Определение по дело №195/2019 на Районен съд - Самоков

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Самоков, 28 февруари 2019 г.

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

             РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 195 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Самоков - 96”, гр. Самоков, е поискала допускане на обезпечение на предявените от нея срещу Д.И.Б. ***, искове за заплащане солидарно с ответниците А.Б.Г., К.П.Н.,*** и Ц.Б.Ч. *** на следните суми: сумата 8042,03 лв., представляваща дължим размер на главница по договор за заем № 1681, сключен на 28.02.2017 г. между ищцовата кооперация и ответника Д.Б., за чието плащане ответниците А.Г., К.Н. и Ц.Ч. се задължили да отговарят солидарно с Д.Б. като поръчители на основание договор за поръчителство, сключен на 28.02.2017 г. между тях и кооперацията; сумата 835,43 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за заем, дължима за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г. и сумата 277,46 лв., представляваща неустойка /наказателни лихви/, от която 183,11 лв. са лихви върху просрочена главница за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., а 94,35 лв. са лихви върху дължима просрочена лихва за периода от 21.06.2017 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимите суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане – чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху описан в исковата молба недвижим имот, собственост на ответника Д.И.Б..

Твърди се в исковата молба, че на 28.02.2017 г. между ищеца и ответника Д.Б. бил сключен договор за заем № 1681, по силата на който на датата на сключване на договора ищецът предал в заем на този ответник сумата 10000 лв., а последният се задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва в уговорен годишен размер от 17 %, на равни месечни вноски, всяка в размер 163,20 лв. /първата погасителна вноска – в размер 164,20 лв./, включващи части от главницата и от възнаградителната лихва съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Страните уговорили в чл. 12 от договора, че крайният срок за връщане на заетата сума е 20.03.2022 г. Съгласно чл. 9 от договора заемателят се задължил да заплаща неустойка по чл. 92 от ЗЗД за забава на плащанията по погасителните вноски в размер на договорната лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума по главницата и по възнаградителната лихва. На 28.02.2017 г. ищецът сключил с ответниците А.Г., К.Н. и Ц.Ч. договор за поръчителство № 1681, с който те като поръчители обезпечили изпълнението на задължението на ответника Д.Б. към ищеца по цитирания договор за заем. На 21.06.2017 г. главният длъжник изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за плащане на погасителни вноски, като до тази дата платил общо 866 лв. на падежи 20.03.2017 г., 20.04.2017 г. и 20.05.2017 г. Извън установения график и падежи същият платил още 2807,20 лв., както следва: на 20.08.2017 г. внесъл сумите 916,20 лв. плюс 591 лв.; на 20.11.2017 г. – 300 лв. и на 20.03.2018 г. – 1000 лв., като след тази дата престанал да погасява заема. Поради допуснатата от ответника Д.Б. - кредитополучател забава в плащанията на главница и лихви съгласно погасителния план ищецът начислил претендираната с исковата молба неустойка, уговорена в чл. 9 от договора за заем. Поради неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя, на 21.11.2018 г. ищецът отнесъл счетоводно заема в „съдебни вземания” с цел да преустанови натрупването на възнаградителна лихва и неустойка по същия, а на 17.12.2018 г. отправил до него и до останалите ответници нотариална покана, с която обявил предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за заем. Нотариалната покана била връчена на всеки от ответниците на 18.12.2018 г. Съгласно изричните уговорки в договора за поръчителство, ответниците - поръчители отговаряли за задължението на главния длъжник и след изтичането на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че размерът на непогасената главница съгласно договора за заем е 8042,03 лв., от която 1484,83 лв. са просрочена главница по непогасени вноски, дължими за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., а 6557,20 лв. са редовна предсрочно изискуема главница; размерът на възнаградителната лихва е 835,43 лв., дължима за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., а неустойката, формирана съгласно чл. 9 от договора е в общ размер 277,46 лв., от който 183,11 лв. са лихви върху просрочена главница за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., а 94,35 лв. са лихви върху дължима просрочена лихва за периода от 21.06.2017 г. до 21.12.2018 г.

Ищецът твърди наличие на обезпечителна нужда за допускане на исканото обезпечение по исковете срещу Д.И.Б..

Искането за допускане на обезпечение на исковете е допустимо, като подадено от легитимирано лице и пред съда, сезиран с исковата молба, който е компетентен да го разгледа на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК.

По същество искането е основателно.

Предявените искове срещу Д.Б. са допустими, а и вероятно основателни с оглед представените към исковата молба в заверени преписи писмени доказателства – договор № 1681/28.02.2017 г., сключен между ищеца и този ответник ведно с погасителен план – неразделна част от договора, разходен касов ордер № 1006/28.02.2017 г., договор за поръчителство № 1681/28.02.2017 г., справка по счетоводни записвания към 21.11.2018 г., както и нотариална покана от ищеца, рег. № 7407/17.12.2018 г. по описа на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие РС – Самоков, връчена лично на ответника на 18.12.2018 г. с приложеното към исковата молба съобщение.

Налице е обезпечителна нужда за ищеца от допускане на исканото обезпечение по исковете му срещу ответника Д.Б. с оглед обстоятелството, че са предявени осъдителни искове за парични вземания, при чието бъдещо удовлетворяване след влизане в сила на съдебното решение ищецът би срещнал значителни затруднения без исканото обезпечение.

Съдът намира, че поисканата обезпечителна мярка “възбрана” върху собствения на ответника Д.И.Б. недвижим имот до размера на общата цена на кумулативно предявените искове /9154,92 лв./ е подходяща за тяхното обезпечаване.

На основание чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК и по арг. от противното от чл. 391, ал. 2 от ГПК съдът намира, че исканото обезпечение чрез налагане на възбрана върху собствен на ответника недвижим имот, следва да бъде допуснато без ищецът да представя гаранция.

Воден от горното и на основание чл. 391, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Самоков - 96”, гр. Самоков, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Отец Паисий” № 15, офис 5 срещу Д.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане солидарно с ответниците А.Б.Г., ЕГН **********, К.П.Н., ЕГН **********,*** и Ц.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, на следните суми: сумата 8042,03 лв., представляваща дължим размер на главница по договор за заем № 1681, сключен на 28.02.2017 г. между ищцовата кооперация и ответника Д.Б., за чието плащане ответниците А.Г., К.Н. и Ц.Ч. се задължили да отговарят солидарно с Д.Б. като поръчители на основание договор за поръчителство, сключен на 28.02.2017 г. между тях и кооперацията; сумата 835,43 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за заем, дължима за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г. и сумата 277,46 лв., представляваща неустойка /наказателни лихви/, от която 183,11 лв. са лихви върху просрочена главница за периода от 21.06.2017 г. до 21.11.2018 г., а 94,35 лв. са лихви върху дължима просрочена лихва за периода от 21.06.2017 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимите суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане – общо до размер на исковете срещу Д.И.Б. - 9154,92 лв. – чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху собствения на Д.И.Б. недвижим имот, находящ се в с. Продановци, Община Самоков, а именно: 1/2 идеална част от застроен урегулиран поземлен имот, целият с площ 1086 кв. м., идентичен с УПИ /парцел/ VІ, отреден за имот пл. № 50 в кв. 11 по ЗРП на с. Продановци, Община Самоков, при граници и съседи по скица на целия имот: поземлени имоти, идентични с парцели V, ІV, ІІІ, ІІ и VІІ, всички в кв. 11 по плана на селото и улица, ведно с изградените в поземления имот едноетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ 44 кв. м.; едноетажна масивна жилищна сграда – складово помещение, със застроена площ 40 кв. м. и едноетажна стопанска постройка със застроена площ 40 кв. м.

На ищеца да се издаде ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок, който за ищеца започва да тече от съобщението за постановяване на настоящото определение, а за ответника Д.И.Б. – от връчване на съобщение от службата по вписванията за наложената обезпечителна мярка.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: