Р Е Ш Е
Н И Е
№
град Нова Загора,
14.12.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публичното съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: М. Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия РОСИЦА
НЕНОВА АНД № 218 по описа за 2020 година на НЗРС, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Търговско
дружество „Геокар“ ЕООД гр. Нова Загора, ул. „Изворна“ № 32, вписано в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК *********, представлявано
от управителя му Г.Д.С., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 31/11.06.2020 г., издадено от Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Сливен за две нарушения: за
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8 000
лева, за нарушение на чл. 33 от ЗП и за нарушение на чл. 112 от ЗЗР, вр. с чл.
8 от Наредба № 13/2016 г. - имуществена санкция в размер на 2 400 лева.
С
жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се,
че АНО при констатиране на административното нарушение и налагане на
административното наказание е допуснал съществени нарушения на предвидената в
ЗАНН процедура и тези нарушения били от категорията на абсолютните, които били
винаги основание на отмяна на издаденото по-късно наказателно постановление. Такова нарушение било несъобразяването от актосъставителя на всички
факти и обстоятелства, които жалбоподателя му навел при съставяне на акта. Актът за констатиране на административното
нарушение бил съставен от предубеден автор. Това довело до вписване в акта и в
наказателното постановление на факти и обстоятелства, които нямали нищо общо с
обективната действителност и които ще се опровергават с гласни и писмени
доказателства в хода на съдебното производство.
В
обобщение се претендира да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован лично се
явява управителя на дружеството в съдебно заседание. Представлява се от
процесуален представител адвокат, който поддържа жалбата и моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна Областна дирекция по
безопасност на храните Сливен, редовно призована за съдебно заседание не се явява
законен представител. Представлява се от адвокат, който моли съдът да отхвърли
жалбата и потвърди издаденото против жалбоподателя наказателно постановление.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно
уведомени за с.з. не изпращат представител.
Въззивният съд като съобрази събраните
по делото писмени доказателства и посочените в жалбата основания, извърши
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление относно неговата
обоснованост и законосъобразност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 28.04.2020 г. в 11.30 часа М.И.Т., на
длъжност началник отдел „Растителна защита“ ОДБХ гр. Сливен с Д.Ф.М., на
длъжност главен инспектор ОДБХ отдел „Растителна защита“ извършили проверка по
сигнал на П.Х.П., при която констатирали, че площи стопанисвани от „Геокар“
ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.С., засети с рапица, находящи се в
землището на с. Караново, общ. Нова Загора се намират във фаза „масов цъфтеж“ и
в деня на проверката са били пръскани от Дружеството с препарат за растителна
защита Протеус 110 ОД. При проверката било констатирано също, че дружеството
Геокар ЕООД не е изпратило уведомително писмо до кметството на с. Караново,
общ. Нова Загора и не е уведомило лично собствениците на пчелни семейства,
разположени в землището на кметството по местонахождение на площите, които ще
бъдат третирани, както и собствениците на пчелни семейства, разположени в
граничещите землища, че на 28.04.2020 г. площите стопанисвани от „Геокар“ ЕООД,
засети с рапица ще бъдат третирани с ПРЗ.
При проверката бил съставен констативен
протокол № 16/28.04.2020 г. с описани в него констатираните нарушения, в
присъствието на Г.Д.С. – управител на „Геокар“ ЕООД, дружеството извършило
третирането с препарата, на подалия сигнала г-н П.Х.П., собственик на
регистриран пчелин в с. Подслон, намиращ се в непосредствена близост до блока с
цъфтяща рапица, където се извършва пръскане с ПРЗ, на г-жа Н.Г.С. *** и на
служители на РПУ Нова Загора.
„Геокар“ ЕООД не е направило възражения
по изложените в АУАН и констативния протокол факти и обстоятелства и не е
представило доказателства, опровергаващи същите.
По преписката е постъпил сигнал от кмета
на с. Караново, общ. Нова Загора, в който е отразено, че на 23.04.2020 г. в
кметството от фирма „Геокар“ ЕООД е постъпило уведомително писмо с вх. № 40, че
предстои третиране на площите с рапица „която към момента е във фаза пълен
цъфтеж за периода от 30.04.2020 г. до 04.05.2020 г. На 28.04.2020 г. по сигнал
на пчелари на територията на с. Караново
е извършена проверка и установено, че „Геокар“ ЕООД пръска преди указания
период.
При извършената проверка е установено,
че не е спазена разпоредбата на чл. 33 от Закона за пчеларите за забрана
употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и
дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и
медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на
отделяне на мана, както и разпоредбата на чл. 112 от ЗЗР вр. с чл. 8 от Наредба
13/2016 г., а именно: лицата, които употребяват продукти за растителна защита с
наземна техника или чрез въздушно пръскане, да уведомят лично собствениците на
пчелни семейства, разположени в землището
на кметството по местонахождение на площите, които ще бъдат третирани,
както и собствениците на пчелни семейства, разположени в граничещите
землища, за датата и часа в който ще се
извършва всяко прилагане на продукти за растителна защита.
Двете административни нарушения – по чл.
33 от ЗП и това по чл. 112 ЗЗР във вр. с
чл. 8 от Наредба 13/2016 г. по преценка на административно-наказващия
орган нямат характеристиките на
маловажен случай, доколкото не се установили каквито и да било фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретните деяния
като отличаващи се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от
типичната за този род административни нарушения.
Въз основа на така съставения акт
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, предмет на
проверка в настоящото производство, като приел същата фактическа обстановка,
описана в акта, а именно, че на 28.04.2020 г. около 11.30 часа, площи
стопанисвани от „Геокар“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.С., засети с
рапица, находящи се в землището на село Караново, общ. Нова Загора се намират
във фаза „масов цъфтеж“ и на този ден са били пръскани от дружеството с
препарат за растителна защита Протеус 110 ОД. Също така, че дружеството „Геокар“ ЕООД не е изпратило
уведомително писмо до кметството на село Караново и не е уведомило лично
собствениците на пчелни семейства, разположени в землището на кметството по
местонахождение на площите, които ще бъдат третирани, както и собствениците на
пчелни семейства, разположени в граничещите землища, че на 28.04.2020 г.
площите стопанисвани от „Геокар“ ЕООД засети с рапица ще бъдат третирани с ПРЗ.
Възприемайки
тази фактическа обстановка, наказващият орган намерил, че „Геокар“ ЕООД виновно
е нарушил чл. 33 от Закона за пчеларите за забрана употребата на продукти за
растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и
горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност,
намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана, поради което
на основание чл. 45 ал.2 от ЗП, вр. чл. 33 от ЗП му е наложил административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 8 000 лева.
В съдебно заседание са разпитани и
свидетели, водени от страна на жалбоподателя, а именно И. Г. Д., Й. М. М. и С.
И. К., чийто показания са в насока, че не са пръскали рапицата с препарат за
растителна защита, а с вода, тъй като на този ден – 28.04. са изпробвали
машината след ремонт.
По делото не са представени
доказателства /иззети проби от препарата, с който се твърди че се пръска/, не
са представени и други доказателства, водещи до обоснован извод с какъв
преперат е пръскано. Действително по делото са разпитани свидетели служителите от ОДБХ – М.И.Т., Д.Ф.М. и Т.Д.Т.,
които сочат че жалбоподателя е пръскал с посочения в наказателното
постановление и АУАН препарат, но никой не потвърди да е видял, че е пръскано с
този препарат. Сочи се единствено, че така им било казано от пчеларите, поради
което съдът кредитира показанията на всички свидетели разпитани в хода на
производството единствено в съвкупност с другите доказателства по делото.
От така приетата за установена по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Наказателното постановление е било
връчено на жалбоподателя на 16.06.2020
/известие за доставяне/, а жалбата против него е подадена на 19.06.2020
г. /видно от вх.печат на БАБХ – ОДБХ гр. Сливен, т.е. в установеният от закона
14-дневен срок и от санкционирано лице, поради което същата се преценя като
процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Съдът намира същата за основателна по следните съображения:
По отношение на нарушението по чл. 45
ал.2 от Закона за пчеларство, вр. чл. 33 от същия закон.
На първо място, съдът счита, че от
фактическа страна административното обвинение не е формулирано ясно и точно,
поради което са налице съществени пропуски и което прави обжалваното
Наказателно постановление процесуално незаконосъобразно. Не е посочено точното
място, където е извършено нарушението, т.е. нито в АУАН, нито в НП мястото,
където се твърди, че е извършено пръскането не е идентифицирано нито като номер
на парцел, нито като координати, нито като местоположение, което нарушение е
съществено и свързано със землището, в което се намират собствениците на
пчелните семейства. Установяването на мястото на терена е важно обстоятелство
за установяване на разстоянието до регистрираните пчелни кошери. От разпита на
свидетелите на наказващия орган – св. М.Т.
и св. Д.М. се установи, че проверяващия екип въобще не е ходил на място и не е
идентифициран терена, както и фазата на „цъфтеж“ на рапицата. Както и не е
взета проба от насажденията, за да се установи дали е пръскано със забранен за
употреба препарат за растителна защита. В тази насока становището и
фактическите основания посочени в АУАН се крепят единствено и само на
твърдението на проверяващия екип, че управителя на дружеството жалбоподател е
направил признание, че е пръскал с препарат за растителна защита. Съдът споделя
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че има разминаване в
показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на административното
нарушение, като актосъставителя в съдебно заседание заяви, че управителя е
направил признание за пръскането, а свидетелят каза, че неговия син е казал това.
Не са събрани никакви доказателства, относно това дали е пръскано с
препарат за растителна защита забранен за употреба, като не са взети проби от
препарата, за който се твърди че е употребяван. Следва да се отбележи и това,
че пръскането на земеделските култури освен с този препарат, може да се
извършва и с други препарати, които не попадат в забранения списък.
По отношение на нарушението по чл. 144
ал.2 от ЗЗР, вр. чл. 112 от ЗЗР, вр. с чл. 8
от Наредба № 13/2016 г.
В акта за установяване на
административното нарушение и в обжалваното Наказателно постановление не са
посочени собствениците на регистрирани пчелни семейства, които е следвало да
бъдат уведомени. От представените от жалбоподателя писмени доказателства –
регистър на регистрирани пчелни семейства се установява, че на разстояние
по-малко от 3 км. от блока за който се твърди, че е пръскано не се намират
регистрирани пчели. Разпитаният в съдебно заседание св. П.П. твърди, че има регистрирани два пчелина –
единият в с. Червенаково, а другият в с. Подслон, което обстоятелство не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Хипотетично да приемем, че има
регистриран пчелин в по-близкото село
Подслон, също от представените писмени доказателства се установява, че
това землище не граничи със землище с. Караново, където се твърди, че е
извършено пръскането на рапицата. От това следва, че П. не следва да бъде
уведомяван за извършеното пръскане. Още
повече че се изясни по делото, че пчелина за който се твърди от св. П. че е в
землище с. Подслон разстоянието е по-голямо от 3 км. от масива, за който се
твърди, че е пръскан, от което следва, че не са нарушени изискванията на чл. 4
от Наредба 13/2006 г., която урежда процедурите по пръскане по време на цъфтеж.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение.
По тия
съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
31/11.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Сливен, с което на Търговско дружество „ГЕОКАР“ ЕООД гр. Нова Загора, ул.
„Изворна“ № 32, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с
ЕИК *********, представлявано от управителя му Г.Д.С., ЕГН **********, на
основание чл. 45 ал.2 от ЗП /Закона за пчеларство/, е било наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 8 000.00 /осем
хиляди/ лева, за извършено административно нарушение на чл.33 от ЗП, както и на
основание чл. 144 ал.2 от ЗЗР е било наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
2 400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл.
112 от ЗЗР, вр. с чл. 8 от Наредба № 13/2016 г., като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: