Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 18.03.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 770
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, представлявана от синдиците А.Н.Д. и К.Х.М.,
твърди, че на 25.08.2017 г. между него, в качеството на продавач, и „Д.К.К.“
ЕАД, ЕИК ******, в качеството на купувач, е сключен договор за прехвърляне
навземания, по силата на който банката прехвърля на ДКК ЕАД вземането си към „К.“
ООД, ЕИК ******, в размер на 21 232 224,69 лева, при уговорена продажна цена в
размер на 21 000 000 лева, съгласно чл.
3, ал. 1 от договора за цесия.
Поддържа, че срокът на
заплащане на продажната цена е уговорен в т. 3.2. от договора, според който
цената на прехвърленото вземане ще бъде заплатена от цесионера в срок до 1
година. Навежда, че договорът е сключен на 25.08.2017 г., следователно срокът
за заплащане на продажната цена е до 25.08.2018 г. Сочи, че по искане на ДКК
ЕАД на 26.10.2018 г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което
плащането на дължимата по договора за цесия продажна цена е отложено до
26.08.2019 г.На 26.08.2019 г. отново било сключено Допълнително споразумение,
по силата на което плащането на дължимата по Договора продажна цена е било
отложено до 26.08.2020 г, а на 27.08.2020 г. е било сключено Допълнително
споразумение, съгласно което плащането на дължимата по Договора продажна цена е
било отложено до 31.10.2020 г.
Излага, че искът е за
попълване на масата на несъстоятелността, тъй като продажбата на вземането с
договора за цесия е извършено в рамките на програмата на осребряване на
имуществото на КТБ АД, целта на която е попълване на масата на
несъстоятелността и разпределяне на полученото имущество между кредиторите на
несъстоятелността на банката.
Твърди, че и понастоящем
задължението не е погасено, поради което моли
„Д.к.к.“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) сума
в размер на 21 000 000 лева, представляваща неизплатена продажна цена по
Договор за продажба на вземания от 25.08.2017 г., ведно със законната лихва до
окончателното заплащане на задължението.
Ответникът „Д.к.к.“ ЕАД, ЕИК ******,
е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че на 25.08.2018
г. между ищеца и ответника е сключен Договор за прехвърляне на вземания с
уговорена съгласно чл. 3.1. цена в размер 21 000 000 лева, първоначален падеж
за плащане една година от сключването на Договора и с предмет вземания от „К.“
ООД в посочения от ищеца размер. Не оспорва, че са сключени допълнителни
споразумения, с които са определяни нови падежи за заплащане на цената,
последно до 31.10.2020 г.
Оспорва твърдението, че не е
изпълнил задължението си, като твърди, че за определен период неплащането е
било правомерно и не е било в нарушение на договора, а впоследствие е и
отпаднало. Твърди, че ищецът не изпълнил своите задължения, което станало повод
първо да заяви възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, с
предложение по чл. 90, ал. 2 ЗЗД, неприето от ищеца, а след това и да отправи
изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, в което дал
допълнителен срок на ищеца да изпълни своите задължения по т. 4.2. от договора
и с изтичането му същият бил развален, с което отпаднало с обратна сила и
задължението на цесионера за плащане на уговорената цена.
Оспорва твърдението, че на
31.10.2020 г. е изтекъл уговореният от страните срок за плащане на продажната
цена по договора, като счита, че не е изпаднал в забава, въпреки липсата на
плащане до посочената дата заради направеното възражение за неизпълнен договор,
което заявява при условията на евентуалност - в случай че не бъдат уважени
възраженията за нищожност на договора.Твърди, че с развалянето на договора по
силата на отправеното от него изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и изтичане на
дадения в него допълнителен срок договорът е престанал да съществува и да
обвързва страните по него с предвидените в същия задължения, поради което
уговорената в него цена не е била дължима, респ. изискуема от ищеца.
Сочи, че КТБ (н) е придобило
вземането от „К.“ ООД по силата на сключен на 25.08.2017 г. между „Д.“ ЕООД
(като цедент) и „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност (като цесионер), договор за
цесия, към който момент КТБ (н) е било в открито производство по
несъстоятелност и на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗБН от този момент банката
не разполага с правна възможност да сключва търговски сделки, каквито се явяват
както договорът за закупуване на вземане, по силата на който КТБ (н) е придобило
вземането, така и договорът за продажба на същото вземане, по силата на който
КТБ (н) го продава на ДКК ЕАД. Твърди, че съгласно чл. 31, ал. 1 ЗБН синдиците
не разполагат с правомощия да сключват нови търговски сделки, а придобиването и
продажбата на вземания представляват именно такива сделки, поради което прави
възражение за нищожност както на договора за цесия от 25.08.2017г., сключен
между „Д.“ ЕООД (цедент) и КТБ (н) (цесионер), така и на последващия
(процесния) договор за прехвърляне на вземания от 25.08.2017 г., сключен между
КТБ (н) като цедент и ДКК ЕАД като цесионер, поради противоречието им със
закона и сключване от лица, които не разполагат с правомощия за това.
Твърди, че на 02.09.2020 г.
отправил до ищеца искане да му предостави всички оригинални документи, относими
към възникването на вземането и последващото му движение, а с писмо от
29.10.2020 г., след като вече си бил осигурил финансиране за плащане, уведомил
ищеца за готовността си да плати, в случай че му бъдат предоставени всички
оригинални документи за възникването на вземането и последващото му движение,
като изрично включил опис на документите, които удостоверяват вземането и са
необходими на цесионера, за да може впоследствие да се легитимира като кредитор
и в случай на оспорване на правата му - да може да ги докаже пред съд. Сочи, че
ищецът изпратил до него писмо на 05.11.2020 г. (получено на следващия ден), в
което твърди, че е предал тези документи на цесионера още при сключването на
договора от 25.08.2017 г., като посочил, че прилага към писмото си само два от
тези документа - цесията с „Д.“ ЕООД и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до
длъжника, без обаче тези документи да са действително приложени към писмото.
Твърди, че за посоченото обстоятелство синдикът А.Д. бил лично уведомен по
телефона от изпълнителния директор на ДКК на същия ден. Оспорва твърдението, че
исканите от цесионера документи били предадени при сключването на процесния
Договор – не бил приложен приемо-предавателен протокол от датата на подписване
на договора за цесия, а неистинността на твърдението за предаване на
документите на тази дата се установявала и от практическата невъзможност за
изпълнението на това задължение. Поддържа, че с писмото от 11.11.2020 г. до
ищеца още веднъж направил възражение за неизпълнен договор и посочил, че
наближава изтичането на 5-годишния давностен срок за принудително събиране на
вземането. Излага, че в същото писмо отправил предложение по чл. 90, ал. 2 ЗЗД
за превеждане на цената на цесията по доверителна банкова сметка, ***, при
които цедентът да я получи или тя да бъде върната на цесионера, като съгласно
една от хипотезите цедентът може да получи цената дори и без предаване на
документите, установяващи вземането (ако длъжникът не оспори съществуването му
и дължимостта на своето задължение).
Сочи, че в отговор на
възражението за неизпълнен договор ищецът му изпратил писмо от 19.11.2020 г., в
което заявил (без да представя доказателства), че е изпълнил всички свои
задължения по договора, вкл. това по т. 4.2. от същия, и че не били налице
условията по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, а направеното възражение, основано на тази
норма, било неоснователно и недействително.
Твърди, че изпратил отговор с
писмо от 20.11.2020 г. (вх. № 3055/20.11.2020 г. на Банката), в което посочил,
че се противопоставя на тези твърдения, като в подкрепа изложил
обстоятелството, че част от документите е следвало да се появят в правния мир
след твърдяната дата на изпълнение на задължението, например уведомленията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Д.“ ЕООД и от КТБ (н) до длъжника „К.“ ООД. Със същото
писмо допълнил, че при липса на преписи от документите, установяващи вземането,
цесионерът е лишен от възможност в потенциален исков процес по осъдителен иск
срещу длъжника „К.“ ООД да докаже фактическите си твърдения за произхода на
задължението, като се сочи и отговорността на цедента за съществуването на
вземането, за което последният не представя на цесионера доказателства.
Твърди, че отправил до ищеца
изявление за разваляне на договора с писмо вх. № 3112/03.12.2020 г., в случай
че в 7-дневен срок не изпълни задължението по т. 4.2. от същия. Поддържа, че в
указания срок цедентът не изпълнил задължението, поради което счита, че с
изтичането му договорът е развален и уговорените задължения на всяка от
страните са невъзниквали, предвид обратното действие на развалянето съгласно
чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Излага, че ищецът не приел изявлението за разваляне
на договора с твърдението, че е изправна страна и счита договора за действащ.
Прави възражение за нищожност
на договора поради липса на основание - липса на предмета на престацията на
цедента заради несъществуване на описаното в договора вземане от „К.“ ООД,
което лишава от основание и престацията на цесионера. Намира, че в тежест на
ищеца е да докаже по делото съществуването на вземането.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба.С оглед на изложеното в отговора на ответника,иска да
бъдат признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства по
делото, които ответникът потвърждава и на които се основават предявените
искове.
Оспорва
твърденията в отговора, че не е изпълнил задължението си за предаване на
документите, удостоверяващи съществуването на вземането, като сочи, че
документите са били предадени на ответника три пъти. Поддържа, че още към
датата на подписване на договора били предадени преписи от всички притежавани
документи, повторно били изпратени
заедно с писмо изх. № 2610/05.11.2020 г. (съответно вх. № РД-21- 675/06.11.2020
г. на ДКК ЕАД) и към писмо изх. № 2829/08.12.2020 г. (вх. № РД-21
-739/08.12.2020 г. на ДКК ЕАД). Навежда, че ответникът не е възразил, че
липсват преписи от процесните документи, приложени към писмото от 08.12.2020
година. Потвърждава, че за предаването на документите не е бил съставен и
подписан приемо-предавателен протокол, но не счита, че такива е следвало да
бъдат изготвяни предвид съществувалите отношения на успешна съвместна работа
и взаимно доверие между страните.Моли да
бъде съобразено, че до получаване на писмото с изх. № РД-21-535/02.09.2020 г.
ДКК ЕАД никога не е твърдяло, че не е получило необходимите документи, т.е.за
период от над 3 години - от 25.08.2018 г. (датата на сключване на договора) до
02.09.2020 г. (датата на писмото, в което за първи път ДКК ЕАД е направило
искане за представяне на документи) ответникът не бил оспорил факта на
предаването на документите със сключването на договора, нито е направил искане
за тяхното повторно предаване, респ. за предаването на нови документи. Заявява
готовност отново да предаде на ДКК ЕАД необходимите документи, включително като
представи на съда оригиналните им екземпляри.
Оспорва
твърдението, че сключените договори за цесия противоречат на императивните
норми на ЗБН, доколкото представлявали търговски сделки, които синдикът нямал
правото да сключва. Сочи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
1, т. 3 ЗБН с решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът
по несъстоятелността обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността
на предприятието ѝ, но това не означавали, че на назначения от Фонда за
гарантиране на влоговете синдик е забранено сключването на сделки. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗБН определя правомощията на синдика, сред които
са и тези по т. 13 и 14, а именно - изготвяне на програма за осребряване, която
се предлага за одобрение на Фонда за гарантиране на влоговете (т. 13), както и
осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, включено в одобрената
програма за осребряване (т. 14). Намира, че такава хипотеза е налице в настоящия
случай и в съответствие с чл. 3.1 от договора за цесия от 25.08.2017 г.,
сключен между „Д.“ ЕООД, като цедент, и КТБ АД (н.), като цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера вземането си към „К.“ ООД, като вместо заплащане на
продажна цена цесионерът прехвърля в полза на цедента активи и вземания на
банката, които са предлагани на публична продажба в Програмата за осребряване,
но не са реализирани (продадени). Сочи, че така синдикът на банка в
несъстоятелност, в изпълнение на правомощията си по чл. 31, ал. 1, т. 14 ЗБН
сключва сделка, в рамките на която реализира активи, включени, но непродадени в
програмата за осребряване, като вместо парично плащане получава срещу
прехвърленото вземане друго вземане, което впоследствие е било продадено на
ответника ДКК ЕАД, като в рамките на втората сделка в масата на
несъстоятелността е следвало да постъпят значителни средства от продажната цена
в размер на 21 000 000 лева.
Относно
възражението за нищожност на договора за цесия и на договора за продажба на
вземания поради несъществуващ предмет, счита, че ДКК ЕАД не излага твърдения,
че вземането не съществува, т.е. сключен е договор с липса на предмет, а че
липсват преписи от документите, установяващи вземането. Намира, че е неясно
дали защитната теза на ответника е, че е развалил договора с направеното с
писмо изх. № РД-21-729/03.12.2020 г. волеизявление след изтичането на указания
седемдневен срок, или че договорът е изначално нищожен поради липса на предмет.
Счита, че
съществуването на вземането следва да бъде предмет на отделен установителен
иск, предявен срещу длъжника „К.“ ООД. Сочи, че с Решение № 260490/04.12.2020
г., постановено по т.д. № 1500/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав, е
открито производство по несъстоятелност на „К.“ ООД, а с молба вх. №
288690/08.03.2021 г. на СГС и в срока по чл. 688 ТЗ ДКК ЕАД е предявило
вземането си към длъжника в цитираното производство, произтичащо от процесния
договор за цесия. Твърди, че с оглед настоящия спор банката също предявила
вземането към „К.“ ООД по договора за цесия от 25.08.2017 г., сключен с „Д.“
ЕООД, но под условието, че в рамките на настоящото производство се установи, че
титуляр на вземането е КТБ АД (н.). Излага, че вземанията, предявени и от двете
дружества били включени в списъка на синдика с неприетите вземания и
възраженията срещу него не били уважени от съда по несъстоятелността, поради
което на 21.07.2021 г. от КТБ АД (н.) бил предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ, по който било образувано т.д. № 1449/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-7
състав, като с оглед настоящия спор е направено искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
настоящото дело. Моли да бъде задължено ДКК ЕАД да заяви поддържа ли
възражението си, че вземането, предмет на Договора за цесия, не съществува и
ако да - на какво основание го твърди, доколкото аргументи в този смисъл не
били изложени в отговора на исковата молба.
От ответника е подаден
допълнителен отговор,с който пояснява,чеспорът по делото се свежда не само до това
дали КТБ (н) е предало документите, удостоверяващи съществуването на вземането,
предмет на договора за цесия от 25.08.2017 г., но и до това дали вземането
изобщо съществува, предвид обстоятелството, че до момента цедентът не е
представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си нито на
цесионера, нито пред съда. Поддържа твърдението си от ОИМ, че предаване на
документи, установяващи съществуването на вземанията, предмет на договора, не е
имало нито при подписване на договора за цесия, нито с писмото от 05.11.2020
г., нито с писмото от 08.12.2020 г.
Заявява, че преписите от
документи, приложени към писмото от 08.12.2020 г., не установяват
съществуването на вземане на цедента от „К.“.
Оспорва твърдението, че до
момента на изпращане на писмото от 02.09.2020 г. от ДКК до КТБ (н) не бил
посочил, че не е получил необходимите документи. Сочи, че не бил заявил това
писмено, а само в разговори с представители на ищеца, които го уверили, че ще
му ги предоставят.
Заявява, че предаването на
процесните документи след вече упражненото право за разваляне на договора е
лишено от основание, тъй като развалянето на договора има действие ехtunc.
Счита за неоснователно
позоваването от страна на ищеца на чл. 31, ал. 1, т. 13 и 14 от ЗБН като
основание за законосъобразно извършване на търговските сделки (цесии) от
25.08.2017г. по придобиване от КТБ (н) на вземания от „К.“ от „Д.“ ЕООД и по
прехвърлянето им на ДКК. Във връзка с възраженията на ищеца, сочи, че
нищожността е обективен факт и не зависи от това дали едната страна в някакъв
времеви период от развитието на материалното правоотношение се е позовавала на
нея.
Уточнява, че от гледна точка
на процесуалните правила като главно защитно възражение следва да бъде
разгледано това, че вземанията, предмет на цесията от 25.08.2017 г., не
съществуват, а оттам договорът за тяхното прехвърляне е нищожен поради липса на
основание (предмета на престацията на цедента). В условията на евентуалност
твърди, че не дължи цената по договора за цесия, тъй като го е развалил заради
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му като цедент да предаде на
цесионера документите, установяващи прехвърлените вземания, дал е подходящ срок
за изпълнение на това задължение и срокът е изтекъл, без тези документи да са
предадени от цедента на цесионера.
Сочи, че основанието за
нищожност му става известно едва след развалянето на договора, тъй като през
целия период от 25.08.2017 г. до няколко дни преди изявлението за разваляне на
договора ищецът е уверявал ответника, че разполага с документите, установяващи
съществуването на вземанията.
Оспорва като неоснователно
твърдението, че съществуването на вземането следвало да бъде предмет на отделен
установителен иск, предявен срещу длъжника „К.“, като намира, че съществуването
на вземането следва да бъде разгледано в настоящото производство и ако ищецът
не обори възражението за нищожност, основанието, на което претендира осъждане
на ответника (основанието на иска му), ще отпадне.
Не оспорва, че спрямо длъжника
„К.“ е открито производство по несъстоятелност и че в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ както ищецът, така и ответникът са предявили вземането. Сочи, че между
страните е постигната принципна договорка и двете да предявят вземането, като в
случай че то бъде окончателно стабилизирано и признато като такова с кредитор
КТБ (н), ДКК е декларирало принципния си интерес чрез повторна цесия да го
придобие от КТБ (н).
Твърди, че по молба на ищеца,
предявил вземането, прилагайки като доказателство договора във вида, в който и
Банката е приложила своя договор с „Д.“ ЕООД - със заличаване на големи пасажи,
описващи произхода и основанията на цедираните вземания, съответно -
заличавайки основанието, на което „К.“ се е задължило. Сочи, че това довело до
включването на вземането в списъка на неприетите от синдика вземания и за
оставяне без уважение от съда по несъстоятелността и на възраженията срещу този
списък.
Поддържа, че поради липсата на
доказателства, предадени от ищеца на ответника, установяващи съществуването на
вземанията към „К.“, ДКК не е предявявало установителен иск по чл. 694 ТЗ, тъй
като било невъзможно да докаже поемането на задължения от страна на „К.“, респ.
вземане на кредитора.
Обстоятелства, които се
признават или не се нуждаят от доказване:
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 25.08.2017
г. между „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******,, в качеството на
продавач, и „Д.К.К.“ ЕАД, ЕИК ****** в качеството на купувач, е сключен договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който банката прехвърля на ДКК ЕАД
вземането си от „К.“ ООД, ЕИК ******, в
размер на 21 232 224,69 лева, при уговорена продажна цена в размер на 21 000
000 лева, съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора за цесия, установяващи се й от
представения договор.
Съгласно договора с поредица от цесии е било прехвърлено
вземане представляващо невърната заемна
сума по договор за заем от 23.12.2011 г., сключен между „Интегрирани пътни
системи”АД(заемодател) и „БГ К.”ЕООД(заемател), както следва: от 15.09.2014 г.
на „Финансово консултиране”АД; от 24.09.2014 г. на „В.И.Б.”ЕООД; от 06.01.2015
г. на „К.”ООД. За вземането цесионерът „К.”ООД
е трябвало да заплати продажна цена на цедента „В.И.Б.”ЕООД в размер на 21 000 000 лв., което
задължение не е било изпълнено. С договор от 07.01.2015 г. е било постигнато съгласие за обезпечаване
посредством договор за залог на
7 961 426 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Д.”АД, което
не е било учредено. Кредиторът „В.И.Б.”ЕООД
е прехвърлил вземането си за неплатената продажна цена по цесията с договор за
цесия от 05.07.2017 г. на „Д.”ЕООД. От своя страна „Д.” ЕООД е цедирало
вземането си на КТБ АД (Н) срещу активи и вземания на банката, които са били
предлагани за продан чрез пряко договаряне и не са били реализирани, по определена
от външен експерт цена по реда на чл.80, ал.1 ЗБН, за което е налице разрешение
по чл. 57, ал. 4 ЗБ от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете
в банките (ФГВБ) за сключване на договора.
С процесния договор за цесия ответникът е придобил
вземането за сумата 21 000 000 лв., за което е налице съгласие то Фонда
за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), представено по делото.
Не се оспорва, че с три анекса, съответно
от 26.10.2018 г., 26.08.2019 г. и 27.08.2020 г., по искания на „ДКК“ ЕАД срокът
за заплащане на цената по Договора е удължавана съответно до 26.08.2019 г.,
26.08.2020 г. и 31.10.2020 г., както и че „ДКК“ ЕАД не е заплатило дължимата
продажна цена.
По
делото е била бил разпитан св.М.М., който е дал показания, че на ответникът са били предадени договорът за
цесия от 25.08.2017 г между КТБ АД и Д.
ЕООД, а след връщане на товарителницата
от 01.10.17 г. и уведомлението до „К.” ЕООД от този цедент. Съдът кредитира
показанията на св. като логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с
представената товарителница.
С писмо вх. при ищеца на 29.10.2020 г. ответникът е поискал изброени
документи.
С
писмото получено от банката на 03.12.2020 г., ответникът е
поискал изпълнение на задължението на ищеца да предостави искане от него
документи, като е заявил, че при неизпълнение разваля договора.
Документите изходящи от ищеца, съдържащи заявление, че документите са
предадени, са частни и свидетелстващи по своя характер и отразените в тях
благоприятни факти подлежат на доказване.
Останалите доказателства не установят релевантни за спора факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При предявен иск за заплащане на паричната стойност на прехвърленото с договор за цесия вземане, в тежест на ищеца е са
установи наличието на валидно валидно правоотношение, по силата на което е
транслирал съществуващото към момента на възникване на правната връзка вземане.
При
липса на безспорност относно сключване на 25.08.2017 г. на Договора
за продажба на вземания, на първо място следва да се разгледа възражението на
ответника за неговата нищожност - поради противоречие с
императивни правните правни норми - чл.
31, ал. 1, т. 14 ЗБН, доколкото вземането от „К.“ ООД не е било изначално
собственост на банката, а е придобито по сключен на 25.08.2017 г. договор с
банката.
Вземането
от „К.“ ООД е придобито срещу прехвърлянето на вземания на „КТБ“ АД (н.), които
не са били реализирани в програмата за осребряване на банката.
Съгласно
нормата на чл. 31, ал. 1, т. 14 ЗБН синдикът има правомощие да осребрява имуществото от масата на
несъстоятелността според одобрената програма по т. 13.
В
съответствие с правилото на чл. 57, ал.4 от ЗБН, когато е целесъобразно и в
интерес на кредиторите на банката, синдикът може, след получаване на разрешение
от управителния съвет на фонда, да сключва споразумения по чл. 65, ал. 2 и 3,
чл. 99, 101, 102 или 107 от Закона за задълженията и договорите с предмет
вземания на банката. Управителният съвет утвърждава условията, при които тези
действия да бъдат извършени.
Чл. 65, ал.2 от ЗЗД постановява, че кредиторът може да се съгласи да получи в собственост нещо
друго вместо дължимото.
В
настоящия случай тези законови условия са налице. Синдикът, след
получаване на разрешение от управителния
съвет на фонда, е сключил сделка с „К.“ ООД за превърляне на вземвания, срещу активи и вземания на банката. Доколкото
срещу парична цена е уговорена насрещна
престария при условията на чл. 65 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, то сделката е
осъществена при спазване на нормативните
изисквания и следователно не е нищожна.
Ответникът
е въвел наличие на правопрекратяващо възражение. Излага, че поради неизпълнение
от страна на цедента на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД - да му предаде намиращите се у него документи,
които установяват вземането, е развалил договора. Непредадените документи,
съгласно уточнителна молба от 25.11.2021 г., са
описаните в писмо изх.№РД-21-675/29.10.2020 г.
Във връзка с това следва да се
разгледат правните последици от неизпълнението на задължение с такъв характер,
т.е. може ли това да породи потестативно право за разваляне на договора за
цесия.
По принцип към договора за прехвърляне на вземане намират приложение
всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне
на договора( РЕШЕНИЕ № 242 ОТ 21.03.2019
Г. ПО Т. Д. № 3097/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС)
В теорията („Облигационно право. Обща
част”А.Калайджиев), правото на цесионера да иска от цедента да му предаде
намиращите се у него документи, които удостоверяват вземането, има помощен
характер.
То
цели да улесни цесионера за доказване на
цесията и упражняване на вземането, доколокто по арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД
длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да
направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и
възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които
са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД( РЕШЕНИЕ № 242 ОТ 21.03.2019
Г. ПО Т. Д. № 3097/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Цесията е способ за прехвърляне на
вземане, което новият кредитор може да събере или прехвърли.
Съгласно нормата на
чл. 100, ал.1 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Задължението за
предавана на документите може да възникне и в този контекст. Длъжникът може да
изпълни, в който случай въпросът да предаването на документите не стои. Може да
откаже изпълнение, противопоставяйки правопогасяващи, правопромениящи и пр.
възражения, основани на факти, настъпили след цесията, т.е. да не оспорва вземането към момента на прехвърлянето,
в който случай хипотезата е аналогична на горната. Може обаче защитата му са се
основава на отричането на правпораждащите прехвърляното право факти (напр.
липса или нищожност на договора, въз основа на който вземането е възникнало;
липса на изпълнение или точно изпълнение,
породило цедираното вземане и пр.),
или липса на валидна верига от цесии,
въз основа на която последният цесионер се легитимира като кредитор. Именно тогава възниква въпроса относно предоставянето на документите свързани
с доказване на тези обстоятелства. В този случай неизпълнението на задължение с
такъв характер би имало като правна последица отричането на вземането, което би довело до отговорността на цедента
по чл.100, ал.1 ЗЗД. Последният би могъл да бъде привлечен в процеса като
помагач на цесионера с оглед обвързването му с мотивите.
Цесионерът
обаче може да не пристъпи към събиране на вземането си, а да го прехвърли. В този случай би придобил
качество цедент и за него би възникнало
задължение да предаде документите на следващия цесионер, което той не би могъл
да изпълни.
Същевременно
при неизпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД цесионерът, непритежавайки
документите установяващи вземането, е възможно да няма интерес да води процес за вземането, тъй като
не би могъл да докаже претенцията си. В
някой хипотези, например на цедиране на вземане по запис на заповед, а не чрез джиро, непредаването на ценната изобщо би
лишило цесионера от възможност да го предяви за плащане.
Следователно
макар че задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД
има помощен характер, когато неговото
неизпълнение не е несъществено с оглед на интереса на кредитора по см. на
чл.87, ал.4 ЗЗД, както е в последните хипотези,
то може да породи потестативното право на кредитора
да развали договора, като се освободи от правната връзка.
Вземането
от БГ К. по договора за заем е придобито от „К.”ООД с цесията
от 06.01.2015 г. от последния носител на вземането - цедента „В.И.Б.”ЕООД. Вземането по тази сделка за незаплатената от цесионера цена е прехвърлено
последователно на Д. ЕООД, КТБ АД(Н) и ответника.
Ответникът е поискал да му се представи договора
за цесия от 06.01.2015 г., който има
отношение към цедираното вземане, тъй като го поражда.
Поискал е и поредицата договори за цесии, въз
основа на които е придобил вземането, както и ведомленията от цедентите до
длъжника.
Всички
тези документи са установяващи вземането и цесионерът има право да ги получи.
В хода на процеса се установи, че единствено
предадени документи са са договорът
за цесия от 25.08.2017 г между КТБ АД и Д.
ЕООД и уведомлението от този цедент. Следователно
останалите документи, легитимиращи цесионера като кредитор на длъжника не са предоставени, явяващо се неизпълнение по договора на това задължение по договора.
За
възникване и упражняване на потестативното право за разваляне на договор по
реда на чл.87, ал.1 ЗЗД не е необходимо страната, която иска разваляне да е
изправна. Когато и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали
договора(Кожухаров А, „Облигационно право“).
Горното
налага извода, че с изтичане на 7 дн. срок за изпълнение, даден с писмото получено от банката на
03.12.2020 г., договорът е бил развален с обратна сила(чл.88,
ал.1 ЗЗД).
Същевременно с молба от 08.03.2021 г., описана в определението за
одобряване на списъка на приети вземания, обявен в ТР, т.е. след прекратяване
на правоотношението, ответникът е предявил
цедираното му вземане по договора.
Доколкото по делото не са въвеждани
твърдения за порок във волята на ответника относно развалянето, като и обстоятелството
че самият ищец е предявил вземането, т.е. легитимирал се е като негов носител след развалянето, следва да се приеме, че договорът е развален.
Добросъвестността на предприетите в последствие действия за реализиране на чуждо
право и техните правни последици са извън предмета на настоящото производство.
Тъй
като правната връзка между страните не съществува, ищецът няма вземане в размер
на исковата претенция, налагащо извода
за неоснователност на иска.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски
за адв. възнаграждение в размер на 199 836 лв., която е в рамките на
минималния размер по Наредба №1 МРАВ.
В тежест на ищеца следва да се възложи държавната такса в размер на 840 000
лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) ЕИК: ******, гр.София, ул.“******, срещу „Д.К.К.“ ЕАД, ***, р-н
Изгрев, ул. ******, чрез адв. А.,*** иск с правно осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 21 000 000 лева, представляваща неизплатена цена по Договор
за продажба на вземания от 25.08.2017 г.
„К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) ЕИК: ******, гр.София, ул.“******
да заплати на Д.К.К.“
ЕАД, ***, р-н Изгрев, ул. ******, чрез адв. А.,*** сумата 199 836 лв. разноски на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) ЕИК: ******, гр.София, ул.“****** да заплати на Софийски
градски съд сумата 840 000 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му.