№ 23640
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110131445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от В. Г. Г. срещу Й. И. Г. положителен установителен иск
за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственичка на 1/20 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
4“, бл. 466, вх. В, ет. 1, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с обща площ от
83, 81 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 1 с полезна площ от 3,05
кв.м. и 2, 666 % ид.ч. от общите части на сградата на вх. Б и вх. В и от правото на строеж
върху мястото, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4089.430.6.48 въз
основа настъпило наследствено правоприемство, както и с искане за отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт № 102, том III, рег. № 8183, дело № 362 от
2023, с който Й. И. Г. е признат за собственик на процесния имот.
Ищцата твърди, че през 1990 г. ответникът Й. И. Г. и съпругата на дядото на ищцата
/Иван Г. И./ - Люба И.а И.а са закупили недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 4“, бл. 466, вх. В, ет. 1, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения с обща площ от 83, 81 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 1
с полезна площ от 3,05 кв.м. и 2, 666 % ид.ч. от общите части на сградата на вх. Б и вх. В и
от правото на строеж върху мястото, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор
68134.4089.430.6.48 по КККР, при следните квоти ½ за Й. И. Г. и ½ за Люба И.а И.а.
Последната починала на 21.01.1994 г. и оставила като свои наследници Иван Г. И. – съпруг,
Иван Стефанов Герзилов – син, Й. И. Г. –син, Христина Стефанова Георгиева – дъщеря и
Неделко Стефанов Герзилов – син. На 01.05.1999 г. починал Иван Г. И. си Й. И. Г. и Григор
И. Г. – баща на ищцата. Бащата на ищцата починал на 03.01.2013 г., като тя била негов
единствен наследник по закон. Въз основа на изложеното твърди, че се легитимира като
собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/20 ид.ч. от процесния имот.
След смъртта на Люба И.а И.а апратаментът с идентификатор 68134.4089.430.648 се ползвал
1
от Й. И. Г.. Преди известно време с нея се свързал брокер на недвижими имоти, който я
уведомил, че ответникът желае да продаде имота, като за нейната 1/20 ид.ч. се снабдил с
констативен нотариален акт. Чак тогава тя разбрала, че на 26.01.2023 г. по реда на
обстоятелствена проверка Й. И. Г. е признат за собственик на процесния имот въз основа на
придобивна давност. Ищцата се снабдила със справки от Имотни регистър и установила, че
на 13.04.2021 г. и на 26.04.2021 г. на ответника били дарени ид.ч. от процесния имот, поради
което и според нея нямало как той да го е владеел на основание годно, да го направи
собственик. Освен това твърди, че винаги е заявявала пред ответника Й. И. Г. желанието си
да изкупи останалите ид.ч. от апартамента на другите съсобственици или да получи левовата
равностойност на дела си. Сочи, че не се е осъществило твърдяното придобивно основание
от ответника и моли за уважаване на предявения положителен установителен иск за
собственост. Претендира разноски.
Представени са писмени документи, чието приемане като доказателства по делото се
иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й. И. Г.,
подаден чрез редовно упълномощения му процесуален представител адв. К. В.. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ответникът живее и притежава като
собственик апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 466, вх. В, ет. 1,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4089.430.6.48. Твърди, че живее
там и владее имота като свой от 1999 г., т.е. повече от 10 години, поради което се е
осъществил фактическият състав на придобивната давност. След смъртта на Люба И.а през
1994 г. той единствено владеел еднолично, необезпокоявано и без прекъсване имота като
свой собствен. Поддържа, че като се е легитимирала като наследник на баща си, ищцата не е
предявявала никакви претенции спрямо имота, нито е заявила, че желае да упражнява
някакви права върху него, не е декларирала, че е собственик на имота и не е заплащала
местен данък. Твърди, че дарените му идеални части били с цел затвърждаване на позициите
му на собственик на вещта и е приел дарението, за да докаже още по-силното си намерение
да владее вещта като своя. Сочи, че в периода от 2021 г. – 2022 г. е извършил подобрения в
имота на стойност над 100 000 лв. със съзнанието, че именно той е собственикът на
имота.Моли за отхвърляне на предявения иск.
Направено е доказателствено искане за приемане на писмени документи по делото.
Иска се издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация от Банка ДСК във
връзка с погасяване на задълженията по заема, сключен за закупуването на имота, както и
съдебно удостоверение, което да послужи пред Столична община, Отдел „Местни Данъци и
Такси“ в Район Младост, от което да е видно заплащането на данъците за имота. Моли за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели при режим на призоваване
относно обстоятелствата във връзка с извършените подобрения.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което следва да бъде изготвен
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правна квалификация - чл. 124, ал. 1 ГПК.
2
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
правото си на собственост върху процесния недвижим имот, на заявеното основание –
наследяване. С оглед наведените твърдения за издаден констативен нотариален акт за
собственост в полза на ответника в тежест на ищеца е и да опровергае фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание, т.е. оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право /в този смисъл ТР № 11 /21.03.2013 г. по тълк.д. № 11 /2012 г. на ВКС,
ОСГК, Решение № 65 от 13.07.2018 по гр.д. № 2424/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. и др./
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване.
Ищецът с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати до
събиране.
По отношение на доказателствените искания на ответника за издаване на съдебни
удостоверения, следва да му бъде издадено такова, поискано в т. 12 на отговора на исковата
молба. Съдбеното удостоверение, искането за което се съдържа в т. 10 от отговора не е
относимо и необходимо за разрешаване на правния спор, доколкото не кореспондира с
наведени твърдения за права от страна на ищеца. По искането за събиране на гласни
доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване
становището на ищцата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.07.2024 г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да завери вярно с
оригинала приложените към исковата молба писмени документи.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника съобразно т. 12 от отговора на
исковата молба след внасяне на държавна такса.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
3
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца заедно с
препис от писмения отговор и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4