№ 552
гр. Бургас, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120200541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.е.б.м.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Л.Н.Д., срещу Наказателно постановление № ******-F673460/16.11.2022 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят излага доводи в тази насока като посочва,
че е издадено в нарушение на материално правните разпоредби и
административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Сочат се нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и липса на извършено нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. С.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Прави искане за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2022 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект - бар и
ресторант „С.“, находящ се в гр. С., къмпинг К., стопанисван от жалбоподателя „Б.е.б.м.“
ООД. Проверяващите констатирали, че заведението - бар и ресторант „С.“, разполага с два
броя ПОС терминални устройства на ******, както и с три броя фискални устройства,
1
управлявани от три броя компютри. Установено е също, че от намиращия се в заведението -
бар и ресторант „С.“, ПОС терминал на „Б.е.б.м.“ са приети множество картови плащания,
включително и такова на дата 13.07.2022 г. от 10.07 ч. на стойност 26 лв., за което безкасово
плащане е издадена бележка от ПОС терминалното устройство. По отношение на
въпросното плащане обаче жалбоподателят „Б.е.б.м.“ не е издал фискален касов бон.
Актосъставителят приел, че с това си поведение жалбоподателят нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, поради което и св. А. С. - инспектор в НАП, съставила на 27.08.2022 г. акт за
нарушение, а на 16.11.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата,
както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира
жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, а АУАН е съставен от
териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Ясно е посочена датата на нарушението, а именно датата на приемане на
плащането. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
В жалбата се посочват редица възражения, които настоящия съдебен състав не
възприе. Твърдението, че лицето А.А.Г. не било легитимирано да получава документи от
името на дружеството, съдът намира за непочиващо на събраните в преписката
доказателства. От представеното по делото пълномощно се установява, че управителят на
„Б.е.б.м.“ ООД /към него момент Х.А.Х./ е упълномощил А.А.Г. да представлява
неограничено управителя на дружеството пред НАП, както и да има правото да
получава/приема всякакви документи, в това число и АУАН. Това пълномощно е
представено по административната преписка и актосъставителят е бил запознат със
съдържанието му, поради което и съвсем правилно той е връчил препис от акта на А.Г., в
качеството му на пълномощник. Актосъставителят е разговаряла с управителя Х.Х., която е
заявила, че не желае да бъде безпокоена, била запозната с проверката и имала пълномощник
- А.Г., като на него следвало да се връчи акта. От показанията на св. А. С. се установява, че
към момента на съставяне на акта и неговото връчване, тя не е имала знание за оттегляне на
пълномощното. От приложеното уведомително писмо на жалбоподателя е видно, че на дата
02.09.2022 г., на която дата е връчен и актът за нарушение е било оттеглено въпросното
пълномощно. Липсват доказателства това оттегляне да е стигнало до знанието на
упълномощеното лице или до служители на НАП, нещо повече самата управителка е заявила
на актосъставителя, че не желае да я безпокоят и да се обърнат към пълномощника – Г..
2
Поради това връчването на препис от АУАН на А.Г., в качеството му на пълномощник на
управителя на „Б.е.б.м.“, се явява законосъобразно. Смяната на управители на дружеството -
жалбоподател се явява ирелевантно в рамките на настоящото производство, тъй като по
никакъв начин не е нарушено правото на защита.
Налице е нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата посочва, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от
Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Показанията на св.С., която е участвала при извършване на
проверката, са последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол
за извършена проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. По тази причина не се
възприеха и възраженията за материална незаконосъобразност на обжалваното НП.
Възможността да се извършва плащане чрез ПОС терминал, предполага преди това
търговецът на даден търговски обект да е сключил договор с обслужваща банка. По силата
на този договор банката предоставя ПОС терминал и открива разплащателна сметка на
името на търговеца. При всяко едно картово плащане от страна на клиента ПОС терминала
прави връзка между сметката на клиента и наличната по нея сума и при достатъчно средства
прави прехвърляне от сметката на клиента към сметката на търговеца. Самият ПОС
терминал автоматично осъществява връзка с банката, като целта е да се получи авторизация.
За извършената транзакция ПОС терминала издава бележка /разписка/ за превода с името и
адреса на конкретния търговец. И именно в неговата банкова сметка постъпва въпросната
сума. В тази насока се явяват неоснователни възраженията, че не било доказано
получаването на сумата по сметка на жалбоподателя. Следва да се обърне внимание обаче,
че има и случаи при които е възможно сметката на търговеца да не е заверена с наредената
3
от клиента сума, а да е в по-малък размер. Това може да се дължи на договорка между
страните, при която банката автоматично да удържа таксата /процент/ за ползване на ПОС
терминалната услуга. В случая, е налице договор с ****** за ползване на ПОС терминал в
търговски обект - бар и ресторант „С.“, находящ се в гр. С., къмпинг К.. След като ползвател
на услугата ПОС терминал е жалбоподателят и след като плащането е извършено с банкова
карта с въпросната ПОС система, то задължено лице да издаде фискалната касова бележка е
именно жалбоподателят, а не ресторант С., който е приел плащането, на основание чл. 3 и
чл. 25 от Наредбата, както и чл. 118 от ЗДДС. Дори жалбоподателят да е предоставил ПОС
терминала за ползване от друг търговец, за друг търговски обект, то това обстоятелство не
променя задължението на притежателя на ПОС терминала да издава фискални касови
бележки. На 13.07.2022 г., в 10.07 ч., жалбоподателят е приел картово /безкасово/ плащане
на стойност 26 лв., за което е била издадена бележка от ПОС терминалното устройство, но
задълженото лице „Б.е.б.м.“ООД не е издало фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо фискално устройство (фискален бон). От обективна страна
деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да се
издаде фискален бон за извършена продажба.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална
дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде
заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретният
случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 от
ЗАНН би било необосновано.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100
до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.“. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна
на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, поради което и санкцията е
правилно определена в минимален размер от 500 лв.
С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, а наложената санкция справедлива, поради което и НП следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като съдът определи в размер на 150 лева, които следва да бъдат заплатени на АНО от
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******-F673460/16.11.2022г
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „Б.е.б.м.“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Л.Н.Д. е наложена имуществена санкция в размер
4
на 500 лв.
ОСЪЖДА ,,Б.е.б.м.‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на НАП, сумата от 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5