РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Севлиево, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200206 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „СТОЯНОВ 93“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево...., представлявано от С.Б.С., е обжалвал наказателно
постановление № 35-0000411 от 04.05.2022 година на Директора на РД «АА» - Плевен,
с което за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл. трето и на основание чл. 96г, ал.
1,предложение 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ му е наложено наказание
имуществена санкция в размер от 3 000.00 лева. В жалбата се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
За ответника по жалбата – РД „АА” - Плевен, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
административнонаказателната преписка се прави искане наказателното постановление
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „СТОЯНОВ 93“ ЕООД притежавало лиценз на
Общността № 5997 г.
1
На 10.03.2022 година служители на РД „АА“ - Плевен извършили комплексна
проверка на „СТОЯНОВ 93“ ЕООД гр. Севлиево в офиса на дружеството и при
проверка на документите, както и след справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.
София установили, че в качеството си на превозвач е осъществил превоз на товари с
водач Д.Г.Т. с ЕГН: ********** на 19.10.2021 година, видно от Пътен лист № 030271,
сер. А и Товарителница № 0045247, който не отговарял на изискванията за
психологическа годност – не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност, което било видно от справка в електронния регистър на ИА „АА“, тъй като
притежаваното от него било изтекло на 02.01.2016 година. За това констатирано
нарушение свидетелят М.Х. съставил срещу дружеството – жалбоподател АУАН №
315945 от 10.03.2021 година, в който описал посочените по – горе обстоятелства, които
квалифицирал като нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвП. Към акта били
приложени пътен лист, товарителница, справка от инф. Система и пълномощно. Актът
бил подписан от Б.И. – упълномощен представител на представляващия дружеството –
жалбоподател, като в графата за възражения същата посочила, че няма възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя
срещу акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник на Областен отдел „АА” гр. Габрово с № 35-0000411 от
04.05.2022 година. АНО напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени
в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на НП. След описване на
констатираното нарушение наказващият орган е приел, че „СТОЯНОВ 93“ ЕООД,
представлявано от жалбоподателя, е нарушил разпоредбите на чл. 7а, ал. 2,
предложение 3 от ЗАвП, за което и на основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от
ЗАвПр му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите М.Х. и О.К. и писмените доказателства – АУАН № 315945
от 10.03.2022 година; обжалваното наказателно постановление; Пътен лист от
19.10.2021 година; Товарителница от същата дата; Извлечение от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяванията психологическо изследване
за Д.Г.Т. и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 30.05.2022 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на
03.06.2022 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
2
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от горецитираната заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91 от ЗАвтП, предвид заеманото от него
длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл.трето от ЗАвт.П. Според тази
разпоредба: “Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
Санкционната норма, приложена от наказващия орган, е тази по чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвтП, съгласно която: „Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се
негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения.
Жалбоподателят оспорва описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка и твърди, че НО е записал, че Д.Т. не отговаря на изискванията
за психологическа годност, без да посочи на кое точно изискване не отговаря същия. В
тази връзка се твърди, че на жалбоподателя било нарушено правото на защита, тъй
като на същия не ставало ясно за какво му се ангажира административно-наказателната
отговорност. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като както в АУАН,
така и в НП наказващият орган е посочил на кое точно изискване за психологическа
годност не отговаря водача, като е конкретизирал, че същият не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Посочил е и че това е установено след
справка в електронния регистър на ИА „АА“, извлечение от който е представен по
делото. От същото е видно, че последното удостоверение за психологическа годност на
водача на автомобила до момента на извършване на проверката на 10.03.2022 година е
било валидно до 02.01.2016 година.
3
На следващо място процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че
датата, посочена в наказателното постановление като дата на извършване на
нарушението не е вярна. В тази връзка се сочи, че в АУАН и НП е записано, че на
10.03.2022 година се констатирало, че бил извършен превоз. Според посоченото по –
надолу в наказателното постановление превозът е извършен на 19.10.2021 година.
Всъщност от така описаните фактически обстоятелства на практика не става ясно кога
е извършено нарушението, посочването на което обстоятелство е императивно
изискване на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Неизпълнението на това
изискване съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до
невъзможност жалбоподателят да упражни правото си на защита в пълнота.
По същия начин стои и въпросът с посочването на мястото на извършване на
нарушението, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено същото.
Липсва посочване и на обстоятелството с какъв автомобил е извършен превоза,
което още веднъж доказва липсата на изчерпателно описание на твърдяното
нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице.
Обобщавайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно само на това
основание.
За по – голяма правна прецизност обаче съдът следва да посочи, че са налице и
други нарушения на наказващия орган при изготвянето на наказателното
постановление. В тази връзка следва да се посочи, че според посочената санкционна
норма – чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП на санкция подлежи този, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Съответно следва да се приема, че за да понесе съответната санкция, предвидена в тази
норма на закона, наказаното лице следва или да е назначило на работа, или да е
допуснало да управлява МПС, лице, което не отговаря на изискванията на закона. В
случая наказващият орган не е посочил по ясен и конкретен начин в какво се състои
нарушението, което съставлява грубо нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е изправено пред
невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е
«допуснал или разпоредил осъществяване на превоз на товари с водач Д.Г.Т.», като за
съда, както и за жалбоподателя остава неясна волята на наказващия орган досежно
самото изпълнително деяние на нарушението. Това съставлява още веднъж нарушение
на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
4
жалбоподателя, което е категорично и самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата срещу наказателното постановление и в хода на пренията
процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че субект на нарушението може
да бъде само физическо лице, но не и юридическо такова, тъй като дружеството няма
как да осъществи състава на нарушението при условията на допустителство. Съдът не
приема това възражение за основателно, тъй като законодателят е предвидил с
приложената санкционна норма санкционна норма да се наказва всеки, който назначи
на работа или допусне извършването на превоз от лице, което не отговаря на
изискванията, т.е. всяко едно юридическо лице, извършващо горепосочените действия,
може да бъде адресат на приложената санкционна норма.
На последно място, но не и по важност, съдът следва да отбележи, че
жалбоподателят е представил с жалбата си срещу наказателното постановление /а
такова се е намирало и в трудовото досие на жалбоподателя, съхранявано у
жалбоподателя/ заверено копие на Удостоверение за психологическа годност №
546924, издадено на 29.01.2019 година и валидно до 29.01.2022 година. Това
обстоятелство опровергава по несъмнен начин твърдението на НО, че към датата
19.10.2021 година водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа
годност, като неясна остава за съда причината защо това удостоверение не е отразено в
ИС на ИА «АА».
Съобразявайки изложеното до тук и посочените нарушения на процесуалните
правила, допуснати от наказващия орган и актосъставителя, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН наказващият орган
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото за адвокат
в размер на сумата от 450,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000411 от 04.05.2022 година на
директора на РД „АА“ – Плевен, с което на „СТОЯНОВ 93“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ..., представлявано от С.Б.С., за
извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. трето от Закона за автомобилните
превози и на основание чл. 96г, ал. 1, предложение 2 - ро от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 3
000.00лв. /три хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ гр. София да
заплати на „СТОЯНОВ 93“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево...., представлявано от С.Б.С., направените по делото разноски
за адвокат в размер на 450,00лв. /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6