РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Бургас, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20252100500444 по описа за 2025 година
С Решение № 11/06.01.2025г., постановено по гр. дело № 4398/2024г.,
Районен съд – Бургас е осъдил „Топметал комерс“ ЕООД да заплати на М. И.
И. сумата от 1519, 30 лева, представляваща дължимо брутно основно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2024г. 23.05.2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 368, 42 лева за направените по делото съдебни разноски,
съразмерно с уважения иск.
С цитираното решение, съдът е отхвърлил иска на М. И. И. за
разликата над уважения размер от 1519, 30 лева до предявения размер от 2061,
91 лева. В тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Топметал комерс“ ЕООД, с която се претендира атакуваното решение да бъде
отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
1
неправилно, необосновано и недоказано, като се излагат съображения в тази
насока. Изразява се несъгласие с извода на съда за доказаност на предявените
искове. Твърди се, че са останали недоказани твърденията на ищцата в
първоинстанционното производство, че между страните са възникнали
трудови правоотношения въз основа на сключен Трудов договор №
6/31.08.2022г. съгласно който работодателят „Топметал Комерс“ ЕООД дължи
месечно възнаграждение в размер на 1675, 30 лева, както и че същата е
полагала труд през процесния период, но работодателят не е заплатил в
уговорения срок дължимото трудово възнаграждение за месец май 2024г.
В жалбата се твърди, че от представената в първоинстанционното
производство справка от НОИ в персоналния регистър за лицето не се
съдържат данни за м. май., поради което същата се явявала неотносима, с
оглед спора по делото.
Не се отправят искания по доказателствата пред настоящата
инстанция.
В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален не
изпраща представител.
По делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, с
който същата се оспорва изцяло и се посочва, че постановеното решение на
първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци.
В писмения отговор се излага становище, че по делото са събрани
безспорни доказателства, сочещи, че между страните е възникнал валиден
трудов договор и продължителен период преди възникване на настоящия
спор, работодателят е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и
данъци. Подчертава се, че районният съд внимателно е анализирал всички
представени по делото доказателства, видно от които, между въззивното
дружество и въззиваемия бил налице сключен трудов договор. Посочва се, че
работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението си, че е
заплатил трудово възнаграждение на работника.
Претендира се депозираната въззивна жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно
решение.
Не се отправят искания по доказателствата пред настоящата
2
инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – М. И.
Д. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че
същата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М. И. Д., със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.
„Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Киров против
„Топметал Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от
Управителя В. К., с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищцата Д. сума в размер от 2 061, 91 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024г.
В исковата молба се посочва, че ищцата е служител на ответното
дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз
основа на сключен Трудов договор № 6 от 31.08.2022г., по силата на който
ищцата е изпълнявал длъжността „оператор въвеждане на данни“. Ищцата в
своята искова молба посочва, че първоначално страните са се договорили тя
да получава трудово възнаграждение в размер на 1 675, 30 лева, платимо на
25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а впоследствие
трудовото правоотношение е изменено в частта относно размера на
дължимото от работодателя трудово възнаграждение чрез допълнително
споразумение от 01.02.2023г. и то се е увеличило на сума в размер от 2 061, 91
лева.
В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г. ищцата е полагала труд, но въпреки това не е получила
дължимото му се трудово възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 128,т. 2 от ГПК.
Ответната страна по предявения иск – „Топметал Комерс“ ЕООД със
3
седалище гр. Бургас, представлявано от Управителя В. К. депозира пред
първоинстанционния съд писмен отговор на предявения иск, в който посочва,
че оспорва предявения иск. Посочва, че дейностите по оформянето на
трудовите договори, изготвянето на ведомостите за работните заплати и
всички други счетоводни функции са възложени на счетоводна кантора, за
която през процесния период от време е имало Договор за счетоводно
обслужване. В исковата молба се посочва, че през месец май – 2024г. са били
проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при
което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и
компютърни системи, с които се обработват счетоводните документи на
дружеството и по тази причина ответното дружество не разполага с трудовите
досиета на работниците.
В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените
писмени доказателства от страна на ищцата, а от друга страна се посочва, че
процесната сума не е дължима поради извършено плащане.
За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да
заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че
трудовото правоотношение на ищцовата страна с ответното дружество е
прекратено на дата – 23.05.2024г. и за периода от време – от 01.05.2024г. до
24.05.2024г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на
трудов договор и допълнителни споразумения към него ищцата е заемала в
ответното дружество длъжността „отчетник счетоводство“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 2 061, 91 лева, платимо до 25-то число на
следващия месец. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства
съдът е приел, че за процесния период от време ищцата е престирала работна
сила в полза на ответника, а по делото са останали недоказани твърденията на
ответното дружество, че дължимото трудово възнаграждение за посочения
период през месец май – 2024г. е било заплатено в брой.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват
4
нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи,
че Районен съд – Бургас е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват
с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка,
поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По отношение на въведените във въззивната жалба съображения,
съдът намира следното:
На основание чл. 128, т. 2 от ГПК работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
По делото е представен писмен Трудов договор № 6/31.08.2022г.,
сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който
ищцата – М. И. Д. е встъпила в трудово правоотношение с ответното
дружество и е приела да изпълнява длъжността „оператор въвеждане на
данни“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение в
размер от 1 675, 30 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в
размер на 0, 6% за всяка година.
От представения по делото договор се установява, че страните са
договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от
време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на
работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е
прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.
71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето
действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между
страните).
По делото е представено Допълнително споразумение № 1 – 6 към
Трудов договор № 6 от 31.08.2022г., с дата – 01.02.2023г., от което е видно, че
трудовият договор на ищцата М. Д. е изменен, като е увеличен размера на
основното месечно трудово възнаграждение на ищцата, което е станало от
5
сума в размер на 1 675, 30 лева на сума в размер от 2 061, 91 лева и е
преминала на длъжност – „Отчетник, счетоводство“.
Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават
и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ от 03.02.2023г. за прието
уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищцата
трудов договор, като видно от извършената от първоинстанционния съд
служебна справка в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното
трудово правоотношение с начална дата - 31.08.2022г. и с дата на
прекратяване - 23.05.2024г. (лист 85 от първоинстанционното производство).
По делото в първоинстанционното производство в качеството му на
свидетел е разпитан Й. Т. И., от показанията на когото се установява, че е
работил за „Топметал Комерс“ ЕООД и сочи, че е виждал ищцата на работа в
дружеството през месец май – 2024г.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от
ГПК следва по делото да бъде установено възникването на трудово
правоотношение с ответното дружество, съществуването на това
правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде
изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това
възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.
От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
възникнало трудово правоотношение между страните за периода от
31.08.2022г. до 23.05.2024г. и направеното в тази връзка възражение във
въззивната жалба, намира, че е неоснователно. Следва да се отбележи, че
обстоятелството дали представения по делото трудов договор в оригинал е
подписан от самия управител на дружеството или не, не може да повлияе на
извода за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение. По делото
от изявленията на ответното дружество се установява, че дейността по
оформянето на трудовите договори е възложена на трето лице. Дори и да се
приеме, че е налице договор, сключен без представителна власт от страна на
работодателя, то в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, по смисъла на която, че когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт се счита, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването
6
им. Няма данни за подобно противопоставяне от страна на работодателя,
напротив на ищцата е изплащано трудово възнаграждение за целия срок на
договора, като дори същото е и увеличавано.
От друга страна – по делото са представени достатъчно
доказателства, от които да се направи извод за наличието на валидно сключен
трудов договор - подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистриране
на трудов договор с ищцата, наличието на последващи споразумения за
увеличаване на размера на трудовото възнаграждение, както и данните,
съдържащи се в регистъра на НАП за прекратяване на трудовия договор на
23.05.2024г. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
направеното възражение от страна на работодателя за липса на валидно
възникнало трудово правоотношение е неоснователно. В тази връзка, съдът
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
необходимите предпоставки, за да се уважи претенцията - трудов договор,
сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключения
трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати
трудовото възнаграждение. По делото няма данни претендираното от страна
на ищцата трудово задължение да е изплатено от страна на работодателя,
поради което и не може да се приеме, че задължението му да заплати трудово
възнаграждение за месец май – 2024г. на М. И. Д. е погасено, поради което и
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за времето, през което
е действало трудовото правоотношение между страните, а именно – до
23.05.2024г. и съответно – за сумата, съответна на периода през месец май –
2024г., тоест – от 01.05.2024г. до 23.05.2024г. и за сума в размер от 1 519, 30
лева.
Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на определено задължение в срок
се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което и
съдът намира, че и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане от датата на предявяване на иска до окончателното плащане е
основателна и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
7
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По отношение на разноските, съдът съобрази следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора, съдът
намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба – М. И. Д. и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото пред настоящата инстанция е представен Договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2025г. (лист 16 от въззивното
производство), от който е видно, че ищцата М. И. Д. и нейният процесуален
представител са се договорили възнаграждението на адвокат Киров за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на
отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната
инстанция да бъде в размер на 500 лева, които са платени еднократно – в брой
– при подписване на договора. По делото не е направено възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, поради което и съдът
намира, че следва да присъди претендираните разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се касае за предявен иск с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 06.01.2025г., постановено по гр.
дело № 4398/2024г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54,
представлявано от Управителя В. К. да заплати на М. И. Д., ЕГН **********
от гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас,
ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Веселинов Киров
сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
В останалата му част, а именно – в частта, в която предявения иск от
8
М. И. Д. против „Топметал Комерс“ е отхвърлен за сумата над 1 519, 30 лева
до претендирания размер от 2 061, 91 лева, решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9