РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора
ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 358 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Л.Р. ***, чрез адв. Г.П., против
Решение № 742 от 29.10.2019 г., постановено по АНД № 1571/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
19-1085-001515 от 06.06.2019 г., издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР –
Русе, с което на Р. за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Счита, че решението е
неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на
РС - Русе и да отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството, в писмено
възражение, взема становище за неоснователност на жалбата.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е основателна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Касационната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено следното: На 03.05.2019г. В.Р.
управлявал собствения си лек автомобил в гр.Русе. С.П., мл.автоконтрольор към
ОДМВР Русе, чул силен шум от колата на жалбоподателя и го спрял за проверка.
Преценил, че е налице техническа неизправност на автомобила – неизправно
шумозаглушително устройство, както и че тази неизправност е значителна, поради
което съставил Акт за установяване на административно нарушение
№19-1085-001515/03.05.2019г. В АУАН извършеното
от Р. нарушение е
квалифицирано като такова по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП във връзка с чл.10,
ал.1, т.10, б“б“ от ППЗДвП. Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Доколкото
разпоредбата е бланкетна, актосъставителят е посочил конкретната неизправност,
която е преценил, че е налице – нивото на шума не съответства на предписаните
нормативни стойности /чл.10, ал.1, т.10, б“б“ от ППЗДвП/.
В издаденото
наказателно постановление, като виновно нарушени законни разпоредби, е посочена
само тази по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същевременно наложената санкция е по
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, относима при констатирана значителна неизправност,
каквато, съгл. §6, т.72 от ДР към ЗДвП е такава, констатирана включително при
укрепването на товара, която може да
засегне безопасността на превозното средство или да има въздействие върху
околната среда, или да породи риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия. АНО не се е позовал на възприетата
от актосъставителя правна квалификация по чл.10, ал.1, т.10, б“б“ от ППЗДвП или
на някоя от конкретните хипотези на §6, т.72 от ДР към ЗДвП.
При така
установеното съдът намира, че наказателното постановление страда от сериозен
дефицит, изразяващ се в липса на задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, НП трябва да съдържа законните
разпоредби, които са били виновно нарушени. Посочване само на бланкетна норма,
без попълването й с конкретното приложимо съдържание към препращащата норма
води до непълно описание на нарушените законови норми, респективно до липса на
конкретност в елементите на състава на нарушение, за извършване на което е
ангажирана отговорността на нарушителя. Това
е сериозен недостатък, който Районният съд е констатирал, но решил да санира,
давайки в мотивите си точната квалификация на нарушението, позовавайки се на
непосочени в НП законови разпоредби. Правната квалификация, обаче, е дължима от
административнонаказващия орган и непосочването й пряко препятства правото на
защита. Липсата на такава води до незаконосъобразност на НП. Като не е
констатирал това, въззивният съд е постановил материално незаконосъобразно
решение.
С оглед на изложеното, основателно е оплакването за
постановяване на неправилен първоинстанционен съдебен акт, постановеното
решение и потвърденото с него наказателно постановление следва да бъдат
отменени.
Поради липса на искане за присъждане на разноски,
съдът не се произнася относно дължимостта на такива.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
742 от 29.10.2019 г., постановено по АНД № 1571/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1085-001515 от 06.06.2019 г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР – Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-1085-001515 от 06.06.2019 г., издадено от
Началник сектор ПП при ОДМВР – Русе
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.