Р Е Ш Е Н И Е
№129
гр. Хасково, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №1248/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.Б., гражданин на Р. Т., с посочен съдебен
адрес:***,
против Отказ за влизане в страната рег. № 0125918007527, издаден на 29.11.2018г.
от М. Н. С. граничен полицай при ГКПП Капитан Андреево към РДГП – Е..
Жалбоподателят сочи, че оспорения акт не отговарял на изискванията на
закона, тъй като в него не било разяснено, нито мотивирано защо не може да
влиза в Р Б. . Същият изцяло противоречал и не бил съобразен с изискванията на
чл.59 от АПК. Сочи, че спрямо него на територията на Р Б. не се водели дела и
не бил осъждан. Имал с. ….посещавал. Те живеели в гр. С. с майка си М. М., с
която живеел на съпружески начала. За него било абсолютно противоречиво и
неясно поради какви причини българската гранична полиция налагала периодично
срещу него принудителни административни мерки. Моли административния орган,
наложил забраната да мотивира със съответните документи фактите, въз основа на
които е наложена тази забрана, както и да изясни напълно причините визирани в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, тъй като желаел да организира защита си. В
допълнение към жалбата излага съображения във връзка с компетентността на
органа издал акта, както и че същият не му е преведен на разбираем за него
език, сочи, че акта е немотивиран и необоснован, като със същия било нарушено и
правото на децата му да живеят с родителите си.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен
представител адв. И. от САК, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли оспорения акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Представя писмени бележки и претендира разноски по делото.
Ответникът – граничен
полицай при ГКПП Капитан Андреево към РДГП – Елхово М. Н. С. в съдебно заседание оспорва жалба, счита
същата за неоснователна и в тази връзка моли съда същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените
писмени доказателства, че жалбоподателя Т.Б. е гражданин на Р Т..
Също така, не е спорно и се установява от приложеното
по делото писмо рег. №536400-1125/21.01.2019г. на директора на Дирекция
„Миграция“ към МВР, че жалбоподателя на основание чл.21а от ЗЧРБ е включен в
списъка на нежеланите чужденци на територията на Р Б., по искане на Държавна
агенция „Национална сигурност“. Това обстоятелство се установява и от писмо
рег. №М-1658/31.01.2019г. на зам. Председателя на ДАНС, както и със съобщение
№14712/29.11.2018г. на началник 04 Група ГКПП Капитан Андреево.
Оспореният в настоящото производство Отказ за влизане в
страната, с рег. № ……. /…..г. е издаден от граничен полицай на ГКПП Капитан
Андреево, след като на 29.11.2018г., в 17.40 часа на ГКПП Капитан Андреево при
влизане в страната се е явил турския гражданин Т.Б., роден на ***г. в Т., живущ
в Т., вид на идентификационния документ – национален паспорт с номер ……….,
издаден в Т. на …….., като при извършената проверка същият е уведомен, че му се
отказва влизане в страната съгласно чл.21а от ЗЧРБ, тъй като е вписан в
националния списък със забрана за влизане в страната.
Отказът е връчен на лицето на 29.11.2018г., а жалбата
до съда е подадена на 04.12.2018г. чрез директора на РДГП- Елхово до
Административен съд Я.. В Административен съд Я. по така подадената жалба е
образувано адм. дело № 314/2018г. по описа на съда по което състав на съда е
постановил Определение №500/11.12.2018г., с което на основание чл.135, ал.2 във
вр. с чл.133, ал.1 от АПК е прекратил производството и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд Хасково където е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и насочена срещу акт, който подлежи на оспорване.
В случая с оспорения акт на жалбоподателя е отказано
влизане в Република България, поради това, че е вписан със забрана за влизане в
страната в националния списък. Като правно основание е посочена разпоредбата на
чл.21а от ЗЧРБ.
В ЗЧРБ не е предвиден ред за обжалване на отказите за
влизане в страната и те не представляват принудителна административна мярка по
смисъла на чл.39а от ЗЧРБ. Същевременно в ППЗЧРБ, където е предвиден редът и
условията за издаване на такива откази, също не е изрично предвидена възможност
те да бъдат оспорени по административен или съдебен ред. Такъв ред не е
предвиден и в Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55 от 21.07.2015г. Ето защо
съобразно принципа на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, след
като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и
обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото
производство се явяват допустими.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно
чл.14, т.1-т.3 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица
през границите (Кодекс на шенгенските граници), на гражданин на трета страна,
който не отговаря на условията за влизане, установени в член 6, параграф 1, и не спада към
категориите лица, посочени в член 6, параграф 5, се отказва
влизане на териториите на държавите членки, като отказа се предоставя чрез
стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V,
част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да
налага отказ за влизане и лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да
обжалват. Регламента има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС
над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с
националноправна норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското
законодателство, че отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то
по силата на чл.14, т.3 от Регламент (ЕС) 2016/399, следва да се признае
правото на жалба срещу него.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният отказ е
издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Съгласно
чл.3, ал.1 от ППЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в
Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол.
За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на
границата съгласно част "Б"
от Приложение V от Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица
през границите (Кодекс на шенгенските граници). Тази норма определя както
компетентността на органа за издаване на акта, така и формата на издаването му.
Съгласно същата, като компетентни да издават откази за влизане в страната са
определени органите за граничен контрол, а формата за издаване на акта е
писмена - единен стандартен формуляр. Аналогична е и разпоредбата на чл.31,
ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове,
съгласно която в случаите, когато при гранична проверка се установи
неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за
влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя „Единен
стандартен формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който
се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с
взетото решение за отказ за влизане. В случая отказът за влизане е издаден от
граничен полицай при ГКПП Капитан Андреево – М. Н. С., както е видно от данните
по делото, а и не е било спорно между страните, че към този момент М. Н. С. е
бил на смяна и е осъществил гранична проверка на лицето.
Отказът е
обективиран в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр и съдържа
всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително конкретно
посочване на фактически и правни основания за издаването му, съставляващи
причините за постановения отказ за влизане в страната. Следва да се отбележи,
че съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и
организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните
контролно-пропускателни пунктове, в случаите, когато при гранична проверка се
установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана
за влизане на чужденец в Република Б., граничният полицай съставя „Единен
стандартен формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който
се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с
взетото решение за отказ за влизане.
В
тази насока са и разпоредбите на чл.16, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ. В чл.16, ал.2 от
ЗЧРБ е предвидено, че органите за граничен контрол могат да не допуснат
влизането в Република Б. на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10,
ал.1 или при неизпълнение на изискванията на чл.19. В чл.16, ал.3 от ЗЧРБ е
посочено, че на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен
контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени
причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на
формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспореният отказ
е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са
посочени – „вписан е със забрана за влизане в страната” „в националния списък”,
поради което актът съдържа минимално изискуемото съдържание, необходимо за
законосъобразността му.
В
случая е налице разпоредителна част и тя се състои именно в това, че е отказано
влизане в страната. Във връзка с
обстоятелството, че в отказа липсват данни пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва, следва да се има в предвид, че от изписаното в стандартния
формуляр, че засегнатият „може да обжалва забраната за влизане в страната
според предписанията на националните правни наредби” действително не става ясно
в какъв срок и пред кой орган може да се защити съответното лице. Сам по себе
си обаче, този пропуск не рефлектира върху съдържанието на акта и върху
неговата законосъобразност, тъй като в нормата на чл.140, ал.1 от АПК е
предвидена последицата от него, а именно той води до удължаване на срока за
обжалване на съответния административен акт. В тази връзка, липсата на този
реквизит не обуславя нито нищожност, нито дори формална незаконосъобразност на
оспорения акт, а има за своя последица единствено приложимостта на по-дългия
срок за обжалване по чл.140, ал.1 от АПК, с цел гарантиране защитата на засегнатите
лица. Освен това, подобно нарушение би имало значение при несвоевременно
упражнено право на жалба, каквато хипотеза в случая не е налице.
С
оглед изложено, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати
нарушения относно формата и съдържанието му, които да обосноват неговата
незаконосъобразност.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство, а именно, че липсвал
преводач при връчване на процесния отказ, а жалбоподателят не владеел български
език. В жалбата оспорващият изрично сочи, че оспорва отказ за влизане в
страната, издаден на 29.11.2018г., с правно основание чл.21а от ЗЧРБ като
счита, че същия не отговаря на изискванията на закона, тъй като в акта не било
разяснено, нито мотивирано защо не може да влезе в Р. Б.. Дори обаче да се
приеме, че при връчване на акта не е присъствал преводач, то безспорно Т.Б. е
получил копие от издадения отказ и жалбата е подадена в установения срок,
съобразно националното законодателство /чл.149, ал.1 от АПК/, т.е. безспорно
жалбоподателят се е запознал с основанията за отказ и не е била налице пречка
да изложи възражения срещу същите. Следователно не може да се обоснове извод,
че е допуснато съществено нарушение, тъй като не е нарушено правото на защита
на лицето. Освен това, процедурата по
връчване следва издаването на акта, поради което не влияе върху неговото
съдържание. Последното дава основание да се приеме, че и при съобщаване на акта
в присъствието на преводач, последиците от действието му за неговия адресат
биха били същите.
Съдът
намира, че атакуваният отказ за влизане в страната е издаден и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби. В същия е посочена разпоредбата на
чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната поради следните
причини: лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния
списък.
Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на
чужденец, когато: т.14 - е включен в информационния масив на нежеланите за
страната чужденци по чл.21а, ал.1.
В
случая приложима е нормата на чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ, според която министърът на
вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна
агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни
лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите
в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1. В подкрепа на
обстоятелството, че именно подобно действие е извършено в случая, е
представеното писмо рег. №536400-1125/21.01.2019г. на директора на Дирекция
„Миграция“ към МВР и писмо с рег. № М-1658/31.01.2019г. на зам. председателя на
ДАНС. В чл.21а, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено, че условията и редът за поддържане и
актуализиране на информационния масив по ал.1 се определят от министъра на
вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност" и от министъра на външните работи. Тази разпоредба е вписана и
в оспорения отказ. Тази дейност на компетентните органи по чл.21а от ЗЧРБ съдът
намира, че е различна от издаването на принудителни административни мерки по
чл.44 от ЗЧРБ. В този смисъл съдът приема, че правилно е приложен материалния
закон относно фактическото и правното основание, въз основа на което на
жалбоподателя е отказано да влезе в Република България.
Ето
защо следва да се приеме, че за издаване на процесния отказ са били налице
основанията по чл.21а от ЗЧРБ, вр. с чл.10, т.14 от ЗЧРБ. Също така, следва да
се има предвид, че при издаване на отказ за влизане в страната, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията
по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на такъв
отказ.
Оспореният
отказ е съобразен и с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в
страната на лица, по отношение на които има наложена забрана за влизане, като
тази цел охранява държавния и обществен интерес и не може да бъде
противопоставяна на интересите на трите деца на жалбоподателя с довода, че
косвено се нарушавало правото на децата да живеят с родителите си.
При тези изводи съдът намира, че няма правни и
фактически основания, въз основа на които да се приеме, че оспореният
индивидуален административен акт е нищожен. Настоящият съдебен състав счита, че
Отказ за влизане в страната, обективиран в единен стандартен формуляр, с рег. №
0125918007527, издаден на 29.11.2018г. от граничен полицай на ГКПП Капитан
Андреево М. Н. С. изхожда от компетентен орган, в предвидената писмена форма,
при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което подадената
жалба срещу същия следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се
следват претендираните от процесуалния му представител разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б., гражданин на Р.Т., против Отказ за
влизане в страната, с рег. №0125918007527, издаден на 29.11.2018г. от граничен
полицай на ГКПП Капитан Андреево М.Н.С..
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: