Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА М.
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3747 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 160834
от 08.07.2019 г. по гр.д. № 54243/2013 г. по описа на СРС, 48 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените от Д.Б.Н., ЕГН **********, като правоприемник на
първоначалния ищец Б. К.А. /починал в хода на процеса на 08.02.2016 г./ срещу Ч.Б.А., ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН ********** /конституирана в хода на процеса на 18.07.2016 г./ искове с правно основание чл.31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба от
31.01.2011 г., обективиран в нотариален
акт №11, т.I, рег. №258, дело №11/2011 г. на нотариус М.Г., по отношение
на 2/6 ид.ч. от следния недвижим
имот: гараж с идентификатор 68134.8550.349.1.2,
с адрес: гр.София, район Кремиковци, кв. ******, на сутеренен етаж
в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349, с предназначение:
гараж в сграда, със застроена площ
от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.8550.349 с площ на поземления имот от 868 кв.м. по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София;
отхвърлени са като неоснователни предявените от Д.Б.Н., ЕГН **********, като
правоприемник на първоначалния ищец Б. К.А. /починал в хода на процеса на
08.02.2016 г./ срещу Ч.Б.А.,
ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба от
31.01.2011 г., обективиран в нотариален
акт №11, т.I, рег. №258, дело №11/2011 г. на нотариус М.Г., по отношение
на 2/6 ид.ч. от следния недвижим
имот: гараж с идентификатор 68134.8550.349.1.2,
с адрес: гр.София, район Кремиковци, кв. ******, на сутеренен етаж
в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349, с предназначение:
гараж в сграда, със застроена площ
от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.8550.349 с площ на поземления имот от 868 кв.м. по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д.Б.Н. с изложени
доводи за неправилност. Поддържа, че решението е необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Заявява, че съдът неправилно е ограничил исканията на
ищеца за събиране на доказателства като е отказал събиране на допълнителни
гласни доказателства и допускане на допълнителна съдебно медицинска експертиза.
Същевременно неправилно е оценил и обсъдил събраните пред първата инстанция
доказателства като е намерил че исковете не са доказани. Отправя искане за
отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от ответниците Ч.Б.А. и К.С.А.. В с.з. на 18.01.2021 г.
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, като правилно. Претендират разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
За да отхвърли като неоснователни исковете по чл.31, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че от събраните в производството доказателства – писмени, гласни доказателства и експертно заключение на повторната
тричленна съдебно-психиатрична експертиза не е доказано при условията на пълно
и главно доказване, че прехвърлителят /починалия Б.А.-първоначален
ищец в производството/ не е могъл да разбира действията си, или не е могъл да
ръководи същите към датата на процесната сделка - покупко-продажба на недвижим
имот оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том
I, рег. № 258, дело № 11/31.01.2011 г. Съгласно последната Б. К.А. е прехвърлил
на сина си Ч.Б.А.-ответник в производството собствените си 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: гараж с идентификатор
68134.8550.349.1.2, с адрес: гр.София, район Кремиковци, кв. ******, на сутеренен етаж
в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349, с предназначение:
гараж в сграда, със застроена площ
от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.8550.349 с площ на поземления имот от 868 кв.м. по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София. Съдът
е отчел, че ищеца-прехвърлител по договора е починал
в хода на процеса и предмет на спора е 2/6 ид.ч. от
прехвърления имот, доколкото правоприемника на ищеца и ответника са наследници
по закон на прехвърлителя – първоначален ищец. В
решението си съдът е приел, че волята на страните да сключат договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот е удостоверена от нотариуса при
подписване на нотариалния акт, в който сделката е облечена, като в
производството не е оспорено, че продавача Б.А. се е явил пред нотариуса и/или
че същият е дал своето съгласие за сключване на договора, както и че е положил
собственоръчно подпис и е изписал ръкописно и четливо имената си.
С оглед тези
изводи съдът е разгледал предявените при условията на евентуалност искове по
чл.29, ал.1 ЗЗД, като е намерил същите за неоснователни. За обосноваване на
този изход съдът е изложил изводи, че от страна на ищцата не са ангажирани
доказателства, които да обосноват извод за създадена у прехвърлителя
невярна представа, че подписва пълномощно за получаване на пенсията му; че
именно тази невярна представа е била причината да подпише нотариалният акт,
както и че тази невярна представа е била създадена от ответника – купувач.
Съдът се е обосновал, че за сключване на сделката в предвидената от закона
нотариална форма са спазени изискванията на чл. 579, ал. 1 ГПК -в представения
по делото документ е записано, че същото е изпълнено – актът е прочетен на
страните и след одобрението му е подписан от тях и от нотариуса.
Видно от извършената
справка ищецът Б. К.А. е починал в хода на процеса на 08.02.2016 г. и е оставил
наследници син /ответникът Ч.Б.А./ и дъщеря Д.Б.Н.-конституирана като правоприемник на
ищеца.
В
производството е установено и страните не спорят, че на 31.01.2011 г. е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот оформен с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I, рег. № 258, дело № 11/31.01.2011
г., съгласно който Б. К.А. продава на сина си Ч.Б.А. собствените си 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: гараж с идентификатор
68134.8550.349.1.2, с адрес: гр.София, район Кремиковци, кв. ******, на сутеренен етаж
в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349, с предназначение:
гараж в сграда, със застроена площ
от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.8550.349 с площ на поземления имот от 868 кв.м. по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София.
Установено
е, че с решение № 4320/13.06.2014 г. по гр. д. № 5611/2013 г. по описа на СГС,
II брачен състав, влязло в сила на 24.07.2014 г., Б. К.А. е поставен под пълно
запрещение по иск на неговата дъщеря Д.Б.Н.. За обосноваване на това решение
съдът е посочил, че въз основа на събраните в проведеното производство
медицински документи, събраните гласни доказателства и констатациите на
приетата съдебно-психиатрична експертиза е установено, че Б.А. страда от Мултиинфарктна деменция (дементен синдром), глобарен тип. Посочено
е, че състоянието на ответника налага да бъде постоянно обгрижван,
тъй като има много тежки разстройства на паметта, с упадък на интелекта,
незапомняне на нова информация и постепенно прогресивно отпадане на по-новите паметови следи, снижени възможности обобщение и
абстракции за разграничаване на
същественото от несъщественото. Съответно, упадъкът на познавателните функции го
лишава от базисните психични годности, поради което
той е във възможност да се справя само с отделни дейности от самообслужването,
но като цяло се нуждае от постоянен контрол и обгрижване,
и не би могъл да живее самостоятелно. Прието е, че са запазени автоматизирани
стереотипи на поведение, заучени по рано и повтаряни многократно през годините,
но при необходимост от вземане на решения и оценка на нови обстоятелства същият
не се справя. Именно и поради това, съдът е заключил, че той е лесно податлив
на внушение и манипулации от трети лица. При тази комплексна преценка, съдът е
приел, че Б.А. не е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, не е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи, да
преценява личните и имуществените си интереси, да ги защитава и да ръководи
действията си. Съдът е посочил, че при лицето са налице медицинските основания
да бъде обсъждана пълна недееспособност и са налице законовите предпоставки
(юридическия критерий) за поставяне на това лице под пълно запрещение.
Съдът
намира, че чрез събраните писмени доказателства и констатациите на приетата пред
първата инстанция повторната тричленна съдебно-психиатрична експертиза и
приетата пред въззивната инстанция комплексна СМЕ,
които констатации настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, не се
установява с категоричност – при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение,
че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на описания по-горе
недвижим имот - 31.01.2011 г. прехвърлителят Б. К.А.,
макар формално дееспособен не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Констатациите
на експертите – със специалност психиатрия, неврология и психология се
основават на събраната в производството медицинска документация, която сочи, че
към датата на сделката не са били налице психопатологични промени, налагащи
психиатричен преглед и медикаментозно лечение на Б.А.. Последното при
съобразяване, че към момента на извършване на продажбата експертите нямат
основание категорично да приемат, че при Б.А. е била налице съдова деменция от глобарен тип, която
би нарушила психичните му годности да разбира и да
ръководи действията си, като съответно липсват обективни данни за тежестта на описаните
към този момент /в края на 2010 г. и началото на 2011 г./ нарушения на
когнитивните функции. Съдът възприема дадените от експертите пред настоящата
инстанция констатации, че нарушения на психичните функции при Б.А. са
регистрирани в представената медицинска документация след сделката - през
м.октомври 2011 г., които очевидно са се задълбочили, защото през м.юли 2012 г.
вече е регистриран „тежък дементен синдром“ потвърден
при последващите подробни психиатрични изследвания
през 2013 г. и 2014 г.
За
обосноваване на сочените изводи съдът не кредитира приетата пред първата
инстанция единична съдебно-психиатрична експертиза на вещо лице д-р Е.Д.В./специалист
психиатър/ в частта на крайната й констатация, че към датата на извършване на
процесната сделка /31.01.2011 г./ с оглед заболяването си, Б.А. не е могъл да
разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, не е могъл
сам да се грижи за своите работи. Този извод на съда е продиктуван от
установената необоснованост на експертизата за този краен извод при
съобразяване, че към момента на извършване на разпоредителната сделка не е
налице съставена медицинска документация или други категорични данни в т.ч.
клинични такива, въз основа на които може да се даде категоричен отговор, че
към 31.01.2011 г. същият е страдал от тежък дементен,
дискоординационен и треморен
синдром, които заболявания са диагностицирани едва
през м.юли 2012 г. Освен това въпреки наличната информация по делото, че на
05.10.2011 г. при падане Б.А. е получил травма на главата, но без данни за
загуба на съзнание, същата не удостоверява установени мозъчни увреди
/сътресение или контузии.
Сочените
изводи не се променят от установеното в производството, чрез събраните в
производството гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М.Н.
/дъщеря на ищцата/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК при
съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора и свидетеля М.Б..
Съдът не дава вяра на установеното чрез показанията на свидетеля М.Н., че след
2005 г. Б.А. е имал деменция, атрофия на мозъка и паметови нарушения, които не му позволявали да разпознае
близките си и дома си, доколкото същата не притежава медицинско образования в
т.ч. в необходимата насоченост – неврология и психиатрия за преценка
здравословното състояние на посоченото лице по меродавен за съда начин. Освен
това така посочените като възприети от свидетеля Н. факти противоречат на установените
факти чрез събраните в производството медицински документи. Последните
удостоверяват по официален път здравословното състояние на Б.А. към момента на
сключване на разпоредителната сделка. Показанията на свидетеля Н. противоречат в
тази част и на установеното чрез показанията на свидетеля Б., който сочи, че в
края на 2010 г. Б.А. е имал затруднения единствено в двигателната активност –
ходел бавно и леко потрепервал, но бил с акъла си. За тези възприети лично от
свидетеля факти същия сочи, че е помогнал на Б.А. да се качи по стълбите при нотариуса
за изповядване на сделката, както и че тогава именно нотариуса е разговарял с
дядото като му задавал въпроси, за да узнае дали разбира, че е дошъл да
прехвърли етаж от къщата на сина си. Според паказанията
на свидетеля Н. дядо й /Б.А./ е живеел сам на сутеренния етаж от къщата до
17.03.2013 г., когато грижите за него е поел ответника Ч.А.. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице доказателства, от
които да се приеме за установено с категоричност, че към момента на
разпоредителната сделка Б.А. се е намирал в състояние, което не му е
позволявало да разбира свойството и значението на действията си или да ги
ръководи.
При тези изводи, настоящия състав намира за
правилни изводите на СРС, че предявените искове по чл.31, ал.1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Идентичен извод се налага и за предявените
искове по чл.29, ал.1 ЗЗД доколкото в производството не е установено, че
разпоредителната сделка е била сключена при умишлено въвеждане в заблуждение от
другата страна, чрез измама. Съгласието на страните да сключат договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот е удостоверена по официален удостоверетилен път в съставения за това нотариален акт,
като твърденията на ищцата за създаване на неверни, неправилни и неистински
представи у прехвърлителя, като недоказани следва да
бъдат оставени без уважение.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора
на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК, на въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на по 700.00 лв. според представените списъци при съобразяване като
основателно искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
съобразяване размера му според минималния размер указан в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната правна и
фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160834 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 54243/2013
г. по описа на СРС, 48 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от Д.Б.Н., ЕГН **********, като правоприемник на първоначалния ищец
Б. К.А. /починал в хода на процеса на 08.02.2016 г./ срещу Ч.Б.А., ЕГН **********
и К.С.А., ЕГН ********** /конституирана в хода на процеса на 18.07.2016 г./
искове с правно основание чл.31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба от 31.01.2011 г., обективиран в
нотариален акт №11, т.I, рег. №258, дело №11/2011 г. на нотариус М.Г., по
отношение на 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот:
гараж с идентификатор 68134.8550.349.1.2, с адрес: гр.София, район Кремиковци,
кв. ******, на сутеренен етаж в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.8550.349, с предназначение: гараж в сграда, със застроена
площ от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349 с
площ на поземления имот от 868 кв.м. по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр.София, поради това че при сключването му прехвърлителят
Б. К.А. /починал в хода на процеса на 08.02.2016 г./ не е могъл да разбира или
да ръководи действията си, както и в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Д.Б.Н., ЕГН **********, като правоприемник на
първоначалния ищец Б. К.А. /починал в хода на процеса на 08.02.2016 г./ срещу Ч.Б.А.,
ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 31.01.2011 г., обективиран в нотариален акт №11, т.I, рег. №258, дело
№11/2011 г. на нотариус М.Г., по отношение на 2/6 ид.ч.
от следния недвижим имот: гараж с идентификатор 68134.8550.349.1.2, с адрес:
гр.София, район Кремиковци, кв. ******, на сутеренен етаж в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.8550.349, с предназначение:
гараж в сграда, със застроена площ от 29,80 кв.м., заедно с правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.8550.349 с площ на поземления имот от 868 кв.м. по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София, поради сключването му
при измама, поради това че прехвърлителят Б. К.А. /починал
в хода на процеса на 08.02.2016 г./ е бил подведен от другата страна - Ч.Б.А. да
го сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение, както и в частта на
разноските.
ОСЪЖДА Д.Б.Н.,
ЕГН **********, като правоприемник на първоначалния ищец Б. К.А. /починал в
хода на процеса на 08.02.2016 г./ да заплати на Ч.Б.А., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК сумата 700.00 лв.-разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Б.Н.,
ЕГН **********, като правоприемник на първоначалния ищец Б. К.А. /починал в
хода на процеса на 08.02.2016 г./ да заплати на и К.С.А., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК сумата 700.00 лв.-разноски за въззивното производство
Решението не
подлежи на касационно обжалване с оглед указанията на чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.