№ 38
гр. Асеновград, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100694 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
„МОНПЛАСТ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр Монтана
ул „Индустриална“ № 79 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден „ВАНКО 89“ ООД, със седалище и адрес на управление гр Садово
УПИ Х-902 Стопански двор да заплати сумата от 332,03лв мораторна лихва
върху главница от 7200лв, считано от 22.07.2020г до 03.01.2021г, 205,52лв
мораторна лихва върху главница от 5400лв считано от 20.08.2020г до
03.01.2021г, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Твърди, че на
22.07.2020г ответникът е закупил от ищеца 20000бр кофи 1 л без дръжка с бял
капак на стойност 7200лв, и на 20.08.2020г - 15000 бр кофи 1 л без дръжка с
бял капак на стойност 5400лв, стоките са доставени с автомобил на
продавача. За така осъществените продажби са издадени ф-ри№№
4613/21.07.2020г и 4697/19.08.2020г на обща стойност 12600лв с ДДС и
експедиционни бележки от 22.07.2020г и 20.08.2020г. Задължението по така
издадените фактури е следвало да бъде заплатено от купувача с платежно
нареждане по банковата сметка на ищеца. През периода август -
декември2020г представители на ищеца многократно са разговаряли по
телефона с ответното дружество за изплащане на задължението по двете
фактури, но такова не е последвало. С определение по ч гр д 2791/2020г на РС
1
Монтана е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „МОНПЛАСТ“ ООД
срещу „ВАНКО 89“ ООД, чрез налагане запор върху банкова сметка на
ответника в Ти Би Ай Банк. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че е заплатил цената на
продадените стоки, 4546 броя от тях са били дефектни и не отговаряли на
качеството, което ги прави абсолютно неизползваеми. Кофите са били
доставени от ищцовото дружество на палети, обвити в стреч фолио и едва
след разпечатване на конкретен палет може да се установи дали имат
недостатък. След узнаване на този недостатък ищецът е бил уведомен на
18.02.2021г. на ел поща и по телефона, а ответникът е върнал кофите с
недостатъци на продавача с куриерска фирма „Транс прес“. Прави възражение
за прихващане със сумата от 1382,17лева без ДДС или 1636,50 лева с ДДС,
представляваща стойността на 4546 бр. некачествени пластмасови кофи с
капак, които е върнал на ищеца и които са били заплатени. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ищецът оспорва твърдението за доставяне на некачествена стока.
Твърди, че не е бил уведомен за установените недостатъци на стоките, както и
че възражението за тези недостатъци е направено в срок. Ангажира
доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Ищецът е продал
на 21.07.2020г на ответника 20000 кофи 1л на обща стойност 7200лв с ДДС,
с бял капак, и на 19.08.2020г - 15000бр кофи с 1 л с бял капак на обща
стойност 5400лв, за извършените продажби е издал ф-ри№№
4613/21.07.2020г, 4697/19.08.2020г, стоките са били предавдени на купувача
съответно на 22.07.2020г и 20.08.2020г/експедиционни бележки от
22.07.2020г и 20.08.2020г – в заверени преписи/. С определение от
03.12.2020г по гр д 2791/2020г на РС Монтана е допуснато обезпечение на
бъдещи искове в общ размер на 12600лв, представляваща неизплатени
продажни цени по договори за покупко продажби, които ще бъдат предявени
от „МОНПЛАСТ“ ООД гр Монтана против „ВАНКО 89“ ООД гр Садово,
чрез налагане на запор въху банковата сметка на „Ванко 89“ ООД до размера
на сумата от 12600лв. С преводно нареждане от 12.02.2021г ответникът е
2
заплатил на ищеца сумата от 12600лв, представляваща задължение по ф-ри
№№ 4613/4697. Ищецът е бил уведомен от ответника на 18.02.2021г, че
изпраща 4546бр кофи от 1кг и 4541бр капаци,във връзка спроведен разговор,
които ще бъдат доставени на адрес на ищеца. В отговор е бил уведомен,
че политиката на отказ от покупка може да бъде върната в срок от 14 дни,
считано от датата на получаване на стоката, и следва да бъдат уведомени за
решенито за отказ от покупката с рекламационнен протокол и артикулът
следва да отговаря на посочени в писмото условия. На същата дата –
18.02.2021г- е извършена доставка от ответника до ищеца чрез
ТРАНСПРЕС ДЕЛИВЪР ЕООД Велико Търново /касови бонове от
18.02.2021г и 22.02.2021г, товарителница от 18.02.2021г – в заверени
преписи/. Пледставените отчет по сметка и извлечение /л.29,34/ изискват
специални знания, с които настоящият състав не разполага, поради което не
се коментират.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св К.М.
работи при ищеца като шофьор, извършва доставки на фирмата, водил е
стока на ответното дружество, твърди че произвеждат продукцията в гр
Садово, през 2020г август месец е правил доставка на ответното дружсетво на
пластмасови кофи, които е доставял в склада или производствения цех.
Твърди, че когато е пристигал винаги представител на фирмата го допуска на
портала, след това когато предава стоката, техен служител я прием, както и
документите, които са по фактурата. Кофите според свидетеля са стиковани в
найлоново фолио и след това на скара са загърнати с фолио и се доставят при
тях, и всичко се вижда през опаковката. При товаренето присъства служител
на ищцовото дружество, когато се доставят по големи количества кофи
винаги слатат определен брой горница, която не е фактурирана за да се
покрият щетите при превоз, натоварване и разтоварванае. Твърди ,че не е
имал забележки при последните доставки през юли и август 2020г. Самата
стока е сложена в полиетиленови торби, които са прозрачни и всичко се
вижда, според свидетеля някои клиенти отварят стреч фолиото само отгоре
за да видят дали е качествена стоката. При последната доставка август месец
отворили буса, разтоварили стоката, прегледали я, взели документите, не си
с помня дали са отворили стреч фолиото. Св Георги Димовски е работил при
ответника като снабдител към август 2020г , спомня си закупуването на
пластмасови кофи от ищеца края на август 2020г. заявява, че кофите
3
пристигат на евро скари, които са 1/1,20м. Тъй като са голямо количество, не
могат да прекъснат произвдствения процес за да извършат оглед относно
качеството на кофите, а същото се установява в процеса на работа. При тази
доставка били установени фабрични дефекти на голяма част от кофите, които
били доставени, около 4500бр били със счупечни езичета, имало стърчащи
пластмаси. Около 4-5 месеца след доставката установили, че са дефектни
кофите, поискали да ги заменят както са правили предишни пъти, но този път
не получили отговор. След като разрали че има дефект, уведомили ищеца по
телефона, свидетелят се свързал с управителя на дружесвото, който поискал
да му бъдат заплатени кофите, на което свидетелят отоворил че ще бъдат
заплатени, но искат решение на въпроса с дефектните кофи. По телефона се
уговорили да върнат кофите след като заплатят стойността по фактурата и да
се направи прихващане на сумата, която му дължат по извършените разходи.
Кофите върнали с куриерска фирма Транспрес, а на следващия ден ги
уведомили, че ищцовото дружстево отказват да приемат кофите, върнали ги
обратно, като заплатили транспортните разходи, като казали че нама
практика да приемат дафектна стока. Твърди, че поръчаните 13000бр кофи
са достатъчни за производство в продължение на половин година, взимат
голямо количество заради транспортните разходи, имали уговорка с ищеца
да събират дефектните кофи и при следваща поръчка да бъдат заменяни.
Сочи, че кофите са увити в матови чували по 100бр и са наредени на евро
скари, увити в стреч фолио, което е прозрачно но не може да се види кофата
преди да бъде извадена от матовия чувал, кофите са отделно, капаците
отделно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се
направи извод, че са предявени искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
- за залащане на обезщетение за забава върху дължими главници по ф-
ри№№ 4613/21.07.2020г и 4697/19.08.2020г. С оглед твърденията за забава в
плащанията от страна на ответника, е налице интерес от предявяване на
исковете.
Разгледани по същество. Не е спорно между страните
обстоятелството, че въз основа устен договор за покупко продажба, ищецът е
доставил на ответника 30000бр пластмасови кофи 1л с бял капак, на обща
стойност 12600лв. Не се спори между страните и по отношение
4
обстоятелството, че ответникът е заплатил стойността на доставените кофи на
12.02.2021г , а това се установява представените и приети по
делото/неоспорени/ писмени доказателства. Ищецът е изпълнил задълженито
да достави стоките предмет на договора, поради което ответникът дължи
заплащане на цената. Твърди се от ответника, че са били доставени 4546 бр
дефектни кофи с капаци, които са били върнати, като прави възражение за
прихващане на сумата от 1636,50 лева с ДДС, представляваща стойността на
некачествената стока, която е била върната. Продавачът отговаря, ако
продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обиквовеното или за предвиденото в договора
употребление/чл. 193 ал.1 ЗЗД/. Задължение на купувача е, след като приеме
вещта да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за
това в подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци, като в противен случай вещта се смята одобрена/чл. 194 ЗЗД/. В
настоящиуя случай се твърди, че са забелязани по-късно недостатъци, за
които продавачът е бил уведомен незабавно. От представената по делото
електронна кореспондеция между страните се установява, че продавачът е
бил уведомен за наличието на некачесвени стоки на 18.02.2021г, или 6
месеца след продажбата и получаване на стоките. Или уведомяването не е
незабавно по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не се касае за
скрити дефекти по смисъла на чл. 194 ал.1 изр.2 ЗЗД. Освен това
уведомяването не сочи конкретни недостатъци на стоките, поради което не
може да се приеме за уведомление по смисъла на цитираната разпоредба.
Според трайната съдебна практика, уведомлението трябва да съдържа освен
посочване конкретните недостатъци на стоките, и покана към продавача за
съвместен оглед на стоките, като в противен случай отпада отговорността на
продавача за недостатъци. Ето защо настоящият състав намира възражението
за прихващане неоснователно. Претендира се от ищеца заплащане на
обезщетение за забава върху главниците по издадените фактури ф-ри№№
4613/21.07.2020г и 4697/19.08.2020г. Установи се, че ответникът е заплатил
цената на доставените стоки на 12.02.2021г. Липсват доказателства страните
да са договаряли срок за плащане на доставените стоки. Страните са търговци
по смисъла на чл. 1 от ТЗ, поради което по отношение забавата следва да
намери приложение разпоредбата на чл.303 а ТЗ, съгласно която ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
5
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а
изр 2-ро на цитираната разпоредба постановява, че когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката
или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата. Спор по отношение на това, че стоките са получени от
ответника няма, а и това се установява от неоспорените експедиционни
бележки. Ето защо ответникът е изпаднал в забава, считано от 06.08.2020г
касателно сумата от 7200лв, и от 04.09.2020г касателно сумата от 4500лв.
Размерът на обезщетението за забава, изчислен с онлайн калкулатор е 302лв
за сумата от 7200лв, и 152,50лв за сумата от 4500лв. До тези размери исковете
са основателни, като за горницата ще се отхвърлят.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 968,34лв
съобразно уважената част на иска, а в полза на ответника – 76,80лв съобразно
отхвърлената част на иска. На ищеца не се дължат разноските, направени по
обезпечаване на иска, тъй като в тази му част производството е прекратено
поради оттегляне на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАНКО 89“ ООД ЕИК115806286, със седалище и адрес на
управление гр Садово УПИ Х-902 Стопански двор да заплати на
„МОНПЛАСТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр
Монтана ул „Индустриална“ № 79 сумата от 302/триста и два/лв мораторна
лихва върху главница от 7200лв, считано от 06.08.2020г до 03.01.2021г, и
сумата от 152,50/сто петдесет и два лв и петдесет ст/лв мораторна лихва
върху главница от 5400лв считано от 04.09.2020г до 03.01.2021г, ведно със
законната лихва от предявяване на иска -04.01.2021г, както и разноски по
производството в размер на 968,34/деветстотин шестдесет и осем лв тридесет
и четири ст/лв, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери
от 332,03/триста тридесет и два лв и три ст/лв мораторна лихва върху
главница от 7200лв, считано от 22.07.2020г до 03.01.2021г, 205,52/двеста и
пет лв петдесет и две ст/лв мораторна лихва върху главница от 5400лв
6
считано от 20.08.2020г до 03.01.2021г .
ОСЪЖДА МОНПЛАСТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр Монтана ул „Индустриална“ № 79 да заплати на „ВАНКО
89“ ООД ЕИК115806286, със седалище и адрес на управление гр Садово УПИ
Х-902 Стопански двор разноски по производството в размер на
76,80/седемдесет и шест лв и осемдесет ст/лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7