№ 166
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500308 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. №
15602/29.04.2025г. от И. Д. С. ,представлявана от адв.Л. Д. против решение №
291/17.03.202г. ,постановено по гр.д. 1939/2024г. по описа на ОС-Пловдив , с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск да бъде признато за
установено по отношение на „Роял България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ибър“ № 27, ет.1, че
първата не дължи на ответника следните суми:
6 650лв., неплатено задължение по договор за кредит от 17.05.2008г. и
допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и 05.04.2012г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 13.12.2012г. до окончателното заплащане
на вземането;
634.25лв., лихва за периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв.,
санкционна лихва за периода от 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни
такси.,
149,29 лв., разноски за държавна такса ;
1
363,90лв., юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 114/ 2013г. г. по описа на Районен съд -
Асеновград и е образувано изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ
Петя Николова (преобразувано изпълнително дело № 7456/ 2024г. по описа на
ЧСИ Константин Павлов), поради погасяване на вземането по давност.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, необосновано
,незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон .По
съображенията ,подробно изложени в жалбата ,заявява искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго , с което предявеният от нея иск бъде
уважен изцяло.Претендира присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от „Роял България „ЕООД ,представляван от адв.Е.
А. ,с който счита въззивната жалба за неоснователна и по изложените
съображения заявява искане решението като правилно да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от И. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ******, община ******, ул. „*****“ №6 против „Роял
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Ибър“ № 27, ет.1, за установяване ,че ищцата не дължи на
ответника следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по договор за
кредит от 17.05.2008г. и допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и
05.04.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
13.12.2012г. до окончателното заплащане на вземането; 634.25лв., лихва за
периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от
03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни такси., 149,29 лв., разноски за
държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение, за които суми
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 114/ 2013г. г. по описа на Районен
съд - Асеновград и е образувано изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на
2
ЧСИ Петя Николова, поради погасяване на вземането по давност.
Ищцата е твърдяла ,че с изпълнителен лист от 21.01.2013г., издаден по ч.
гр. д. 114/2013г. по описа на РС - Асеновград, въз основа на Заповед за
изпълнение № 67/21.03.2013г .същата, в качеството на кредитополучател и
Н.Г.Т., в качеството си на поръчител, били осъдени да заплатят солидарно на
Банка ,,ДСК" ЕАД, следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по
договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнителни споразумения от
20.01.2010г. и 05.04.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 13.12.2012г. до окончателното заплащане на вземането; 634.25лв., лихва за
периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от
03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни такси., 149,29 лв., разноски за
държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 157/ 2013г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова. С
договор за цесия, сключен на 02.07.2013 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП
Факторинг България" ЕАД, банката цедирала вземанията в тяхната цялост на
посоченото дружество.Посочила е задълежинята да били погасени изцяло от
Н.Т. на 29.11.2021. ,в която връзка Н.Т. се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор и бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело. По искане на взискателя Т. изпълнително дело № 157/
2013г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова било прекратено и изпратено на
ЧСИ Петя Николова, като изпълнителното дело срещу ищцата продължило
под № 227/ 2022г. по описа на ЧСИ Петя Николова. Тврърдяла е с
постановление от 20.05.2022г. на ЧСИ Николова изпълнително дело № 227/
2022г. да било прекратено поради настъпила перемпция и образувано ново
изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ Петя Николова. Твръдяла е
ответното дружество да е неин кредитор на основание договор за прехвърляне
на вземания от 22.05.2024г., по силата на който Н.Т. прехвърлил на ответното
дружество вземанията си срещу ищцата, обективирани в изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 114/ 2013г.по описа на РС - Асеновград. Ищцата е
настоявала по образуваното изпълнително дело № 157/ 2013г. по отношения
на нея да не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността,
такива да били предприемани само по отношение на другия солидарен
длъжник Т. като спрямо нея било предприето действие едва към 2019 г. Освен
това е поддържала да е настъпила перемпция поради бездействието на
3
вискателя ,поради което и предвид това ,че не са били предприети
изпълнителни действия ,прекъсващи давността ,към 07.06.2024г. ,когато
получила съобщение за насрочена публична продан на собствения и имот
вземането на ответника да е погасено по давност.
Ответникът ,от своя страна ,оспорва иска като неоснователен. Твърдял
е ,че след 26.06.2015г., която дата се явява релевантният начален момент с
оглед приетото с Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г., по т.д. № 3/ 2020г.
на ОСГТК на ВКС, до настоящия момент по отношение на ищцата са
извършвани изпълнителни действия и са налице обстоятелства, прекъсващи
давността. Такива са: извършвани плащания по изпълнително дело № 157/
2013г.; извънсъдебно споразумение, сключено между кредитора и
солидарните длъжници Т. и С., представено от взискателя по изпъл. дело №
157/ 2013г. с молба от 12.05.2015г.; молба от 13.06.2018г. от взискателя по
изпъл. дело № 157/ 2013г. за налагане на запори върху банкови сметки на
ищцата, като такива са наложени; молба от 13.07.2018г. на взискателя по
изпъл. дело № 157/ 2013г. за налагане на възбрана върху собствени на ищцата
недвижими имоти. Твърдял е изпълнителното дело да е било спряно, на
основание молба от взискателя от 02.08.2018г., поради постигнато
споразумение за разплащане на дълга и възобновено с конституирането на
поръчителя Т. като взискател по делото на основание суброгация в правата на
удовлетворения кредитор по молба на Т. от 22.03.2022г.Настоявал е от
образуването на изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ Петя
Николова до спиране на изпълнителното производство, наложено като
обезпечителна мярка по настоящото производство, да са извършвани
множество изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно
установено в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД да е издаден
изпълнителен лист въз основа на Заповед № 67/ 21.01.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №
114/ 2013г. по описа на Районен съд - Асеновград, срещу ищцата, в качеството
й на кредитополучател, и Н.Г.Т., в качеството му на поръчител, по силата
който двамата са осъдени да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД,
следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по договор за кредит от
17.05.2008г. и допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и 05.04.2012г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.12.2012г. до
4
окончателното заплащане на вземането; 634.25лв., лихва за периода
03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от
03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни такси, 149,29 лв., разноски за
държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу двамата
длъжници- ищцата и Н.Т., е било образувано изпълнително дело № 157/
2013г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, а по силата на договор за цесия
от 02.07.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала тези вземания на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД като впоследствие е конституиран като
взискател.Приел е за установено дългът към взискателя „ОТП Факторинг
България“ ЕАД да е изплатен от Н.Т. като на 29.11.2021г. е извършено
последното плащане, с което задължението към дружеството взискател „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е погасено, а Н.Т. на основание чл.74 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и по негово искане (молба
от 22.03.2022г. до ЧСИ Драгомира Митрова) е конституиран като взискател по
изпълнителното дело срещу длъжника И. С. с постановление на съдебния
изпълнител от 23.03.2022г. По искане на взискателя Т. изпълнителното дело е
препратено на ЧСИ Петя Николова за продължаване на изпълнителните
действия, като същото е преобразувано под № 227/ 2022г. по описа на ЧСИ
Петя Николова,прекратено е с постановление от дата 20.05.2022г. поради
перемпция като на същата дата - 20.05.2022г., по молба на взискателя Н.Т., в
качеството му на суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор
поръчител, и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 114/
2013г. по описа на Районен съд - Асеновград, е образувано изпълнително дело
№ 435/ 2022г. по описа на ЧСИ Петя Николова срещу ищцата като длъжник,
което изпълнително дело е продължено впоследствие от ЧСИ Константин
Павлов.Посочил е да е безспорно установено и това ,че с договор за цесия от
22.05.2024г. взискателят Н.Т. е прехвърлил на ответното дружество
вземанията си от ищцата по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 114/
2013г. по описа на Районен съд – Асеновград като с разпореждане на съдебния
изпълнител от 22.05.2024г. изпълнителното дело № 435/ 2022г. по описа на
ЧСИ Петя Николова е прекратено по отношение на взискателя Н.Т. и като
взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът „Роял
България“ ЕООД.
5
Впрочем тази фактическа обстановка не е била спорна между страните
,не се оспорва и с въззивната жалба.
За да отхърли предявеният иск като неоснователен съдът е изложил
съображения за това , че предвид разясненията ,дадени в Тълкувателно
решение № 3/ 28.03.2023г., т.д. № 3/ 2020г. на ОСГТК погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС като за тях давността
започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/ 1980 г.съобразно последно посоченото търкувателно решение .Изложил е
съображения ,че доколкото вземането е установено в заповедно производство
,имащо последиците на влязло в сила решение давността за всички процесни
вземания е петгодишна и като е проследил хронологично предприетите във
времето от взискателия изпълнителни действия и тъй като всяко едно такова
действие прекъсва давността и от него започва да тече нова давност ,съдът е
приел към предявяване на иска процесните вземания не са погасени по
давност .
Както се каза по- горе приетата за безспорно установено от съда
фактология във връзка със снабдяването на „Банка ДСК „АД с изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК против ищцата
като кредитополучател и Н.Т. като поръчител ,образуваното въз основа на
него изпълнително дело пред ЧСИ Драгомира Митрова ,цедирането на
вземането на банката на „ОТП Факторинг „ ЕАД ,изплащането на дълга от
страна на поръчителя Т. и конституирането му като взискател ,изпращането на
изпълнителното дело на ЧСИ Петя Николова ,продължено впоследствие от
ЧСИ Константин Павлов ,както и прехвърлянето на вземането от Т. в полза
на ответника ,не е спорна и при въззивното разглеждане на делото.Спорът е
сведен до това предриемани ли са изпълнителни действия спрямо ищцата
,годни да прекъснат давността ,както и валидни ли са предприетите
изпълнителни действия след настъпване на перемпция поради бездействието
на взискателя.
Веднага следва да се каже ,че по въпроса погасителната давност
прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция отговор е даден с ТР № 2 /
6
04.07.2024г.,постановено по тълкувателно дело 2 / 2023г. по описа на ОСГТК
на ВКС и той е положителен.Следователно ,макар и последица от един и
същи факт ,а именно бездействието на взискателя, перемцията няма
отношение към материално правния институт на погасителната давност и
всяко предприето изпълнително действие в изпълнително производство ,по
което е настъпила перемпция ,я прекъсва ,след което започва да тече нова
давност.
Няма съмнение ,че по образуваното изп.д. № 157 / 2013 г. по описа на
ЧСИ Драгомира Митрова до постановяване на ТР № 2 / 26.06.2025г.
,постановено по т.д. 2 / 2013г. по описа на ОСГТК на ВКС – 26.06.2025г. –
давност за процесните вземания не е текла като същата е започнала отново да
тече ,считано от посочената дата 26.06.2025г. и доколкото вземанията са
установени с влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК ,преравнена по правни
последици на влязлото в сила решение ,то тя е 5 годишна за всички вземания,
а съобразно тълкуването ,дадено с посоченото тълкувателно решение всяко
едно валидно предприето изпълнително действия прекъсва давността ,след
което започва да тече нова давност.
Така по делото се установява ,че на 13.06.2018 г. взискателят „ОТП
Факторинг „ ЕАД е поискал налагане на запор върху банкови сметки на
длъжнииците ,вкл ищцата ; на 13.07.20218 г. същият взискател е поискал
налага на възбрана върху притежавани от ищцата идеални части от
недвижими имоти ; на 22.03.2022г. суброгиралият се в правата на
удовлетворения взискател Н.Т. е поискал да бъде конституиран като взискател
,ведно с което е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия ,вкл.
налагане на възбрана върху притежавани от ищцата недвижими имоти ; на
23.03.2022г. същият е бил коституиран като взискател ,а с молба от
14.04.2022г. е поискал да се извърши опис на движими вещи и възбрана
върху 1 / 6 ид. от недвижим имот на ищцата ,находящ се в с.Ягодово ; на
04.10.2023г. взискателят е поискал извършване на опис и публична продан на
възбранени недвижими имоти ,собственост на ищцата ; на 05.04.2024г.
взискателят е поискал извършване на публична продан на имот.
При тази хронология и доколкото исковата молба е предявена на
12.07.2024г. налага се единственият възможен извод ,че в провежданото
изпълнително производство след 26.06.2015г. са предприемани редица
7
изпълнителни действия ,годни да прекъснат давността ,поради което
процесните вземания не са погасени по давност ,а така предявеният и
разглеждан тук иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд с обжалваното решение ,което се явява правилно и
като такова следва да се потвърди.
По разноските : на въззиваемата страна , с оглед на изхода ,се дължат
разноски .Същата обаче има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение само за един адвокат .В случая са представени два броя
пълномощни – за адв.Е. А. и за адв.М.Т. ,ведно с два броя договори за правна
защита и съдействие. С първите пълномощно и договор е упълномощен адв.А.
да изготви и депозира отговор на въззивна жалба ,както и да осъществи
процесуално представителство пред АС-Пловдив ,за което е уговорено
заплащане на възнагаждение в размер на 1 000 лв.С вторите пълномощно и
договор е упълнмощен адв.Т. за осъществяване на процесуално
представителство пред АС-Пловдив при възнагражение от 3 500 лв. При това
положение жалбоподателката следва да понесе направените от ответника
разноски само за един от двамата упълномощени от него адвокати и предвид
фактическата и правна сложност на делото на въззивна инстанция и
доколкото делото се разгледа без присъствието на процесуален представител
на въззиваемия ,това следва да е заплатеното от последния възнаграждение
за адв.А. за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред АС-
Пловдив ,или разноски в размер на 1 000 лв. ,които не са прекомерни,както
настоява жалбоподателката , и не следва да бъдат редуцирани.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291/17.03.202г. ,постановено по гр.д.
1939/2024г. по описа на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. ******, община ******,
ул. „*****“ №6, да заплати на „Роял България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ибър“ № 27, ет.1 сумата
от 1 000 лв. ,представляващи разноски за въззивната инстанция.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9