РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500289 по описа за 2021 година
С решение № 260313/18.03.2021год. , постановено по гр.дело № 5327/2020год. на
Районен съд – Перник е отхвърлен като неоснователен предявения отрицателен
установителен иск от Н. В. П. от *** против „ Чез Електро България“ АД за признаване за
установено ,че не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност на следните
вземания: 2 980.64 лева –главница за стойността на предоставени и незаплатени ел.енергия
и услуги за периода от 17.06.2009год. до 15.03.2011год., сумата от 304.21лева-лихва за
забава за периода от 24.10.2009год. до 08.08.2011год. ,ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 29.08.2011год. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 143.70лева разноски ,за които вземания е издаден изпълнителен лист от ***год. по
ч.гр.дело № 5393/2011год.
Със същото решение Н.П. е осъден да заплати на „ Чез Електро България“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Н.П. ,
който моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново за
уважаване на предявения от него отрицателно установителен иск. В жалбата се твърди , че в
конкретния случай е приложима кратката тригодишна давност по чл.111,б.“ В“ от ГПК, а не
1
петгодишната такава по чл.110 от ГПК, както е приел първоинстанционния съд. Поддържа
,че тригодишната давност е започнала да тече на 29.12.2011год. и е изтекла на
29.11.2014год.
При уважаване на жалбата претендира разноски.
Въззиваемото дружество е депозирало писмен отговор като по изложени в него
съображения моли подадената жалба да се остави без уважение. Поддържа се ,че в случая е
приложима петгодишната давност, че давността е спряла да тече при образуване на
изпълнителното дело и че многократно е била прекъсвана.Искането за отхвърляне на
жалбата се поддържа и с писмена молба , дeпозирана по делото, в която се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на противната страна.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. По
изложените в исковата молба съображения ищецът Н. В. П. е поискал да бъде прието за
установено че не дължи на „Чез Електро България“ АД сумата от 2 980.64лева главница-
представляваща стойност на ползвана,но неплатена електрическа енергия за периода от
17.06.2009год. до 15.03.2011год., сума в размер на 304.21лева,представляваща законна лихва
за забава от 24.10.2009год. до 08.08.2011год.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 29.08.2011год. до окончателното й изплащане,както и сума в размер
на 143.70лева направени разноски по делото, описани в изпълнителен лист , издаден по
ч.гр.дело № 5393/2010год. по описа на ПРС. Според ищеца вземанията ,предмет на
изпълнителния лист , издаден по гр.дело № 5393/2010год. по описа на ПРС са погасени с
изтичане тригодишната давност по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е подал писмен отговор, с който е изложил
доводи за неоснователност на предявения иск и е направил искане за неговото отхвърляне .
Поддържал е ,че в случая е приложима погасителната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата
не е изтекла , доколкото по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия,
довели до нейното спиране и прекъсване. При отхвърляне на иска , ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
За да отхвърли иска за главницата и съдебните разноски районният съд е приел, че
същите се погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата е
многократно прекъсвана с предприети по изпълнителното дело изпълнителни действия.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите
въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
2
Жалбоподателят твърди, че решението на ПРС е необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон.
От фактическа страна се установява, че по ч.гр.дело № 5393/2011год. е издадена
заповед за изпълнение № ***год. , с която е разпоредено ищцата - Н. В. П. да заплати на „
Чез Електро България“ АД гр. С. сумата от 2 980.65лева,представляваща главница за
ползвана електрическа енергия за периода от 17.06.2009год. до 15.03.2011год., сумата от
304.21лева лихва за периода от 24.10.2009год. до 08.08.2011год. ,ведно със законната лихва
върху главницата 2980.65лева, считано от датата на подаване на заявлението-29.08.2011год.
до окончателното изплащане на вземането ,както и сумата от 65.70лева държавна такса и 78
лева адвокатско възнаграждение.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
***год.
С оглед липсата на данни относно връчването на заповедта за изпълнение ,следва да
се приеме ,че същата е влязла в сила в деня , предхождащ издаването на изпълнителния
лист, а именно на 05.10.2011год.
От приложения по делото копие на изп. дело № 20117520400888 по описа на ЧСИ С.
Д. се установява, че на 29.11.2011год. , въз основа подадена молба от „ Чез Електро
България“ АД гр.С. и приложен към нея изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство срещу длъжника Н. В. П. като в молбата са посочени конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Поискано е
извършване на опис на движими вещи,както и налагане на запор върху получавано от
длъжника трудово възнаграждение или банкови сметки.
На 10.01.2012год. е направено искане до НАП за предоставяне на информация за
регистрирани трудови договори и на публични задължения на длъжника по изпълнителното
производство, а на 25.06.2012год. е изпратена на длъжника покана за доброволно
изпълнение, връчена му на 26.07.2012год.
На 01.10.2012год. е изпратено ново искане до НАП за предоставяне на информация
за притежавани от длъжника банкови сметки,каквото искане е направено и с последващо
писмо от 23.01.2013год.
На 23.01.2013год. е насрочен опис на движими вещи, притежавани от длъжника , за
което последният е уведомен на 23.07.2013год.
На 25.10.2016год. длъжникът е подал молба за разсрочено плащане на задължението,
като с платежни нареждания от 25.10.2016год., 16.11.2016год., 30.11.2016год.,
15.12.2016год., е внесъл по сметка на ЧСИ Д. суми за частично погасяване на дълга.
На ***год. е наложен запор върху притежавани от длъжника моторни превозни
средства, както и запор върху получаваното от него трудово възнаграждение. Запорното
3
съобщение до работодателя на длъжника е изпратено на 16.01.2017год. и получено от него
на 07.02.2013год. Запорното съобщение до Сектор ПП КАТ при ОД на МВР П. е получено
на 03.02.2017год.
На ***год е наложен запор върху банковите сметки на длъжника , а на
18.08.2017год. е насрочен опис на движими вещи.
На 05.12.2017год. длъжникът е подал молба за разсрочено плащане на задължението
като с платежно нареждане от 05.12.2017год.,
26.01.2018год.,26.01.2018год.,27.03.2018год.,03.09.2018год., 04.11.2019год., са внесени суми
за погасяване на дълга.
На ***год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ Банка Пиреос
България“ АД и е насрочен опис на движими вещи
На 04.03.2020год.и на 14.04.2020год. длъжникът е извършил плащане по сметка на
ЧСИ Д. на сумата от 88 лева.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка, поради което не подлежат на обсъждане .В настоящото производство
подлежат на преценка единствено фактите,настъпили след влизане на заповедта за
изпълнение.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 05.10.2011год. и от този
момент започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени
в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В настоящия случай е приложима тригодишната давност по чл.111, б. „ В“ от
ЗЗД , а не петгодишната по чл.110 от ГПК както е приел районния съд . Касае се вземания,
попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /периодични плащания/, които съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС се
4
погасяват с кратката тригодишна давност.
Действително по въпроса относно давността за вземания , установени със заповед за
изпълнение в съдебната практика са налице две обособени становища. Според едното ,
влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва
давността и новата давност е 5 години,тоест намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД . Второто
становище е, че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно решение,
поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от
ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. Настоящият въззивен състав поддържа второто
становище ,тъй като счита , че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в
заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради
което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за
това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год. , което към настоящия
момент не е загубило сила . Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год. ,т.2 на
отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК подлежат
само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено
нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е
предвиден друг ред за защита / напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено
нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради
даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни
последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/.
Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в
заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното производство , не решават
материалноправен спор по същество , а процесуалноправният ред на защита на длъжника е
предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със
сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила
решения.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 05.10.2011год. до
образуване на изпълнителното дело- 29.12.2011год. не е изминал тригодишен период,
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год.
на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 29.12.2011год.
давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото на изпълнителното производство по изп.дело № 20117520400888 относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД. Така
цитираното постановление е обявено за изгубило сила с Тълкувателно решение №
2/2013/26.06.2015год. на ОСГТК на ВКС, от който момент спирането на давността за
вземанията е преустановено.В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 170 от 17.09.2018год. по гр.дело № 2382/2017год. на ВКС, което се споделя от
настоящия въззивен състав. В същото е прието ,че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
5
момента,в който са постановени и обявени по съответния ред.Прието е също така ,че с
новото тълкувателно решение тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи,за които то е задължително ,по случаите които са от тяхна
компетентност ,когато въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива,които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно настоящият съдебен състав
намира ,че спирането на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист ,
предмет на настоящото изпълнително производство е преустановено от 26.06.2015год. -
момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015год. и че от този
момент е започнала да тече нова погасителна давност, която е прекъсната на 12.12.2016год.
с наложения запор върху притежаваните от длъжника МПС и запор върху трудовото
възнаграждение. От този момент- 12.12.2016год. е започнала да тече нова погасителна
давност ,която многократно е прекъсвана с наложен на 21.07.2017год. запор върху
банковите сметки на длъжника , с насрочване на опис на движими вещи на 18.08.2017год.,
със запор на банкови сметки на 15.11.2019год. и с насрочен опис на движими вещи. От този
момент до датата на предявяване на иска 05.10.2020г. тригодишния давностен срок по
чл.111,б.“ В“ от ЗЗД не е изтекъл.
Неоснователно се поддържа ,че срокът по чл.111, б.“ В“ от започнал да тече на
29.12.2011год. и е изтекъл на 29.11.2014год. ,тъй с образуването на изпълнителното дело
съгласно Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД и е спряла да тече до
26.06.2015год. съгласно чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД,респ. няма как да е изтекла към
твърдяната от жалбоподателя дата 29.11.2014год.
Неоснователно се поддържа ,че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1 ,т.8 от ГПК . Както е посочено в Решение № 37/24.02.2021год.,
постановено по гр.дело № 1747/2020год на ВКС, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.Тя е имала значение при действието на Постановление №
3/1980год. на Пленума на ВС,тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започнала да тече от прекратяването на изпълнителното дело.
В случая такова прекратяване не е настъпило преди 26.06.2015год. ,тъй като един от
посочените от взискателя изпълнителни способи е осъществен на 01.03.2013год. , а вторият-
на 12.12.2016год., но след извършено от длъжника в периода от 25.10.2016год. до
15.12.2016год. частично плащане на дълга. Предвид на това , предходен на 12.12.2016год.
момент , не би могъл да постави началото на двугодишния давностен срок за перемпция,
тъй като до тази дата е осъществявано изпълнение.
Предвид на гореизложеното и с оглед на обстоятелството ,че разпоредбата на
чл.116, б. „ В“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсване на давността с настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство, настоящият състав намира, че новата
6
тригодишна давност по чл.111, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече от 26.06.2015год. ,
многократно е била прекъсвана и съответно не е изтекла към датата на предявяване на иска
по чл.439 от ГПК – 05.10.2020год. , поради което предявеният на това основание иск се
явява неоснователен и недоказан.
До същия извод , а именно че вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност, е достигнал и първоинстанционния съд , поради което и макар да приема за
приложима давността по чл.110 от ГПК , решението му следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемото дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
,което се явява дължимо предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК. С
оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални
действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва
да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260313/18.03.2021год. , постановено по гр. д. №
05327/2020год. по описа на Районен съд Перник .
ОСЪЖДА Н. В. П. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Чез Електро България“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7