№ 135
гр. Русе , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500247 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Д. Р. ГР. в качеството му на баща и законен представител Р.Д. Г.а
обжалва Решение № 1211 от 15.12.2020г, постановено по гр.д.№ 4027/20 по
описа на РРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за сумата
от 352.69лв, представляваща част от дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.09.202г до
окончателното й плащане, както и в частта за присъдените на ответното
дружество разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение и се иска отмяна в обжалваната част и
постановяване на друго, с което се уважи предявеният иск. Претендират се
направените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият З счита обжалваното решение за правилно, а въззивната
жалба за неоснователна. Претендира направените във въззивната инстанция
съдебни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
По делото не е спорно,че с влязло в сила Решение № 405 от 09.03.2020г,
постановено по гр.д.№ 6607/2019г по описа на РРС С.Т.Н. е осъдена да плати
на Р.Д. Г.а чрез нейния баща и законен представител Д. Р. ГР. сумата от
3000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП на 09.08.2019г на кръстовището, образувано от главен път 1-
2 Р-В. в второкласен път ІІ-23 Ч.кръстовището пред магазин Д./, както и
сумата от 40лв-обезщетение за претърпени имуществени вреди-такса за
извършване на съдебно-медицинското й освидетелстване, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта-09.82019 по
отношение на обезщетението за неимуществените вреди и от 14.08.2019г по
отношение на обезщетението за имуществени вреди, както и сумата от
470лв-направени по делото разноски по държавна такса и заплатено
възнаграждение за вещо лице. Решението е постановено при участието на З
привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника-С.Т.Н..
На 28.08.2020г. З-С. е получило покана от Д. Р. ГР. като баща и законен
представител на малолетното дете Р.Д. Г.а чрез адв. К.Х. с искане
застрахователят да изплати присъдените с влязлото в сила съдебно решение, в
това число и 470лв разноски по делото. Покана с идентично искане е
изпратена на застрахователя и на 03.09.2020г. Не е спорно, че с платежно
нареждане от 24.09.2020г застрахователят е изплатил на ищцата чрез нейният
законен представител по посочена от него банкова сметка сумата от
3377.73лв.
Въззивният съд намира, че във всички случаи, в които лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение,то е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.498 КТ вр
чл.380 КЗ. Регламационното производство е предвидено във всички случаи, в
които увреденото лице претендира от застрахователя да му изплати
застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че застрахователят е
участвал в производството по гр.д.№ 6607/19 РРС в качеството му на трето
лице-помагач на страната на виновният водач на МПС, не води до по-
различен извод. В настоящият случай с отправяне на покана на 28.08.2020г от
страна на увреденото лице е поставено началото на предвиденото в закона
регламационно производство. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
2
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В настоящият случай към
момента на завеждане на иска-14.09.2020г този срок не е бил изтекъл, т.е към
него момент искът е бил преждевременно заведен.В хода на процеса обаче
този срок вече е изтекъл и съдът с оглед нормата на чл.235, ал.3 ГПК следва
да зачете този факт и да съобрази, че с изтичане на срока за произнасяне от
страна на застрахователя в хода на процеса е отпаднала процесуалната пречка
за надлежното упражняване на правото на иск.
С плащането на сумата от 3377.73лв на 24.09.2020г застрахователят
заявява, че е изплатил присъдените по гр.д.№ 6607/19 по описа на РРС
главница и лихви, без да заплати присъдените разноски по делото в размер на
470лв, които счита, че не дължи. Съдът намира това становище за
неоснователно. Според чл.493, ал.1, т.4 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в точа число и
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования,т.е застрахователя
дължи и присъдените със съдебното решение в тежест на застрахования
разноски. В този смисъл въззивният съд намира, че с плащането на
24.09.2020г застрахователят не е изплатил изцяло дължимите от него суми. С
платената сума, с оглед регламентираната в чл.76,ал.2 ЗЗД с изплатената сума
първо са погасени разноски, след това лихвите и най-накрая главницата, т.е
застрахователя дължи на увреденото лице сумата още в размер на 352.69лв,
представляваща част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди,
присъдени с решение по гр.д.№ 6607/19 по описа на РРС,ведно със законната
лихва от предявяване на иска-14.09.2020г до окончателното й плащане.
Първоинстанционното решение в тази част е неправилно и следва да се
отмени като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се
уважи в посочения размер.
На основание чл.78 ГПК в тежест на застрахователя като ответник по
иска следва да се възложат разноските съразмерно с уважената част на
предявеният иск. Ищецът е претендирал разноски в размер на 170лв за
заплатената държавна такса и 740лв адвокатски хонорар. Застрахователят е
направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно за
3
сумата над 492лв При цена на исковете в размер на 3730.42лв дължимото
възнаграждение съобразно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба 1/2004 за минималните
адвокатски възнаграждение е в посоченият по-горе размер. Съразмерно с
уважената част на иска от тези разноски в общ размер на 662лв в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски само в размер на 63лв.
В тежест на ищеца са направените от ответника разноски в първата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска,т.е от разноски в размер
на 476лв в полза на застрахователя се дължат разноски в размер на 431лв.
По компенсация ищецът дължи на ответника разноски за първата
инстанция в размер на 368лв. В този смисъл решението на
първоинстанционният съд в частта, в която Д.Г. като баща и законен
представител на Ралица Г.а е осъден да заплати на З АД разноски на 368лв е
правилно,а в частта за присъдените разноски над 368лв до 476лв е
неправилно и следва да се отмени.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски
във въззивното производство в размер на 325лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1211 от 15.12.2020г, постановено по гр.д.№
4027/20 по описа на РРС в частта, в която искът на Д. Р. ГР., действащ като
баща и законен представител на Р.Д. Г.а срещу З. е отхвърлен за сумата от
352.69лв, представляваща част от дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху него, считано от 14.09.2020г до
окончателно плащане , както и в частта в която е осъден да плати разноски
над сумата от 368лв до 476лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
район О., бул.К да плати на Д. Р. ГР., ЕГН **********, действащ като баща и
законен представител на Р.Д. Г.а,ЕГН **** със съд.адрес-Р. сумата от
352.69лв, представляваща представляваща част от дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, присъдено по гр.д.№ 6607/19 по описа на РРС, ведно
със законната лихва върху него, считано от завеждане на иска-14.09.2020г до
4
окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1211 от 15.12.2020г, постановено по гр.д.
№ 4027/20 по описа на РРС в частта, в която Д. Р. ГР., действащ като баща и
законен представител на Р.Д. Г.а е осъден да заплати на З. разноски в размер
на 368лв да първата инстанция.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
район О., бул.К да плати на Д. Р. ГР., ЕГН **********, действащ като баща и
законен представител на Р.Д. Г.а, ЕГН **** със съд.адрес-Р. сумата от 325лв,
представляваща направените във въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5