2011 г., ведно със законната лихва от 18.05.2011 г. и 127,93 лв.
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 25.05.2011 г. по ч.г.д.
№ 485/2011 г. на РС-Дулово.
3. Да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
5277,05 лева, от които 4102,58 лв. главница по Договор за кредит от
14.02.2007 г., 789,85 лв. лихва за просрочие за периода 28.07.2010 г. -
28.02.2011 г., ведно със законната лихва от 01.03.2011 г. и 384,62 лв.
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 08.03.2011 г. по ч.г.д.
№ 147/2011 г. на РС-Дулово.
Ищецът сочи в исковите си молби, че по силата на издадените
изпълнителни листове са били водени изпълнителни производства, които
впоследствие са прекратени поради перемпция (бездействие на взискателя)
през 2018 г. Твърди, че последното валидно изпълнително действие по тях е
извършено на 12.09.2017 г. На 07.05.2024 г., по молба на ответника в
качеството му на цесионер, е образувано ново общо изпълнително дело (№
2
20247110401016 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова) за принудително
С.ране на същите вземания. Ищецът счита, че от датата на последното
изпълнително действие (12.09.2017 г.) до датата на образуване на новото
изпълнително дело (07.05.2024 г.) е изтекъл 5-годишният давностен срок,
поради което правото на принудително изпълнение по отношение на
вземанията е погасено по давност, дори при отчитане на спирането на
давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори по всички искови
молби от ответника, с които изрично признава предявените искове за
основателни. Ответникът заявява, че възможността за принудително
изпълнение на вземанията, предмет на посочените изпълнителни листове,
действително е погасена по давност. Излага правни съображения, че
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, което
продължава да съществува като естествено задължение, а само на
възможността то да бъде събрано по принудителен ред. С оглед ниската
правна и фактическа сложност на спора и направеното признание на исковете,
ответникът прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение и моли съда да не прилага Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
позовавайки се на Решение на СЕС по дело C-438/22.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Предявени са искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:В тежест на ищеца е да установи наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност –
съществуването на изпълнителните титули, датите на предприетите по тях
изпълнителни действия и датата на образуване на новото изпълнително
производство. С оглед направеното от ответника признание на исковете, съдът
приема, че не са спорни релевантните за изхода на делото факти.В тежест на
ответника е да установи възраженията си, от които черпи изгодни правни
последици.
ИЗИСКВА за прилагане като доказателство по делото заверено копие от
изпълнително дело № 20247110401016 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-
Янкова, район на действие Варненски окръжен съд.
ДОПУСКА ДО С.РАНЕ като писмени доказателства по делото,
представените с исковите молби надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК
писмени документи.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като в противен случай губят тази възможност, на
основание чл. 312, ал. 2 и чл. 313 от ГПК.
3
НАПЪТВА страните към спогодба, като им разяснява, че постигането на
такава посредством взаимни отстъпки ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора помежду им. При приключване на делото със спогодба,
дължимата държавна такса се връща наполовина на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните за последиците от неявяване в първото съдебно
заседание, съгласно чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване единствено в частта, с която е
оставено без уважение възражението за местна неподсъдност в
едноседмичен срок от съобщението пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4