РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. В**, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВ** Ж. С*
Членове:В** Й. М**
Г** П. Й**
като разгледа докладваното от Г** П. Й** Въззивно гражданско дело №
20211300500242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 66/08.04.2021 год. по гр.д. № 3466/2019 год. по описа на
ВРС е прекратен с развод гражданският брак между Д. ИВ. Б. с ЕГН
********** от гр. В*, ул.“Х* А*“ № 20, вх. А, ет. 2, ап. 6 и Б. ЕМ. Б. с ЕГН
********** от гр. В*, ул. „О* П*“ № 14, ет. 1, ап. 1, сключен с акт за
граждански брак № 0172/ 24.08.2008г. на Община Видин поради дълбокото
му и непоправимо разстройство.
Обявено е , че вината за разстройството на брака е и на двамата
съпрузи.
Предоставено е упражняването на родителските права върху родените
от брака деца Е* Б* Е*в, роден на 11.08.2009г. и А* Б* Б., родена на
20.10.2012г. на майката Д. ИВ. Б. с ЕГН **********, като е определено
1
местоживеенето на децата при майката на адрес: гр. В*, ул. „Х* А*“ № *, вх.*,
ет. *, ап.* .
Постановено е ,че бащата Б. ЕМ. Б. с ЕГН ********** ще има право на
лични контакти с децата да може да ги вижда и взима при себе си с
преспиване от петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч. всяка първа и трета
седмица от месеца, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и през Коледните и
Новогодишните празници, а именно: през четните години за Новогодишните
празници и през нечетните години за Коледните празници, както и по три
часа за рождените дни на всяко от децата, след което да ги връща по
местоживеенето им.
Осъден е Б. ЕМ. Б. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на
малолетните деца Е* Б* Б. с ЕГН ********** и А* Б* Б. с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Д. ИВ. Б. с ЕГН ********** в
размер на по 200.00 лева месечно за всяко дете, считано от завеждане на
исковата молба в съда - 20.12.2019г., ведно със законната лихва при
просрочие до отпадане, изменение или прекратяването на основанието за
плащането й , като исковата претенция над този размер до сумата от 250.00
лева за детето Емил Бориславов Б. е отхвърлена като неоснователна.
Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
В*, ул.“ О* П*“ № 14, ет. 1, ап. 1 на Б. ЕМ. Б. е ЕГН **********.
Осъдена е Д. ИВ. Б. с ЕГН ********** от гр. В*, ул. „Х* А*“ № 20, вх.
А, ет. 2, ап. 6 да заплати по сметка на РС- В* сумата от 20.00 лева -
окончателна държавна такса.
Осъден е Б. ЕМ. Б. с ЕГН ********** от гр. В*, ул. О* П* № *, ет. *, ап.
1 да заплати по сметка на РС- В* сумата от 20.00 лева - окончателна
държавна такса, както и сумата от 576.00 лева - държавна такса върху
присъдените издръжки.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответника Б. ЕМ. Б. с ЕГН ********** от гр. В*, ул. „О* П*“ № 14, ет. 1,
ап. 1. Поддържа се ,че така постановеното решение е изцяло неправилно,
поради следното:
2
1. Твърди се ,че неправилно Съдът бил достигнал до извода, че
вината за развода е и на двамата съпрузи.По делото се установило по
безспорен начин, че проблемите в брака са започнали след като ищцата е
установила извънбрачна връзка, като постепенно последната е мотивирала
ищцата да поиска развод.Твърди се ,че фактите, които ищцата изтъква като
основание за развод ,са се случили след като страните са били разделени и
след като ищцата вече била установила извънбрачната си връзка.Тези факти
били довели до изостряне на отношенията в семейството и разпадането на
брака.Поддържа се ,че по безспорен начин по делото било установено, че
единствената вина за развода е на ищцата Д.Б..
2. Неправилно Съдът бил постановил и режим на родителски
отношения, който е стандартния при развод: още по време на привременните
мерки бил определен по-широк режим на родителски отношения, който бил
доказал своята ефективност.От друга страна с оглед на вината на Д.Б. за
развода упражняването на родителските права следвало да бъде предоставено
на въззивника Б.Б. , който имал родителския капацитет и подходящите за това
жилищни условия.По делото се установило, че ищцата Д.Б. няма подходящи
условия за отглеждане на децата, родени от брака.
3. Твърди се ,че неправилно Съдът бил определил и размера на
издръжката,като същата не съответствала на финансовите възможности на
въззивника с оглед размера на работната заплата, която получава.
С оглед на горното се иска от въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени атакуваното Решение № 66 от 08.04.2021 год. по гр.д. №
3466/2019 год. по описа на ВРС като неправилно и да се пресъди
упражняването на родителските права върху родените от брака деца на
въззивника , с всичките законови последици от това.Претендират се и
направените по делото разноски.
Въззивникът поддържа въззивната жалба пред Окръжен съд –В* чрез
своя процесуален представител адв.Л.И..
Въззиваемата Д.Б. оспорва основателността на въззивната жалба пред
ВОС чрез своя процесуален представител адв.В.М* .
3
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Твърди се в исковата молба от ищцата Д. ИВ. Б. , че с ответника са
сключили граждански брак на 24.08.2008г. , от който брак страните имат две
родени деца - Е* Б* Б., роден на 11.08.2009г. и А* Б* Б., родена на
20.10.2012г. Поддържа се, че бракът е дълбоко и непоправимо ,разстроен по
вина на ответника и че страните са във фактическа раздяла от 08.11.2019г. В
исковата молба са изложени обстоятелства за разстройството на брака -
властния характер на ответника, грубото отношение към ищцата,
дезинтересираното му отношение към семейството. Ищцата твърди, че й
нанасял побой, което станало причина тя да напуска неколкократно
ответника, но се връщала след извинения от негова страна. Последният
случай на насилие от страна на ответника бил на 08.11.2019г., когато отново
възникнал конфликт. Тогава ищцата напуснала семейното жилище заедно с
децата и се установили в жилище, собственост на майката на ищцата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина
на ответника. Иска се упражняването на родителските права върху
малолетните деца да се предостави на ищцата, а на ответника да бъде
определен режим на лични контакти с децата, както и същият да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева за детето Борислав и
200.00 лева за детето Анабел, считано от завеждане на иска в съда.
Ответникът в законния месечен срок е подал отговор на исковата молба
/л.33-34 от делото/, с който е оспорил иска за развод и причините за
разстройството на брака. Посочил е, че в отношенията им нямало съществени
проблеми, до момента когато ответникът разбрал за извънбрачна връзка на
ищцата. Оспорени са твърденията за проявена от него агресия. Наведени са
доводи, че ищцата не била способна да се грижи за децата,че нямала
подходящи условия и че ответникът имал голям апартамент,в които били
живели децата преди фактическата раздяла.Сочи ,че ответникът можел да
бъде подпомаган от своите родители и че ищцата не можела да разчита на
подобна помощ.
4
Предявил е насрещен иск, е който е поискал да се приеме, че
разстройството на брака е по вина на ответницата по насрещния иск, да се
предостави ползването на семейното жилище, както и да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на двете деца, а
ответницата по насрещния иск да има право на лични контакти с децата, както
и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 250.00 лева за
всяко дете.
Ответницата по насрещния иск е представила отговор /л.52-53 от
делото/,в които заявява, че същият е неоснователен.Не възразява семейното
жилище да се предостави на ответника.Твърди ,че след фактическата раздяла
живее в дома на майка си ,където има всички необходими вещи и пособия за
отглеждане на децата.Твърди ,че Б.Б. до раздялата бил демонстрирал
незаинтересованост към децата,не ги водел на училище и не подсигурявал
храна .Сочи ,че в резултат на арогантното поведение на бащата се наложило
да вземе мерки за психическото здраве на децата.След фактическата раздяла
родителите на бащата започнали открито да нагрубяват ищцата Д.Б. пред
децата и да ги манипулират.Ответникът Б.Б. и баща му започнали да
упражняват системен тормоз върху ищцата Б.,звънели и хлопали по
вратата.Признава ,че с лицето Галин Николов установили връзка през
м.декември 2019 г. и че двамата живеят заедно в нейния дом.Твърди ,че на 19
април 2020 г. ответникът Б.Б. отказал да върне децата и се наложило да се
прибегне до помощта на органите на полицията.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно психологическа -експертиза. Изготвен е социален
доклад от Д”СП” - В*.
От фактическа страна по делото се установява ,че страните са сключили
граждански брак с акт за граждански брак № 0172 от 24.08.2008г., видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак от 24.08.2008г.,
издаден от Община В*. Страните имат две родени деца - Е* Б* Е*, роден на
11.08.2009г. и А* Б* Б., родена на 20.10.2012г.,видно от представените
преписи на удостоверения за раждане на децата, издадени от Община Видин.
От свидетелските показания и от изготвените социални доклади от Д
„СП” – В* /л.86-88 и 103-104 от делото/, се установява, че родените от брака
5
деца са живели с двамата си родители ,като първоначално са отглеждани в
къщата на родителите на ответника в с. П*. След това страните заедно с
децата заживявели в гр. Видин в закупен апартамент. Вследствие влошаване
на отношенията им, на 08.11.2019г. майката заедно с децата напуснали
семейното жилище и се установявили в жилище, собственост на бабата по
майчина линия.
От социалните доклади, се установява, че след раздялата на страните,
грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката, като
контактите на децата с бащата не са прекъснати. Констатациите на социалния
работник са, че са задоволени базовите потребности на децата. Жилището, в
което живеят разполага с необходимите мебели и оборудване. Посочено е
също, че майката съжителства с друго лице, с което децата се разбират.
В социалния доклад се сочи ,че жилището, в което живее бащата на
ул.“О* П*“ в гр.В* ,представлява тристаен апартамент с много добри условия
за отглеждане на децата.
В хода на социалното проучване е установено, че децата са привързани
и към двамата родители, чуват се често по телефона с баща си и ходят на село
при бабата по бащина линия.
Изслушано в съдебно заседание /л.91 от делото/детето Е* заявява, че
майка му и баща му не се разбират и непрекъснато спорят и че бащата е
този,който прави тези спорове,като спомените на детето са от най-ранното му
детство. Детето казва, че много пъти е чувало споровете им. Посочва, че
преди Нова година са се преместили да живеят заедно с майка си в друго
жилище, защото баща му обвинявал майка му, че си има любовник и я
изгонил. В момента с тях живее съжителя на майката, с когото се
разбират.Детето казва, че много пъти са си тръгвали от вкъщи, а след това се
връщали за определено време. Детето споделя, че се вижда с баща си. Мъчно
му е, че родителите му са се разделили, но вече не желае да са заедно
всички.Споделя ,че веднъж баща му му счупил телефона,закупен от майка
му.Заявява ,че е виждал баща му да посяга на майка му и че се е опитвал да
мотивира бабите си и дядовците си да се намесят ,но безуспешно-считал даже
,че поведението на баща му е нормално.Желае да се вижда с баща си ,но при
условие последният да не проявява агресия.Споделя ,че баща му се заканил
6
,че ще се отрече от него ,ако не желае да живее с него,а при майката ,а също
,че бащата говорел пред децата лоши неща за майка им.
Вещото лице П* К* М* по назначената и изслушана съдебно -
психологическа експертиза след проведен разговор с децата Е* и А* и работа
с всяко едно поотделно, е дало заключение, че не е налице синдром на
родителско отчуждение,че децата напълно осъзнават ситуацията и че се
оказва психически натиск и манипулация върху децата.В.л.сочи,че на Е*
много му тежат спомените за проявената агресия от баща му по отношение на
майка му,че се чувства свидетел и жертва на домашно насилие.Вещото лице е
посочило, че детето Анабел обича еднакво мама и тати и си мисли, че е много
обичано от двамата родители. По отношение на бащата, детето Е* има
двойствено отношение към бащата-хем има нужда от неговата подкрепа, хем
има някакви резерви, страх, притеснение. Категорично за него най-близък
човек е майката, като има близки взаимоотношения и със сестра си.
По делото са разпитани и по двама свидетели на страните,като в
мотивите си районният съд е синтезирал най-важното от техните показания.
Свидетелите на ищцата установяват обстоятелства от семейния живот
на страните.Свидетелката М* П* посочва, че страните не живеят заедно от
ноември 2019 г. Имали проблем в отношенията от началото на тяхната
връзка, които не могли да разрешат - сблъсък на характери, като в последно
време имали периоди, в които се събирали и разделяли. Последната година
преди окончателната им раздяла са имали няколко раздели и
събирания.Свидетелката посочва, че през октомври 2018 г. ищцата й се е
обадила една сутрин, плачейки, да отиде да я прибере от адреса, на който са
живели. Ищцата била видимо бита - косата й била разрошена, по ръцете и по
лицето имала червенини, била много разстроена и плачела.Обяснила ,че
побоят е нанесен,понеже на няколко пъти казала на по-висок тон на детето
Анабел да се среши или да даде гребена. Ищцата заедано с децата останала в
дома на свидетелката за около две седмици, като през това време започнала да
прави ремонт на жилището на майка си, където живее сега. След около 2-3
месеца ответникът Борислав отново я потърсил, извинил се. Ищцата отново
се преместила при него в семейното жилище. След около месец отношенията
им отново се влошили и ищцата отново си тръгнала. Последната раздяла е от
ноември 2019 г., и оттогава не е правила опити да се събират.
7
Свидетелката посочва, че ищцата живее в жилището на майка си заедно
с децата. Има връзка е мъж, който е на работа в чужбина. Познават се от една
Коледа на 2018г., когато е била разделена със съпруга си.Според
свидетелката, ревността у ответника е надделяла в него и той не могъл да
преглътне това. Причината за раздялата им са многобройните побоища,
гонения. Основното им неразбирателство било прекадената избухливост на
Б*в, прекалената му агресия.Свидетелката заявява ,че ответникът е нанесъл
побой на ищцата още преди брака,че при втората бременност ответникът
също нанесъл побой на ищцата и я влечел по стълбите.Свидетелства ,че много
от побоите са нанасяни пред децата.Свидетелката посочва също, че ищцата и
съжителя й в момента, са създали интимни отношения след раздялата й с
ответника. Преди това не са имали такива отношения. Писали са си, но не са
се виждали. След като тя се е събирала отново с Б*, е прекратила писането с
другия мъж. Съпругът й е разбирал за това писане и е направил скандал.
Сочи ,че след раздялата на страните децата живеят в жилището на
ищцата. Тя полага грижи за тях, като финансова подкрепа има от заплатата
си, от майки си. Децата и ищцата имат много силна връзка, много са
привързани към нея.
Свидетелката С* Д* посочва, че познава страните от около пет години
като поддържа основно контакт с ищцата. Страните не живеят заедно от
ноември 2019 г. Знае от ищцата, че ответникът я е изгонил от общия им дом.
Ищцата й споделяла, че непрекъснато се карат и че няколко пъти през
последната година си е тръгвала от него. Знае, че не са се събирали отново от
ноември 2019 г., защото тя окончателно е решила, че не иска да живее с него.
Посочва, че ответникът е правил опити да се съберат, говорил е е ищцата,
използвал по някакъв начин и децата, за да се съберат.Свидетелката не е била
очевидец на директен скандал помежду им. Посочва, че пред нея ответникът
не е избухвал, мълчалив е, не е общителен.За ищцата посочва, че е мила,
изключително добра и търпелива, грижовна, домакиня. Основно тя полага
грижи за децата. Домът им винаги е бил подреден и чист. Водила е децата на
училище, детска, на всички извънкласни мероприятия. Свидетелката не е
виждала Борислав да ги води на училище или да ги води някъде
другаде.Споделя ,че детето Емил се връща притеснено след среща с баща
8
си.Свидетелката знае, че ищцата има връзка с друг мъж от тази година, но
докато е живяла с ответника, не е поддържала никаква връзка с този мъж.
Свидетелите на ответника също установяват обстоятелства във връзка
със семейните взаимоотношения на страните.Свидетелят В* В*, който
познава страните отдавна ,също посочва, че не живеят заедно, защото ищцата
си имала любовник. Свидетелят посочва, че ги видял заедно през м. декември
2018 г. в дискотека. Тогава ищцата била с компания, с приятелки. Свидетелят
посочва, че през годините ответникът се грижил добре за децата.
Свидетелят Й* Й*, който също познава страните отдавна, установява че
са разделени. Познава съжителя на ищцата. Виждал го е с ищцата в края на
2018 г., началото на 2019 г. в дискотека, имало и други момичета с нея.
Ищцата признава, че от края на м. декември 2019г. има връзка с
настоящия си съжител и е заживяла на съпружески начала с него през м.
април 2020г./л.86 от делото/.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства и по същество не се оспорва от страните .Съдът
кредитира свидетелските показания като последователни и непротиворечиви
и тъй като последните сочат наистина сериозни основания за сериозно и
непоколебимо разстройство на брака .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
9
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.Решението в частта ,в която е прекратен гражданският брак ,
предоставено е семейното жилище на съпруга и по отношение на фамилното
име на съпругата ,не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на
въззивното обжалване.Предмет на делото пред въззивния съд е въпросът за
вината за прекратяването на брака и обусловенте от него него въпроси за
родителските права ,издръжката на децата и разноските по делото .
Депозираната срещу решението въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
При така установената фактическа обстановка е правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че са налице условията на чл.49, ал.1 от СК, а
именно че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, вследствие на неразбирателства между страните, които във
времето са прераснали в конфликти, довели до няколко раздели и събирания.
Последната раздяла през м.ноември 2019г. е окончателна и от тогава страните
не са се събирали, нито са правили опити да се съберат.Фактът на дълбокото
и непоправимо разстройство на брака не се оспорва от страните нито пред
районния съд,нито пред въззивната инстанция,поради което е безпредметно
изразяването на подробни доводи в тази насока.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА
От доказателствата по делото се установява, че причината за
10
разстройството на брака е тежкият характер на ответника, проявената
вербална и физическа агресия спрямо ищцата в ежедневието им,нанасянето на
множество побои на ищцата ,включително и пред децата ,а също по време на
бременността и.
Неоснователни са доводите на въззивника ,че вина за разстройството на
брака има само ищцата ,тъй като последната установила извънбрачна връзка
и последната се явила катализатор на влошените отношения.От събраните по
делото доказателства се установява ,че физическото и вербалното насилие
над съпругата фигурират още от самото начало на брака .Наличието на
извънбрачна връзка на ищцата Б. е безспорно брачно провинение ,но
последното по никакъв начин не се явява оправдание за проявата на
физическото и вербалното насилие над съпругата .
Районният съд е приел,че вина за разстройството на брака има и ищцата
Б. ,като решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в сила и не е
предмет на инстанционен контрол.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Искът по Чл.59 от СК е правен способ за разрешаване на
разногласията между родителите относно упражняването на родителските
права при условие,че родителите не могат да постигнат съгласие . В това
производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на
граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или
другия родител, а от интересите на децата.
Предоставянето на упражняването на родителските права върху детето
е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на
защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези
обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките относно
упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на
определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Като предоставя
упражняването на родителските права върху детето на единия родител и
определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на
11
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не
засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на
спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства,
наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните
производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са
накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните
съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна
администрация ги управляват (администрират). В горният смисъл е Решение
№ 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Филип Владимиров.Не се касае за общ исков процес ,в който са
приложими правилата на Част втора ГПК ,включително и предявяването на
насрещен иск,поради което последният е недопустим в производствата по
администриране на гражданските правоотношения ,в които е засилено
служебното начало ,задължаващо съда служебно да следи за интересите на
детето .
Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са
конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата
родители /р. по гр. д. № 1879/71 г. и по гр. д. № 28/72 г. на второ г. о. на ВС/.
Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с
родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му
не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения
към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се
ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите
съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не
във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. ВКС приема в
задължителната си практика /напр.в Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария И.а/ ,че контактите
на детето с който и да е от родителите му не могат да се ограничават от
здравословни причини ,промени в начина на живот на детето /тръгване на
детска градина или училище и пр./ ,а само от причини ,свързани с
неизпълнение на родителските задължения от страна на някой от родителите .
С оглед събраните доказателства в производството, не може да се
направи извод за поведение на нито един от родителите, което да е
12
несъвместимо с упражняване на родителски права. И двамата родители имат
желание да упражняват родителските права, притежават родителски
капацитет, образование, морални качества, обичат децата и се стремят да
задоваляват потребностите на същите и да следват интересите на децата.
Имат приблизително еднакви финансови възможности, жилища и условия от
материално- битово естество. И в двете жилища, видно от социалния доклад,
са осигурени подходящи условия за отглеждане на децата.
Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските
права, следва да бъде съобразено с висшия интерес на децата да им бъде
осигурена семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено
и значимо. Необходимо да се съобразят различните потребности на децата
според възрастта им, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието им по най-благоприятния за него
начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да
се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето.
Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето,
с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед
специфичните му нужди.
В конкретния случай и бащата ,и майката са изразили желание желание
да им бъдат предоставени родителските права върху децата .
По делото се установява, че до окончателната фактическа раздяла на
страните децата са отглеждани от двамата родители ,като въззивната
инстанция споделя извода на районния съд ,че и двамата родители са
полагали грижи за децата,че имат необходимия родителски капацитет и че са
отговорни родители. След фактическата раздяла на страните майката полага
основни грижи за децата. Жилищно-битовите условия, в които живеят децата
са много добри, задоволени са потребностите им.
При преценка на кого да бъдат възложени родителските права следва
да вземе предвид и мнението на децата,като видно от социалния доклад
малолетното дете Анабел е привързано и към двамата си родители, а по -
голямото малолетно дете Емил категорично заявява пред съда , че желае да
живее при майка си където се чувства добре. Детето посочва, че бащата се
интересува от него и че иска да се вижда с баща си, но се чувства много по-
13
сигурно и по- добре при майка си.
Предвид емоционалната привързаност на децата към майката, както и
ниската им възраст и оттам нуждата от постоянни грижи и надзор, съдът
намира, че следва да предостави упражняването на родителските права по
отношение на двете деца на майката, като местоживеенето на децата ще е на
адреса на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с
децата.Въззивната инстанция счита ,че е от важно значение и фактът ,че
децата се чувстват по-спокойни при майка си с оглед многобройните
доказателства за упражнено домашно насилие от страна на бащата по
отношение на майката,включително и в присъсстието на децата.
Въззивната инстанция намира ,че определения режим на лични
отношения на бащата с децата е съобразен с посочените по-горе цели на
закона и че не следва да бъде променян.Във въззивната жалба не са и
посочени конкретни основания за промяна на този режим и не са направени
никакви по-конкретни искания.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си,като издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи.
Във въззивната жалба се твърди ,че размерът на издръжката е завишен
неоснователно.Въззивната инстанция намира този довод за неоснователен
,тъй като първоинстанционният съд правилно е взел предвид всички
обстоятелства от значение за размера на издръжката -малолетните деца са
ученици и посещават извънкласни занимания ,и двамата родители работят по
трудово правоотношение ,като доходите им са около минималната работна
заплата за страната . Бащата е заявил готовност да заплаща месечна издръжка
в размер на по 200.00 лева за всяко дете. Отчетени са нуждите на децата ,като
размерът на издръжката е съобразен с възрастта им ,с необходимите средства
за посрещане на ежедневните потребности от храна, облекло и учебни
пособия.Особено важно е обстоятелството ,че децата посещават извънкласни
занимания и е от особена важност да им бъдат осигурени необходимите
14
средства в тази насока .
Съдебното решение по отношение на семейното жилище и фамилното
име на ищцата не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на
въззивен контрол.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК Б. ЕМ. Б. с
ЕГН ********** от гр. *, ул. „О* П* № *, ет.*, ап* следва да бъде осъден да
заплати на Д. ИВ. Б. с ЕГН ********** от гр. В*, ул.“Х* А*“ № *, вх. *, ет. *,
ап. * направените пред Окръжен съд-В* разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/08.04.2021 год. по гр.д. № 3466/2019
год. по описа на ВОС
ОСЪЖДА Б. ЕМ. Б. с ЕГН ******* от гр. В*, ул. „О* П*“ № 14, ет. 1,
ап. 1 да заплати на Д. ИВ. Б. с ЕГН ********** от гр. В*, ул.“Х* А*х“ № 20,
вх. А, ет. 2, ап. 6 направените пред Окръжен съд-В*разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис съгласно Чл.280 ал.3 т.2 във връзка с Чл.59 ал.2 СК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15