МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260007,
постановена на 21.04.2022г.
по НОХД № 701/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу М.Г.И., за това, че на 12.03.2020г. в гр. Стара
Загора се съвкупил с лице от женски пол – ненавършилата 18 /осемнадесет/ години
– С.М.П. /родена на ***г./, на 15 години, като я принудил към това със сила –
бутнал я с двете си ръце, легнал върху нея, натискал краката ѝ и хванал
ръцете ѝ – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.Г.И.. Според представителя
на обвинението от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния
акт – време, място, начин на извършване на деянието и авторство. Прави анализ
на доказателствата. Моли съда да признае подсъдимия И. за виновен, като
предлага да му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: за срок от девет
години, което да изтърпи ефективно. По отношение на направените по делото
разноски счита, че същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. По
предявения граждански иск изразява становище, че той следва да бъде уважен
изцяло, с оглед високата степен на обществена опасност на инкриминираното
деяние.
Гражданският ищец и частен обвинител С.М.П.
лично и чрез адв. П.Г. заявява, че извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия М.Г.И. е установено и доказано по един безспорен и категоричен
начин. В тази връзка прави самостоятелен анализ на доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие. Моли съда да определи и наложи на И. справедливо
наказание, а по отношение на предявения граждански иск, счита, че следва да
бъде уважен изцяло.
Адв. С.Ч. - защитникът на подсъдимия М.Г.И.,
заявява, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е доказано. В тази
връзка също прави подробен анализ на доказателствата, като поставя акцента
върху противоречията, възникнали между показанията на свидетелите, разпитани в
хода на производството, като моли И. да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В личната си защита подсъдимият М.Г.И.
твърди, че настоящото наказателно производство било образувано за пари, като
всички свидетели споделяли „работи“, които не е направил.
В последната си дума И. заявява, че
ако наистина е извършил инкриминираното деяние, щял да си понесе отговорността
и да сключи споразумение с Районна прокуратура – Стара Загора, но след като не
го е извършил, няма защо да лежи в затвора.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият М.Г.И., с ЕГН: **********
е роден на ***г. в гр. Н.З.. Българин е. Български гражданин. Постоянният му
адрес е в гр. ****. С основно образование е. Разведен е. Безработен е. Осъждан.
Спрямо него са постановявани следните присъди:
1. С присъда от 06.04.1999г.,
постановена по НОХД № 103/1999г. по описа на Районен съд – Стара Загора, вляза
в сила на 22.04.1999г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 НК,
извършено на 18.12.1996г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
изпитателен срок от 4 години.
Реабилитиран на основание чл. 88а НК.
2. Със споразумение от 24.03.2004г. по
НОХД № 581/2003г. по описа на Районен съд – Благоевград, за престъпление по чл.
279, ал. 1 НК, извършено на 18/19.09.1997г., му е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв.
Реабилитиран на основание чл. 88а НК.
3. Със споразумение от 18.12.2009г. по
НОХД № 2043/2009г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
- за престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. с ал. 1, пр. 1, 2, 4 и 5, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. с ал. 1, хип. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено през
периода от м. май 2003г. до м. октомври 2004г., са му наложени следните
наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месец и глоба в размер на
12 000 лв.;
- за престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. с ал. 1, пр. 1, 2, 4 и 5, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 6, пр. 1,
вр. с ал. 1, хип. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
извършено през периода от м. юли 2003г. до м. февруари 2006г., са му наложени
следните наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месец и глоба в
размер на 12 000 лв.;
- за престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. с ал. 1, пр. 1, 2 и 5, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. с ал. 1, хип. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено през
периода от м. юли 2004г. до м. септември 2005г., са му наложени следните
наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месец и глоба в размер на
12 000 лв.;
- за престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. с ал. 1, пр. 1, 2 и 5, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. с ал. 1, хип. 1, алт. 1 НК, извършено през периода от м. април
2006г. до м. май 2006г., са му наложени следните наказания лишаване от свобода
за срок от 1 година и 6 месец и глоба в размер на 12 000 лв.;
- за престъпление по чл. 159б, ал. 2,
вр. с ал. 1, пр. 1, 2 и 5, вр. с чл. 159а, ал. 2, т 2, пр. 1 и т. 6, пр. 1, вр.
с ал. 1, хип. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
извършено през периода от м. юни 2005г. до м. март 2006г., са му наложени
следните наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месец и глоба в
размер на 12 000 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани така наложените на М.Г.И. наказания като му е определено и наложено
едно общо наказание, а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е
приспаднато времето на задържането му.
На основание чл. 23, ал. 3 НК към така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е присъединено
наказанието глоба в размер на 12 000 лв.
4. Със споразумение от 17.10.2019г. по
НОХД № 411/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1 НК, извършено на 05.04.2018г., му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца и 25 дни, което да изтърпи при първоначален общ
режим, като е приспаднато времето на задържането му.
5. Със споразумение от 14.05.2020г. по
НОХД № 1009/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, извършено на 12.03.2020г. са му наложени следните
наказания: лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000 лв.
6. Със споразумение от 28.05.2020г. по
НОХД № 1024/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора
- за престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, извършено през м. март 2018г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 10 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
- за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, извършено през м. март 2918г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани така наложените на И. наказания, като му е определено и наложено едно
общо наказание, а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
7. Със споразумение от 13.07.2021г. по
НОХД № 405/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас
- за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 и 3, вр. с изр. 1, ал. 1,
пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 06.06.2019г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
- за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 и 3, вр. с изр. 1, ал. 1,
пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 06.06.2019г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани така наложените на И. наказания, като му е определено и наложено едно
общо наказание, а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от 1 година и
6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С определение по НОХД № 405/2021г. на
Окръжен съд – Бургас са групирани наказанията, наложени на И. по НОХД №
1009/2020г. на Районен съд – Стара Загора, НОХД № 1024/2020г. на Районен съд –
Стара Загора и НОХЗ № 405/2021г. на Окръжен съд – Бургас.
8. Със споразумение от 21.02.2022г. на
Окръжен съд – Стара Загора
- за престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 НК, извършено на 06.06.2019г. му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 10 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
- за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
2, пр. 1о, вр. с изр. 1, пр. 4 НК, извършено на 06.06.2019г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани така наложените на И. наказания, като му е определено и наложено едно
общо наказание, а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от 1 година и
6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Пострадалата С.М.П., с ЕГН: **********
е родена на ***г***. Българка е. Българска гражданка. Постоянният й адрес е в
гр. Стара Загора, ул. Малина № 4. Живее в с. Калояновец, Община Стара Загора. С
основно образование е. Не е женена. Безработна е. Осъждана е.
М.М.П. е неин
баща, М.Т.Д. е нейна майка, а Н.М.П. й е сестра.
На 11.03.2020г.
вечерта С.П., заедно със сестра си - Н.П. и тяхната приятелка – Д.А.Е. били в
дома на Д.П.Й., намиращ се в кв. *** в гр. Стара Загора. Там четиримата
употребявали наркотик /т.нар. „Перник“/, осигурен от Й..
Около 22,00 часа Д.Й.
и подсъдимият М.И. /когото свидетелите често наричат „М.“/ разговаряли по
телефон – чрез приложението Вайбър. Двамата се
уговорили Й. да вземе такси и заедно с момичетата да отиде в *** в гр. Стара
Загора, където живеел И.. Й. извикал такси и момичетата тръгнали с него, защото
им казал, че могат да изкарат пари. В *** ги посрещнал И., който платил
таксито, купил от намиращ се в близост хранителен магазин сладки неща и ги
завел в дома си, намиращ се на ул. Единство № 12. Когато се запознавал с
момичетата подсъдимият ги попитал и на колко години са, като С.П. му казала, че
е на 18.
След като
пристигнали в дома му, И. извадил наркотик /т.нар. „Перник“/, който започнал да
употребява заедно с Д.Й., С.П., Н.П. и Д.Е..
Около полунощ подсъдимият
поканил С.П. да отиде на втория етаж на къщата, където имало дрехи, за да си
избере яке. След като си избрала яке, тя слязла отново долу и той й подарил обикновен
телефон /“с копчета“/. В този момент Д.Й., Н.П. и Д.Е. били на вратата. С.П.
видяла, че си тръгват, но въпреки това останала. Д.Й. обяснил на сестра й Н.П.,
че И. ще я докара по-късно до кв. *.
Н.П., Д.Е. и Д.Й.
отишли с такси до дома на последния, като парите за таксито отново били дадени
от подсъдимия на Й.. Там те продължили да употребяват наркотици, като Й. им
правил и татуировки.
В това време
между С.П. и подсъдимия М.И. бил осъществен полов акт, като по делото липсват
категорични доказателства за това той да е бил против волята на С.П. и при
осъществяването му И. да е използвал сила.
Около 10,00 часа,
вече на 12.03.2020г. Н.П. се притеснила много за сестра си и отишла при баща си
М.М.П. и му казала, че С. е „открадната“, като му
обяснила къде я е оставила през нощта.
П. сигнализирал
органите на МВР и в дома на И. пристигнали полицейски служители, един от които
свидетелят И.И.В.. Къщата била заключена.
Полицейските служители викали и блъскали по вратите.
Когато ги чул,
подсъдимият И. побързал да скрие намиращото се в дома му наркотично вещество в
тоалетната чиния в банята. Тогава отворил вратата. Полицейските служители
влезли. С.П. им казала, че И. скрил нещо в тоалетната чиния в банята и при
извършеното претърсване, именно там, където казала С.П., били открити
наркотични вещества - метамфетамини.
Когато излязла от
къщата С.П. не изглеждала добре. Тя отишла при баща си. По-късно, при проведен
разпит на същата във Второ РУ – Стара Загора, тя се разплакала и разказала на
полицейските служители, че била изнасилена от М.И.. Това станало причина за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия в дома му, при които
към материалите на досъдебното производство били присъединени и чаршафите от
неговата стая, които майка му вече била подготвила за пране.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност.
На
първо място, по делото се установи, че на 11.03.2020г. вечерта С.П., Н.П. и Д.Е.
били в дома на свидетеля Д.Й., намиращ се в кв. *** в гр. Стара Загора, където
употребявали наркотични вещества, осигурени от него.
За горното свидетелстват и трите
момичета, а Й. го отрича. Поведението му е разбираемо, защото ако признае, би
уличил себе си в извършването на престъпление.
В случая е важно да се подчертае, че от
приложения по делото бюлетин за съдимост на Д.П.Й., изготвен във връзка с НОХД
№ 858/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че той е
осъден за това, че на 12.03.2020г. в гр. Стара Загора без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково
наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0,54 грама, със съдържание на
метамфетамин 64,4 % тегловни на стойност 13,50 лв.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Д.Е., че преди да употребят наркотични вещества в дома на Й. тя, Н.П.
и С.П. почистили къщата му. Нейните показания са изолирани и вътрешно
противоречиви. Свидетелката не успя в съдебно заседание да обясни какво точно е
почистила заедно с останалите момичета и какво възнаграждение са получили от Й.
за извършената от тях услуга.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Н.П. в частта, в която заявява, че сестра й не употребила
наркотични вещества, когато били в дома на Д.Й.. В тази си част те са изолирани
и противоречат на останалите, в т.ч. и на тези на самата С.П..
На
второ място, по делото се установи, че на 11.03.2020г. около 22,00 часа
свидетелите Д.Й., С.П., Н.П. и Д.Е. отишли с такси до дома на подсъдимия М. ***,
където заедно с него употребили наркотични вещества, които той осигурил.
За това свидетелстват и четиримата
свидетели, като липсва противоречие в показанията им.
В подкрепа на заявеното от тях са и показанията
на свидетеля И.В. – началник участък „***“ при Второ РУ – Стара Загора, който разказва,
че когато влязъл в дома на М.И. видял наркотични вещества, които не били скрити
и това станало причина да извика колегите си от Първо РУ – Стара Загора за
извършване на претърсване и съответно изземване.
Неговите показания се потвърждават от
протокола за претърсване и изземване от 12.03.2020г., приет в хода на съдебното
следствие /л. 199-201 от делото/, от който е видно, че били открити различни наркотични вещества – върху теракотения под в
центъра на спалнята, намираща се на приземния етаж – в станиолено
топче бил открит метамфетамин, а върху повърхността на бюро, намиращо се в
същата стая – в сив грендер била открита марихуана. В
същото помещение, върху бяла кръгла масичка била намерена и иззета и електронна
везна. Останалите наркотични вещества, открити при процесното претърсване били
в баня, намираща се също на приземния етаж на къщата и били иззети от
вътрешността на тоалетната чиния.
От свидетелствата за съдимост на
подсъдимия М.И., приобщени по делото и протокола от 14.05.2020г. по НОХД №
1009/2020г. на Районен съд – Стара Загора е видно, че М.И. е осъден за това, че
на 12.03.2020г. в гр. Стара Загора без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества метамфетамин и марихуана /коноп, канабис/ с различно
количество и съдържание на наркотично действащия компонент, всички на обща
стойност 383,65 лв.
На
трето място, по делото се установи, че на 12.03.2020г. в дома на М. *** между него и С.П. бил осъществен полов акт /съвкупление/.
За първи път С.П.
заявила, че била изнасилена от М.И., когато я разпитвали във Второ РУ – Стара
Загора. Тогава полицейските служители незабавно прекъснали разпита й и я отвели
в Първо РУ – Стара Загора за извършване на процесуално-следствени действия с
нея.
Това станало
причина и за извършването на повторно претърсване и изземване на 12.03.2020г. в
дома на М.Г. ***2, при което процесуално-следствено действие било иззето
спалното бельо от леглото в стаята на подсъдимия, което към момента на
претърсването се намирало на стълбите, водещи към първия етаж. Майката на И. - С.Г.А.
записала в протокола, че чаршафите били от стаята на приземния етаж, в която
живеел сина й, като тя ги събрала в същия ден за пране. /вж. протокола за претърсване и изземване от 12.03.2022г.,
ведно с фотоалбум - л. 28 - 31 от ДП, одобрен от съда с определение №
288/13.03.2020г. по ЧНД № 685/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора/
От протокол за
извършена експертиза № 20/ДНК-801 от 09.12.2020г. се установява следното:
Изследваният биологичен
материал от белезникаво петно по чаршаф на сини и бели ивици /обект № 1.2/ и от
белезникаво зацапване в центъра на черен юргански чаршаф /обект № 3.2/ произхожда
от лицето М.Г.И..
Изследваният
биологичен материал от белезникаво зацапване – странично в единия край на черен
юргански чаршаф /обект № 3.1./ и от белезникави петна от външна страна на десен
крачол на черен дънков панталон произхожда от лицето С.М.П. /обект № 6/.
Изследваните
белезникави зацапвания с доказано наличие на човешки простат
– специфичен антиген от лилави бикини с дантела /обект № 4/ и от вътрешна
страна в областта на дъното на черен дънков панталон /обект № 5.2/
представляват смеси, за които се установи наличие на биологичен материал от
лицата С.М.П. /обект № 6/ и М.Г.И..
В хода на
досъдебното производство са изготвени още две експертизи:
От заключението
на извършената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 42/2020г. се
установява следното:
При
освидетелстването на С.М.П. се установяват две стари дефлорационни
щърбини. Дефлорацията на девствената ципа има давност
14 и повече дни и кореспондира със съобщеното от пациентката, а именно, че е
водила полов живот 2 години преди инкриминираното деяние.
При
освидетелстването не са установени видими травматични увреждания, което не
изключва вероятността върху пациентката да е било оказано насилие, което да е
причинило болка.
Ненамирането на
травматични увреждания в областта на входа на влагалището и ненамирането на
сперматозоиди във влагалището не изключва вероятността с пациентката да е бил
извършен полов акт без нейно съгласие по време и начин, съобщени от нея.
Вещото лице д-р Е.Б.
пояснява, че при по-малка сила на въздействието е възможно да не останат
увреждания, но пациентката да изпита болка. Болката е относителна величина с
индивидуален характер и няма как да бъде обективирана чрез степени и скали. Тя
влия върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието,
настроението и ежедневния витален стереотип.
Според експерта
при употребата на психотропни вещества усещането за болка се притъпява.
От заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена на 30.05.2020г. се установява
следното:
Освидетелстваната
С.М.П. страда от разстройство вследствие употреба на психостимуланти
/амфетамини/. Започнала е да употребява психоактивни вещества на 12-13-годишна
възраст.
В състояние е правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото,
както и да дава достоверни показания за тях.
С.П. е разбирала
свойството и значението на извършеното спрямо нея и е можела да ръководи
постъпките си.
Способна е към
настоящия момент да участва в наказателното производство.
Към момента на
освидетелстването не се констатират данни за клинично значим стрес и промени в
психичното състояние на освидетелстваната.
В личностов план С.П. е емоционално-волево незряла, с намален
самоконтрол и с недостатъчен контрол от страна на родителите. Налице са данни
за злоупотреба с психоактивни вещества – стимуланти.
В съдебно
заседание вещото лице д-р Д. разясни, че употребата на психостимуланти
води до леко повишаване на настроението, психоотпаднала
оживеност, понижаване на самоконтрола, създава едно по-леко отношение към
живота, към нещата, които се случват, към ситуациите, в които попада лицето, като
всичко това би могло да улесни извършването на инкриминираното деяние.
На следващо място, по делото не се установи по един
безспорен и категоричен начин дали на 12.03.2020г. подсъдимият М.И. се е
съвкупил със С.П. против нейната воля, след като е знаел,
че тя не е навършила 18 години и след като употребил сила спрямо нея.
В тази връзка,
подсъдимият М.И. заявява, че половият акт бил осъществен доброволно, със
съгласието на С.П., за която знаел, че е навършила 18 години и която била
наясно защо остава в дома му.
Същевременно С.П.
заявява, че този полов акт бил осъществен против волята й, като И. знаел, че тя
е на 15 години, въпреки това я привел в безпомощно състояние, като й дал
упойваща напитка, сложил я върху леглото, събул дънките
и бельото, с които била и упражнил сила спрямо нея, за да удовлетвори половото
си желание.
По въпроса за възрастта й, по делото не се установи дали преди да се съвкупи със С.П., подсъдимият
М.И. е знаел, че тя е непълнолетна – на 15 години.
Действително е
нелогично да попиташ някого на колко години е непосредствено след като разбереш
как се казва, но в случая свидетелките С.П., Н.П. и Д.Е. заявяват, че точно
това се е случило в процесната вечер – М.И. ги попитал как се казват и на колко
години са. Това се потвърждава и от обясненията на подсъдимия М.И., който също
заявява, че им е задал точно такъв въпрос.
Задаването на
този въпрос е индиция за това, че очевидно
подсъдимият не е имал намерение да им възлага да чистят дома му.
В тази връзка, Н.П.
и Д.Е. заявяват, че Д.Й. им заръчал да кажат на М.И., че са по-големи, като в
частност казал на С.П. да каже, че е на 18 години, тъй като била по-висока и
изглеждала по-голяма, като според тях тя го направила.
Същевременно, С.П.
заявява, че не е излъгала М.И. за възрастта си, а му казала, че е на 15 години.
По
въпроса за използването на сила, по делото не се установи дали подсъдимия М.И.
се съвкупил със С.П. против нейната воля, след като употребил сила спрямо нея.
Действително при осъществяване на
половия акт между двамата не е имало други свидетели. Поради това и съдът, за
да достигне до извод относно обоснованост или не на повдигнатото срещу М.И.
обвинение в тази му част, прие, че следва да вземе под внимание цялостното
поведение на двамата непосредствено преди и след инкриминираното деяние. В тази
връзка съобрази следното:
Съдът не кредитира показанията на Д.Й.,
С.П., Н.П. и Д.Е., че отишли до дома на М.И., за да могат момичетата да го
почистят.
На първо място, те пристигнали в дома
му около 22.00 часа, което време е твърде необичайно за извършването на подобна
дейност.
На второ място, отишли след като
употребили наркотични вещества и според С.П. не били в състояние да чистят.
На трето място, когато пристигнали,
продължили да приемат наркотични вещества и изобщо не обсъждали какво ще се
чисти, кога, от кого и срещу какво заплащане. Нещо повече, С.П. заявява, че се
качила на втория етаж не за да види какво трябва да се почисти същата вечер или
в друг ден, а за да си избере дрехи.
На последно място, когато полицейските
служители се върнали да вземат чаршафите от стаята на М.И., същите вече не били
на леглото му, а на стълбите в коридора, тъй като майка му била започнала да
чисти и ги подготвила за пране. Очевидно тя е поддържала къщата към онзи момент
и не е имала нужда от допълнителна помощ.
Действителната причина за посещението
на Д.Й. и трите момичета в дома на М.И. късно вечерта на 11.03.2020г. не бе
установена в хода на производството.
Това, което бе установено, е, че и в
дома на Д.Й., и в дома на М.И., свидетелките С.П., Н.П. и Д.Е. употребявали безплатно
наркотични вещества – метамфетамин - т.нар. „Перник“.
Тук неминуемо се поставя въпросът -
каква е била причината за това?
Какво е мотивирало И. да плати таксито
от кв. *** до *** и обратно на Д.Й. и момичетата и междувременно да ги почерпи
с „Перник“? Нелогично е И. да се е съгласил заплащането да предхожда
предоставянето на самата услуга по почистване, след като е нямал гаранцията за
изпълнението й впоследствие.
Какво е мотивирало И. да почерпи
момичетата с „Перник“ и да ги придружи до *** и обратно? Нелогично е да го
прави, ако няма да получи нещо в замяна.
В случая следва да се обърне внимание
на съдебното минало и на двамата.
От приложените по делото справки за
съдимост на подсъдимия М.Г.И. е видно, че същият е осъждан за престъпления по
чл. 159б НК – трафик на хора извън пределите на Република България, извършени в
един доста продължителен период от време - от м. май 2003г. до м март 2006г.,
както и за престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК - разпространение на наркотични
вещества.
От приложената по делото справка за
съдимост на свидетеля Д.П.Й. е видно, че той също е осъждан за трафик на хора,
но в пределите на Република България - по чл. 159а НК, като неговото осъждане
касае периода от м. юли до м. ноември 2011г.Освен това, той също е осъждан за
престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК – разпространение на наркотични вещества.
От показанията на С.П., Н.П., Д.Е. и М.П.
и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че С.П. и
Н.П. са имали проблеми с употребата на наркотични вещества - те формирали
зависимост към тях в ранна възраст, като това станало причина баща им да поиска
от Дирекция „Социално подпомагане“ да ги изведат от семейството им за известно
време.
От тук следва, че целта на Й. и И. не
е била да ги направят зависими към наркотичните вещества, за да могат след това
да им ги предоставят срещу заплащане, т.е. с цел разпространение.
Налице са косвени доказателства за
това, че целта на Й. и И. е била да използват момичетата, в частност С.П. за
развратни действия и то с нейно съгласие.
Това обяснява защо след пристигането
им в ***, подсъдимият ги е питал не само как се казват, а и на колко години са,
което както бе подчертано от защитата не е логично, следвайки житейската
логика.
То обяснява и защо С.П. е решила да остане
сама с И. в дома му, въпреки че останалите са си тръгнали с такси. Първоначално
тя отрече, че е била в стаята, когато Д.Й., Н.П. и Д.Е. са си тръгвали, но впоследствие,
при проведена очна ставка между нея и подсъдимия на 17.02.2022г. /л. 215 от делото/ заяви: „След това Н. ми каза, че Д.
се хвалил, че си му дал златна женска гривна и 100 лв., а пред мен хвърли
пакета с дрога и му даде 10 лв. да се приберат с таксито“.
Обяснява също и защо само С.П. си е
тръгнала от дома на И. с яке и телефон, макар и обикновен /“с копчета“/.
Обяснява също така и защо Н. е
оставила сестра си сама в *** в дома на непознат мъж, след като знае, че тя
няма нито пари, за да се прибере, когато пожелае, нито телефон, за да се свърже
с когото и да било при нужда. В случая следва да се отбележи, че разстоянието
между *** и кв. *** е много голямо и преминаването му пеш през нощта от
15-годишно момиче в никакъв случай не е безопасно. Съдът не кредитира
показанията на Н.П. в частта, в която заявява, че се съгласила да отиде до дома
на Д.Й., тъй като той казал, че ще се върнат обратно след малко. Свидетелката
не бе в състояние да обясни какво е наложило тръгването им – защо е било
необходимо Й. да се прибира с тях в кв. ***.
Горното обяснява и защо Н.П. е казала
на баща си, че има проблем със сестра й едва след 10,00 часа на следващия ден.
По нейни думи, защото се уплашила, че са откраднали сестра й – очевидно не „откраднали“,
като да са я оженили според ромските обичаи, а откраднали, като да са я взели,
за да я използват за развратни действия – да проституира за някого.
То обяснява също така и поведението на
М.П. и М.Д. - родителите на С.П. и Н.П., които не се притеснили от факта, че и
двете им непълнолетни дъщери не са се прибрали цяла нощ, очевидно не за първи
път.
Всичко това поставя под съмнение
показанията на С.П., Н.П. и Д.Е. за това, че едва след инкриминираното деяние са
разбрали, че Д.Й. се занимава със „сводничество“.
В подкрепа на горното са и обясненията
на И., който разказва, че на 11.03.2020г. Д.Й. му се обадил и му казал, че има
момичета и го попитал дали иска да си вземе момиче за вечерта. След като Й.
отишъл в дома му с трите момичета - С.П., Н.П. и Д.Е., той си избрал С.П. и тя
останала вечерта при него по нейно желание и двамата „правили секс“.
Действително Н.П. и С.П. заявяват, че
по врата на последната имало синина, която била причинена от М.И., който по
време на половия акт я захапал в тази област. Доколкото обаче тази синина не е
констатирана при извършения медицински преглед от съдебния медик, съдът намира,
че няма как да бъде прието съществуването й към датата на инкриминираното
деяние.
Всички посочени доказателства по-скоро
сочат за наличието на съгласие от страна на С.П. за осъщественото с нея от
страна на подсъдимия М.И. съвкупление.
Същевременно обаче, не може да не бъде
отчетено, че по делото са налице и доказателства за това, че съвкуплението с
подсъдимия М.П. може да е било осъществено против волята на С.П., като е било
придружено с употребата на сила от негова страна.
От
една страна, за основателността на обвинението свидетелства поведението на С.П. след
инкриминираното деяние, в хода на наказателното производство.
На първо място, пред полицейските
служители във Второ РУ – Стара Загора тя се разплакала, когато започнала своя
разказ за извършеното с нея съвкупление. По същия начин се разплака й и пред
настоящия съдебен състав непосредствено преди да започне да обяснява какви
насилствени действия е упражнил И. спрямо нея.
Същевременно обаче, прави впечатление,
че при поставянето й в очна ставка с подсъдимия И., С.П. не проявява негативно
отношение към него, не го обвинява за стореното спрямо нея, дори напротив
заявява, че е била в стаята, когато М.И. дал на Д.Й. „пакет с дрога“ и „10лв.
да се приберат с таксито“ и му разяснява, че тя пари от него не е получавала
във връзка с повдигнатото му обвинение.
При разпита на вещото лице Л.,
последната заяви, че е било възможно да бъдат направени тестове за лъжа и манипулативност на освидетелстваното лице непосредствено
след случилото се на 12.03.2020г., които обаче, ако бъдат направени към
настоящия момент, няма да отчетат обективни резултати.
Поради това и съдът прие, че няма възможност
да провери показанията й чрез допускането на допълнителна съдебно-психологическа
експертиза.
На второ място, въпреки
противопоставянето на родителите, които в хода на съдебното следствие признаха,
че са получили от подсъдимия М.И. сумата от 2 000 лв., за да бъдат снети обвиненията
срещу него, С.П. не се отказа от първоначалната си позиция на пострадала в
производството.
Наистина причините за това може да са
различни. От една страна, може да е защото действително е била насилена, но от
друга страна е възможно причината да е, защото лично тя не е получила
обезщетение, както самата тя заяви, или защото към настоящия момент има нова
връзка с мъж, от който има дете, който я издържа и не желае да се компрометира
пред него, като лека жена. Освен това е възможно това да е защитната й позиция
за това, че е открита в дом, в който са намерени сравнително големи количества
наркотични вещества и може да бъде повдигнато обвинение и срещу самата нея.
От
друга страна, за основателността на обвинението свидетелства и поведението на
подсъдимия М.И. след инкриминираното деяние, в хода на наказателното
производство.
На първо място, линията му на защита
се променя в хода на наказателното производство, като по този начин насочва
процеса на установяване на обективната
истина в различни посоки. В хода на досъдебното производство отрекъл, че
се е съвкупил със С.П. и изложил доводи, касаещи наличието и липсата на
осветление по етажите на къщата. След това в обясненията си, дадени в хода на
съдебното следствие той заявява, че на 11.03.2020г. Д.Й. му се обадил и му
казал, че има момичета и го попитал дали иска да си вземе момиче за вечерта.
Впоследствие, след като Й. отишъл в дома му с трите момичета - С.П., Н.П. и Д.Е.,
той си избрал С.П., тя останала вечерта при него по нейно желание и двамата
„правили секс“. Накрая, в своята лична защита заявява: „Това е едно 15-годишно
дете, не мога да правя такива работи, това са измишльотини техни, за да вземат
някакви пари. Всички свидетели са казали, работи, които се вижда, че не съм ги
направил“, като с тези си думи на практика той отрича да се е съвкупил със С.П..
На второ място, едновременно с
горното, по делото има данни, че той е подбуждал свидетелите С.П., Н.П., С.Д., Д.Е., М.П., М.Д. към извършване на престъпление по чл. 290 НК - лъжесвидетелстване /чл. 293, ал. 1 НК/
В тази връзка са показанията на самите
свидетели, които разказват по какъв точно начин подсъдимият М.И. се опитал да
повлияе на техните показания в своя полза - С.П. опитал да сплаши; М.П. и М.Д.
- опитал да сплаши и да подкупи, като възползвайки се от тежкото им материално
положение им дал сума от 2 000 лв.; Н.П. и С.Д. - като ги приютил в дома
си за две нощи и им осигурил храна, когато никой не искал да им помогне; Д.Е. -
като се срещнал с нея, черпил я с алкохол и се опитал да я убеди да
свидетелства в негова полза.
Всичко това поставя под съмнение
достоверността на показанията на посочените свидетели, дадени в хода на
съдебното производство, дискредитира ги.
В тази връзка по делото са приобщени
няколко записа, предмет на съдебната компютърно-техническа експертиза, допусната
в хода на съдебното следствие.
Част от тях – записите, направени на
телефоните на подсъдимия М.И. и на свидетеля М.П. не могат да бъдат ценени като
доказателства, тъй като са изготвени без знанието и съгласието на лицата, чиито
изказвания са записани и за тях не е допуснато използването на специални
разузнавателни средства, т.е. те не са събрани по предвидения в НПК ред.
Въпреки това, съдът намира за
необходимо да отбележи, че записите, направени от М.И. са били с цел манипулация
на свидетеля М.П.. А записите, направени от последния са направени след като е разбрал,
че подсъдимият вече го е записал - за да се оневини.
Останалите записи могат да бъдат
ценени като доказателствени средства по делото, тъй като представляват аудио
записи, направени от техните автори - съответно Н.П. и М.И. и изпратени чрез
социалната мрежа Фейсбук.
От аудиозаписите
от 02.08.2021г., направени от Н.П. е видно, че тя признава, че знае от сестра
си С.П., че на 12.03.2020г. последната си прекарала много добре с М.И., но тъй
като баща й я заплашил, че „или тя ще гори или той“, тя избрала да натопи И..
В допълнително допуснатия разпит на Н.П.,
последната заяви, че тези записи били направени в хода на съдебното
производство по поръчение на М.И., тъй като същият проявил разбиране към нея и
приятеля й С.Г.Д., когато никой не искал да ги приюти, като ги приел в дома си за
няколко дни. Тези няколко дни били непосредствено преди датата на заседанието,
в който бил проведен първият й разпит по делото – 11.01.2022г.
Прави впечатление обаче, че според Н.П.
записите били направени в началото на 2022г., а от заключението на експертизата
е видно, че са изпратени доста по-рано – в началото на м. август 2021г. Което
поставя под съмнение заявеното от нея при допълнителния й разпит, че са били
направени под диктовката на подсъдимия И..
При постановяване на присъдата, съдът
взе предвид поведението на подсъдимия М.И. и на свидетелката С.М.П. след
инкриминираното деяние, в хода на наказателното производство, но прецени, че
същото не е достатъчно, за да се приеме, по един безспорен и категоричен начин,
каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, че подсъдимият И. е извършил
престъплението, предмет на настоящото разглеждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК,
присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за
виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния случай, като взе предвид
всичко изложено по-горе досежно събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът призна подсъдимия М.Г.И. за невинен в това, че на
12.03.2020г. в гр. Стара Загора се съвкупил с лице от женски пол –
ненавършилата 18 /осемнадесет/ години – С.М.П. /родена на ***г./, на 15 години,
като я принудил към това със сила – бутнал я с двете си ръце, легнал върху нея,
натискал краката ѝ и хванал ръцете ѝ и на основание чл. 304 НПК го
оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.
152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК.
Съдът прие, че в хода на настоящото
производство не бе установено по несъмнен начин осъществяването на деянието,
както от обективна, така и от субективна страна.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В хода на съдебното производство съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения на основание чл.
45 ЗЗД граждански иск от С.М.П., действаща лично и със съгласието на своите
родители и законни представители М.Т.Д. и М.М.П.
срещу подсъдимия М.Г.И. за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди – преживените
от същата болки и страдания, в резултат на осъществен на 12.03.2020г. без нейно
съгласие - с употреба на сила - полов акт с М.Г.И., ведно със законната лихва
от дата на увреждането – 12.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото в хода на настоящото
производство съдът призна подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и
го оправда, то и отхвърли предявения срещу него граждански иск, като прие, че
не дължи заплащане на неимуществени вреди.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Тъй като
подсъдимият М.Г.И. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът
намери че са налице предпоставките на чл. 190, ал. 1 НПК и направените по
делото разноски следва да
останат за сметка на Държавата.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: