Номер
/28.03.2022г, гр.Варна
РАЛИЦА
АНДОНОВА – съдия-доклачик
по адм.д.№230 по описа на Административен съд-гр.Варна за 2022 год, в закрито
заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, като разгледах
делото, установих следното:
Производството е образувано по жалба от Н.А.Н.,
ЕГН **********,***, с твърдяно правно основаие чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, и с посочен
ответник – Трето РУП при ОДМВР- Варна/министъра на вътрешните работи. С
определение №401/10.02.2022г производството е прекратено, и делото е изпратено
като преписка на КЗЛД – по подведомственост. Против същото са постъпили две
касационни частни жалби – от Н.Н. и от КЗЛД.
По повод отправеното с частната си жалба на Н.
искане за освобождаване от заплащане на дължимата такса от 30лв, с разпореждане
№1912/11.02.2022г съдията-докладчик е задължил осем длъжностни лица да
представят по делото информация от кръга на тяхната компетентност. Отговорите
от тях са постъпили по делото в продължителен период от време, и съдържат
следната информация:
Според служебно изготвената справка от НБД
„Население“ от 11.02.2022г, жалб.Н. ***, а майка му, баща му и по-големият му
брат живеят в гр.Опака, обл.Силистра. Съгл. писмо от 04.03.2022г от Община
Варна, на посочения му постоянен адрес *** е регистрирано и ое едно лце – Васил
Бисеров Божилов. Видно от Справка за актуалното състояние на всички трудови
договори на Н., след прекратяване на последното му трудово правоотношение на
09.08.2018г до датата на справката 22.02.2022г други сключени от него трудови
договори не са регистрирани. Според Справката от Службата по вписвания – Варна
към АП – София от 21.02.2022г, жалбоподателят не притежава недвижими имоти на
територията на РБ. В негова полза е имало вписана възбрана от м.07.2020г върху
имот – собственост на длъжника „Трейдхо“ ЕООД в гр.Варна (бивш работодател на Н.),
вдигната и заличена през м.08.2020г след заплащане на дължимата сума в размер
на 2 003.53лв. на взискателя Н.. Според справката от сектор „ПП“ при
ОДМВР- Варна от 24.02.2022г той притежава л.а. „Рено Меган Сценик“ от
21.08.2019г. Той няма неплатени задължения към Община Варна според писмо от
25.02.2022г. От удостоверение от 22.02.2022г от Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна е видно, че за периода 01.2021г – 01.2022г вкл. Н. е получил социални
помощи и добавки в общ размер на 2 889.32лв. (средномесечно 262.66лв. за
периода). Според писмо от ТП-Варна на НОИ от 23.03.2022г въз основа на
експертно решение на ТЕЛК от 06.07.2021г на Н. е отпусната социална пенсия в
размер на 148.71лв., чийто размер е увеличен на 170лв. от 25.12.2021г; в
допълнение са му изплащани и ковид добавки, както следва – за месеците 07, 08 и
09.2021г – по 50лв. месечно, за месеците 10, 11 и 12.2021г – по 120лв. месечно,
и за месеците 01, 02 и 03.2022г – по 60лв. месечно, или общо около 2090лв. за
периода м.07.2021г – м.03.2022г вкл. (средномесечно около 232.47лв. за
периода). Изчислени приблизително, тези получени от ищеца доходи са в размер
под 500лв. за периода след м.07.2021г до настоящия момент – сума, по-ниска от
размера на минималната работна заплата за страната за същия период.
Същевременно с Експертно решение №1212 от заседание №110 от 15.06.2021г на НЕЛК
– София на Н. е призната 80% трайно намалена работоспособност за срок от 3
години, с посочени противопоказни условия на труд: работа с хора, системни
социални контакти, значително психическо напрежение.
При тези данни
намирам искането за освобождаване на Н. от заплащането на държавна такса за
касационното обжалване за допустимо и основателно. При анализа на всички
гореизброени обстоятелства по см.чл.83 ал.2 от ГПК считам, че с оглед размера
на месечните му доходи от под 500лв., т.е. под минималния размер на работната
заплата, липсата на собствено жилище и източници на доходи, и заболяването му,
което обективно затруднява както възможността му да реализира доходи, така и
социалното му функциониране, ищецът следва да бъде освободен от заплащане на ДТ
от 30лв. за касационно обжалване на прекратителното определение.
При горните констатации считам, че искането
на Н. за освобождаване от ДТ за касационно обжалване е основателно, и на осн.чл.236
вр.чл.213а ал.3 вр.чл.235а от АПК
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСВОБОЖДАВАМ
касатора Н.А.Н. от
заплащане на държавна такса в размер на 30лв. в касационното производство по
обжалване на определение №401/10.02.2022г по адм.д.№230/2022г на АС – Варна.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от
частната жалба на ответната КЗЛД за писмен отговор и доказателства в 3-дневен
срок, след изтичане на който делото да се изпрати на ВАС – София по
компетентност.
Разпореждането е окончателно.
Да се връчи препис на Н..
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: