Решение по КНАХД №2140/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба подадена от Заместник Кмета на Община Варна, чрез юриск. С. Д., срещу Решение № 943/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3319/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, III състав, с което е отменено наказателно постановление № 303/27.06.2024 г. на Заместник кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на осн. чл. 178е от Закона за движение по пътищата на М. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 943/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3319/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, III състав, като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на наказателно постановление № 303/27.06.2024 г. на Заместник кмет на Община Варна.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, без касаторът да посочи какви са конкретните му пороци. Уточнява, че според него в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна. При определяне на административното наказание, наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени в закона. Посочените като извършени от жалбоподателя нарушения са съставомерни и съставляват фактическия състав на визираната в НП норма. Правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн.чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна разпоредба предвижда процесното нарушение в диспозицията си. Искането е касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и да потвърди обжалваното наказателно постановление, като присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В съдебно заседание представител на касатора е юриск.Ст.Д., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Поддържа се и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - М. К. К. в съдебно заседание се представлява от адв. И.Д., който оспорва касационната жалба и настоява решението на Районен съд – Варна да се остави в сила като правилно и постановено при съобразяване на приложимия закон. В представен писмен отговор излага подробни съображения и моли да му се присъди адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.1 т.3 ЗА, тъй като осъщественото процесуално представителство е безплатно.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че е извършено съставомерно административно нарушение, поради което неговото становище е за отмяна на въззивното решение и за потвърждаване на НП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, отнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

След запознаване с доказателствата по делото районният съд приел, че на 21.04.2024 г. около 08. 45ч. в гр. Варна на [улица]срещу КТП №1011, М. К. К. паркирала на тротоара лек автомобил „Мерцедес с рег. №****** върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място.Това обстоятелство било установено от служители на ОД на МВР Варна, а нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94,ал. 3 от ЗДП. Съставен бил фиш за паркиралия автомобил, в който било вписано като място на паркиране върху тротоар. Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а е съставен акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че е паркирала автомобила върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място. След като е посочена правна квалификация на нарушението, актът бил надлежно предявен и връчен на М.К., която вписала в съдържанието му, че вече е входирала своите възражения. Въз основа на така съставения акт на 27.06.2024г. АНО издал НП, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , на осн. чл. 178е от ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.

Видно от мотивите на въззивното решение, първостепенният съд е установил, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в сроковете, установени в ЗАНН. Констатирал е, че не е спазено от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Издаденото наказателно постановление не съдържало в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл. 178е и чл. 94, ал. 3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2, 5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Не било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран автомобилът. Въз основа на тези фактически установявания съдът приел, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

 

Разгледана по същество, и след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка за валидност на атакувания съдебен акт, жалбата е основателна поради следните съображения:

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано производството пред ВРС, са изложени съображения, подлагащи на съмнение възприятието на АНО за собствеността на тротоара, върху който е спрян автомобила на М.К.. Не е било спорно от страните, че в действителност е осъществено паркиране, но според жалбоподателката то се осъществява върху настилка, покрита с плочки, но съставляваща част от дворно място, принадлежащо на съсобствениците на отделни обекти в сградата, находяща се на адрес : гр.Варна, [улица]. В случай на безспорно установяване на този факт, то ще изключи необходимостта от даване на разрешение на собственика на тротоара по реда на чл.94 ал.3 ЗДвП.

Съобразно този нормативен текст, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

АНО е достигнал до извод за собствеността на тротоара, като общинска, без да изложи доводи за това, нито да извърши необходимата проверка. След като такава не е извършена от органа, е следвало да бъде извършена от въззивния съд в хода на съдебното производство при изрично въведени доводи в тази връзка. Необходимо е било събирането на доказателства, сочещи на правото на собственост на мястото на паркиране, както и на неговото определяне като вид - дали е дворно място, съставляващо принадлежаща част към собствеността на сграда, както твърди жалбоподателката, или е тротоар-общинска собственост. Събраните в тази връзка свидетелски показания на св.В. Д. не са достатъчни, тъй като право на собственост чрез свидетели в производства по ЗАНН не може да се установи, но са индиция, обосноваваща необходимостта от събиране на писмени доказателства, а при необходимост и назначаване на СТЕ. Изрично в представеното към преписката Възражение на М.К. е пояснено, че тя е спряла не на тротоар, а на точно определено за спиране място от СГКК-Варна с идентификационен номер 10135.1506.75, съставляващо част от дворно място, в което фирма „Вюрдигес Алтерн“ с управител М. К. е съсобственик. Само след установяването на тези, релевантни за ангажиране на административната отговорност в конкретния случай факти, съдът ще създаде възможност да извърши правилна преценка дали се констатират предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.94 ал.3 ЗДвП.

Извън гореизложеното, по делото е разпитан актосъставителят Кр.Т., който е уточнил, че не е бил пряк свидетел на нарушението, а е съставил акта след като преди това е отменен ел.фиш, съставен от друг служител за същото нарушение. Поради това по делото е останало неизяснено и обстоятелството как всъщност е бил паркиран автомобилът и дали е имало отстояние 2 метра от съществуващата сграда за преминаване на пешеходци. Този факт е релевантен в случай, че се установи вида на собствеността на тротоара, като общинска, за да се прецени съставомерността на деянието по чл.94 ал.3 ЗДвП.

В обобщение, следвало е въззивната инстанция да проведе разследване какъв е вида на имота, върху който е паркирала М.К.- дворно място или тротоар, принадлежащ към уличната мрежа; каква собственост е той; как е бил паркиран автомобила в аспекта на предпоставките на чл.94 ал.3 ЗДвП.

Съобразно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в първоинстанционното решение. Поради регламентираната санкция за извършване на нови фактически установявания в касационната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане и произнасяне по същество, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане въззивният съд следва да събере писмени доказателства сочещи на вида на имота, на неговата собственост, а при необходимост и СТЕ, както и да разпита служителя, съставил отменения ел.фиш, като пряк наблюдател за начина, по който е бил паркиран автомобилът, като съобрази предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.178е вр.чл.94 ал.3 ЗДвП. Едва след като събере гореописаните доказателства и чете мотиви за тяхната доказателствена стойност, съдът ще може да прецени законсъобразността на наказателно постановление № 303/27.06.2024 г. на Заместник кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на осн. чл. 178е от Закона за движение по пътищата на М. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.

С оглед на обстоятелството, че с настоящото решение делото не се решава по същество, а се връща за ново разглеждане на друг състав на районния съд, касационната инстанция не следва да се произнася по искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, I тричленен състав на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 943/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3319/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.