№ 793
гр. Разград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. С.
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С. Гражданско дело №
20253330100522 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от А. Г. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД гр.
София, за осъждане на ответника да му заплати сумата 15 000 лв. неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания и психологически реакции, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 23.05.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
Твърди, че на 15.05.2024 г. в гр. Разград, на ул. „Свети Климент“ при управление на
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № РР 8668 ВК, виновният водач К. К., излизайки
от паркинг, не се съобразил с пътната обстановка и предприел маневра „ляв завой“, като
навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на ищеца като водач на
МПС - мотопед с марка „Ямаха“, модел „Аерокс“ с рег. № РР 0699 М, като в следствие от
удара и по непредпазливост му причинил телесни повреди.
Деянието, вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка между деянието
и причинената му средна телесна повреда били установени с двустранен протокол за ПТП от
15.05.2024 г., видно от който управляваното от виновния водач МПС имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица с № BG/02/123002468540, с
период на валидност от 13.08.2023 г. до 12.08.2024 г.
След катастрофата ищецът посетил за преглед „Спешен център“ при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ АД гр. Разград, където му били извършени диагностично-терапевтични
процедури, лабораторни и образно-диагностични изследвания, от които се установили
множество травматични наранявания, настъпили в резултат на претърпяното ПТП, а именно:
под лява раменна линия, към тръбната повърхност - мораво кръвонасядане 5,5/4 см;
спонтанна и палпаторна болка в раменната става, болезнени и затруднени движения в
същата; върху лява тазобедрена област - лентовидно охлузване 4,5/6 см, покрито с
кафеникава коричка; върху външния глезен на левия крак - три отдиференцирани дълбоко
под околната кожа охлузвания с неправилен диаметър 2,5 см, подлежащо кръвонасядане и
умерено изразен оток; по лицевата повърхност на лява подбедрица - в средата на най-
горната част охлузване на кожата 3/2,5 см, а в средната й трета - 2/1,5 см; върху колянното
капаче и горната половина на външностраничната повърхност на дясна подбедрица -
охлузване 12/1-1,5 см; разлят изразен оток и насиняване на меки тъкани на вътрешния
глезен на десния крак и задната половина на вътрешния кант на ходилото; изразен оток и
мораво кръвонасядане по лицевата страна на върховата фаланга на първи пръст на десния
крак с подкожна кръвна колекция под долния ръб на нокътно ложе; по-слабо изразено
1
кръвонасядане по лицевата страна на основната фаланга на този пръст, както и по ходилната
на 1-ви, 2-ри и 3-ти пръсти; счупване на дисталната (далечна) фаланга на първи пръст на
дясното ходило.
Месеци наред след настъпването на ПТП изпитвал силни болки в областта на тялото,
краката и ръцете, не можел да извършва много от нормалните движения на тялото, не можел
да ходи и по съвет на лекар веднага започнал превръзки с медикаменти, извършвал всички
предписани рехабилитационни процедури, както и движения в къщи, изпълнил всички
възможни оздравителни действия, но болките и ограниченията в движението на крайниците
и снагата затихвали бавно.
След претърпяното ПТП усещал силно чувство на страх, най-вече от автомобили,
когато се придвижвал по улицата, чувство за тревожност и безпокойство, че не може да
полага необходимите грижи за себе си и близките си. Изпитвал негативни емоции, като
нервност, тревожност, не можел да спи и често се будел, а пред очите му била катастрофата.
Описаните симптоми не били изчезнали напълно, макар да се проявявали по-рядко. Това
съществено засягане на обичайния му начин на живот изисквало определяне на достатъчно
по размер обезщетение, което да го овъзмезди.
Счита, че е налице обективна отговорност на ответника за пълно покриване на
всички неимуществени вреди - болки и страдания, остра реакция на стрес и промяна в
нормалния ритъм на живот, в следствие на причинените му телесни увреждания.
За обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, предявил
застрахователна претенция, ведно с всички необходими документи по случая към ответника
с вх. № OU-370011/23.05.2024 г., но до този момент не било извършено плащане на
неимуществените вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, като моли за
неговото отхвърляне и присъждане на разноски.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите при ответното дружество водач за настъпване на процесното ПТП.
Оспорва наличието на вина, като субективно отношение и като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, на водача К. К. към момента на настъпване на ПТП от
15.05.2024 г. Счита, че същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в
резултат на което да е причинено процесното произшествие и да е настъпил вредоносният
резултат. Счита, че водачът при управлението на застрахования лек автомобил не по своя
вина бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не бил нарушил
виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието било случайно, по смисъла
на чл. 15 от НК. Същият, като водач на лек автомобил, нямал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
За да се ангажира отговорността на ответника трябвало да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на отговорност
от прекия причинител-застрахован спрямо увреденото лице, за обезщетяване на
причинените му вреди. Отговорността на застрахователя била функционално обусловена от
отговорността на застрахования деликвент и имала вторичен характер, т.е. застрахователят
дължал обезщетение за вредите, доколкото застрахованият бил отговорен спрямо увредените
лица за репарирането им. Фактическият състав на деликтната отговорност включвал четири
кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която
съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията за
наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания
на ищеца с механизма на ПТП. Счита, че представените по делото доказателства не дават
ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. Приложеният към
исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП не съдържал безспорни данни за
механизма на ПТП, нито за това, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
ДК № РР 8668 ВК бил виновен за реализирането му. Не се установявало последният да е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП.
По своя характер двустранният констативен протокол бил частен свидетелстващ
документ, който обаче не бил подписан от представител на ответника, а от трети за спора
лица, поради което и нямал доказателствена стойност за установените в него факти, спрямо
2
страните в настоящото производство. Частният свидетелстващ документ се ползвал с
доказателствена стойност, само когато удостоверявал неизгодните факти и важал в
гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други
лица, които не били подписали документа, какъвто в случая се явявал ответникът.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който бил без екипировка, предпазни ботуши, протектори и
каска за мотопед, с което нарушил разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП. Твърди, че при
наличие на цялостна екипировка за мотопед, получените от ищеца травматични увреждания
не биха настъпили или ако биха настъпили, те биха били в много по-лека, до незначителна
степен. В този смисъл твърди, че произшествието е настъпило при превес на вината на
ищеца, който управлявал мотопеда с превишена и несъобразена скорост. Наред с това
твърди, че ищецът не управлявал МПС в дясната част на пътната лента и не предприел
аварийно спиране, за да предотврати удара между двете МПС, с което допринесъл за
настъпването на процесното ПТП и вредоносният резултат.
Следвало да се отчете и дали е налице причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Налице бил принос за настъпване на
вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият спомагал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
С оглед изложеното и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ, навежда
възражение за принос на ищеца за настъпилите телесни увреждания, в размер на 50 %,
поради нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.
1, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорва техническата изправност на управлявания от ищеца мотопед, към 15.05.2024
г., като твърди, че именно тази неизправност поставила ищеца в невъзможност да
предотврати инцидента и ако управляваният от него мотопед бил технически изправен, ПТП
нямало да настъпи. Доколкото причинителят на вредите отговарял само за онези вреди,
които били в пряка причинна връзка с неговото собствено виновно поведение, той не
следвало да отговаря за вредите, които били последица от поведението на самия пострадал.
Фактът на съпричиняване следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската
отговорност на водача на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне
размера на обезщетението, дължимо на пострадалия.
Оспорва твърдението за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, както и твърденията, че възстановителният период от травмите не бил
завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или
друго незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.
Оспорва твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неимуществените вреди и процесното ПТП, като твърди, че изложените в обстоятелствената
част на исковата молба увреждания, а именно счупване на дисталната фаланга на първи
пръст на дясното ходило, така и по отношение на описаните охлузвания, кръвонасядания и
оток на гърба и долните крайници, не били в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Доколкото от представения двустранен протокол за ПТП били видими единствено
щети по МПС на ищеца и не бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица за
инцидента на 15.05.2025 г., не можело да се заключи, че описаните от ищеца неимуществени
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описаното събитие.
В условията на евентуалност твърди, че несвоевременното провеждане на
болничното лечение на твърдените травми, довело до удължения възстановителен период и
до настъпилите усложнения. На ищеца била предложена хоспитализация за болнично
лечение, която той отказал, а това от своя страна повлияло на продължителността и
развитието на оздравителния процес. Отговорността на застрахователя била функционално
обусловена от тази на делинквента, но застрахователят не отговарял, ако събития, настъпили
след процесното ПТП, като неправилно или несвоевременно лечение, нарушавали пряката
причинна връзка със застрахователното събитие.
Оспорва твърденията за силна уплаха и стрес, емоционално и физиологическо
сътресение и смущение, главоболие, замаяност, тревожност, напрегнатост и
раздразнителност у ищеца. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, липсвали такива, от които да се направи обоснован извод, че ищецът търпи
твърдените неимуществени вреди.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер, като счита същия за
3
прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната, както и в
противоречие с принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдяните вреди и същите са вследствие
на виновното поведение на застрахования в ответното дружество водач твърди, че вида и
интензитета им не може да има за паричен еквивалент претендираната от него стойност.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за изплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния иск водела до
неоснователност и на иска за присъждане на законна лихва. Счита същото за неоснователно
и в противоречие с разпоредбите на чл. 380 от КЗ и чл. 497 от КЗ, доколкото ищецът не бил
предоставил допълнително изисканите от ответното дружество доказателства.
Счита, че доколкото претенцията на ищеца била за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди и същият не бил представил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издаден от надлежен държавен орган, а само двустранен констативен
протокол, за ответното дружество не било налице задължение да се произнесе по
застрахователната претенция, като определи и заплати застрахователно обезщетение на
пострадалото лице. В условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се иска
присъждане на законна лихва, като счита, че лихвата следвало да се дължи от 23.08.2024 г., а
не от 23.05.2024 г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
полица № BG/02/123002216509 за лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № РР 8668 ВК,
сключен между ЗД „Бул инс“ АД и собственика на автомобила с период на валидност
13.08.2023 г. - 12.08.2024 г. Безспорно е между страните, че на 15.05.2024 г. е осъществено
ПТП, за което е образувана щета при застрахователя. Ищецът е отправил в писмена форма
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., на
основание чл. 380 от КЗ, претендирани и в настоящото производство, като така отправената
претенция е заведена в ЗД „Бул инс“ АД под вх. № 04-37001 от 23.05.2024 г. Липсват данни
за осъществено плащане на претендираното обезщетение за вреди, от дружеството в полза
на ищеца.
Участниците в пътнотранспортното произшествие са попълнили двустранен
протокол, в който същите са обективирани - л. а. марка „Ауди А4“ с рег. № РР 8668 ВК,
управляван от К. К. (превозно средство А) и мотопед марка „Ямаха“, модел „Аерокс“ с рег.
№ РР 8668 ВК, управляван от А. Г. Д. (превозно средство В); от изброените 17 опции
относно обстоятелствата за уточняване схемата на ПТП във формуляр – приложение 3 е
сложена отметка на вариант 4. „при излизане от паркинг, частен терен, черен път“;
начертана е схема на пътната обстановка, видно от която превозно средство А излиза от
паркинг към ул. „Св. Климент“ с маневра наляво, при което траекторията му се пресича с
движещото се по дясната част на пътното платно по ул. „Св. Климент“ превозно средство В;
като забележка водачът на л. а. марка „Ауди А4“ е отбелязал „Виновен съм за ПТП“, а
водачът на мотопед марка „Ямаха“ – „Невинен съм за ПТП“.
От представения като доказателство лист за преглед на пациент в КДБ/СО с №
005040 от 15.05.2024 г. (л. 17 по делото) се установява, че ищецът е постъпил в МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ гр. Разград на 15.05.2024 г. в 17:21 ч. и напуснал на същия ден в 18:00 ч. По
данни от анамнезата, същият е пострадал от ПТП – докато кара мотор се блъснал в кола,
съобщил за болка в областта на дясно ходило, слаба болка в лява раменна област и охлузни
рани в лява бедрена и глезенна област. Назначено му е образно изследване, извършено на
16.05.2024 г., при което е установена фрактура на дистална фаланга на първи пръст. Отново
на 16.05.2024 г. А. Д. се явил за първичен преглед при д-р Б.лав Б.ов, за който е съставен
Амбулаторен лист с № 24137С074566 (л. 18 по делото). Съгласно отразеното в него,
основната диагноза е „Счупване на палеца на стъпалото“, описано е обективното му
състояние – придвижва се с накуцване, без помощни средства, с оток, кръвонасядане и
болезненост на първи пръст на дясното ходило, установено е счупване на дисталната
фаланга без дислокация на фрагментите. На 17.05.2024 г. ищецът е заявил в МБАЛ „Св.
4
Иван Рилски“ като услуга „Преглед с издаване на съдебномедицинско удостоверение“,
извършен му на същата дата в резултат на който е получил Съдебномедицинско
удостоверение с № 53/2024 г. на началник Отделение съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ АД гр. Разград (л. 15 по делото) със заключение за счупване на дисталната
фаланга на първи пръст на дясното ходило, кръвонасядания и охлузвания на гърба и долните
крайници, болки и ограничени движения в лява раменна става и вътрешен глезен на десния
крак, които увреждания могат да бъдат получени по време и начин, представени от
освиделствания и обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от представената от НЗОК налична към 01.10.2025 г. информация за А. Д.
(лист 197 по делото), единственото от последващите след изброените до 16.05.2024 г.
медицински състояния, което би могло да има връзка с увреждания, свързани с процесното
ПТП, е това от 29.05.2024 г. - консултация с д-р Б.ов по повод счупване на палеца на
стъпалото.
По делото е разпитана свидетелката М.П.Г., съжителстваща с ищеца на семейни
начала. С оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът дава вяра на показанията й, доколкото
същите са непротиворечиви на останалия доказателствен материал. Ищецът й се обадил
веднага след ПТП, тя се отзовала много бързо, защото била наблизо до мястото на
инцидента. Той бил много уплашен, куцал, всичко го боляло. Бил в рани, дрехите му били
скъсани, целият треперел. Отишли до болницата да го прегледат, тъй като го болял кракът и
двете страни на тялото го болели. В болницата му казали, че му е счупен големия пръст на
десния крак, имал охлузвания отстрани. По препоръка на лекаря, осъществил неотложния
преглед, ищецът отишъл на преглед и при ортопед, който потвърдил счупването на пръста на
крака. Възстановяването от счупването продължило около 10 дена. След инцидента не
можел да спи, бил много уплашен. Споделил й, че когато се случил инцидентът, помислил,
че си губи живота. Понастоящем ищецът шофирал, но не помни колко време след инцидента
е започнал да шофира. Съдът, отчитайки на основание чл. 172 от ГПК евентуалната
заинтересованост на свидетелката, кредитира показанията й като достоверни, с оглед това,
че не противоречат на останалата част от събраните доказателства.
По делото е разпитан свидетелят Ц.С. Д., дългогодишен приятел на ищеца, който
научил от него за участието му в произшествието от 15.05.2024 г. на следващия ден.
Споделя, че все още личало колко силна уплаха е изпитал ищеца, като това състояние
продължило доста дълго. Виждало се, че изпитва болки от получените травми. Не си спомня
да е ползвал патерица или бастун. Също коментира, че пострадалият страдал от безсъние и
кошмари. Споделял, че му е неприятно да минава покрай на мястото на ПТП. След случая
не е виждал А. да управлява мотопед, почнал да управлява лек автомобил два-три месеца
след инцидента.
Фактите по отношение на отрицателните последствия от ПТП за ищеца, установени с
представените медицински документи и дадените свидетелски показания, се подкрепят и от
заключението по назначената комплексна експертиза. В същата медицинското лице е дало
заключение за следните увреждания, които допуска да са в причинно-следствена връзка с
описаното ПТП: счупване на дисталната (далечна) фаланга на първи пръст на дясно ходило;
кръвонасядания: под лява раменна линия, към гръбната повърхност; вътрешния глезен на
десния крак и задната половина на вътрешния кант на ходилото с изразен оток; изразен оток
и мораво кръвонасядане по лицевата страна на върховата фаланга на първи пръст на десния
крак с подкожна кръвна колекция под долния ръб на нокътното ложе; по-слабо изразено
кръвонасяд по лицевата страна на основната фаланга на този пръст, както и по ходилната на
1-ви, 2-ри и 3-ти пръсти; кръвонасядания и охлузвания върху външния глезен на левия крак;
охлузвания: с лентовиден вид върху лява тазобедрена област, в горната и средна трета на
лицева повърхност на лява подбедрица; върху колянното капаче и горната половина на
външностранична повърхност на дясна подбедрица; болка и ограничени движения в лява
раменна става и вътрешния глезен на десния крак. Констатирано е, че установените
травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия.
Съгласно психологическото изследване емоционалното състояние на ищеца
вследствие на преживяното ПТП е довело до нарушаване на емоционалния баланс, т. нар.
жизнена криза (психотравма), която няма характеристиките на патологично, болестно
състояние и не покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид
личностово разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до
дисбаланс в социалното функциониране. Вещото лице е установило, че към момента на
5
изследване освидетелстваният се чувства по-добре, работи, полага грижи за семейството си,
но се чувства променен предвид честите болки в гърба и краката, изтръпването на пръстите
и ходилата, което ограничава в известна степен мобилността му. Адаптационната реакция в
началото след стресогенното събитие е била с интензивни симптоми, които с течение на
времето отслабнали, при вероятност да се активират в период на криза. Ходът на
разстройството следвал оздравителен резултат още повече, че лицето получава активна
подкрепа от близки и приятели.
С оглед така констатираните увреждания на ищеца и отражението им върху него, е
необходимо да бъде изследвано наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.
Ответникът е навел възражение, че доколкото от представения двустранен протокол
за ПТП, са видими единствено щети по МПС на ищеца и не е издаден констативен протокол
за ПТП с пострадали лица за инцидента на 15.05.2025 г., не може да се заключи по метода на
пълно и главно доказване, че описаните от ищеца в исковата молба неимуществени вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие.
В практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. е
разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид –
дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 от ЗДвП (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ - при смърт или
нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата)
или е съставен по чл. 9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП (последният е с характеристиките на
двустранен констативен протокол за ПТП по чл. 2, ал. 1, т. 3 на актуалната към настоящия
момент Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд). Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. От изложеното следва, че липсата
на отбелязване за пострадали от ПТП лица, не може да се тълкува във вреда на участника в
ПТП, като ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, както е и сторено в настоящото производство.
Другият участник в пътния инцидент К. И. К., който в съставения двустранен
протокол е отбелязал като забележка, че е виновен за ПТП, в съдебното заседание дава
показания, потвърждаващи това обстоятелство. Твърди, че е участвал в ПТП на 15.05.2024 г.
на ул. „Св. Климент“ като водач на л. а. „Ауди А4“. Излизал от паркинг, а А. се движел с
мотопеда си по пътното платно, което било с две ленти - по една във всяка посока. Не помни
имало ли е осева линия и пътни знаци. Като атмосферни условия имало видимост, било през
светлата част на денонощието, но спрелите на улицата коли ограничавали видимостта му
към посоката, в която предприемал маневра. Не видял мотопеда, а когато вече го забелязал,
дистанцията между тях била много малка. Мотопедът се движел в своята част от пътното
платно, вдясно, което с оглед паркираните в тази част на улицата коли, му попречило да го
види. Не помни с каква скорост се движел мотопедът. Ударът бил в предната част на неговия
автомобил, централно, при което А. направо хвръкнал. Не сигнализирали контролните
органи за пътното произшествие, съставили двустранен протокол.
Автотехническата част на експертизата не дава категорични заключения по всички
въпроси, предвид това че изготвянето й е базирано само на изходна информация, съдържаща
се в исковата молба, двустранен констативен протокол за ПТП и уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“. Вещото лице уточнява, че в материалите по делото
не се съдържат обективни данни за местоположението на мотопед „Ямаха Аерокс“ с рег. №
РР 0699 М и л. а. „Ауди А4“ с рег. № РР 8668 ВК както преди настъпване, така и по време на
сблъсъка между тях. Известни са само направленията на движение на процесните МПС.
Мотопедът се е движил по ул. „Св. Климент“ от центъра на гр. Разград в източна посока, а
6
лекият автомобил е излизал от паркинга пред бл. 104 и е завивал наляво по ул. „Св.
Климент“ към центъра на града. Тъй като траекториите на двете МПС са се пресекли, между
тях е възникнал сблъсък - челен по отношение на мотопеда и лявостраничен по отношение
на лекия автомобил. Експертът, поради липсата но обективни данни за място на удара и за
местоположнието на процесните МПС след сблъсъка, не се е ангажирал с отговор на
въпроса за скоростите на движение на двете МПС, което оставя без отговор и въпроса за
определяне опасната зона на спиране на мотопеда, респективно съпричиняването му на
пътното произшествие. Категоричен е обаче по въпроса, че именно водачът на л. а. „Ауди
А4“ с рег. № РР 8668 ВK - К. К., със своето поведение е първопричината за настъпване на
процесното ПТП, тъй като е предприел маневра навлизане по пътното платно на ул. „Св.
Климент“ от крайпътна територия, каквато е паркингът пред бл. 104, без да осигури
предимство и да пропусне движещия се праволинейно по улицата мотопед „Ямаха Аерокс“
с рег. № РР 0699 М. Изследването на техническата възможност за предотвратяване на ПТП
от страна на този водач счита за безпредметно, доколкото единствената такава била да
пропусне МПС, движещо се по ул. „Св. Климент“. Така даденото заключение води до извод
за поведение на водача на л. а. „Ауди А4“, несъобразено с текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
който задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Предвид изложеното, неоснователно се
явява възражението на ответника, че К. И. К. не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, че не е
нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно, по
смисъла на чл. 15 от НК.
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице А. Д., който бил без екипировка, предпазни ботуши, протектори и каска за мотопед, с
което нарушил разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП, експертизата счита, че към момента на
процесното ПТП, пострадалият е бил с поставена предпазна каска и затова не е получил
травма на главата. Относно липсата на защитно облекло, дава мнение, че такова облекло би
минимизирало травматичните увреждания, но предвид това, че става въпрос за мотопед,
който има сравнително ниски скорости на движение, използва се за придвижване в градски
условия, където не се развиват големи скорости, то няма нормативно изискване за някакво
специално облекло. В чл. 137е от ЗДвП е установено единствено задължение на водачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски, но не и друга
екипировка.
Анализът на събраните по делото доказателства – медицински документи, експертно
заключение на комплексната САМПЕ и гласни доказателства, макар и косвени по своя
характер, тълкувани самостоятелно и във връзка едни с други, обуславят извода на съда за
доказан фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на което е възникнало и
задължението за обезщетяване вредите, вследствие поведението на водача при управление
на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира, че ищецът действително е претърпял болки и страдания, като дава
вяра, че чисто физиологично оздравителният процес е продължил в период около месец.
Съгласно данните от психологическото изследване може да се приеме, че по време на
инцидента и 4-6 седмици след това А. Д. е изпитвал болка от нараняванията и страх за
здравето и бъдещето си, чувствал се е объркан, с усещане за вреда и непълноценност.
Впоследствие е развил адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на
преживения стрес, характеризираща се с констелация от емоционални, вегетативни и
поведенчески симптоми - безпокойство, страхове, напрежение, както и симптоми от
невротичния регистър, колебания в съня, апетита, тонуса, избягващо поведение -
затвореност, страх от пътуване и превозни средства, от каране на колело в градска среда
извън обозначените за това места.
Предвид изложените съображения съдът приема предявения иск за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди за основателен. Относно размера им, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
7
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние върху пострадалото лице. В настоящия случай, неимуществените вреди
са във формата на болки, страдания и неудобства, търпени от ищеца, като последица от
нанесените му телесни повреди. При определяне размера на обезщетението, съдът отчете
броя и вида на травматичните увреждания, интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период и взе предвид цялостната негативна
промяна в качеството на живот на пострадалия - физическата кондиция, изживения стрес,
емоционално разстройство, повишена тревожност, безпокойство и неудобства. Отчете, че
действително причинените увреждания са се отразили негативно на ежедневния му ритъм,
но доказано в степен по-малка от твърдяната от ищеца и в период по-кратък от посочения от
него. Тези обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят съда
до извода, че справедливото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД е в размер на 5 000 лева, който
напълно съответства на степента и характера на претърпените от ищеца болки и страдания.
Посоченият размер на обезщетение съдът намира за съобразен с конкретните икономически
условия и нивата на застрахователното покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението - датата на деликта.
С оглед изложеното, предявеният иск в размер на 15 000 лв. за обезщетяване на
претърпени от А. Г. Д. неимуществените вреди, настъпили в резултат на ПТП между л. а.
марка „Ауди А4“ с рег. № РР 8668 ВК, управляван от К. К. и мотопед марка „Ямаха“, модел
„Аерокс“ с рег. № РР 8668 ВК, управляван от ищеца, е основателен и доказан до размера от
5 000 лева, до който претенцията следва да бъде уважена. Над този размер, като
неоснователен, искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихва за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3, а според чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна (в този смисъл и
Решение № 128/08.05.2025 г. по т. д. № 7508/2023 г., II т. о. на ВКС). В случая ответникът е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 23.05.2024 г., следователно
претенцията за лихва за забава върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди е
основателна, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК сторените от ищеца разноски са в общ
размер на 1 250 лв., в т. ч. 650 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. заплатен депозит за
вещи лица. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени пропорционално с оглед уважената част от иска, разноски в
размер на 416,67 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. К. К. от АК Разград за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца в производството. За присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция съдът отчита, че е достатъчно
предоставената правна помощ да е уговорена като безвъзмездна такава, при липсата на
данни, които да го опровергават, и отговорността на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото, съдът прецени, че на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди
възнаграждение в размер на 800 лева.
При този изход на делото, на ответника също се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Доказани са 2 640 лв., заплатен от
ответника адвокатски хонорар, като своевременно е направено от ищеца възражение за
прекомерност на същия.
При направено искане от ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да вземе
предвид всички обстоятелства, от значение за преценката за фактическа и правна сложност
на делото. В настоящият случай, предвид извършените от страните процесуални действия в
8
хода на делото, правната и фактическа сложност на казуса, назначената експертиза, броя на
разпитаните свидетели, броят на проведените съдебни заседания, видът и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора
факти и обстоятелства от всяка от страните, обемът на доказателствения материал и
материалният интерес, който е определящ за размера на адвокатския хонорар, прецени, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 1 750 лв.
Пропорционално на отхвърлената част от иска, дължимата от ищеца част от така
определеното възнаграждение, е в размер на 1 166,67 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, адрес: гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Г. Д. с ЕГН ********** от
****************************, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, стрес и дискомфорт, претърпяни
от ищеца вследствие на причинените му телесни повреди при ПТП от 15.05.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до претендирания размер от 15 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, адрес: гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Г. Д. с ЕГН ********** от
****************************, сумата от 416,67 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки) за сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, адрес: гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. К. К. К. с адрес на
кантората в *******************************, сумата от 800,00 лева (осемстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца А. Г. Д. с ЕГН
**********, безплатно процесуално представителство по гр. д. № 522/2025 г. по описа на
Районен съд Разград за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА А. Г. Д. с ЕГН ********** от **************************** да заплати
на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, адрес: гр. София, р-н
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1 166,67 лв. (хиляда сто шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки) съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9