№ 115
гр. Враца, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 929/07.02.2025 г. на Детска
градина "Червена шапчица", ***, представлявана от директора Б. Т., против
Решение № 28/27.01.2025 г. по гр.д.№ 1028/2024 г. по описа на Районен съд-
Бяла Слатина, с което на основание чл.128, ал.1 КТ въззивникът е осъден да
заплати на М. И. П. сумата 5 984,79 лв., представляваща неизплатено
увеличение на брутно трудово възнаграждение и неизплатено увеличение на
обезщетение за периода 01.01.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва
от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и деловодни разноски
в размер на 600,00 лв., както и да заплати по сметка на РС-Бяла Слатина
държавна такса в размер на 539,40 лв. и 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и немотивирано. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че
ищцата е обхваната от действието на КТД и че следва да бъдат преуредени
отношенията й с детската градина, въпреки че трудовото правоотношение е
било прекратено. Навеждат се доводи, че съгласно Анекс към КТД в средното
образование от 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата,
които са със статут на "***" и са заети в образованието, но ищцата не отговаря
на тези условия, тъй като към посочената дата трудовото й правоотношение
вече е било прекратено.
Въззивникът не споделя извода на районния съд, че е налице условие за
1
обратно действие на посочения анекс спрямо лицата, които не работят към
10.08.2023 г., тъй като в същия изрично е посочено, че има сила по отношение
на заетите в системата на образованието към този момент и не е налице
основание за разширително тълкуване. Посочва се, че съгласно чл.27, ал.2
КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с
Анекса от 10.08.2023 г., се предвижда увеличение, считано от 01.01.2023 г. на
индивидуалните работни заплати на заетите в тази система *** и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски. Развиват се съображения, че посочената дата 01.01.2023 г. не
представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а това е началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които
притежават качеството работници и служители – синдикални членове към
момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Доводи се извличат и
от предвиденото в § 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн.ДВ бр.75 от 01.09.2023 г.), където е предвидено, че минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г. Въззивникът счита, че посочените
разпореди касаят само лица, които имат качеството педагогически специалист
към момента на приемането им, поради което не съществува възможност за
лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на договаряне на
новите работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. В подкрепа на
това становище се излагат и аргументи, извлечени от Закона за държавния
бюджет на България за 2023 г., като се прави обобщение, че осигурените
средства в бюджета следва да бъдат използвани само и единствено за
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата
специалисти.
Най-сетне в жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния
съд относно синдикалното членство на ищцата. Посочва се, че в делото се
съдържа служебна бележка от СБУ, в която изрично е отбелязано, че тя е
членувала там до 06.04.2023 г., което означава, че след тази дата няма
качеството на синдикален член и не се ползва от КТД. При това положение по
отношение на нея няма действие и анекса от 10.08.2023 г. и не е налице
основание да иска обезщетения в увеличени размери, които се ползват от
синдикалните членове.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Постъпил е отговор вх.№ 1208/20.02.2025 г. от М. И. П., чрез
пълномощника й адв.И. С., в който се изразява становище, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че при постановяване на
съдебния акт районният съд е обсъдил в цялост представените доказателства и
е стигнал до правилно и мотивирано заключение, че предявените искови
претенции са доказани по основание и размер.
Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция
деловодни разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Отговорът е подаден от насрещната страна по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, поради което е приет от съда и следва да бъде
съобразен при постановяването на съдебния акт.
В съдебно заседание пълномощниците на страните изцяло поддържат
доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба и отговора.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на М. И. П., с
която против Детска градина "Червена шапчица", *** са предявени следните
обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
1/ Иск за сумата 1 150,00 лв., представляваща увеличен размер на
работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г.;
2/ иск за сумата 2 300,00 лв., представляваща увеличен размер на
обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.219, ал.6 ЗПУО.
Претендира се присъждане на законните лихви върху тези суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
изплащане. Прави се искане и за присъждане на направените деловодни
разноски.
В исковата молба се посочва, че ищцата П. е заемала длъжността
"***" в ответната ДГ "Червена шапчица" до 01.06.2023 г., когато трудовото й
правоотношение е било прекратено със Заповед № 325/01.06.2023 г., поради
придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че е
била председател на синдикалната организация в детската градина и се е
ползвала от сключения КТД № Д 01-269 от 06.12.2022 г.
Според изложеното в исковата молба, на 10.08.2023 г. е бил подписан
Анекс № Д 01-192, с който е изменен чл.27 от посочения КТД, като считано от
01.01.2023 г. е увеличена заплатата на педагогическите специалисти. По
силата на този анекс основната заплата на ищцата е била увеличена от 1
533,00 лв. на 1 763,00 лв., което е довело до увеличаване и на всички
допълнителни възнаграждения, които се определят като процент от работната
заплата.
Ищцата счита, че за положения от нея труд в периода от 01.01.2023 г.
до 01.06.2023 г. се дължи и следва да й бъде изплатено посоченото увеличение
на работната заплата, както и увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3
КТ. Посочва, че е подала заявление до ответника, но е получила отказ за
изплащане на претендираните увеличения, което поражда и правният интерес
от търсената защита на правата й по съдебен ред.
В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове, като цената
на първия иск е увеличена от 1 150,00 лв. на 2 480,99 лв., а цената на втория
иск е увеличена от 2 300,00 лв. на 3 503,80 лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната ДГ "Червена
шапчица", ***, представлявана от директора Б. Т., с който предявените искове
се оспорват изцяло.
Признават се обстоятелствата, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "***" и
което е било прекратено със Заповед № 325/01.06.2023 г., считано от същата
дата.
Развиват се съображения, че съгласно чл.27, ал.2 КТД към 10.08.2023
3
г. право на увеличение на заплатата имат само лицата, които са заети в
образованието, каквото качество ищцата не е имала към този момент, тъй като
трудовият й договор вече е бил прекратен.
Навеждат се и доводи, че ищцата е била член на синдикалната
организация до 06.04.2023 г., поради което след тази дата не би могла да се
ползва от разпоредбите на КТД.
Излагат се и подробни правни аргументи относно действието и
приложението на Закона за държавния бюджет за 2023 г., Наредба № 4 на
МОН за нормиране и заплащане на труда и КТД.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства и е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи и
възражения въззивният съд прави следните фактически и правни изводи:
Първият от предявените обективно съединени искове е с правно
основание чл.128, т.2 КТ. За да бъде уважен този иск в тежест на ищцата е да
докаже следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово
правоотношение по валидно сключен трудов договор с ответното дружество в
процесния период /от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. /; 2. Полагането на труд
/престирането реално на трудовата сила/ от ищцата при работодателя-
ответник в процесния период и 3. Размера на месечното трудово
възнаграждение и наличие на основание за изплащане на възнаграждение за
процесния период в увеличен размер. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на дълга.
Вторият иск е с правно основание чл.222, ал.3 КТ. За уважаването му
в тежест на ищцата е да докаже, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено поради придобито от нея право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след като е работила при ответника през
последните 10 години, както и размера на брутното трудово възнаграждение и
наличие на основание за изплащане на възнаграждение за процесния период в
увеличен размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
изпълнение на задължението за погасяване на дълга.
Между страните не се спори по фактите, че в процесния период от
01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. между ищцата и ответника е съществувало
трудово правоотношение по силата на валидно сключен трудов договор,
съгласно който ищцата е заемала длъжност "***" при ответника, както и че
ищцата реално е полагала труд при ответника през този период.
От приложеното по делото лично трудово досие на ищцата и
представеното с исковата молба Допълнително споразумение към трудов
договор № 386/13.09.2022 г. е видно, че основното месечно трудово
възнаграждение на М. П. е увеличено от 1 460, 00 лв. на 1 533, 00 лв., като
същата е получавала и допълнително възнаграждение за продължителна
работа в размер на 1% за всяка година признат трудов стаж върху основното
месечно възнаграждение.
Безспорно е и обстоятелството, че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ със Заповед №
325/01.06.2023 г. на директора на Детска градина "Червена шапчица", ***,
считано от 01.06.2023 г.
На 31.05.2024 г. ищцата е подала заявление до ответника за изплащане
4
на дължимо увеличение на трудовото възнаграждение и начисленото
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. С писмо изх. № 90/05.06.2024 г. молбата на
ищцата е оставена без уважение.
С исковата молба е представена служебна бележка, издадена от
Общински координационен съвет на СБУ, в която е отразено, че М. И. П. е
членувала в СО на СБУ при ДГ "Червена шапчица", ***, общ.Бяла Слатина в
периода от 2008 г. до 06.04.2023 г. В хода на съдебното производство е
представена нова служебна бележка, издадена също от Общински
координационен съвет на СБУ, в която се посочва, че до 06.04.2023 г. М. И. П.
е била председател на СО на СБУ при ДГ "Червена шапчица", ***, а до
01.06.2023 г. е била редовен член на СО.
Настоящият съдебен състав дава вяра на втората служебна бележка,
тъй като от представеното заверено копие от Протокол от Общо събрание на
СО при ДГ "Червена шапчица", проведено на 06.04.2023 г. е видно, че на
посочената дата е взето единствено решение за избор на нов председател на
синдикалната организация.
При тези безспорни обстоятелства, въззивният съд приема, че ищцата
е доказала наличието на първите предпоставки за уважаване на предявените
искови претенции, а именно - наличие на трудово правоотношение по валидно
сключен трудов договор с ответното дружество в процесния период,
полагането на труд при работодателя-ответник в същия период и
прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито от нея право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Основният спор между страните се свежда до това дали е налице
основание за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ за процесния период в увеличен размер.
За да даде отговор на този въпрос настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката,
Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България,
Сдружението на директорите в средното образование на Република България,
като работодатели и Синдиката на българските учители към конфедерацията
на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование" към
конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към
конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е
сключен Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и
училищно образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и
социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с
повелителни разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни
актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са минимални,
имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите,
членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на
организациите на работодателите-страни по договора.
На 10.08.2023 г. между същите страни е сключен Анекс към този КТД
за системата на предучилищното и училищно образование, като текстът на чл.
27, ал.1 от КТД, който определя минималните основни работни заплати на
работещи в тази сфера, е изменен, като е предвидено, че за системата на
предучилищното и училищно образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., в т.ч. за "*** и старши възпитател" –
5
1 763, 00 лв. Според изменението на чл. 27, ал. 2 – осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв.
се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование *** и непедагогически персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно
изменението на ал. 3, т. 2 на същата разпоредба, индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Диспозитивната разпоредба на чл.54, ал.1 КТ предвижда, че
колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. В случая, макар че КТД е сключен на
06.12.2022 г., в § 2 от ПЗР на същия изрично е уговорено, че той влиза в сила
на 26.11.2022 г. Съгласно чл.54, ал.2 КТ колективният трудов договор се смята
за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но
за не повече от две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден
срок на действие, поради което следва да се счита, че същият е със срок от
една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят по-
кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Съгласно чл.56 КТ
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Изрично в § 3
от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на
Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. страните
предприемат действия за изменение на така сключения КТД. Както бе
посочено, такъв анекс към КТД е сключен на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че
държавният бюджет за 2023 г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на
2022 г., както и че приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е
станало много по-късно (едва на 28.07.2023 г.), но му е придадено обратно
действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г.
Според изменения с Анекса от 10.08.2023 г. чл.27 от КТД,
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, в
т.ч. и за заеманата от ищцата длъжност, са увеличени, считано от 01.01.2023 г.
При това положение трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно
действие относимите разпоредби и спрямо кои лица.
Съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове обратна сила на
нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична
разпоредба. В § 46 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2023 г. (обн. в ДВ, бр. 66 от
01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г. (с
изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение
към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. Съгласно § 3, същата наредба влиза в сила от
деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който
влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението на КТД с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни
възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни
6
по вид нормативни актове и фактът, че те се намират във взаимна връзка,
съдът достига до извода, че на тези разпоредби е придадено обратно действие
във времето, като с тях са предвидени по-благоприятни последици за
адресатите им. Чрез обратното действие законодателят преурежда
възникналите вече в предходен момент правоотношения между правните
субекти.
При този извод се поражда необходимостта от обсъждане и на въпроса
какво е действието на всички тези разпоредби спрямо лицата.
Съгласно чл.57, ал.1 КТ колективният трудов договор произвежда
правно действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация страна по договора, в индивидуалните им
отношения с работодателя. Ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г.
е била синдикален член на една от сключилите го синдикални организации, а
наред с това е полагала труд в същия период.
Със забавеното приемане на ЗДБ за 2023 г. е разчетено от 01.01.2023 г.
увеличение на минималните основни възнаграждения на всички работещи в
системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки, който е бил в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства, предвидени за
увеличение на индивидуалните работни заплати, са съобразени именно с броя
на заетите към 01.01.2023 г. в системата за училищното образование. Никъде в
анекса не е посочено, че увеличението се отнася само за заетите в системата на
образованието към датата на подписване на анекса. Нещо повече, липсва
изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени
към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. Това е така, тъй като в
противен случай би се стигнало до неравно третиране на служителите,
полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след
01.01.2023 г., но чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключване на анекса към КТД 10.08.2023 г. Прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата преди подписването на анекса не представлява
правопогасяващ юридически факт, който да я лиши от правото й да получи
увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023
г. до 01.06.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби
се прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите
имат правно действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията
на закона – да са страни, полагали труд по трудово правоотношение,
обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е
работела по трудово правоотношение в системата на образованието, като е
заемала длъжността "***" в Детска градина "Червена шапчица" *** и е била
член на Синдиката на българските учители към КНСБ до момента на
пенсионирането си – 01.06.2023 г.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни
актове се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на
посочените по-горе разпоредби. Ищцата, която е полагала труд през периода
от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. има право да получи предвиденото в Закона за
държавния бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй
като съгласно чл.128, т.2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за
реално положен труд, какъвто ищцата е полагала за посочения по-горе период.
7
Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023 г. е
предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е
прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на
нормативната разпоредба, а дори и да беше предвидено такова изключване,
същото би било дискриминационно.
Приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага
считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на образованието, поради
което съдът намира, че е налице е последната предпоставка за уважаване на
исковите претенции, а именно - наличието на основание за преизчисляване на
вече начислените и изплатени трудови възнаграждения и обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно заключението на която разликата между начисленото и получено
трудово възнаграждение на М. И. П. и това, което би й се дължало след
увеличението на работната заплата до размер от 1 763,00 лв. за периода от
01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. представлява сума в общ размер от 5 002,75 лв., а
разликата между начисленото и получено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и
това, което би й се дължало след увеличението на работната заплата до размер
от 1 763,00 лв. представлява сума в общ размер от 3 550,00 лв.
При така констатираните фактически обстоятелства и изложените
правни съображения предявените искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и
чл.222, ал.3 КТ, които след извършеното увеличение са съответно с цена 2
480,99 лв. и 3 503,80 лв. се явяват основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил исковете в пълния им
увеличен размер, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден, но с извършване на
конкретизация в диспозитива на съдебния акт, че се касае до две
самостоятелни искови претенции, всяка от които има отделен размер. Това
уточнение е съществено не само от гледна точка на юридическата прецизност
и необходимостта от самостоятелно произнасяне по всяка искова претенция,
но и с оглед обжалваемостта на съдебния акт.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на
разноски има въззиваемата М. П., поради което следва да й бъдат присъдени
направените такива за адвокатско възнаграждение в размер от 600,00 лв.,
съобразно приложените договор за оказване на правна защита и съдействие,
разписка и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/27.01.2025 г., постановено по гр.д.№
1028/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което Детска градина
"Червена шапчица", БУЛСТАТ ***, ***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца,
представлявана от директора Б. Т., е осъдена да заплати на М. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 2 480,99 лв., представляваща неизплатено
8
увеличение на брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. –
01.06.2023 г. и сумата 3 503,80 лв., представляваща неизплатено увеличение
на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху всяка
от тези суми, считано от датата на предявяване на исковете - 21.06.2024 г. до
окончателното им изплащане, както и деловодни разноски за адвокатски
хонорар пред първата инстанция в размер на 600,00 лв.
ОСЪЖДА Детска градина "Червена шапчица", БУЛСТАТ ***, ***,
общ.Бяла Слатина, обл.Враца, представлявана от директора Б. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 600,00 лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9